Типографията се изправя пред дилема, която имаше преди 100 години

Типографията се изправя пред алтернатива, която имаше преди 100 години – по какъв начин една нова технология ще промени работния развой и ще измести ли творчеството (снимка: CC0 Public Domain)

Докато четем този текст, малко на брой се замислят кой е основал шрифта, с който ни се демонстрира текстът, нито какви са неговите особености. Но бъдещето на шрифтовете също ще се промени с намесата на изкуствения разсъдък. Шрифтовете ще могат да се трансформират пред очите ни според от нашето въодушевление, умората, времето… За експертите в региона това е огромен предизвикателство – и огромна въпросителна.

Monotype желае да знаете какво може да направи изкуственият разсъдък в типографията. Като една от най-големите компании за шрифтов дизайн в света, Monotype има Helvetica и популяризира Futura и Gill Sans – и още към 250 000 други шрифта. В нов отчет за 2025 година Monotype посвещава цяла глава на това по какъв начин изкуственият разсъдък ще докара до „ реактивна типография “.

Тази типография ще „ употребява прочувствени и психически данни “, с цел да приспособява шрифта към читателя. Тя може да притегли вниманието към текста, когато го погледнем, и след това да го „ омекоти “, когато погледът ни се отклони. Може да трансформира шрифтовете според от времето на деня и равнището на осветеност. Може даже да приспособява шрифта към скоростта на четене и да акцентира значимите елементи от онлайн текста, с цел да подчертава върху тях.

Анализът допуска, че изкуственият разсъдък ще направи шрифта наличен посредством „ интелигентни сътрудници и чатботове “ и ще разреши на всеки да генерира типография, без значение от образованието си или уменията си за дизайн. Как това ще бъде внедрено, не е несъмнено, евентуално като част от лично подготвени приложения. Всъщност, по какъв начин ще работи всичко това, остава неразбираемо.

Златна тресчица

Monotype не е единствената компания, която приказва за това. Типографите наблюдават от близко изкуствения разсъдък, защото дизайнерите стартират да употребяват принадлежности като Midjourney за генериране на хрумвания и Replit за писане на код, изследват капацитета на GPT в работния си развой.

В цялото пространство на изкуството и дизайна създателите се причисляват към надигналата се „ златна тресчица “, с цел да открият приложение на изкуствения разсъдък в дизайна на шрифтове. Това търсене се приема и враждебно на някои места. Творците се опълчват на концепцията, че тъкмо творчеството е тясното място, което имаме потребност да усъвършенстваме посредством логаритми.

Реално се намираме на кръстопът, на който сме били и по-рано. В началото на 20-ти век създателите се събраха, с цел да обсъдят последствията от бързата индустриализация в Европа и въздействието ѝ върху изкуството и типографията в Deutscher Werkbund (Германски съюз на занаятчиите). Някои създатели отхвърлиха концепцията за всеобщо произвеждане и какво то предлага на създателите. Други се втурнаха да се възползват.

Сценарият сложи голям брой неразбираеми въпроси за това какво може да значи индустриализацията на типографията. Имаше малко действителни хрумвания по какъв начин може да се отговори на тези въпроси. Ще остане ли типографията на страницата – или ще се възползва от напредъка в радиото, с цел да бъде по едно и също време текст и тон? Можем ли да разработим повсеместен шрифт, който е използван за всевъзможни контексти?

В последна сметка въпросите бяха решени, а същинският прогрес се оказа в успеваемостта както на производството, по този начин и на процеса на планиране. Monotype може би отваря още веднъж тези остарели страници от историята, само че намесата на AI наподобява напълно реалистична.

„ Нашият главен фокус е да свържем хората с шрифта, от който се нуждаят – на всички места “, споделя Чарлз Никс, старши изпълнителен изобретателен шеф в Monotype и един от създателите на разбора. Убеден е, че не ни се случва постоянно в живота да получим сходни благоприятни условия, с цел да забележим радикална смяна в метода, по който технологиите играят роля освен в една съответна промишленост, а във всички.

Прекалено неспокойствие

Не всеки е уверен в същото. За Зейнеп Акай, изобретателен шеф в студиото за дизайн на шрифтове Dalton Maag, няма какво да оправдае „ прекомерното неспокойствие “. Това не значи, че студиото отхвърля изкуствения интелект; помощният капацитет на изкуствения разсъдък е забележителен. Фирмата изследва потреблението на изкуствен интелект за облекчение на рутинните задания при дизайна на шрифтове, които потушават творчеството.

Но доста дизайнери остават умерено настроени по отношение на вероятността да се откажат от креативния надзор в интерес на генеративния изкуствен интелект. „ Сякаш ни внушават, че животът ни, специалностите ни или креативните ни умения са ефимерни “, споделя Акай. Тя към момента не е видяла по какъв начин генеративните приложения дават обещание по-добро креативно бъдеще.

„ Това е бъдеще, в което цялото човешко интелектуално начинание се изоставя с течение на времето и се предава на изкуствения разсъдък – а какво получаваме в подмяна не е напълно ясно “, прибавя тя.

От своя страна Никс е склонен: по-реалистичното и осъществимо потребление на изкуствения разсъдък е рационализирането на това, което той назовава „ в действителност педантична “ работа в типографията. Изкуственият разсъдък може да изравни бариерата за нахлуване в дизайна и типографията, споделя той, само че „ изобретателното мислене, това положение да си креативно създание, към момента е налице, без значение какво вършим с механизма “.

„ Преди тридесет и пет години имаше сходна мисъл, че въвеждането на компютърни технологии в дизайна ще размени дизайнерите “, продължава той. „ Но за всички нас, които сме прекарали последните 35 години в основаване на дизайн благодарение на компютри, това въобще не е понижило нашата креативност “.

Това прекосяване към цифров шрифт беше резултат от ясна и осезаема потребност от възстановяване на типографския работен развой – от ръчно нанасяне на шрифта към нещо по-непосредствено, споделя Акай. В настоящето пространство обаче „ сме стигнали до четката за изобразяване, преди да знаем по какъв начин наподобява платното “.

Липса на изясненост

Колкото и мощен да е AI, занапред ще се схваща къде в работния ни развой би трябвало да бъде внедрен – и дали въобще би трябвало да бъде внедрен, поради не изключително впечатляващите резултати, които виждаме в по-широкия набор на работата на генеративния изкуствен интелект. Тази липса на изясненост кара Акай да се пита дали по-добър аналог не е дот-ком балонът от края на 90-те години.

По това време се появи вълна от новостартиращи компании, които привлякоха доста рискови капитал, макар че интернет по това време „ в никакъв случай не е бил обвързван с практическа потребителска потребност “, споделя Акай. Надценени и без да имат действителен проблем за решение, доста от тези започващи компании се сринаха през 2000 година

Днес малко консуматори, изследващи изкуствения разсъдък, са професионални дизайнери, които се пробват да усъвършенстват работния развой. По-скоро AI е забавен инструмент за ръководителите, които надценяват опциите му, до момента в който се пробват да автоматизират задания и да изтласкат творчеството от креативните специалности.

Експертите в типографията са съгласни, че сходен срив към изкуствения разсъдък не е неосъществим и че в действителност може даже да е от изгода за изчистването на пазара. За Никс обаче това, че практическата потребност от AI не е очевадна, не значи, че тя няма да се яви или да стане явна скоро.

В западноориентирания взор върху изкуствения разсъдък може да не се вижда разликата в богатия избор от шрифтове и какъв брой стеснен може да бъде този избор за нелатински писмености, да вземем за пример. Това, както и сходни области отвън западния мейнстрийм в дизайна, може да са тесните места, където потребността от смяна е по-очевидна.

В последна сметка към този момент съвсем всичко е по-скоро нечиста сделка. Рано е и единствените AI принадлежности, които в действителност можем да демонстрираме, са принадлежности за различаване на шрифтове като WhatTheFont и свързани хрумвания като TypeMixer.xyz. Но измененията занапред ще се случват.

„ Това, което беше дефинирано като шрифт през 1965 година, е радикално друго от това, което дефинираме като шрифт през 2025 година “, прибавя Никс. „ Предполагаме, че знаем, че тези неща е допустимо да се трансформират и че ще се трансформират. Но на този стадий е мъчно да забележим доколко резервираме актуалните си работни процеси, доколко резервираме актуалното си схващане и формулировка за типография “.

Докато изследваме опциите, е значимо да не се увличаме от модата и апетита за зрелищност.
Ти имаш концепциите. Ние – мобилната мощност зад тях.
iPhone 16 Pro и iPad Pro за модерния бизнес – с поддръжката на iStyle »»»
предишна обява: Технологичен колос внедрява AI за 223 000 служители следваща обява:
графа: Водещи вести, Изкуствен разсъдък, Новаторски, Новини | етикети: изкуствен интелект, неестествен разсъдък, типография, шрифтове
Коментар

ИМЕ *