Тласкат Тръмп към война, а Путин към преговори
Тласкат Тръмп към война, а Путин към договаряния. В земетръсно, в преломно време живее светът. Либия загуби политическите контури на страна, в този момент ускорено се затрива от картата и Сирия.
На път е Украйна, към този момент загуби Крим и още четири огромни области.
Ходът на военните дейности в Донбас, Харковски и Курски райони не дава мотиви на Киев за оптимизъм.
До встъпването на Доналд Тръмп в президентската служба във Вашингтон остава месец. От неговите и на негови доближени персони досегашни изявляния може да се направи явен извод, че желанието му да отдръпна Съединени американски щати от най-активната позиция и най-големия принос за продължаването на украинската опозиция против Русия е твърдо.
Не в период от 24 часа, несъмнено.
Както и се очакваше, демократите във времето до инаугурацията вършат всичко допустимо в поддръжка на Украйна. Явно целят да основат оптимални спънки пред новата администрация да извърши обещаното от Тръмп, защото е явно, че загубата на Украйна ще стане и тяхно проваляне.
Под въпрос ще бъде и съществуването на НАТО, оттова и контролът върху Европа.
Затова демократите, дружно с вярната си политическа агентура в Лондон, Брюксел и множеството европейски столици, поставят големи старания да тласнат новия президент и републиканската администрация към продължение на тази война. Към дълготраен спор на Запада с Русия. С оглед да и вредят още дълго, а в същото време по-лесно да държат съдружниците си в послушание.
Да де, обаче украинският президент, който доскоро размахваше собствен „ План за победа “, в този момент признава, че към днешна дата Украйна няма силите да отвоюва назад Крим и Донбас.
Не, Киев не може и не желае да се откаже от свои територии, споделя той пред “Le Parisien ”, само че и да победи не може. Тогава? Ами „ Западът да се напъне и да накара Путин да седне на масата на договарянията! “
Не единствено той, редица западни политици и военни подсказват тактиката Путин да бъде тласнат към договаряния за помирение, за заледяване на военните дейности по сегашната линия на бойните дейности.
Докато Киев с решаващата помощ на Запада укрепи армията до цялостна боеспособност и се натъпче с оръжия и задоволителни количества муниции.
И тогава отново да трепят руснаци.
Че Москва ще отхвърли и намеците за такива договаряния, е безспорно, заявявала го е нееднократно. Как да бъде тласната натам, също не се вижда. Дори лютите закани на натовците в Брюксел да и нанесат стратегическо проваляне на бойното поле към този момент секнаха. Във въоръжените сили на Украйна (ВСУ) отстъпват, въпреки и с боеве към момента, загубите са тежки, дезертьорството се шири.
Le Figaro за ВСУ: „ Новобранците стават все по-малко, липсва им мотивация и са прекомерно остарели за идните задачи. “ Все още има обособени боеспособни елементи, само че в множеството са слаби и неподготвени новобранци. Добре е известно обаче, че равнището на подготовка на едно поделение би трябвало да се мери съгласно индикаторите на най-слабия войник в него.
Тази картина се очерта още в първите месеци на съветското навлизане, единствено голямата помощ на НАТО крепеше фронта. Още тогава украинците потърсиха способи и срества за дейно осъществяване на така наречен асиметрични интервенции – нанасяне на удари в дълбочина най-вече по мирни селища и обекти с потребление на дронове и ракети, в това число и ликвидации на хора.
На 23.08.2022 година „ Труд “ писа: „ Терорът като последно средство за Киев “. Последва серия терористични интервенции. Зеленски скоро комфортно и със размах влезе в ролята на Нетаняху – Ще върша каквото си реша, зад мен са Съединени американски щати и Запада, нищо не можете да ми сторите! И двамата го правят…
Тези дни The New York Times: „ Дръзкото ликвидиране на съветския военачалник (Кирилов) в Москва стана успех за украинските спецслужби, само че той не е напълно категоричен... Според западни служители и специалисти това няма да усъвършенства ситуацията на Киев в спора. “ Разбира се, в тази комплицирана интервенция са взели участие и други, по-опитни, западни служби, не е по силите единствено на украинските.
Все повече съветски престижи декларират, че Кремъл няма единствено право да отговори на ударите, само че и обвързване. И до момента в който Русия не удари доста крепко по страна от НАТО поради оказано подпомагане на Киев в терористични интервенции против нея, алиансът ще продължава да го прави с озлобление.
Неолибералният Запад мощно рискува, Путин може да тръгне към изпреварващи удари.
Според някогашния почитан помощник на Централно разузнавателно управление на САЩ Ралф Гоф американски другари на Украйна от дълго време са предупреждавали, че такива убийства в последна сметка са контрапродуктивни, могат да доведат до противоположния резултат – мощно да озлобят руснаците и те да отхвърлят всевъзможни договаряния.
Вашингтон в действителност не знае какво тъкмо да направи, с цел да спре срутва към нуклеарна война с Русия. Те и в Брюксел не знаят, както и в обособените страни от НАТО. Не могат да си показват близко бъдеще след възможна победа на Русия и тяхна дружно и поотделно загуба.
Нарастващата заплаха при липса на задоволително решение води до поетапна ескалация на антируските им дейности и подривни интервенции.
Както и разширение на този геополитически конфликт в други елементи на света. Така съвсем незабелязано се стига до концепцията за допустимостта на обезверения вид за потребление от Киев на нуклеарна „ мръсна бомба “. Заплашиха към този момент.
Дори настрана взета, политическата им инвестиция в тази война е голяма, такава би била и загубата на Украйна.
Но би имало и доста чувствителни други загуби – финансови, стопански, на запаси, оръжейни, морално-психологически. Отлагането на извънредно нежелания, само че все по-вероятен край, може да ги направи в цялост пагубни и за Европейски Съюз, и за НАТО.
Пълното единение в НАТО е илюзорно. Различни са ползите и възможните последици както при победа на Русия, по този начин и при проваляне. Не единствено в Будапеща и Братислава има разнообразни позиции, по този начин е даже в Лондон и Вашингтон.
За Съединени американски щати огромните облаги са събрани при към момента релативно дребни загуби. Затова имат интерес да се измъкват от този спор и вероятно да го замразят за по-далечна приложимост. Върви основаване на нов международен ред и Вашингтон се бори с все сили за заемането на допустимо най-хубави позиции в него.
Париж и изключително Лондон обаче желаят той да трае по-дълго, Съединени американски щати да не престават масираното си присъединяване в него, Русия да кърви, Германия да се харчи и слабее.
Колкото по-дълго продължава войната, толкоз по трайни ще става омразата сред европейците и украинците във връзка с руснаците и назад. Както и стремежът за възмездие. Най-важна цел за Запада! НАТО, Европейски Съюз и Киев желаят да внушат, че са подготвени да отидат до немислими до неотдавна крайности, да употребяват всички неразрешени до неотдавна средства и способи.
С предизвикателното обръщение: „ Е, и какво ще ни извършите! Луди сме, самоубийци сме, по какъв начин ще ни спрете да беснеем! “. С вярата това налудно държание да накара Москва да отстъпи.
А на Запад към този момент се приказва за проклятието „ Зеленски “ – един по един политици, които го хвалеха и подкрепяха, тупаха по рамото и прегръщаха, падат от власт. Байдън, Камала Харис, Олаф Шолц…
Напоследък все по ясно се вижда, че Зеленски се вживява в ролята на „ Уморения смешник “ – обикаля западните столици със скръбна гримаса и пантомимика, проси състрадание, схващане. И пушкала, естествено. Клоунът Емет Кели по време на Голямата меланхолия в Съединени американски щати се трансформира в икона на американския цирк с ролята на тъжния смешник „ Weary Willie “ – Уморения Уили. Все по-близък е моментът, когато сериозна маса украинци ще осъзнае, че се бият с най-близките си родственици в интерес на потвърдени врагове.
The American Conservative: „ Ако съдружниците се бяха отказали от проектите за милитаризация на границата на Украйна с Русия, нямаше да има специфична военна интервенция. Така че и на тях ръцете са им до лактите в кръв.
Тръмп още първия ден би трябвало да разгласи, че Украйна няма да влезе в НАТО. Никога. И че Америка няма да води война поради нея. “
Автор: доктор Илия Илиев, Труд
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews
Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News




