24 ноември е един от най-черните дни за българската авиация
Точно преди 51 години става една от най-големите произшествия с български аероплан - 74 пасажери и 8 души екипаж умират при злополука край Братислава.
Събитията към нещастието напомнят от Дир.бг.
Сред жертвите са оперната прима Катя Попова. В нейна памет поетът Павел Матев написа стиха " Сън ли си, или те има ", станал шлагер с ария на Лили Иванова.
В самолета гибелта си намира и стюардесата Светла Маринова - първата брачна половинка на бъдещия началник на БФС Иван Славков-Батето. Двамата са се оженили единствено 17 дни преди нещастието. Тогава той е едвам 25-годишен, а по-късно става шурей на комунистическия водач Тодор Живков.
Загива и посланикът ни в Германска демократична република о. з. ген. Иван Бъчваров. Заради неговата гибел към злополуката витаят клюки - че той е бил целта, тъй като бил зложелател на Живков (вижте по-надолу).
Сред починалите са и чужденци от 12 страни - аржентинци, британци, чилийци, чехи, германци, унгарци, японци, руснаци и други, най-известният от които е хондураският публицист Рамон Амая Амадор. Повечето от останалите са членове на комунистически партии, участвали на IХ конгрес на Българска комунистическа партия в София.
Фаталният полет
На 24 ноември 1966 година самолетът " Ил-18Б " на българската държавна самолетна компания ТАБСО (предшественик на " Балкан " ) лети по първата интернационална линия, която свързва София с Будапеща, Прага и Източен Берлин. Трябва да кацне междинно в Прага, само че поради неприятното време се постанова да се приземи в столицата на днешна Словакия - Братислава, тогава част от Чехословакия.
След повече от три часа престой, дават на капитана позволение машината да излети, с предизвестието за междинна турболентност. Часът е 16,30, само че поради неприятното време на открито е съвсем мрачно. Малко след началото на съдбовния полет LZ101 водачът получава разпореждане да завие надясно. Само 2 минути след излитането обаче самолетът се разрушава на 8 км от аерогарата - в местността Сакракопец в Малките Карпати. Загиват всички 82 души на борда.
Това се случва, макар че 41-годишният пълководец Любомир Антонов има близо 12 000 часа нальот и познава добре летището в Братислава - след 11 полета. Самолетът пък е нов, създаден през 1964 година
Установено е, че той се удря в заснежения терен в прав полет, при скорост от към 500 км в час и при цялостна мощ на моторите. При разпадането му в продължение на 20 секунди прорязва просека с дължина над 560 м. Избухва голям пожар, поради който множеството жертви са със съществени посмъртни изгаряния.
Мястото на злополуката е покрай жилищни квартали и доста хора виждат и чуват какво става, само че ръководителите на полети не виждат нищо на радарите.
Заради сложния терен, тъмнината и неприятното време избавителните екипи съумяват да стигнат мястото едвам след час и половина. Нужни са три дни, в които благодарение на курсанти от военноинженерното учебно заведение да бъде изровен дълбокият снежен пласт - сред 30 и 50 см, на повърхност с размери 350 на 50 метра към местопроизшествието. Открити са останките на 74 от 82-мата починали, като са пренесени в Братислава за идентифициране.
Разследването не разкрива цялата истина
Веднага след злополуката в България е назначена държавна комисия, която да проверява аргументите, довели до нещастието. Тя отпътува за Чехословакия.
Межудувременно там незабавно е почнало следствие. Българската страна желае да го оглави, само че локалните управляващи отхвърлят, тъй като страната ни не е подписала клаузата, разрешаваща непознати следователи да проверяват самолетни произшествия у нас.
Създава се напрежение. Нашата комисия счита, че ръководителите на полети са пренебрегнали отговорностите си, като са разрешили на по-бавен аероплан („ Ил-14 “) да излети преди по-бързия „ Ил-18 “, задали са рискова височина и не са следвали трасето му с радар.
Чехословашката страна обаче твърди, че екипажът не е владеел задоволително добър британски, заради което не подхваща завой след политане съгласно нарежданията.
Свидетелствата описват даже, че българските водачи са били упрекнати, че са пили алкохол на летището. Изследване на тъкани от командира и втория водач обаче потвърждават, че това не е по този начин.
Накрая чехословашкият министър на превоза поема контрола върху следствието, тъй като нещата опират до авторитет на страната и пари - в случай че локалните са отговорни, роднините биха получили по 20 000 $ за жертва , в случай че е българският екипаж - по 10 000 лв..
Окончателният отчет на чехословашката комисия заключава, че повода за злополуката не може да се дефинира ясно от откритите обстоятелства. Най-вероятно става дума за недооценяване на теренните и метеорологични условия от екипажа, последвано от самолетоводене. Според проверяващите ситуацията става сериозна, откакто екипажът не съумява да извърши заложената му и доказана от него маневра и при изпълняването ѝ пораждат и се натрупват спомагателни и непредвидени условия.
В България дефинитивно умозаключение на комисията по този начин и не е оповестено.
А проверяващият съдия-следовател от Върховния съд Недю Ганчев се отхвърля малко преди края и се самоубива. Твърди се, че преди този момент е споделил пред свои близки: " Не мога да направя това, което желаят ". Така се ражда и една стряскаща версия, за която, несъмнено, удостоверение няма...
Теорията за гибелта на генерала посланик
Посланикът ни в Германска демократична република генерал-полковник Иван Бъчваров умира при самолетната злополука дни преди 54-ия си рожден ден. Той се връща в Берлин, откакто също е бил на конгреса на Българска комунистическа партия. Някогашният партизанин е някогашен шеф на Генералния щаб на армията (от 1950 до 1960 г.), по-късно това става първи зам.-министър на защитата, както и завеждащ военноадминистративния отдел на Централен комитет на Българска комунистическа партия, което му дава опция за надзор върху армията и Министерство на вътрешните работи.
В края на 1964 година генералът влиза в спор с Тодор Живков. На пленум на Централен комитет Бъчваров дръзва да предложи Тато да бъде заменен, тъй като няма нужните качества. Журналистът Борис Темков, участник в тези събития, споделя години по-късно, след този случай Държавна сигурност стартира да следи генерала. Докато е на излет със собствен другар на Витоша, вижда мъж да ги дебне. Хващат го и го разпитват, а той признава, че е граждански чиновник от контраразузнаването.
Междувременно опозиционна група се събира към началника на Главното ръководство на водите към Министерския съвет Иван Тодоров, също някогашен партизанин, прочут с прозвището Горуня. Той приготвя боен прелом против Живков. Заговорниците пробват да открият връзка с ген. Бъчваров. Той обаче взема решение, че това е провокация и не се включва. Групата на Горуня е задържана през 1965 година и всички влизат в пандиза.
В същото време обаче Живков отстранява Бъчваров от поста му и го изпраща дипломат. Заради това след съдбовния полет потеглят клюки, че злополуката не е инцидентна, а задачата е била физическото премахване на генерала. Нищо обаче не потвърждава това.
След нещастието телата на българските жертви са тържествено репатрирани и заровени в София, под звука на сирени из цялата страна. Днес на мястото на злополуката има кръст и 82 брези - в памет на всеки от починалите.
Събитията към нещастието напомнят от Дир.бг.
Сред жертвите са оперната прима Катя Попова. В нейна памет поетът Павел Матев написа стиха " Сън ли си, или те има ", станал шлагер с ария на Лили Иванова.
В самолета гибелта си намира и стюардесата Светла Маринова - първата брачна половинка на бъдещия началник на БФС Иван Славков-Батето. Двамата са се оженили единствено 17 дни преди нещастието. Тогава той е едвам 25-годишен, а по-късно става шурей на комунистическия водач Тодор Живков.
Загива и посланикът ни в Германска демократична република о. з. ген. Иван Бъчваров. Заради неговата гибел към злополуката витаят клюки - че той е бил целта, тъй като бил зложелател на Живков (вижте по-надолу).
Сред починалите са и чужденци от 12 страни - аржентинци, британци, чилийци, чехи, германци, унгарци, японци, руснаци и други, най-известният от които е хондураският публицист Рамон Амая Амадор. Повечето от останалите са членове на комунистически партии, участвали на IХ конгрес на Българска комунистическа партия в София.
Фаталният полет
На 24 ноември 1966 година самолетът " Ил-18Б " на българската държавна самолетна компания ТАБСО (предшественик на " Балкан " ) лети по първата интернационална линия, която свързва София с Будапеща, Прага и Източен Берлин. Трябва да кацне междинно в Прага, само че поради неприятното време се постанова да се приземи в столицата на днешна Словакия - Братислава, тогава част от Чехословакия.
След повече от три часа престой, дават на капитана позволение машината да излети, с предизвестието за междинна турболентност. Часът е 16,30, само че поради неприятното време на открито е съвсем мрачно. Малко след началото на съдбовния полет LZ101 водачът получава разпореждане да завие надясно. Само 2 минути след излитането обаче самолетът се разрушава на 8 км от аерогарата - в местността Сакракопец в Малките Карпати. Загиват всички 82 души на борда.
Това се случва, макар че 41-годишният пълководец Любомир Антонов има близо 12 000 часа нальот и познава добре летището в Братислава - след 11 полета. Самолетът пък е нов, създаден през 1964 година
Установено е, че той се удря в заснежения терен в прав полет, при скорост от към 500 км в час и при цялостна мощ на моторите. При разпадането му в продължение на 20 секунди прорязва просека с дължина над 560 м. Избухва голям пожар, поради който множеството жертви са със съществени посмъртни изгаряния.
Мястото на злополуката е покрай жилищни квартали и доста хора виждат и чуват какво става, само че ръководителите на полети не виждат нищо на радарите.
Заради сложния терен, тъмнината и неприятното време избавителните екипи съумяват да стигнат мястото едвам след час и половина. Нужни са три дни, в които благодарение на курсанти от военноинженерното учебно заведение да бъде изровен дълбокият снежен пласт - сред 30 и 50 см, на повърхност с размери 350 на 50 метра към местопроизшествието. Открити са останките на 74 от 82-мата починали, като са пренесени в Братислава за идентифициране.
Разследването не разкрива цялата истина
Веднага след злополуката в България е назначена държавна комисия, която да проверява аргументите, довели до нещастието. Тя отпътува за Чехословакия.
Межудувременно там незабавно е почнало следствие. Българската страна желае да го оглави, само че локалните управляващи отхвърлят, тъй като страната ни не е подписала клаузата, разрешаваща непознати следователи да проверяват самолетни произшествия у нас.
Създава се напрежение. Нашата комисия счита, че ръководителите на полети са пренебрегнали отговорностите си, като са разрешили на по-бавен аероплан („ Ил-14 “) да излети преди по-бързия „ Ил-18 “, задали са рискова височина и не са следвали трасето му с радар.
Чехословашката страна обаче твърди, че екипажът не е владеел задоволително добър британски, заради което не подхваща завой след политане съгласно нарежданията.
Свидетелствата описват даже, че българските водачи са били упрекнати, че са пили алкохол на летището. Изследване на тъкани от командира и втория водач обаче потвърждават, че това не е по този начин.
Накрая чехословашкият министър на превоза поема контрола върху следствието, тъй като нещата опират до авторитет на страната и пари - в случай че локалните са отговорни, роднините биха получили по 20 000 $ за жертва , в случай че е българският екипаж - по 10 000 лв..
Окончателният отчет на чехословашката комисия заключава, че повода за злополуката не може да се дефинира ясно от откритите обстоятелства. Най-вероятно става дума за недооценяване на теренните и метеорологични условия от екипажа, последвано от самолетоводене. Според проверяващите ситуацията става сериозна, откакто екипажът не съумява да извърши заложената му и доказана от него маневра и при изпълняването ѝ пораждат и се натрупват спомагателни и непредвидени условия.
В България дефинитивно умозаключение на комисията по този начин и не е оповестено.
А проверяващият съдия-следовател от Върховния съд Недю Ганчев се отхвърля малко преди края и се самоубива. Твърди се, че преди този момент е споделил пред свои близки: " Не мога да направя това, което желаят ". Така се ражда и една стряскаща версия, за която, несъмнено, удостоверение няма...
Теорията за гибелта на генерала посланик
Посланикът ни в Германска демократична република генерал-полковник Иван Бъчваров умира при самолетната злополука дни преди 54-ия си рожден ден. Той се връща в Берлин, откакто също е бил на конгреса на Българска комунистическа партия. Някогашният партизанин е някогашен шеф на Генералния щаб на армията (от 1950 до 1960 г.), по-късно това става първи зам.-министър на защитата, както и завеждащ военноадминистративния отдел на Централен комитет на Българска комунистическа партия, което му дава опция за надзор върху армията и Министерство на вътрешните работи.
В края на 1964 година генералът влиза в спор с Тодор Живков. На пленум на Централен комитет Бъчваров дръзва да предложи Тато да бъде заменен, тъй като няма нужните качества. Журналистът Борис Темков, участник в тези събития, споделя години по-късно, след този случай Държавна сигурност стартира да следи генерала. Докато е на излет със собствен другар на Витоша, вижда мъж да ги дебне. Хващат го и го разпитват, а той признава, че е граждански чиновник от контраразузнаването.
Междувременно опозиционна група се събира към началника на Главното ръководство на водите към Министерския съвет Иван Тодоров, също някогашен партизанин, прочут с прозвището Горуня. Той приготвя боен прелом против Живков. Заговорниците пробват да открият връзка с ген. Бъчваров. Той обаче взема решение, че това е провокация и не се включва. Групата на Горуня е задържана през 1965 година и всички влизат в пандиза.
В същото време обаче Живков отстранява Бъчваров от поста му и го изпраща дипломат. Заради това след съдбовния полет потеглят клюки, че злополуката не е инцидентна, а задачата е била физическото премахване на генерала. Нищо обаче не потвърждава това.
След нещастието телата на българските жертви са тържествено репатрирани и заровени в София, под звука на сирени из цялата страна. Днес на мястото на злополуката има кръст и 82 брези - в памет на всеки от починалите.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ