Тиха нощ! Свята нощ! – прозвучи ли тази мелодия, всички

" Тиха нощ! Свята нощ! " – прозвучи ли тази мелодия, всички благоговейно притихваме.

Милиони хора по света познават тази ария, само че на малко на брой е известно по какъв начин е била основана тя. За мнозина песента е британска, или пък американска. Нерядко ще я срещнем и като... българска. Явно всеки народ я усеща толкоз близка, че я припознава като своя.

А " Тиха нощ, свята нощ " има своята дълга и невероятна история. " Тиха нощ, свята нощ " е една надълбоко изстрадана ария, по тази причина е толкоз затрогваща, по тази причина влиза в сърцата. Днес тя става на 200 години и е оповестена за най-популярната ария на всички времена в целия свят. " Емас " са подготвили уместно красива книга с нейната история и с невероятни илюстрации, предопределена за децата. Художникът, претворил магията на " Тиха нощ, свята нощ " сред твърдите корици, е австралиецът Роберт Ингпен, притежател на най-престижната и значима премия за илюстрация – медала " Ханс Кристиан Андерсен ". А дискът към книгата включва две от най-прекрасните български осъществявания – на камерния хор " Бодра промяна " и на Стефан Илчев.



* * *

Годината била 1818-а. В дребното австрийско селце Оберндорф на река Залцах наближавала Коледа. В църквата служел младият помощник-свещеник Йозеф Мор, а на органа свирел неговият другар Франц Ксавер Грубер.

Селото се опитвало да се съвземе от преди малко утихналата война. Мостът бил сринат, по къщите зеели дупки от оръдейни гюлета. Много от хората били починали, когато нахлули непознати бойци и почнали да плячкосват домовете им.

А и зимата била люта. Замръзнела ли реката, мъжете оставали без работа, тъй като множеството били лодкари и превозвали сол от планината до огромните градове.

Помощник-свещеникът Йозеф Мор и органистът Франц Ксавер Грубер знаели прекомерно добре що е бедност. И двамата били израснали в беднотия. Мор идвал от град Залцбург. Баща си, умрял като боец, не познавал. Майка му припечелвала оскъдната издръжка на фамилията като бродирачка. Кръстникът му – единствено си представете – бил последният главорез на Залцбург.

А Грубер щял да си остане вкъщи и да превива тил над тъкачния стан като братята и сестрите си, в случай че зависело от родителите му. Но дребният Франц се учел прилежно, изключително доста обичал часовете по музика и неговият гений бил видян от учителя му, който го насочил по различен път в живота.

Двамата мъже решили да създадат един напълно специфичен коледен подарък за изстрадалите хора от Оберндорф – ария, която да ги изтръгне от злочестините.

Мор дал на приятеля си едно стихотворение, което бил написал преди време, а Грубер съчинил за малко време мелодията към него.

Но по същото време органът бил в окаяно положение. Някои извори настояват, че мишките били прегризали мяховете му. Затова двамата решили да изпълнят песента в края на коледната литургия в акомпанимент на китара. И с това осъществяване почнал шеметният път на тази велика ария. Път, извел я по села и градове на цяла Европа и на света във време без интернет, без телефони, грамофони и даже без коли. За да стане през днешния ден знак на Рождеството и на мира в душите в този ярък ден.