Четете книжки, хора!
Тия дни пуснах тв приемника. Гледам - двама политолози. Видима възраст: към пет години по-млади от сина ми. " Аха ", споделям, " да чуем нещо съвременно, прогресивно и европейско. "
В първите пет минути не разбрах какво ми изясняват тези хора. Какво ли схваща драгият фен, запитах се, който не е политолог? Насилих се да вникна в диалога. Ще рече: споделих " шът " на близките, усилих звука на тв приемника, стопирах фоновата музика (жертвах Питър Грийн - оня бял английски блусар, за който Б. Б. Кинг споделя, че е единственият, който в миналото е виждал като рисков съперник по китарлък). Вторачих се в екрана, наострих уши. И чух.
Какво чух? Учебниците по политология, издавани в Путинова Русия в последните десетина години (имам ги съвсем всичките). Зад изричаните на екрана думи проблеснаха тези базисни схващания за властта и за хората, които популяризират мислителите на Путин. Не долових просветената и прилична мисъл, гушеща се от над хилядолетие из долините и пристанищата на Европа. Чух това скандиране и тракане на ботуши, което кънти из безкрайната евразийска степ.
В името на общото или на персоналното богатство?
Според Путиновите политолози политологията е " просвета за завземането, употребяването, съхранението и усилването на властта ". Звучи разумно? Да, само че единствено в една идея за света, която напълно се отличава от онази, в която живеем - европейската или " западната ". Ние, европейците, от 2 300 години следваме схващането на Аристотел, съгласно което политиката е " служене на общото богатство ", а политологията е науката, която изследва, по какъв начин властта служи (или не) на общото богатство - на богатството на всички. Според схващанията, преобладаващи от блатата на Санкт Петербург до просторите на външна Монголия, задачата на политиката е да докопаш властта, а задачата на политологията - по какъв начин да ти помогне в никакъв случай да не я пуснеш.
Има разлика. Това е разликата сред два свята, стъпили върху напълно разнообразни схващания за това, що е то човек. За нашия свят е значим всеки човек, защото всички в равна степен са включени в общото богатство. В евразийския свят значими са хората с власт. Останалите са безлична масовка (в най-хубавия случай) или съпътстващи жертви (в най-лошия).
Единствено на основата на евразийското схващане за политика и политология може да се изведе съждението, което чух от български политолози по малкия екран, че задачата на всяка парламентарна група е да постанова дисциплинираност върху своите членове. Тук, явно, иде тирада за опазване и увеличаване на личната власт, а не - за работенето за общото богатство.
Добре, какво правят партиите, че питате? На нас, европейците, в тази ситуация ни оказва помощ освен Аристотел, само че и Едмънд Бърк, създател както на консерватизма, по този начин и на актуалното разбиране за партиите.
" Партията ", написа Бърк през 1770 година, " това е група хора, обединени в името на отстояване на националния интерес чрез своите обединени старания, стъпили върху някакъв принцип, по който те всички са се съгласили ". Съответно, попаднала в Народното събрание, тази партия продължава да прави същото: да работи за националния интерес, стъпила върху някакъв явен принцип. Нито партията, нито нейната парламентарна група съществуват само, с цел да постановат дисциплинираност върху своите членове. И партията, и парламентарната група съществуват, с цел да реализират общото богатство на нацията си. Правят същото даже тогава, когато съумеят да образуват държавно управление.
Нима това е естественото положение?
Чели ли са тези наши политолози, запитах се, путинските учебници по политология? Ако да, тогава за какво са им повярвали? Те в действителност ли считат, че задачата на властта е самата власт, а не (да речем) вършенето на потребни каузи за поданството?
Тъжният отговор е, че най-вероятно - даже не са чели. Както 25-годишните днешни публицисти могат с лекост да пишат по оня лакейски и велможа метод, по който се пишеше преди 1989 година без да са чели " Народна войска ", която в казармата четяхме, с цел да си вършим майтапи. Не са чели, само че безпогрешно възпроизвеждат тези мостри на слугинаж на властта.
Откъде идва това? Как хора, които не помнят рухването на Берлинската стена, безпогрешно възпроизвеждат най-отвратителните мисловни и поведенчески модели на " действителния социализъм "? Да не би това да е естественото положението на всеки човек? Да не би хората по природа да са лакеи, с лекост обслужващи най-близко стоящия до тях партиен водач?
Отговорът на този въпрос е от съдбовно значение. Защото, в случай че индивидите по природа са подли и лакействащи, това изяснява, за какво в цяла Източна Европа (и освен там) виждаме възобновление на мисловните модели и практики на " действителния социализъм ". Просто е било прекъснато усилието, което да поддържа хората в положение на персонално достолепие и сериозно мислене - и индивидите са се свлекли назад в естественото си, т.е. лакейско и неприлично, положение.
" Всички са маскари " и други
Не знам по какъв начин е в Унгария и в други сходни властнически страни, само че за българския случай имам догадка. По природа българите са мнителни. Мислейки само неприятни неща за другите, в последна сметка те си показват човешкото създание като неприятно по природа. Оттук произтичат типично български систематизирания, като да вземем за пример:
1. " Ако не става дума за пари - става дума за доста пари. " Че може да става дума за напълно други мотивации на държанието, като да вземем за пример любов, достойнство, мъжество, следване на идея или принцип (по Бърк) - това въобще не попада в картината за другия. Той може да бъде тласкан само от себични и неприятни претекстове. Каквото и да ти приказва - приказва по този начин, тъй като са му дали едни пари да приказва по този начин.
2. " На всеки някой му дърпа конците ". Това резюме, несъмнено, отхвърля самата опция индивидите да имат свободна воля, т.е. сами да вземат решение какво мислят, приказват или вършат. Всички са крепостни на някой различен и всичко, което вършат, е резултат от неговите указания.
Да се върнем на тематиката: " Целта на всяка парламентарна група е да резервира дисциплината на своите членове ". От телевизионния екран се даде образец с внасянето на долнокачествен закон. Калпав, долнокачествен, но всички от групата трябвало да го поддържат, с цел да се реализира висшето богатство - вътрешната групова дисциплинираност. А в действителност, съгласно нас - европейците, работата на парламентарните групи е да внасят такива закони, които да обслужват общото богатство (по Аристотел) и националния интерес (по Бърк).
Взети дружно, даже единствено горепосочените три български систематизирания изясняват освен, за какво живеем в общество, сходно на кочина, само че и за какво в това общество хората, убивани от или заради властта, нямат значение. Всеки е платен. Всеки е кукла на конци. Всеки се подчинява на някакъв шеф. Никой няма нито свободна воля, нито достолепие, нито това въображение, което да очертае по-добро бъдеще за всички.
" Четете книжки! "
Изходът от тази кочина? В края на " действителния социализъм " из софийските подлези се появиха графити, писани с един и същи почерк: " Четете книжки! ". Някой ярък дух, обезверен от тогавашната скотщина, обезверено призоваваше: Четете книжки, с цел да престанете да бъдете такива, каквито сте! Ще ви стане по-добре!
Минаха се 30 години. Хора, които тогава са били в горната група на детската градина, през днешния ден оферират анализите си от телевизионния екран. А тези разбори не се разграничават значително от анализите на телевизионните глави от, да речем, 1987 година.
Четете книжки, бре хора! Не сте длъжни да сте неприятни. Колкото сте по-лоши, толкоз по-лошо ще живеете. След толкоз години това не стана ли ясно?
Материалът е оповестен
В първите пет минути не разбрах какво ми изясняват тези хора. Какво ли схваща драгият фен, запитах се, който не е политолог? Насилих се да вникна в диалога. Ще рече: споделих " шът " на близките, усилих звука на тв приемника, стопирах фоновата музика (жертвах Питър Грийн - оня бял английски блусар, за който Б. Б. Кинг споделя, че е единственият, който в миналото е виждал като рисков съперник по китарлък). Вторачих се в екрана, наострих уши. И чух.
Какво чух? Учебниците по политология, издавани в Путинова Русия в последните десетина години (имам ги съвсем всичките). Зад изричаните на екрана думи проблеснаха тези базисни схващания за властта и за хората, които популяризират мислителите на Путин. Не долових просветената и прилична мисъл, гушеща се от над хилядолетие из долините и пристанищата на Европа. Чух това скандиране и тракане на ботуши, което кънти из безкрайната евразийска степ.
В името на общото или на персоналното богатство?
Според Путиновите политолози политологията е " просвета за завземането, употребяването, съхранението и усилването на властта ". Звучи разумно? Да, само че единствено в една идея за света, която напълно се отличава от онази, в която живеем - европейската или " западната ". Ние, европейците, от 2 300 години следваме схващането на Аристотел, съгласно което политиката е " служене на общото богатство ", а политологията е науката, която изследва, по какъв начин властта служи (или не) на общото богатство - на богатството на всички. Според схващанията, преобладаващи от блатата на Санкт Петербург до просторите на външна Монголия, задачата на политиката е да докопаш властта, а задачата на политологията - по какъв начин да ти помогне в никакъв случай да не я пуснеш.
Има разлика. Това е разликата сред два свята, стъпили върху напълно разнообразни схващания за това, що е то човек. За нашия свят е значим всеки човек, защото всички в равна степен са включени в общото богатство. В евразийския свят значими са хората с власт. Останалите са безлична масовка (в най-хубавия случай) или съпътстващи жертви (в най-лошия).
Единствено на основата на евразийското схващане за политика и политология може да се изведе съждението, което чух от български политолози по малкия екран, че задачата на всяка парламентарна група е да постанова дисциплинираност върху своите членове. Тук, явно, иде тирада за опазване и увеличаване на личната власт, а не - за работенето за общото богатство.
Добре, какво правят партиите, че питате? На нас, европейците, в тази ситуация ни оказва помощ освен Аристотел, само че и Едмънд Бърк, създател както на консерватизма, по този начин и на актуалното разбиране за партиите.
" Партията ", написа Бърк през 1770 година, " това е група хора, обединени в името на отстояване на националния интерес чрез своите обединени старания, стъпили върху някакъв принцип, по който те всички са се съгласили ". Съответно, попаднала в Народното събрание, тази партия продължава да прави същото: да работи за националния интерес, стъпила върху някакъв явен принцип. Нито партията, нито нейната парламентарна група съществуват само, с цел да постановат дисциплинираност върху своите членове. И партията, и парламентарната група съществуват, с цел да реализират общото богатство на нацията си. Правят същото даже тогава, когато съумеят да образуват държавно управление.
Нима това е естественото положение?
Чели ли са тези наши политолози, запитах се, путинските учебници по политология? Ако да, тогава за какво са им повярвали? Те в действителност ли считат, че задачата на властта е самата власт, а не (да речем) вършенето на потребни каузи за поданството?
Тъжният отговор е, че най-вероятно - даже не са чели. Както 25-годишните днешни публицисти могат с лекост да пишат по оня лакейски и велможа метод, по който се пишеше преди 1989 година без да са чели " Народна войска ", която в казармата четяхме, с цел да си вършим майтапи. Не са чели, само че безпогрешно възпроизвеждат тези мостри на слугинаж на властта.
Откъде идва това? Как хора, които не помнят рухването на Берлинската стена, безпогрешно възпроизвеждат най-отвратителните мисловни и поведенчески модели на " действителния социализъм "? Да не би това да е естественото положението на всеки човек? Да не би хората по природа да са лакеи, с лекост обслужващи най-близко стоящия до тях партиен водач?
Отговорът на този въпрос е от съдбовно значение. Защото, в случай че индивидите по природа са подли и лакействащи, това изяснява, за какво в цяла Източна Европа (и освен там) виждаме възобновление на мисловните модели и практики на " действителния социализъм ". Просто е било прекъснато усилието, което да поддържа хората в положение на персонално достолепие и сериозно мислене - и индивидите са се свлекли назад в естественото си, т.е. лакейско и неприлично, положение.
" Всички са маскари " и други
Не знам по какъв начин е в Унгария и в други сходни властнически страни, само че за българския случай имам догадка. По природа българите са мнителни. Мислейки само неприятни неща за другите, в последна сметка те си показват човешкото създание като неприятно по природа. Оттук произтичат типично български систематизирания, като да вземем за пример:
1. " Ако не става дума за пари - става дума за доста пари. " Че може да става дума за напълно други мотивации на държанието, като да вземем за пример любов, достойнство, мъжество, следване на идея или принцип (по Бърк) - това въобще не попада в картината за другия. Той може да бъде тласкан само от себични и неприятни претекстове. Каквото и да ти приказва - приказва по този начин, тъй като са му дали едни пари да приказва по този начин.
2. " На всеки някой му дърпа конците ". Това резюме, несъмнено, отхвърля самата опция индивидите да имат свободна воля, т.е. сами да вземат решение какво мислят, приказват или вършат. Всички са крепостни на някой различен и всичко, което вършат, е резултат от неговите указания.
Да се върнем на тематиката: " Целта на всяка парламентарна група е да резервира дисциплината на своите членове ". От телевизионния екран се даде образец с внасянето на долнокачествен закон. Калпав, долнокачествен, но всички от групата трябвало да го поддържат, с цел да се реализира висшето богатство - вътрешната групова дисциплинираност. А в действителност, съгласно нас - европейците, работата на парламентарните групи е да внасят такива закони, които да обслужват общото богатство (по Аристотел) и националния интерес (по Бърк).
Взети дружно, даже единствено горепосочените три български систематизирания изясняват освен, за какво живеем в общество, сходно на кочина, само че и за какво в това общество хората, убивани от или заради властта, нямат значение. Всеки е платен. Всеки е кукла на конци. Всеки се подчинява на някакъв шеф. Никой няма нито свободна воля, нито достолепие, нито това въображение, което да очертае по-добро бъдеще за всички.
" Четете книжки! "
Изходът от тази кочина? В края на " действителния социализъм " из софийските подлези се появиха графити, писани с един и същи почерк: " Четете книжки! ". Някой ярък дух, обезверен от тогавашната скотщина, обезверено призоваваше: Четете книжки, с цел да престанете да бъдете такива, каквито сте! Ще ви стане по-добре!
Минаха се 30 години. Хора, които тогава са били в горната група на детската градина, през днешния ден оферират анализите си от телевизионния екран. А тези разбори не се разграничават значително от анализите на телевизионните глави от, да речем, 1987 година.
Четете книжки, бре хора! Не сте длъжни да сте неприятни. Колкото сте по-лоши, толкоз по-лошо ще живеете. След толкоз години това не стана ли ясно?
Материалът е оповестен
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ