Бедните деца с по-висок риск от затлъстяване
Тийнейджърите от фамилии с ниски приходи са изправени пред по-голяма заплаха от затлъстяване, демонстрира нов отчет на СЗО-Европа.
Документът акцентира възходящите равнища на наднормено тегло и затлъстяване и ниските равнища на физическа интензивност, които са значими рискови фактори за редица незаразни заболявания, в това число сърдечносъдови болести, диабет и рак. Toй се назовава " Здравословно държание на децата в учебна възраст " и е основан на данни от 44 страни, написа clinica.bg.
Нездравословните хранителни привички порастват
По-малко от двама от всеки петима юноши (38 %) ядат плодове или зеленчуци всекидневно, като тези стойности понижават с възрастта (от 45 % при 11-годишните до 33 % при 15-годишните за плодовете и от 40 % до 36 % за зеленчуците). Обезпокоително е, че повече от половината юноши оповестяват, че не употребяват нито плодове, нито зеленчуци всеки ден.
За сметка на това потреблението на сладкиши и сладки питиета остава висока, като всеки четвърти младеж (25 %) оповестява за ежедневна консумация на сладкиши или шоколад. Oт 2018 година насам се следи нарастване, изключително измежду девойките (от 23% на 27% за 11-годишните девойки и от 26% на 28% за 15-годишните момичета). Докладът разкрива и тревожна връзка сред социално-икономическия статус и нездравословните хранителни привички. Юношите от фамилии с по-ниски приходи са по-склонни да употребяват сладки питиета (18% по отношение на 15%) и по-малко склонни да ядат плодове (32% по отношение на 46%) и зеленчуци (32% по отношение на 54%) всекидневно.
Разпространението на наднорменото тегло и затлъстяването измежду подрастващите от дълго време е сериозен проблем за публичното здраве, като над 1 от 5 подрастващи са наранени от него. Тази цифра се е нараснала след последното изследване през 2018 година - от 21% на 23% през 2022 година Процентите на наднормено тегло и затлъстяване са по-високи измежду момчетата (27%), в сравнение с измежду девойките (17%).
Обезпокоително е, че юношите от по-малко заможни фамилии е по-вероятно да са с наднормено тегло или затлъстяване (27% спрямо 18% от техните по-заможни връстници).
Липса на физическа интензивност
Докладът регистрира и ниските равнища на физическа интензивност измежду подрастващите. СЗО предлага младежите да се занимават приблизително най-малко 60 минути с умерена до интензивна физическа интензивност (MVPA) дневно. Докладът демонстрира, че като цяло единствено 25 % от момчетата и 15 % от девойките реализират 60 минути MVPA на ден, като присъединяване им понижава с възрастта, изключително измежду девойките (24 % от 11-годишните девойки по отношение на 13 % от 15-годишните момичета).
Въпреки че 60 % от подрастващите извършват рекомендацията на СЗО за интензивна физическа интензивност (ИФА) най-малко три пъти седмично, този % е по-нисък измежду девойките (51 %) спрямо момчетата (69 %). Отново се демонстрират социално-икономически неравенства, като юношите от по-заможни фамилии регистрират по-високи равнища както на MVPA (16 % по отношение на 26 %), по този начин и на VPA (51 % по отношение на 69 %).
Проблеми за публичното здраве
Дългосрочните последствия за здравето от нездравословните хранителни привички, неналичието на физическа интензивност и наднорменото тегло/затлъстяването в юношеска възраст могат да бъдат съществени, в това число нараснал риск от сърдечносъдови болести, диабет вид 2 и някои типове рак. Тези положения засягат освен самостоятелното богатство, само че и съставляват забележителна тежест за системите на опазване на здравето и стопанските системи.
" Децата от по-малко заможни фамилии е по-вероятно да изпитат неподходящи здравни последствия, което може да попречи на тяхното обучение, вероятности за претовареност и изцяло качество на живот. Това затвърждава общественото неравноправие и лимитира опциите за възходяща обществена подвижност. ", съобщи доктор Ханс Клуге, районен шеф на СЗО за Европа.
Препоръки
В отчета се предлагат всеобхватни тактики, ориентирани към по-строги разпореждания за маркетинга на нездравословни храни и питиета на деца и юноши, поощряване на здравословното хранене, повишение на физическата интензивност.
Препоръчват се и създаване на профилирани интервенции в поддръжка на по-здравословното държание на подрастващите, изключително на тези в неравностойно състояние. Тези интервенции биха могли да включват учебни стратегии, които предизвикват здравословното хранене и физическата интензивност, начинания в общността, които обезпечават достъп до налични спортни уреди и места за отдих, както и акции за публично здраве, които покачват осведомеността за смисъла на здравословното държание.
Политиките следва да имат за цел да понижат социално-икономическите разлики в опазването на здравето, като подсигуряват, че всички младежи имат опция да водят здравословен метод на живот.
" Тези констатации са съществено увещание, че страните могат да създадат повече за образуването на здравното държание на младежите ", съобщи доктор Кремлин Викрамасингхе, районен консултант на СЗО/Европа по въпросите на храненето, физическата интензивност и затлъстяването.
Документът акцентира възходящите равнища на наднормено тегло и затлъстяване и ниските равнища на физическа интензивност, които са значими рискови фактори за редица незаразни заболявания, в това число сърдечносъдови болести, диабет и рак. Toй се назовава " Здравословно държание на децата в учебна възраст " и е основан на данни от 44 страни, написа clinica.bg.
Нездравословните хранителни привички порастват
По-малко от двама от всеки петима юноши (38 %) ядат плодове или зеленчуци всекидневно, като тези стойности понижават с възрастта (от 45 % при 11-годишните до 33 % при 15-годишните за плодовете и от 40 % до 36 % за зеленчуците). Обезпокоително е, че повече от половината юноши оповестяват, че не употребяват нито плодове, нито зеленчуци всеки ден.
За сметка на това потреблението на сладкиши и сладки питиета остава висока, като всеки четвърти младеж (25 %) оповестява за ежедневна консумация на сладкиши или шоколад. Oт 2018 година насам се следи нарастване, изключително измежду девойките (от 23% на 27% за 11-годишните девойки и от 26% на 28% за 15-годишните момичета). Докладът разкрива и тревожна връзка сред социално-икономическия статус и нездравословните хранителни привички. Юношите от фамилии с по-ниски приходи са по-склонни да употребяват сладки питиета (18% по отношение на 15%) и по-малко склонни да ядат плодове (32% по отношение на 46%) и зеленчуци (32% по отношение на 54%) всекидневно.
Разпространението на наднорменото тегло и затлъстяването измежду подрастващите от дълго време е сериозен проблем за публичното здраве, като над 1 от 5 подрастващи са наранени от него. Тази цифра се е нараснала след последното изследване през 2018 година - от 21% на 23% през 2022 година Процентите на наднормено тегло и затлъстяване са по-високи измежду момчетата (27%), в сравнение с измежду девойките (17%).
Обезпокоително е, че юношите от по-малко заможни фамилии е по-вероятно да са с наднормено тегло или затлъстяване (27% спрямо 18% от техните по-заможни връстници).
Липса на физическа интензивност
Докладът регистрира и ниските равнища на физическа интензивност измежду подрастващите. СЗО предлага младежите да се занимават приблизително най-малко 60 минути с умерена до интензивна физическа интензивност (MVPA) дневно. Докладът демонстрира, че като цяло единствено 25 % от момчетата и 15 % от девойките реализират 60 минути MVPA на ден, като присъединяване им понижава с възрастта, изключително измежду девойките (24 % от 11-годишните девойки по отношение на 13 % от 15-годишните момичета).
Въпреки че 60 % от подрастващите извършват рекомендацията на СЗО за интензивна физическа интензивност (ИФА) най-малко три пъти седмично, този % е по-нисък измежду девойките (51 %) спрямо момчетата (69 %). Отново се демонстрират социално-икономически неравенства, като юношите от по-заможни фамилии регистрират по-високи равнища както на MVPA (16 % по отношение на 26 %), по този начин и на VPA (51 % по отношение на 69 %).
Проблеми за публичното здраве
Дългосрочните последствия за здравето от нездравословните хранителни привички, неналичието на физическа интензивност и наднорменото тегло/затлъстяването в юношеска възраст могат да бъдат съществени, в това число нараснал риск от сърдечносъдови болести, диабет вид 2 и някои типове рак. Тези положения засягат освен самостоятелното богатство, само че и съставляват забележителна тежест за системите на опазване на здравето и стопанските системи.
" Децата от по-малко заможни фамилии е по-вероятно да изпитат неподходящи здравни последствия, което може да попречи на тяхното обучение, вероятности за претовареност и изцяло качество на живот. Това затвърждава общественото неравноправие и лимитира опциите за възходяща обществена подвижност. ", съобщи доктор Ханс Клуге, районен шеф на СЗО за Европа.
Препоръки
В отчета се предлагат всеобхватни тактики, ориентирани към по-строги разпореждания за маркетинга на нездравословни храни и питиета на деца и юноши, поощряване на здравословното хранене, повишение на физическата интензивност.
Препоръчват се и създаване на профилирани интервенции в поддръжка на по-здравословното държание на подрастващите, изключително на тези в неравностойно състояние. Тези интервенции биха могли да включват учебни стратегии, които предизвикват здравословното хранене и физическата интензивност, начинания в общността, които обезпечават достъп до налични спортни уреди и места за отдих, както и акции за публично здраве, които покачват осведомеността за смисъла на здравословното държание.
Политиките следва да имат за цел да понижат социално-икономическите разлики в опазването на здравето, като подсигуряват, че всички младежи имат опция да водят здравословен метод на живот.
" Тези констатации са съществено увещание, че страните могат да създадат повече за образуването на здравното държание на младежите ", съобщи доктор Кремлин Викрамасингхе, районен консултант на СЗО/Европа по въпросите на храненето, физическата интензивност и затлъстяването.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ