Тотално расте броят на младежите, които напускат България
То е извършено в интервала 21 май – 5 юни 2025 година измежду 1059 младежи на възраст сред 15 и 35 години по метода полустандартизираното изявление „ лице в лице “.
Делът на искащите да емигрират обаче понижава с годините. Над две трети от младите българи - 73% от всички участници показват, че при никакви условия не биха напуснали страната. Данните за настройките към емиграцията от тази година са позитивни на фона на тези от 2020 година Тогава 61% от допитаните са изявили предпочитание да останат у нас и при никакви условия да не емигрират, до момента в който през днешния ден този % е към този момент 73%. Намалява и броят на тези, които не биха напуснали дефинитивно страната – през 2020 година те са били 9%, до момента в който през 2025 година те са едвам 5%.
Като главната причина за предпочитание за емиграция, 59,9% от допитаните показват ниския витален стандарт. 5 години по-рано това още веднъж е главната причина, само че тогава процентът е бил по-висок – 66%. Друга причина е неналичието на вероятност, неспособност за професионална реализация и опцията за по-пълноценно съчетаване на персоналния и професионалния живот.
Според данни на Национален статистически институт, през 2024 година страната са напуснали 5382 младежи на възраст сред 15 и 34 години. В същото време, броят на заселилите се у нас през същата година възлиза на 15 796 души. За последните 5 години статистиката за овакантяване на страната от младежите е динамична и не следва една наклонност, само че през този интервал бяха извънредно необикновените години на пандемията. При заселващите се в страната се следи наклонност от задържане на броя в границите сред 15 000 и 16 000 души.
53,9% от младежите у нас работят в частния бранш, а 13,1% работят в държавния бранш. 32,6% не работят. Най-важните фактори при избора на работа са заплащането, опцията за реализация и съчетаване на персонален и професионален живот, а също и гъвкавото работно време. Като съществени аргументи, затрудняващи намирането на работно място, интервюираните показват ниското възнаграждение на труда (31,1%), стеснен брой работни места в обитаемото място (29,6%) и неналичието на нужната подготовка и обучение (10,7%). 61,4% показват, че не биха сменили сегашната си месторабота, а тези, които биха го създали, са 23,3%. 67% не биха трансформирали своята специалност.
Близо 25% от всички интервюирани считат, че съществуването на връзки на родителите им би им помогнало при намирането на работа. Но въпреки всичко, 51% от младите считат, че персоналните умения и познания са най-важните при откриването на подобаващата за тях работа. Сред най-предпочитаните специалности са тази на преподавател (14,1%), доктор (13,3%) и компютърен експерт (12,3%).
Делът на искащите да емигрират обаче понижава с годините. Над две трети от младите българи - 73% от всички участници показват, че при никакви условия не биха напуснали страната. Данните за настройките към емиграцията от тази година са позитивни на фона на тези от 2020 година Тогава 61% от допитаните са изявили предпочитание да останат у нас и при никакви условия да не емигрират, до момента в който през днешния ден този % е към този момент 73%. Намалява и броят на тези, които не биха напуснали дефинитивно страната – през 2020 година те са били 9%, до момента в който през 2025 година те са едвам 5%.
Като главната причина за предпочитание за емиграция, 59,9% от допитаните показват ниския витален стандарт. 5 години по-рано това още веднъж е главната причина, само че тогава процентът е бил по-висок – 66%. Друга причина е неналичието на вероятност, неспособност за професионална реализация и опцията за по-пълноценно съчетаване на персоналния и професионалния живот.
Според данни на Национален статистически институт, през 2024 година страната са напуснали 5382 младежи на възраст сред 15 и 34 години. В същото време, броят на заселилите се у нас през същата година възлиза на 15 796 души. За последните 5 години статистиката за овакантяване на страната от младежите е динамична и не следва една наклонност, само че през този интервал бяха извънредно необикновените години на пандемията. При заселващите се в страната се следи наклонност от задържане на броя в границите сред 15 000 и 16 000 души.
53,9% от младежите у нас работят в частния бранш, а 13,1% работят в държавния бранш. 32,6% не работят. Най-важните фактори при избора на работа са заплащането, опцията за реализация и съчетаване на персонален и професионален живот, а също и гъвкавото работно време. Като съществени аргументи, затрудняващи намирането на работно място, интервюираните показват ниското възнаграждение на труда (31,1%), стеснен брой работни места в обитаемото място (29,6%) и неналичието на нужната подготовка и обучение (10,7%). 61,4% показват, че не биха сменили сегашната си месторабота, а тези, които биха го създали, са 23,3%. 67% не биха трансформирали своята специалност.
Близо 25% от всички интервюирани считат, че съществуването на връзки на родителите им би им помогнало при намирането на работа. Но въпреки всичко, 51% от младите считат, че персоналните умения и познания са най-важните при откриването на подобаващата за тях работа. Сред най-предпочитаните специалности са тази на преподавател (14,1%), доктор (13,3%) и компютърен експерт (12,3%).
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ