Форин афеърс: Страхът на Путин от отстъпление
*Тимъти Нафтали, разбор за „ Форин афеърс “
Преди 60 години Белият дом и Кремъл позволиха по кротичък метод най-опасната нуклеарна рецесия в актуалната ера. Нито една от суперсилите не искаше рецесията с разполагането на руски ракети в Куба да приключи с война, само че и двете страни заплашиха да употребяват мощ, с цел да защитят ползите си. Не единствено съвпадението на годишнината от Кубинската рецесия накара някои наблюдаващи да търсят поучения от този остарял конфликт, които да оказват помощ за деескалацията на актуалната война в Украйна. От момента, в който разгласи нахлуването в Украйна през февруари, съветският президент Владимир Путин загатна, че този спор може да прерасне в нуклеарен. " Всеки, който се опита да ни попречи би трябвало да знае, че отговорът на Русия ще бъде неотложен и ще ви докара до такива последици, каквито в никакъв случай не сте изпитвали в историята си ", предизвести съветският президент.
На 21 септември той предизвести, че Кремъл е подготвен да употребява " всички налични оръжейни системи ", с цел да отбрани " териториалната целокупност " на Русия и нейната " самостоятелност и независимост ". Тъй като нито една страна от НАТО не беше заплашвала териториалната целокупност на Русия, нейната самостоятелност и независимост, това изказване изглеждаше като преднамерена нуклеарна опасност или в най-хубавия случай като рисков блъф. Както Путин, по този начин и президентът на Съединени американски щати Джо Байдън са задоволително възрастни, с цел да помнят Кубинската рецесия. Байдън към този момент разкри, че мисли за рецесията, до момента в който ръководи отговора на Съединени американски щати на съветската експанзия в Украйна. По време на политическо събитие в Ню Йорк през октомври Байдън показа терзанието си, че опасността от нуклеарен " Армагедон " е най-голямата " от 60 години насам ".
Но двамата водачи наподобява имат друго схващане за уроците от Кубинската рецесия. Според Байдън, както и съгласно доста американски учени, рецесията значително беше позволена посредством взаимно почитание, споделено предпочитание да се избегне война и интелигентни и съпричастни договаряния. Изглежда, че Байдън вижда себе си в обстановката, с която се е сблъскал президентът Джон Ф. Кенеди, когато е трябвало да помогне на руския водач Никита Хрушчов да избегне опцията за открит спор и нуклеарна война. " Къде намира излаз? " Байдън попита по отношение на Путин. " Къде ще се окаже в състояние, при което освен ще бъде унизен, само че и ще загуби забележителна власт в Русия? " Путин не споделя тази версия на събитията. Той преди съвсем две десетилетия
подписа разсекретяването на протоколите на Политбюро
(тогава известно като Президиум) от ерата на Хрушчов. Всъщност руският водач беше този, който направи първата крачка към оттегляне. Само два дни откакто Кенеди произнася трагичната си тирада, в която изисква от Москва да отстрани нуклеарните си ракети от Куба, Хрушчов събира сътрудниците си от Президиума. Той ги осведоми, че с цел да избегнат война, би трябвало да одобряват настояването на Кенеди. Изправен пред оскърбление, Хрушчов също по този начин се пробва да сътвори за себе си проект за излаз, който да усили оптимално опцията му да резервира лицето си в социалистическия свят и да предотврати война със Запада. Американците са склонни да си спомнят мирния резултат от това изпитание, само че съветските водачи тогава, както и в този момент, разбираха унижението, което отстъплението пред Съединените щати означаваше. В последна сметка напъните на Хрушчов да показа събитията от октомври 1962 година като някакъв тип победа се провалят. Две години след Кубинската ракетна рецесия Хрушчов ще бъде отхвърлен от служба от сътрудниците си в Президиума заради непросветеност. Докато Байдън вижда значимостта и обещанието за държавническо държание в разрешаването на кубинската рецесия, Путин изненадващо вижда единствено уязвимост. Само през предишния месец Путин не остави никакво подозрение по отношение на мнението си за Кубинската рецесия и отстъплението на Хрушчов, когато отговаряше на въпрос на съветския публицист и специалист по външна политика Фьодор Лукянов. Журналистът помоли Путин да се сложи на мястото на Хрушчов. Президентът отхвърля да го направи. " Няма по какъв начин ", сподели той. " Не мога да си показва себе си в ролята на Хрушчов, никога. " Путин не желаеше да бъде отъждествяван с водач на Кремъл, който е отстъпил. И тогава той разкри още.
Бил подготвен да води договаряния, както Хрушчов със Съединени американски щати
само че не и за преустановяване на актуалната рецесия в Украйна. Подобно на Хрушчов през 1962 година, той беше угрижен за положението на стратегическото състезание със Съединените щати, само че за разлика от него не бърза да седне на масата с американски представители, с цел да охлади нуклеарното напрежение. " През декември предходната година предложихме на Съединените щати да продължим разговора за стратегическа непоклатимост, само че те не ни отговориха… Ако някой желае да води разговор с нас по този въпрос, ние сме подготвени, дано да го проведем ", съобщи Путин. Въпреки че няма повърхностни прилики сред тазгодишната съветска инвазия в Украйна и Кубинската рецесия преди 60 години, показателно е, че Путин и Байдън имат разнообразни заключения за качеството на водачеството в тази рецесия. За да разберем разликите сред тях, би било потребно да обобщим това, което е известно от съветски и американски източници за това по какъв начин Кенеди и Хрушчов са намерили излаз от нуклеарната рецесия, деескалирайки борбата, която можеше да провокира епохална война.
Кубинската рецесия е непреднамерената последица от напъните на Хрушчов да реализира с един размах три доста амбициозни цели от Студената война: да промени интернационалния баланс на силите (Съветският съюз изоставаше в производството на междуконтинентални балистични ракети), като сплаши Съединените щати с ракети наоколо, да отбрани Куба на Фидел Кастро и да наложи ново съглашение за контрола над Западен Берлин. Схемата на Хрушчов включва превозване на нуклеарни ракети със междинен и дребен обхват на деяние с транспортен съд до Куба, като по някакъв метод съумява да избегне откриването им от НАТО. След като ракетите дойдат, Хрушчов афишира разполагането им в Организация на обединените нации през ноември 1962 година Този проект стартира да се разпада на 22 октомври, когато Кенеди афишира, че Съединените щати са разкрили разполагането на руски нуклеарни ракети със междинен обхват в Куба. Часове преди обръщението Хрушчов получава предизвестие, че американците може да схванат защо става дума. Той се притеснява, че Кенеди ще стартира неотложно нахлуване против Куба. Вместо нахлуване Кенеди афишира морска обсада на острова. Хрушчов нямаше желание да отстрани ракетите, които към този момент се намираха в Куба, само че също по този начин искаше да избегне конфликт, който можеше да докара до нуклеарна война. За да понижи риска от война, на 23 октомври той взема решение, че пътуващите към Куба кораби, пренасящи ракети със междинен обхват, ще се извърнат и няма да тестват американската обсада.
Междувременно Хрушчов се надяваше на признаци за уязвимост на Съединени американски щати или на опълчване на блокадата от страна на американските съдружници. Такива не се появиха. Вместо това руското разузнаване събра доказателства, че американски чиновници приготвят кореспонденти, които да се причислят към армадата, която ще удари Куба, и че Съединените щати са повишили степента на подготвеност на стратегическите си оръжия. Опасявайки се от рискова ескалация, Хрушчов събира сътрудниците си на 25 октомври и декларира, че е време да се откри излаз от тази каша. Съветският водач не използваше термина " излаз ", само че тъкмо това искаше. Той също по този начин искаше да избегне унижението. " Това не е безволие ", сподели той на сътрудниците си. " Това е аварийна позиция… Не си коства да се форсира обстановката до точката на шупване ". Може би е съумял да реализира най-малко една от трите си цели. На идващия ден той изпраща на Кенеди писмо, в което по заобиколен метод предлага премахването на ракетите в подмяна на обещанието на Съединени американски щати да не нахлуват в Куба.
Кризата не завърши дотук, само че беше на път да се позволи. На Кенеди и неговите съветници им лиши един ден, с цел да схванат какво предлага Хрушчов. Междувременно в допълнение към обещанието да не нахлува в Куба, руският водач искаше Съединените щати да отстранен забележимия знак на опасността от НАТО за Съветския съюз: американските ракети със междинен обхват в Турция. От Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Хрушчов към този момент е знаел, че тези ракети ще бъдат сменени с подводници " Поларис ", само че е желал да издейства още една осезаема отстъпка от Съединени американски щати, въпреки и куха. На 27 октомври
Кенеди се съгласява с първото изискване документално
а с второто - скрито, посредством среща сред брат му, основния прокурор Робърт Кенеди и руския дипломат Анатолий Добринин. Не е чудно, че руснаците, изключително Путин, може да преглеждат Кубинската рецесия като неуспех за Кремъл. Хрушчов изостави целия си проект за основаване на руска ракетна база в Куба в подмяна на напълно малко: устно заричане от американския президент да не нахлува на острова и унищожаване на остарели американски ракети. Също толкоз индикативен за автократ като Путин е фактът, че неуспехът в Куба по-късно ще бъде посочен като причина за уволнението на Хрушчов през 1964 година В изявлението с Лукянов Путин отбрани анексирането през септември на четири провинции в Източна и Южна Украйна и отхвърли като лицемери тези в Съединените щати и Европа, които поддържат украинския суверенитет. " Виждаме, че в западните страни протичат комплицирани демографски, политически и обществени процеси ", сподели той. " Разбира се, това е тяхно вътрешно дело. Русия не се намесва в тези въпроси и няма желание да го прави - за разлика от Запада, ние не влизаме в непознат двор. Но се надяваме, че прагматизмът ще надделее и че разговорът на Русия с същинския, обичаен Запад... ще се трансформира във значим принос за построяването на многополюсен международен ред ".
Какво съставлява " същинският, обичаен Запад?
Путин безспорно имаше поради Републиканската партия и други десни партии в Северна Америка и Западна Европа. Той очевидно е очаквал, че междинните избори в Съединени американски щати ще трансформират политическия климат в страната и ще отслабят американската поддръжка за Украйна. Но за разлика от Хрушчов в разгара на рецесията, Путин към момента не наподобява уверен в решимостта на Съединени американски щати и Европа. Във всеки случай Путин отхвърля всяка прилика, сравняваща го с Хрушчов по време на Кубинската рецесия, тъй като към момента не е подготвен да се откаже от нито една от главните си цели. Отстъплението през 1962 година не е резултат от американското държавническо държание. Тя породи първо от съветския боязън, а по-късно от прагматизма. Може би неотдавнашната загуба на Херсон в Южна Украйна и относителният триумф на демократите на междинните избори ще принудят Кремъл да направи прагматична преоценка. Допреди няколко седмици за Путин щеше да е неприемлива концепцията да се отдръпна от единствения украински регионален център, който силите му бяха съумели да завладяват. И въпреки всичко в този момент той го направи. Това отдръпване обаче не е сигнал за съветското предпочитание да се намали температурата. Дръзкото анексиране на четирите области от страна на Путин прави доста мъчно поднасянето на по-широко стратегическо оттегляне на съветския народ. За разлика от Хрушчов, Путин увеличи залозите на борбата, когато неговият гамбит стартира да се разпада. За него ще бъде по-трудно да се отдръпна, само че и наподобява, че най-малко към този момент той не желае да го направи. Байдън и тези, които приканват Белия дом да окаже напън върху Киев да договаря с Москва, би трябвало да имат поради тази разлика. Войната в Украйна не е като Кубинската рецесия, а Путин, както на драго сърце ще ви каже, не е Хрушчов. /БГНЕС
-------------
*Тимъти Нафтали, разбор за „ Форин афеърс “
Авторът е асоцииран професор по история и социална активност в Нюйоркския университет и съавтор дружно с Александър Фурсенко на книгите: “One Hell of a Gamble: Khrushchev, Castro, and Kennedy, 1958–1964 “ и „ Khrushchev’s Cold War: The Inside Story of an American Adversary “.
Преди 60 години Белият дом и Кремъл позволиха по кротичък метод най-опасната нуклеарна рецесия в актуалната ера. Нито една от суперсилите не искаше рецесията с разполагането на руски ракети в Куба да приключи с война, само че и двете страни заплашиха да употребяват мощ, с цел да защитят ползите си. Не единствено съвпадението на годишнината от Кубинската рецесия накара някои наблюдаващи да търсят поучения от този остарял конфликт, които да оказват помощ за деескалацията на актуалната война в Украйна. От момента, в който разгласи нахлуването в Украйна през февруари, съветският президент Владимир Путин загатна, че този спор може да прерасне в нуклеарен. " Всеки, който се опита да ни попречи би трябвало да знае, че отговорът на Русия ще бъде неотложен и ще ви докара до такива последици, каквито в никакъв случай не сте изпитвали в историята си ", предизвести съветският президент.
На 21 септември той предизвести, че Кремъл е подготвен да употребява " всички налични оръжейни системи ", с цел да отбрани " териториалната целокупност " на Русия и нейната " самостоятелност и независимост ". Тъй като нито една страна от НАТО не беше заплашвала териториалната целокупност на Русия, нейната самостоятелност и независимост, това изказване изглеждаше като преднамерена нуклеарна опасност или в най-хубавия случай като рисков блъф. Както Путин, по този начин и президентът на Съединени американски щати Джо Байдън са задоволително възрастни, с цел да помнят Кубинската рецесия. Байдън към този момент разкри, че мисли за рецесията, до момента в който ръководи отговора на Съединени американски щати на съветската експанзия в Украйна. По време на политическо събитие в Ню Йорк през октомври Байдън показа терзанието си, че опасността от нуклеарен " Армагедон " е най-голямата " от 60 години насам ".
Но двамата водачи наподобява имат друго схващане за уроците от Кубинската рецесия. Според Байдън, както и съгласно доста американски учени, рецесията значително беше позволена посредством взаимно почитание, споделено предпочитание да се избегне война и интелигентни и съпричастни договаряния. Изглежда, че Байдън вижда себе си в обстановката, с която се е сблъскал президентът Джон Ф. Кенеди, когато е трябвало да помогне на руския водач Никита Хрушчов да избегне опцията за открит спор и нуклеарна война. " Къде намира излаз? " Байдън попита по отношение на Путин. " Къде ще се окаже в състояние, при което освен ще бъде унизен, само че и ще загуби забележителна власт в Русия? " Путин не споделя тази версия на събитията. Той преди съвсем две десетилетия
подписа разсекретяването на протоколите на Политбюро
(тогава известно като Президиум) от ерата на Хрушчов. Всъщност руският водач беше този, който направи първата крачка към оттегляне. Само два дни откакто Кенеди произнася трагичната си тирада, в която изисква от Москва да отстрани нуклеарните си ракети от Куба, Хрушчов събира сътрудниците си от Президиума. Той ги осведоми, че с цел да избегнат война, би трябвало да одобряват настояването на Кенеди. Изправен пред оскърбление, Хрушчов също по този начин се пробва да сътвори за себе си проект за излаз, който да усили оптимално опцията му да резервира лицето си в социалистическия свят и да предотврати война със Запада. Американците са склонни да си спомнят мирния резултат от това изпитание, само че съветските водачи тогава, както и в този момент, разбираха унижението, което отстъплението пред Съединените щати означаваше. В последна сметка напъните на Хрушчов да показа събитията от октомври 1962 година като някакъв тип победа се провалят. Две години след Кубинската ракетна рецесия Хрушчов ще бъде отхвърлен от служба от сътрудниците си в Президиума заради непросветеност. Докато Байдън вижда значимостта и обещанието за държавническо държание в разрешаването на кубинската рецесия, Путин изненадващо вижда единствено уязвимост. Само през предишния месец Путин не остави никакво подозрение по отношение на мнението си за Кубинската рецесия и отстъплението на Хрушчов, когато отговаряше на въпрос на съветския публицист и специалист по външна политика Фьодор Лукянов. Журналистът помоли Путин да се сложи на мястото на Хрушчов. Президентът отхвърля да го направи. " Няма по какъв начин ", сподели той. " Не мога да си показва себе си в ролята на Хрушчов, никога. " Путин не желаеше да бъде отъждествяван с водач на Кремъл, който е отстъпил. И тогава той разкри още.
Бил подготвен да води договаряния, както Хрушчов със Съединени американски щати
само че не и за преустановяване на актуалната рецесия в Украйна. Подобно на Хрушчов през 1962 година, той беше угрижен за положението на стратегическото състезание със Съединените щати, само че за разлика от него не бърза да седне на масата с американски представители, с цел да охлади нуклеарното напрежение. " През декември предходната година предложихме на Съединените щати да продължим разговора за стратегическа непоклатимост, само че те не ни отговориха… Ако някой желае да води разговор с нас по този въпрос, ние сме подготвени, дано да го проведем ", съобщи Путин. Въпреки че няма повърхностни прилики сред тазгодишната съветска инвазия в Украйна и Кубинската рецесия преди 60 години, показателно е, че Путин и Байдън имат разнообразни заключения за качеството на водачеството в тази рецесия. За да разберем разликите сред тях, би било потребно да обобщим това, което е известно от съветски и американски източници за това по какъв начин Кенеди и Хрушчов са намерили излаз от нуклеарната рецесия, деескалирайки борбата, която можеше да провокира епохална война.
Кубинската рецесия е непреднамерената последица от напъните на Хрушчов да реализира с един размах три доста амбициозни цели от Студената война: да промени интернационалния баланс на силите (Съветският съюз изоставаше в производството на междуконтинентални балистични ракети), като сплаши Съединените щати с ракети наоколо, да отбрани Куба на Фидел Кастро и да наложи ново съглашение за контрола над Западен Берлин. Схемата на Хрушчов включва превозване на нуклеарни ракети със междинен и дребен обхват на деяние с транспортен съд до Куба, като по някакъв метод съумява да избегне откриването им от НАТО. След като ракетите дойдат, Хрушчов афишира разполагането им в Организация на обединените нации през ноември 1962 година Този проект стартира да се разпада на 22 октомври, когато Кенеди афишира, че Съединените щати са разкрили разполагането на руски нуклеарни ракети със междинен обхват в Куба. Часове преди обръщението Хрушчов получава предизвестие, че американците може да схванат защо става дума. Той се притеснява, че Кенеди ще стартира неотложно нахлуване против Куба. Вместо нахлуване Кенеди афишира морска обсада на острова. Хрушчов нямаше желание да отстрани ракетите, които към този момент се намираха в Куба, само че също по този начин искаше да избегне конфликт, който можеше да докара до нуклеарна война. За да понижи риска от война, на 23 октомври той взема решение, че пътуващите към Куба кораби, пренасящи ракети със междинен обхват, ще се извърнат и няма да тестват американската обсада.
Междувременно Хрушчов се надяваше на признаци за уязвимост на Съединени американски щати или на опълчване на блокадата от страна на американските съдружници. Такива не се появиха. Вместо това руското разузнаване събра доказателства, че американски чиновници приготвят кореспонденти, които да се причислят към армадата, която ще удари Куба, и че Съединените щати са повишили степента на подготвеност на стратегическите си оръжия. Опасявайки се от рискова ескалация, Хрушчов събира сътрудниците си на 25 октомври и декларира, че е време да се откри излаз от тази каша. Съветският водач не използваше термина " излаз ", само че тъкмо това искаше. Той също по този начин искаше да избегне унижението. " Това не е безволие ", сподели той на сътрудниците си. " Това е аварийна позиция… Не си коства да се форсира обстановката до точката на шупване ". Може би е съумял да реализира най-малко една от трите си цели. На идващия ден той изпраща на Кенеди писмо, в което по заобиколен метод предлага премахването на ракетите в подмяна на обещанието на Съединени американски щати да не нахлуват в Куба.
Кризата не завърши дотук, само че беше на път да се позволи. На Кенеди и неговите съветници им лиши един ден, с цел да схванат какво предлага Хрушчов. Междувременно в допълнение към обещанието да не нахлува в Куба, руският водач искаше Съединените щати да отстранен забележимия знак на опасността от НАТО за Съветския съюз: американските ракети със междинен обхват в Турция. От Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Хрушчов към този момент е знаел, че тези ракети ще бъдат сменени с подводници " Поларис ", само че е желал да издейства още една осезаема отстъпка от Съединени американски щати, въпреки и куха. На 27 октомври
Кенеди се съгласява с първото изискване документално
а с второто - скрито, посредством среща сред брат му, основния прокурор Робърт Кенеди и руския дипломат Анатолий Добринин. Не е чудно, че руснаците, изключително Путин, може да преглеждат Кубинската рецесия като неуспех за Кремъл. Хрушчов изостави целия си проект за основаване на руска ракетна база в Куба в подмяна на напълно малко: устно заричане от американския президент да не нахлува на острова и унищожаване на остарели американски ракети. Също толкоз индикативен за автократ като Путин е фактът, че неуспехът в Куба по-късно ще бъде посочен като причина за уволнението на Хрушчов през 1964 година В изявлението с Лукянов Путин отбрани анексирането през септември на четири провинции в Източна и Южна Украйна и отхвърли като лицемери тези в Съединените щати и Европа, които поддържат украинския суверенитет. " Виждаме, че в западните страни протичат комплицирани демографски, политически и обществени процеси ", сподели той. " Разбира се, това е тяхно вътрешно дело. Русия не се намесва в тези въпроси и няма желание да го прави - за разлика от Запада, ние не влизаме в непознат двор. Но се надяваме, че прагматизмът ще надделее и че разговорът на Русия с същинския, обичаен Запад... ще се трансформира във значим принос за построяването на многополюсен международен ред ".
Какво съставлява " същинският, обичаен Запад?
Путин безспорно имаше поради Републиканската партия и други десни партии в Северна Америка и Западна Европа. Той очевидно е очаквал, че междинните избори в Съединени американски щати ще трансформират политическия климат в страната и ще отслабят американската поддръжка за Украйна. Но за разлика от Хрушчов в разгара на рецесията, Путин към момента не наподобява уверен в решимостта на Съединени американски щати и Европа. Във всеки случай Путин отхвърля всяка прилика, сравняваща го с Хрушчов по време на Кубинската рецесия, тъй като към момента не е подготвен да се откаже от нито една от главните си цели. Отстъплението през 1962 година не е резултат от американското държавническо държание. Тя породи първо от съветския боязън, а по-късно от прагматизма. Може би неотдавнашната загуба на Херсон в Южна Украйна и относителният триумф на демократите на междинните избори ще принудят Кремъл да направи прагматична преоценка. Допреди няколко седмици за Путин щеше да е неприемлива концепцията да се отдръпна от единствения украински регионален център, който силите му бяха съумели да завладяват. И въпреки всичко в този момент той го направи. Това отдръпване обаче не е сигнал за съветското предпочитание да се намали температурата. Дръзкото анексиране на четирите области от страна на Путин прави доста мъчно поднасянето на по-широко стратегическо оттегляне на съветския народ. За разлика от Хрушчов, Путин увеличи залозите на борбата, когато неговият гамбит стартира да се разпада. За него ще бъде по-трудно да се отдръпна, само че и наподобява, че най-малко към този момент той не желае да го направи. Байдън и тези, които приканват Белия дом да окаже напън върху Киев да договаря с Москва, би трябвало да имат поради тази разлика. Войната в Украйна не е като Кубинската рецесия, а Путин, както на драго сърце ще ви каже, не е Хрушчов. /БГНЕС
-------------
*Тимъти Нафтали, разбор за „ Форин афеърс “
Авторът е асоцииран професор по история и социална активност в Нюйоркския университет и съавтор дружно с Александър Фурсенко на книгите: “One Hell of a Gamble: Khrushchev, Castro, and Kennedy, 1958–1964 “ и „ Khrushchev’s Cold War: The Inside Story of an American Adversary “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ