Какво представлява прокрастинацията и защо хората обичаме да отлагаме
Тим Харфорд е публицист от Financial Times, притежател на медал на Британската империя за заслугите си в подобряването на разбирането за стопанската система и създател на няколко книги. Той пробва да възнамерява делниците си от повече от 25 години, като всяка заран разказва новите си задължения и трансферира неизпълнените задания от предходния ден.
" За 10 000 дни нито един път не се е случвало да погледна вчерашния лист и да кимна със удовлетворение, че всяка точка е отметната ", признава Харфорд.
Утешението му е, че не е самичък в обречената борба. Подценяването на времето, което ще ни бъде належащо за справяне с належащите отговорности, е всеобща " болест " - без значение дали става дума за ревизиране на служебните мейли или образуване на Олимпийските игри.
Така нар. отсрочване до последния миг - наклонност, която на британски език се назовава " procrastination " /прокрастинация, е част от живота на толкоз доста хора из целия свят, че през последните години става обект на психически проучвания, а експерти оферират съвещания и помощ в битката с нея.
Още през далечната 1977 година Канеман и Тверски назовават отлагането " неточност при планирането " – интуитивната податливост на хората да подценяват времето, разноските и рисковете за бъдещи дейности, до момента в който надценяват изгодите от самите дейности.
В по-крайните си форми прокрастинацията може да е сигнал за депресивно положение.
Какво съставлява procrastination?
Най-просто казано, става дума за отсрочване на задания, които би трябвало да се свършат, макар наличната опция за това и евентуалните отрицателни последствия като неуспехи в професионален проект или насърчаване на възприятие на тревога. Хроничното отсрочване се свързва с по-ниски приходи, по-голяма безработица и негативен резултат върху здравето.
Тези, които редовно отсрочват, по-рядко спортуват или пропущат медицински обзор, макар недоволствата си. Освен това, стресът, който носи непрекъснатото закъснение на осъществяването на дадени задания, би могъл евентуално да навреди на психологичното здраве.
Не всичко обаче е толкоз зле, нито би трябвало да бързаме да го разгласяваме за изгубено
Според доктор Обехи Алофой, психолог и специалист по работливост на работното място има пет разнообразни типа прокрастинация:
Търсене на тръпка. " Някои хора отсрочват, тъй като харесват адреналина, който носи чакането до последната минута ", споделя Алофой, като прибавя, че за този вид персони започването на план директно преди крайния период им носи приятна доза адреналин. Между другото Мартин Лутер - Кинг написа фамозната си тирада I Have a Dream* вечерта преди да я произнесе. Интересна детайлност е и че той импровизира огромна част от втората половина на речта, в това число фразата " Имам една фантазия ", която към този момент я е употребил в по-ранна своя изява.Перфекционизъм катоформа на отсрочване. Това е форма на неустановеност.Нееднократният отвод да изпратим значим имейл, който ни плаши, тъй като желаеме да го прочетем още веднъж, и още веднъж...Избягване. Ако считаме, че не сме положителни в нещо, сме по-склонни да го отлагаме. В сходни случаи терзанието от допускане на неточност или страхът от наказание са толкоз непреодолими, че безусловно ни стопират от осъществяване на дадена задача.Глава в пясъка. Друга причина, заради която някои хора отсрочват, е просто тъй като не желаят да създадат нещо и се преструват, заровили мозъка си някъде, че задачата не съществува.Отвличане на вниманието. Това си е чиста проба разпръскване. Д-р Алофой го назовава - " shiny object syndrome " / синдромът на лъскавите предмети. Сам по себе си този синдром има и по-дълбоко значение и е забавен поп културен феномен. Става дума за това, че хората се концентрират върху нова и съвременна концепция, единствено тъй като е такава. Разсейването по " лъскавите предмети " единствено по себе си замъглява преценката и фокуса.
Има и още забавни зависимости – колкото по-дълго време би трябвало да се свърши нещо, толкоз по-вероятно е човек да го отсрочи. С други думи дългите крайни периоди предизвикват отлагането.
Или това, че в случай че някой е в неприятно въодушевление, е по-вероятно да отсрочи осъществяването на дадена активност, с цел да може вместо това да направи нещо по-приятно.
По-младите хора, на възраст сред 14 и 29 години, са най-склонни да отсрочват, като мъжете са по-склонни да отсрочват, в сравнение с дамите.
Тази разлика се дължи на обстоятелството, че мъжете са по-склонни да бъдат импулсивни спрямо дамите - линия, която може да докара до занемаряване на една задача, демонстрират други проучвания от мета-анализ от 2020 г, представени от Forbes Health.
" Причината, заради която в този момент хората отсрочват повече, е, че елементарно се разсейваме с телефоните си и всяка друга техника, която вибрира, пищи или бръмчи ", счита доктор Лари Росен, почетен професор по логика на психиката в Калифорнийския държавен университет в Домингес Хилс и създател на книгата " Разсеяният разум ", представен от Forbes Health.
Освен това, лекар Росен отбелязва, че не всички форми на отлагането носят негативи.
Така да вземем за пример, изчакването с началото на даден план може да даде на човек повече време за обсъждане на нови хрумвания, а закъснение отговора на даден имейл би могло да ни разреши по-внимателно обсъждане на думите ни.
Как да преодолеем обаче проблематичното отсрочване?
На първо място би трябвало да си отговорим на въпроса " за какво " не вършим нещо – в случай че се опасяваме се от неуспех, можем да потърсим помощ.
Освен това би трябвало да се научим да познаваме и равнищата си на сила. Според доктор Алофой структурирането на листата със задания според от това по кое време имаме най-вече сила също може да помогне за понижаване на отлагането, изключително когато става въпрос за задания, които в действителност не желаеме да вършим.
Тя предлага да използваме частта от деня, в която сме по-работоспособни за дилемите, които изискват най-голяма централизация.
Съответно за моментите, в които ни пада тонусът, да оставим по-лесните задания.
Последно, само че не и по значимост: Визуализация на крайната цел. Това да можем да " забележим " резултата се оказва основна част от организацията, без значение дали става дума за битови неща като разчистване на банята или добиването на ново умеене.
" Не забравяйте за какво въобще изпълнявате задачата ", поучава Алофой.
*I Have a Dream е 17-минутна тирада на Мартин Лутър Кинг от 28 август 1963 година, в която той приканва към международен мир и ценене на правата на хората от всички раси, религии и страни. Речта, произнесена на стълбите на Линкълн Мемориал във Вашингтон пред 200 хиляди жители, става знак на битката за права на чернокожите в Съединените американски щати.
·
" За 10 000 дни нито един път не се е случвало да погледна вчерашния лист и да кимна със удовлетворение, че всяка точка е отметната ", признава Харфорд.
Утешението му е, че не е самичък в обречената борба. Подценяването на времето, което ще ни бъде належащо за справяне с належащите отговорности, е всеобща " болест " - без значение дали става дума за ревизиране на служебните мейли или образуване на Олимпийските игри.
Така нар. отсрочване до последния миг - наклонност, която на британски език се назовава " procrastination " /прокрастинация, е част от живота на толкоз доста хора из целия свят, че през последните години става обект на психически проучвания, а експерти оферират съвещания и помощ в битката с нея.
Още през далечната 1977 година Канеман и Тверски назовават отлагането " неточност при планирането " – интуитивната податливост на хората да подценяват времето, разноските и рисковете за бъдещи дейности, до момента в който надценяват изгодите от самите дейности.
В по-крайните си форми прокрастинацията може да е сигнал за депресивно положение.
Какво съставлява procrastination?
Най-просто казано, става дума за отсрочване на задания, които би трябвало да се свършат, макар наличната опция за това и евентуалните отрицателни последствия като неуспехи в професионален проект или насърчаване на възприятие на тревога. Хроничното отсрочване се свързва с по-ниски приходи, по-голяма безработица и негативен резултат върху здравето.
Тези, които редовно отсрочват, по-рядко спортуват или пропущат медицински обзор, макар недоволствата си. Освен това, стресът, който носи непрекъснатото закъснение на осъществяването на дадени задания, би могъл евентуално да навреди на психологичното здраве.
Не всичко обаче е толкоз зле, нито би трябвало да бързаме да го разгласяваме за изгубено
Според доктор Обехи Алофой, психолог и специалист по работливост на работното място има пет разнообразни типа прокрастинация:
Търсене на тръпка. " Някои хора отсрочват, тъй като харесват адреналина, който носи чакането до последната минута ", споделя Алофой, като прибавя, че за този вид персони започването на план директно преди крайния период им носи приятна доза адреналин. Между другото Мартин Лутер - Кинг написа фамозната си тирада I Have a Dream* вечерта преди да я произнесе. Интересна детайлност е и че той импровизира огромна част от втората половина на речта, в това число фразата " Имам една фантазия ", която към този момент я е употребил в по-ранна своя изява.Перфекционизъм катоформа на отсрочване. Това е форма на неустановеност.Нееднократният отвод да изпратим значим имейл, който ни плаши, тъй като желаеме да го прочетем още веднъж, и още веднъж...Избягване. Ако считаме, че не сме положителни в нещо, сме по-склонни да го отлагаме. В сходни случаи терзанието от допускане на неточност или страхът от наказание са толкоз непреодолими, че безусловно ни стопират от осъществяване на дадена задача.Глава в пясъка. Друга причина, заради която някои хора отсрочват, е просто тъй като не желаят да създадат нещо и се преструват, заровили мозъка си някъде, че задачата не съществува.Отвличане на вниманието. Това си е чиста проба разпръскване. Д-р Алофой го назовава - " shiny object syndrome " / синдромът на лъскавите предмети. Сам по себе си този синдром има и по-дълбоко значение и е забавен поп културен феномен. Става дума за това, че хората се концентрират върху нова и съвременна концепция, единствено тъй като е такава. Разсейването по " лъскавите предмети " единствено по себе си замъглява преценката и фокуса.
Има и още забавни зависимости – колкото по-дълго време би трябвало да се свърши нещо, толкоз по-вероятно е човек да го отсрочи. С други думи дългите крайни периоди предизвикват отлагането.
Или това, че в случай че някой е в неприятно въодушевление, е по-вероятно да отсрочи осъществяването на дадена активност, с цел да може вместо това да направи нещо по-приятно.
По-младите хора, на възраст сред 14 и 29 години, са най-склонни да отсрочват, като мъжете са по-склонни да отсрочват, в сравнение с дамите.
Тази разлика се дължи на обстоятелството, че мъжете са по-склонни да бъдат импулсивни спрямо дамите - линия, която може да докара до занемаряване на една задача, демонстрират други проучвания от мета-анализ от 2020 г, представени от Forbes Health.
" Причината, заради която в този момент хората отсрочват повече, е, че елементарно се разсейваме с телефоните си и всяка друга техника, която вибрира, пищи или бръмчи ", счита доктор Лари Росен, почетен професор по логика на психиката в Калифорнийския държавен университет в Домингес Хилс и създател на книгата " Разсеяният разум ", представен от Forbes Health.
Освен това, лекар Росен отбелязва, че не всички форми на отлагането носят негативи.
Така да вземем за пример, изчакването с началото на даден план може да даде на човек повече време за обсъждане на нови хрумвания, а закъснение отговора на даден имейл би могло да ни разреши по-внимателно обсъждане на думите ни.
Как да преодолеем обаче проблематичното отсрочване?
На първо място би трябвало да си отговорим на въпроса " за какво " не вършим нещо – в случай че се опасяваме се от неуспех, можем да потърсим помощ.
Освен това би трябвало да се научим да познаваме и равнищата си на сила. Според доктор Алофой структурирането на листата със задания според от това по кое време имаме най-вече сила също може да помогне за понижаване на отлагането, изключително когато става въпрос за задания, които в действителност не желаеме да вършим.
Тя предлага да използваме частта от деня, в която сме по-работоспособни за дилемите, които изискват най-голяма централизация.
Съответно за моментите, в които ни пада тонусът, да оставим по-лесните задания.
Последно, само че не и по значимост: Визуализация на крайната цел. Това да можем да " забележим " резултата се оказва основна част от организацията, без значение дали става дума за битови неща като разчистване на банята или добиването на ново умеене.
" Не забравяйте за какво въобще изпълнявате задачата ", поучава Алофой.
*I Have a Dream е 17-минутна тирада на Мартин Лутър Кинг от 28 август 1963 година, в която той приканва към международен мир и ценене на правата на хората от всички раси, религии и страни. Речта, произнесена на стълбите на Линкълн Мемориал във Вашингтон пред 200 хиляди жители, става знак на битката за права на чернокожите в Съединените американски щати.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ