Украинският кмет - от мафиот до герой. Или защо Украйна е толкова устойчива
Тимофий Брик е ректор на Университета на Киевското учебно заведение по стопанска система (KSE) от 2022 година През годините е заемал длъжностите началник на социологическите проучвания в KSE Institute и заместник-ръководител по интернационалните връзки в университета. От 2018 година Брик преподава и организира проучвания в региона на социологията.
Под неговото управление броят на студентите на KSE нараства от 200 до към 1000 и университетът се трансформира в дом за доста преподаватели от влиятелни западни образователни заведения. Той ръководи и процеса по разширение на програмата на KSE, който до нашествието е напълно с икономическа устременост: днес KSE предлага специалности като право, логика на психиката, градоустройство, произвеждане на дронове. Тези направления, съгласно Брик, ще основат специалисти, способни да оказват помощ на Украйна във войната против Русия и да вземат ефективно присъединяване в нейното възобновяване.
Като социолог Брик се е посветил и върху проучването на аргументите за украинската устойчивост срещу руската експанзия, които са и фокус на това изявление.
- Г-н Брик, кои са основните фактори за триумфа на украинския народ в битката против неведнъж превъзхождащия го във боен проект агресор?
Много специалисти показват неизмерими фактори – дух, патриотизъм или храброст. Аз обръщам внимание на алтернативни хрумвания. Съществуват социоикономически фактори, които изясняват устойчивостта на Украйна: локалните управляващи изиграха основна роля в основаването на запаси и мотивация за хората да пазят градовете и селата си.
Преди години украинското общество бе централизирано. Но след Евромайдан последва децентрализация – повече средства и пълномощия бяха предоставени на локалните администрации. Тази промяна сътвори хромади (териториални общности), които получиха политическа и икономическа власт, те вземаха решения за това по какъв начин да събират налози и да ги изразходват за общото богатство. След време общностите станаха доста по-добри в ръководството на тези средства. Станаха по-богати. Станаха и по-ангажирани с общността си: хора от разнообразни обществени съсловия възприемаха по-благосклонно идеята да развиват между тях бизнес, да се занимават дружно със селско стопанство. Повиши се доверието в локалните управляващи. Затова когато Русия започва нашествието си, украинците в обособените общности се опълчиха. Защото имаха какво да губят. Бяха щастливи с общността си, кмета си, метода си на живот.
- Как мерите качеството на управление на дадена общественост?
Като бях дете, множеството хора си споделяха: " На кого му пука за кмета ни? Той е мафиот ". Но когато нашествието започва, доста хора проведоха митинги, демонстрации в опит да освободят кметовете си от съветски затвори.
Публикувахме неотдавна проучване, в което доказахме, че всичко опира не толкоз до хората, а до потенциала на хромадата, на общността. Какво разбираме под потенциал: макар войната, боклуджиите не престават да събират отпадъци, техниците не престават да поддържат генераторите. Капацитетът статистически се покачва, когато в дадена общественост следим повече бизнес асоциации и нараснала изборна интензивност. Тези два фактора алармират по-добро ръководство в дадената общественост. Но децентрализацията направи по този начин, че жителите да се ангажират с общността си навсякъде – украинците в пограничните с Русия райони са склонни да се борят против агресора, в най-западните елементи пък изпращат филантропична помощ или одобряват бежанци.
За страдание, през последните три години започнахме последователно да губим този общностен дух. За страдание, централизацията се завръща. Това до известна степен е обяснимо – някои въпроси, свързани с логистиката и сигурността, би трябвало да бъдат ръководени на държавно равнище. Мисля обаче, че в дълготраен проект това ще окаже неподходящо влияние върху демокрацията и устойчивостта ни.
- Какви са настройките на украинците по отношение на държавните институции?
Повечето откриватели сме стигнали посредством разнообразни способи до едно и също умозаключение: през последните 30 години украинците имат доста ниско доверие в институциите – президента, Народното събрание, държавното управление, съдилищата, полицията. Традиционно украинците се доверяват на фамилията, приятелите, църквата. Има спор доколкото пояснение на тези данни може да търсим в тоталитарното ни минало. Други специалисти акцентират постсъветския преход. Така или другояче, хората избират да се изправят против проблемите си с поддръжката на родственици и другари, да не разчитат на страната.
Но от време на време се следи голям растеж на доверие, последван от еволюционен спад. Обикновено по време на значимо събитие – като Оранжевата гражданска война, Евромайдан. При нашествието през 2022 година имаше голяма готовност на хора – те в действителност се довериха на президента и държавното управление с воденето на войната.
Одобрението на Зеленски преди нашествието бе към 30% и внезапно скочи до 90%. Сега – три години по-късно – то спадна до нивото отпреди нахлуването на Русия. Обяснението ми е, че повишеното доверие в президента бе продиктувано от неговата харизма, която с минаването на времето губи своята мощ. Същевременно доверието в локалните управляващи, армията, доброволците, фамилията и приятелите остава стабилно.
- Като социолог Вие обръщате особено внимание на медиите. Как влияят те върху образуването на разкази за войната в Украйна?
Медиите оказват голямо влияние. В началото на нашествието доверието в медиите се увеличи – доста украинци бяха солидарни и одобряваха голямо количество медийно наличие. Още на 24 февруари огромни украински телевизионни канали се сплотиха и сътвориха 24-часов новинарски поток под името " телемаратон ". Той бе доста значим, тъй като по време на война трябва да имаш мощен сигнал, доверие и оптимизъм. Важно е и да се бориш с дезинформацията, тя бе толкоз публикувана през първите месеци, бе хубаво, че има канал, който ревизира достоверността на изказванията. След време обаче хората започнаха да показват неодобрение от " телемаратона ". Причината – той не изглеждаше уравновесен. Представяше разкази на държавното управление за войната, а сериозните гласове като че ли от ден на ден отсъстваха. Резултатът е, че в този момент повечето украинци одобряват наличие посредством обществените мрежи – най-много " Телеграм ", " Тик-Ток ", " Инстаграм ".
Това е хубаво от една страна, тъй като хората имат достъп до разнообразна информация. Но от друга е рисковано, тъй като съгласно доста проучвания в " Телеграм " и " Тик-Ток " се популяризират доста пропагандни послания на Русия – украински бойци малтретиращи цивилни, подправени вести за корупционни кавги в украинското държавно управление и така нататък
- От престоя ми в Киев оставам с усещането, че украинците изпитват известно възприятие на отчаяние от начина, по който Украйна е възприемана в чужбина. Какви са неправилните схващания за украинския народ и страната му, които са публикувани на Запад?
Моето усещане е, че украинците постоянно се оплакват. От една страна, желаеме да бъдем възприемани като жертви на войната, което е вярно и заслужаваме да бъдем възприемани като такива, а Русия – като агресор. В същото време желаеме да ни считат като спечелили, които не се дават на Русия. Не мисля, че това е почтено по отношение на западняците.
Шегата настрани, украинците желаят страната им да бъде разпозната като суверенна нация, която има правото да взема лични решения. Да се признае, че имаме право да живеем с положителните ни и неприятните ни политици, с умните ни и глупавите ни решения. Много е неприятно, когато някой стартира да развива теории за " огромните народи ", които трябвало да ръководят.
Америка и Русия трябвало да седнат на масата и да приказват за ориста на Украйна, в отсъствието на Украйна.
- Как възприемате ролята на преподавателите и просветителните институции в поддръжката им за украинското обществото във войната против Русия?
Преди нашествието, може би бях изпаднал в рецесия на идентичността, мислех всичките тези неща за нелепости. Мислех, че работата ми не е значима. " Аз съм просто академични учител и преподавам на деца – на кого му пука "? След нашествието осъзнах, че университетите извършват извънредно значима активност. На първо място приказваме за човешки капитал – по време на война и всяка друга рецесия имате потребност от умни и способни хора. Хора, които могат да вземат решение проблеми – софтуерни, политически, каквито и да са. Това е задачата на университетите. Видях със личните си очи по какъв начин студенти и преподаватели се трансфораха в политици, дипломати, бойци или доброволци и интензивно се опълчиха на Русия.
Освен човешки капитал, университетите създават познание. Почти всички университети също основават военно съоръжение, лекарства, оказват помощ на общностите във възобновяване на обекти.
На трето място – по време на война всичко става черно и бяло. Хората споделят: " Всички руснаци са неприятни ", " На кого му пука за свободата на словото, би трябвало ни сигурност ". Фокусирани са върху непосредствената нужда да оцелеят. Университетите в Украйна сега са най-легитимната платформа за дебатиране на хрумвания. Ако Зеленски или негов конкурент приказват за свободата на словото, това събитие ще бъде възприето като политическо. Ако медиите разясняват проблемите на ЛГБТ-групите или Тръмп, хората ще си кажат, че са пристрастни. Трябват ни неутрални платформи, на които да бъдат обсъждани комплицирани въпроси.
Тези три цели – насърчаване на човешки капитал, произвеждане на познание и обезпечаване на платформа за диспути – осмислят съществуването и на KSE. Имаме една амбициозна концепция от геополитическо естество. Заради политически аргументи мощни университети изчезват. В Русия имаха Висшата школа по стопанска система, само че тя към този момент е тотално цензурирана и под контрола на държавното управление. Централноевропейският университет бе нападнат от Орбан и трябваше да бъде изместен във Виена.
Не сме стигнали още до такава степен. Но това е дълготрайната ни задача – да превърнем KSE във авторитетен за региона университет по модела на Централноевропейския.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Под неговото управление броят на студентите на KSE нараства от 200 до към 1000 и университетът се трансформира в дом за доста преподаватели от влиятелни западни образователни заведения. Той ръководи и процеса по разширение на програмата на KSE, който до нашествието е напълно с икономическа устременост: днес KSE предлага специалности като право, логика на психиката, градоустройство, произвеждане на дронове. Тези направления, съгласно Брик, ще основат специалисти, способни да оказват помощ на Украйна във войната против Русия и да вземат ефективно присъединяване в нейното възобновяване.
Като социолог Брик се е посветил и върху проучването на аргументите за украинската устойчивост срещу руската експанзия, които са и фокус на това изявление.
- Г-н Брик, кои са основните фактори за триумфа на украинския народ в битката против неведнъж превъзхождащия го във боен проект агресор?
Много специалисти показват неизмерими фактори – дух, патриотизъм или храброст. Аз обръщам внимание на алтернативни хрумвания. Съществуват социоикономически фактори, които изясняват устойчивостта на Украйна: локалните управляващи изиграха основна роля в основаването на запаси и мотивация за хората да пазят градовете и селата си.
Преди години украинското общество бе централизирано. Но след Евромайдан последва децентрализация – повече средства и пълномощия бяха предоставени на локалните администрации. Тази промяна сътвори хромади (териториални общности), които получиха политическа и икономическа власт, те вземаха решения за това по какъв начин да събират налози и да ги изразходват за общото богатство. След време общностите станаха доста по-добри в ръководството на тези средства. Станаха по-богати. Станаха и по-ангажирани с общността си: хора от разнообразни обществени съсловия възприемаха по-благосклонно идеята да развиват между тях бизнес, да се занимават дружно със селско стопанство. Повиши се доверието в локалните управляващи. Затова когато Русия започва нашествието си, украинците в обособените общности се опълчиха. Защото имаха какво да губят. Бяха щастливи с общността си, кмета си, метода си на живот.
- Как мерите качеството на управление на дадена общественост?
Като бях дете, множеството хора си споделяха: " На кого му пука за кмета ни? Той е мафиот ". Но когато нашествието започва, доста хора проведоха митинги, демонстрации в опит да освободят кметовете си от съветски затвори.
Публикувахме неотдавна проучване, в което доказахме, че всичко опира не толкоз до хората, а до потенциала на хромадата, на общността. Какво разбираме под потенциал: макар войната, боклуджиите не престават да събират отпадъци, техниците не престават да поддържат генераторите. Капацитетът статистически се покачва, когато в дадена общественост следим повече бизнес асоциации и нараснала изборна интензивност. Тези два фактора алармират по-добро ръководство в дадената общественост. Но децентрализацията направи по този начин, че жителите да се ангажират с общността си навсякъде – украинците в пограничните с Русия райони са склонни да се борят против агресора, в най-западните елементи пък изпращат филантропична помощ или одобряват бежанци.
За страдание, през последните три години започнахме последователно да губим този общностен дух. За страдание, централизацията се завръща. Това до известна степен е обяснимо – някои въпроси, свързани с логистиката и сигурността, би трябвало да бъдат ръководени на държавно равнище. Мисля обаче, че в дълготраен проект това ще окаже неподходящо влияние върху демокрацията и устойчивостта ни.
- Какви са настройките на украинците по отношение на държавните институции?
Повечето откриватели сме стигнали посредством разнообразни способи до едно и също умозаключение: през последните 30 години украинците имат доста ниско доверие в институциите – президента, Народното събрание, държавното управление, съдилищата, полицията. Традиционно украинците се доверяват на фамилията, приятелите, църквата. Има спор доколкото пояснение на тези данни може да търсим в тоталитарното ни минало. Други специалисти акцентират постсъветския преход. Така или другояче, хората избират да се изправят против проблемите си с поддръжката на родственици и другари, да не разчитат на страната.
Но от време на време се следи голям растеж на доверие, последван от еволюционен спад. Обикновено по време на значимо събитие – като Оранжевата гражданска война, Евромайдан. При нашествието през 2022 година имаше голяма готовност на хора – те в действителност се довериха на президента и държавното управление с воденето на войната.
Одобрението на Зеленски преди нашествието бе към 30% и внезапно скочи до 90%. Сега – три години по-късно – то спадна до нивото отпреди нахлуването на Русия. Обяснението ми е, че повишеното доверие в президента бе продиктувано от неговата харизма, която с минаването на времето губи своята мощ. Същевременно доверието в локалните управляващи, армията, доброволците, фамилията и приятелите остава стабилно.
- Като социолог Вие обръщате особено внимание на медиите. Как влияят те върху образуването на разкази за войната в Украйна?
Медиите оказват голямо влияние. В началото на нашествието доверието в медиите се увеличи – доста украинци бяха солидарни и одобряваха голямо количество медийно наличие. Още на 24 февруари огромни украински телевизионни канали се сплотиха и сътвориха 24-часов новинарски поток под името " телемаратон ". Той бе доста значим, тъй като по време на война трябва да имаш мощен сигнал, доверие и оптимизъм. Важно е и да се бориш с дезинформацията, тя бе толкоз публикувана през първите месеци, бе хубаво, че има канал, който ревизира достоверността на изказванията. След време обаче хората започнаха да показват неодобрение от " телемаратона ". Причината – той не изглеждаше уравновесен. Представяше разкази на държавното управление за войната, а сериозните гласове като че ли от ден на ден отсъстваха. Резултатът е, че в този момент повечето украинци одобряват наличие посредством обществените мрежи – най-много " Телеграм ", " Тик-Ток ", " Инстаграм ".
Това е хубаво от една страна, тъй като хората имат достъп до разнообразна информация. Но от друга е рисковано, тъй като съгласно доста проучвания в " Телеграм " и " Тик-Ток " се популяризират доста пропагандни послания на Русия – украински бойци малтретиращи цивилни, подправени вести за корупционни кавги в украинското държавно управление и така нататък
- От престоя ми в Киев оставам с усещането, че украинците изпитват известно възприятие на отчаяние от начина, по който Украйна е възприемана в чужбина. Какви са неправилните схващания за украинския народ и страната му, които са публикувани на Запад?
Моето усещане е, че украинците постоянно се оплакват. От една страна, желаеме да бъдем възприемани като жертви на войната, което е вярно и заслужаваме да бъдем възприемани като такива, а Русия – като агресор. В същото време желаеме да ни считат като спечелили, които не се дават на Русия. Не мисля, че това е почтено по отношение на западняците.
Шегата настрани, украинците желаят страната им да бъде разпозната като суверенна нация, която има правото да взема лични решения. Да се признае, че имаме право да живеем с положителните ни и неприятните ни политици, с умните ни и глупавите ни решения. Много е неприятно, когато някой стартира да развива теории за " огромните народи ", които трябвало да ръководят.
Америка и Русия трябвало да седнат на масата и да приказват за ориста на Украйна, в отсъствието на Украйна.
- Как възприемате ролята на преподавателите и просветителните институции в поддръжката им за украинското обществото във войната против Русия?
Преди нашествието, може би бях изпаднал в рецесия на идентичността, мислех всичките тези неща за нелепости. Мислех, че работата ми не е значима. " Аз съм просто академични учител и преподавам на деца – на кого му пука "? След нашествието осъзнах, че университетите извършват извънредно значима активност. На първо място приказваме за човешки капитал – по време на война и всяка друга рецесия имате потребност от умни и способни хора. Хора, които могат да вземат решение проблеми – софтуерни, политически, каквито и да са. Това е задачата на университетите. Видях със личните си очи по какъв начин студенти и преподаватели се трансфораха в политици, дипломати, бойци или доброволци и интензивно се опълчиха на Русия.
Освен човешки капитал, университетите създават познание. Почти всички университети също основават военно съоръжение, лекарства, оказват помощ на общностите във възобновяване на обекти.
На трето място – по време на война всичко става черно и бяло. Хората споделят: " Всички руснаци са неприятни ", " На кого му пука за свободата на словото, би трябвало ни сигурност ". Фокусирани са върху непосредствената нужда да оцелеят. Университетите в Украйна сега са най-легитимната платформа за дебатиране на хрумвания. Ако Зеленски или негов конкурент приказват за свободата на словото, това събитие ще бъде възприето като политическо. Ако медиите разясняват проблемите на ЛГБТ-групите или Тръмп, хората ще си кажат, че са пристрастни. Трябват ни неутрални платформи, на които да бъдат обсъждани комплицирани въпроси.
Тези три цели – насърчаване на човешки капитал, произвеждане на познание и обезпечаване на платформа за диспути – осмислят съществуването и на KSE. Имаме една амбициозна концепция от геополитическо естество. Заради политически аргументи мощни университети изчезват. В Русия имаха Висшата школа по стопанска система, само че тя към този момент е тотално цензурирана и под контрола на държавното управление. Централноевропейският университет бе нападнат от Орбан и трябваше да бъде изместен във Виена.
Не сме стигнали още до такава степен. Но това е дълготрайната ни задача – да превърнем KSE във авторитетен за региона университет по модела на Централноевропейския.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ