Мечтата на дядо Гошо, която потъна с него в Охридското езеро
Тишина - единствено това остава 10 години след трагичния случай в Охридското езеро, когато потъва туристическия транспортен съд " Илинден ". Под водата на най-дълбокото езеро на Балканския полуостров кончината си срещат 15 българи, измежду които и едно дете. Денят е 5 септември 2009 година.
На същата дата 10 години по-късно в село Антон е по-тихо от всеки път. Но мълчанието на 33 наследници и още 20-ина оживели е по-силно от вик. Тегобата им като че ли е надвиснала както небето на жежко пладне над пустите улици по обед в селото. Вратите - захлопнати, пердетата-пуснати. По улиците - празно и прашно.
Сам някогашният боен Кънчо Георгиев забива втренчено сиво-сините си очи в маранята, седнал начело пред зеления си фургон - ту се усмихва горчиво, ту се разлютява щом заговорим за изпълнителна власт, политика, отмъщение и правосъдни каузи. В Охридското езеро са потънали душите на трима негови братовчеди и дядо Гошо - татко на жена му. Покойният Георги Метанов бил занаятчия заварчик, но от тези, на които занаята им идва отръки.
" Със златни ръце. Ако не беше отишъл на тая екскурзия... е-хее тая къща виждаш ли я? Щях в нея да ви посрещна. Гостоприемни сме, нали сме балканджии ", споделя Кънчо. За нещастието в Охридското езеро приказва мъчно, а думите едвам преглъща с малко вода и мастика. Осем от удавените жертви са от родното му село Антон. Познава ги всичките. Познава и четирите осиротели след случая дечица, и починалата млада майка Мария - жена на непосредствен негов другар. И едното от младите девойки, което до ден сегашен има страхове, наричали ги параноя и посттравматичен стрес. На кораба имало 55 български туристи от Златица, Пирдоп, Челопеч, само че най-вече от село Антон. 15 от тях в никакъв случай не се завръщат по домовете си.
" Когато отидохме на разпознаването на труповете в Скопие в моргата - влязох пръв. Там бяха изложени фотосите, беше изложено тялото на дядо Гошо. Казвам им: " Това е той! ". Питат ме мога ли да покажа някакъв белег. Викам: " Преди няколко месеца тука над сляпото око имаше една пъпка, на която й вършиха интервенция. Вероятно още седи. Дядо Гошо е татко на жена ми, с която съм от 13 години ", спомня си Кънчо, а пръстът му още сочи слепоочието. Ръката му се отпуска, а другата мачка по инерция филтъра на цигарата. Погледът му от ден на ден се отдалечава, а усмивката става все по-горчива.
" И млади, и остарели, и пенсионери, и на междинна възраст хора желаеха да видят света. Политическата конюнктура в този момент е такава, че към този момент свободно може да се пътува. Те просто желаеха да видят всичко ", споделя Кънчо.
" Дядо Гошо ни беше на посетители преди да замине. Заварявахме нещо, май една ограда. Предишните дни се чудеше да върви ли, да не върви ли. Ние му споделяме: " Сега е времето ". Тогава беше над 70 години към този момент, само че още доста витален, млад по душа. Стояхме на гаража да довършим работата, обядвахме, качих го на колата, закарах го да стегне багажа и на другия ден рейсът потегли от площада на село Антон. Повече не го видяхме. Осем от починалите са от Антон, четири от Пирдоп, има една жена от Челопеч, една от Мирково, една от Рибарица, Тетевенско. Това е покруса за цяла фамилия, за цяло семейство - за всички родственици, близки другари, - незабравима - до момента в който сме живи ще ни тежи постоянно ", клати глава Кънчо.
На същата дата 10 години по-късно в село Антон е по-тихо от всеки път. Но мълчанието на 33 наследници и още 20-ина оживели е по-силно от вик. Тегобата им като че ли е надвиснала както небето на жежко пладне над пустите улици по обед в селото. Вратите - захлопнати, пердетата-пуснати. По улиците - празно и прашно.
Сам някогашният боен Кънчо Георгиев забива втренчено сиво-сините си очи в маранята, седнал начело пред зеления си фургон - ту се усмихва горчиво, ту се разлютява щом заговорим за изпълнителна власт, политика, отмъщение и правосъдни каузи. В Охридското езеро са потънали душите на трима негови братовчеди и дядо Гошо - татко на жена му. Покойният Георги Метанов бил занаятчия заварчик, но от тези, на които занаята им идва отръки.
" Със златни ръце. Ако не беше отишъл на тая екскурзия... е-хее тая къща виждаш ли я? Щях в нея да ви посрещна. Гостоприемни сме, нали сме балканджии ", споделя Кънчо. За нещастието в Охридското езеро приказва мъчно, а думите едвам преглъща с малко вода и мастика. Осем от удавените жертви са от родното му село Антон. Познава ги всичките. Познава и четирите осиротели след случая дечица, и починалата млада майка Мария - жена на непосредствен негов другар. И едното от младите девойки, което до ден сегашен има страхове, наричали ги параноя и посттравматичен стрес. На кораба имало 55 български туристи от Златица, Пирдоп, Челопеч, само че най-вече от село Антон. 15 от тях в никакъв случай не се завръщат по домовете си.
" Когато отидохме на разпознаването на труповете в Скопие в моргата - влязох пръв. Там бяха изложени фотосите, беше изложено тялото на дядо Гошо. Казвам им: " Това е той! ". Питат ме мога ли да покажа някакъв белег. Викам: " Преди няколко месеца тука над сляпото око имаше една пъпка, на която й вършиха интервенция. Вероятно още седи. Дядо Гошо е татко на жена ми, с която съм от 13 години ", спомня си Кънчо, а пръстът му още сочи слепоочието. Ръката му се отпуска, а другата мачка по инерция филтъра на цигарата. Погледът му от ден на ден се отдалечава, а усмивката става все по-горчива.
" И млади, и остарели, и пенсионери, и на междинна възраст хора желаеха да видят света. Политическата конюнктура в този момент е такава, че към този момент свободно може да се пътува. Те просто желаеха да видят всичко ", споделя Кънчо.
" Дядо Гошо ни беше на посетители преди да замине. Заварявахме нещо, май една ограда. Предишните дни се чудеше да върви ли, да не върви ли. Ние му споделяме: " Сега е времето ". Тогава беше над 70 години към този момент, само че още доста витален, млад по душа. Стояхме на гаража да довършим работата, обядвахме, качих го на колата, закарах го да стегне багажа и на другия ден рейсът потегли от площада на село Антон. Повече не го видяхме. Осем от починалите са от Антон, четири от Пирдоп, има една жена от Челопеч, една от Мирково, една от Рибарица, Тетевенско. Това е покруса за цяла фамилия, за цяло семейство - за всички родственици, близки другари, - незабравима - до момента в който сме живи ще ни тежи постоянно ", клати глава Кънчо.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ