Тигров Питон
Тигровият питон е една от най-дългите змии в света. Въпреки че е по-малък от мрежестия питон, към момента е един от най-големите змии. Видът е разказан за първи път от известния шведски зоолог Карл Линей през 1758 г.
Тигровите питони са самотни същества, които търсят други членове на своя тип единствено по време на брачния сезон. Индийските питони са извънредно мързеливи, плахи и мудни както в плен, по този начин и в дивата природа. Дори когато са атакувани, те рядко подхващат някакво придвижване, с цел да се защитят.
Те са повече нощни животни и също по този начин са отлични катерачи, постоянно виждани да висят от клоните на дърветата. От октомври до февруари изпадат в хибернация. Цветовата им гама варира според от това къде живеят. Например популацията в Асам и горите на хълмовете на Западна Индия нормално е по-тъмна от екземплярите от Бенгал и платото Декан, които най-вече имат по-светъл колорит.
Тигровите питони имат триъгълни глави с дребни и зърнести люспи, тъпи муцуни и дребни очи с отвесни зеници. Много екземпляри имат линии покрай носа, разпростряли се през очите до задната част на главите. Въпреки това, частта пред очите им стартира да избледнява с придвижване на възрастта и могат да се видят единствено линиите зад очите. Люспите на тигровите питони са дребни, гладки и лъскави.
Местообитание на тигровия питон
Разпространението на индийския питон варира в Бангладеш, Бутан, Индия, Пакистан, Южен Непал, Шри Ланка и северната част на Мианмар.
Тези внушителни змии избират блатисти региони, където могат да се потопят изцяло. Те също населяват пасища, блата, речни долини, скалисти подножия и гори, стига да имат достъп до непрекъснат водоизточник. Тигровите питони са отлични плувци, остават под водата до 30 минути, без да дишат.
Тигровите питони се срещат в дупки, изоставени от други бозайници, гъсти водни тръстики, кухи дървета и мангрови гъсталаци.
Как наподобява тигровият питон?
Тигровите питони са разграничени на два приети подвида, които могат да бъдат разграничени по физически характерности. Бирмански питони, P. molurus bivitatus, може да доближат дължина от към 7, 6 метра и може да тежат до 137 кг.
Индийските питони, P. molurus molurus, са по-малки, достигайки най-много от към 6, 4 метра дължина и най-големите му представители доближават до 91 кг. Кожите и на двата подвида тигрови питони са маркирани с правоъгълна мозайка, която минава по цялата дължина на животното.
Бирманският питон е по-тъмно обагрен, с нюанси на кафяво и мрачно кремави правоъгълници, които лежат върху черен декор. Този подвид също се характеризира с маркировка във формата на стрела, присъстваща в горната част на главата, където стартира шарката.
Индийските питони имат сходни маркировки със светлокафяви и кафяви правоъгълници, ситуирани върху типично кремав декор. Този подвид има единствено частична маркировка във формата на стрелка в горната част на главата.
Индийските питони са диморфни, като женските и от двата подвида са по-дълги и по-тежки от мъжките. Мъжките имат по-големи клоакални шпори или рудиментарни крака, в сравнение с женските. Клоакалните шипове са две издатини, по една от двете страни на аналния отвор, за които се счита, че са разширения на задните крака.
Размножаване на тигровите питони
Младите тигрови питони са съвсем самостоятелни, когато се излюпят. Стават полово зрели на 2-3 годишна възраст, при изискване че е достигнато подобаващото телесно тегло. По това време може да стартира държанието на ухажване. По време на ухажването мъжкият обгръща тялото си към женската и неведнъж плъзга езика си по главата и тялото ѝ.
След като подравнят клоаките си, мъжкият употребява рудиментарните си крайници, с цел да масажира женската и да я подтиква. Следва копулация, като женската повдига опашката си, с цел да разреши на мъжкия да вкара един хемипенис (той има два) в клоаката на женската.
Този развой продължава сред 5-30 минути. Приблизително 3-4 месеца по-късно женската ще снесе до 100 яйца, всяко с тегло до 207 грама. По това време женската нормално се увива към яйцата в подготовка за инкубационен интервал. Инкубацията продължава сред 2-3 месеца.
По време на инкубацията женските тигрови питони употребяват мускулни контракции или " тръпки " да покачат телесните си температури малко над температурата на околния въздух. Много рядко е майката да напусне яйцата по време на инкубацията. След като яйцата се излюпят, дребните бързо стават самостоятелни.
Поведение на тигровия питон
Тигровият питон е уединен тип. Чифтосването на тигровия питон е единственото време, когато тези змии нормално се срещат по двойки. Индийските питони нормално се движат единствено когато храната е нищожна или когато са застрашени. Те могат да дебнат плячка, като първо я локализират по миризмата или като усетят топлината на тялото на плячката с топлинните си ями и по-късно следват следата.
Тези питони се намират най-вече на земята, само че от време на време се катерят по дърветата. Индийските питони също доста постоянно се срещат в или покрай вода. Те са опитни плувци и могат да останат потопени без дишане до тридесет минути едновременно. През по-студените месеци, започващи през октомври и завършващи през февруари, индийските питони остават скрити и нормално влизат в къс интервал на хибернация, до момента в който температурата се увеличи още веднъж. Тигровите питони живеят 20-30 години.
С какво се храни тигровият питон?
Тигровият питон е месояден. Диетата му се състои най-вече от жива плячка. Неговите съществени жертви са гризачи и други бозайници. Малка част от диетата му се състои от птици, амфибии. Тези змии имат доста неприятно зрение. За да компенсира това, типът има мощно развито подушване и топлинни ями във всяка люспа по продължение на горната джука, които усещат топлината на близката плячка. Тигровите питони убиват плячката посредством захапване и стесняване, до момента в който плячката се задуши. След това жертвите се гълтам цели.
Известно е, че тигровите питони могат да останат дълго време без храна, изключително откакто са погълнали огромна плячка. Най-дългият интервал на недояждане, регистриран при тигров питон, е две години. Подобно на множеството питони, тези змии не мърдат, откакто приключат с щедро хранене. Опитът да се движи след хранене, изключително след консумация на животни с рога и копита, може да раздра стомаха на змията от вътрешната страна. Понякога, с цел да избягат от хищници, те могат да изхвърлят храната от телата си, с цел да се движат по-бързо.
Врагове на тигровия питон
Естествените врагове на тези змии включват крокодили, орли, хиени и огромни котки като леопарди и тигри.
Отглеждане на тигров питон като домакински любим
Тигровите питони са най-разпространените типове огромни змии, които се отглеждат като домашни любимци. Те са толкоз известни, че все още се счита, че има повече от тези змии, които се отглеждат в домашни условия, в сравнение с в природата. Основна причина за това е, че този тип питони са кротки, мързеливи, привързващи се към индивида и като цяло и по-лесни за развъждане.
От 1987 година дивородените представители на тигровия питон са включени в листата за застрашени скотски типове. Въпреки че търговията с тигрови питони е неразрешена, към момента змията се преследва поради кожата си, а в някои елементи на Индия и Бангладеш и поради месото си.
Днес има развъдници, от които човек може да си вземе тигров питон за домакински любим. Както беше казано нагоре, стига да имате опция да подсигурите средата на живот, тези змии не са претенциозни любимци.
Терариум за тигровия питон
Терариумът за развъждане на тигров питон би трябвало да има размери най-малко 1.2 метра на 0.60 метра. В подобен терариум змията може да живее до тригодишна възраст. Напълно порасналите човеци обаче ще се нуждаят от 2.4 метра на 1.2 метра.
Настилка за терариума
Терариумът би трябвало да е застлан с трепетлика или мулч от кипарис, биоактивни почвени субстрати са подобаващи за развъждане на тези змии.
Влажност в терариума
Влажността би трябвало да е към 50% както за млади, по този начин и за възрастни питони.
Температура за развъждане на тигров питон
Температурата в терариума би трябвало да е сред 32 и 34 градуса по Целзий.
Осветление в терариума
Няма потребност да се обезпечават тези змии със светлини като UVB; те обаче се нуждаят от към 12 часа припичане под слънцето.
Хранене на тигровия питон
Младите би трябвало да се хранят с уместно количество всяка седмица. За възрастни интервалът сред храненията на тигровия питон би трябвало да бъде 10-14 дни за огромни хранения и седмично, в случай че порцията е по-малка.
