Тигрите са изключително красиви и интелигентни същества, които нямат аналог

Тигрите са извънредно красиви и интелигентни същества, които нямат аналог през днешния ден в природата. Някои биолози ги назовават съвършените хищници и благодарение на остри зъби и нокти с размерите на дребни автоматизирани ками, които се крият в лапата, малко на брой могат да описват за срещите си с това животно в дивата природа. Истината е, че през днешния ден хората не се опасяват толкоз доста от тях – това достижение е допустимо, откакто множеството хора могат да ги виждат в зоо парка и даже да ги погалят, според от политиката на самия зоо парк. На някои места даже новородените тигърчета се пускат измежду хора, с цел да свикнат със социализирането, само че не си мислете, че тигрите са опитомени, този развой е лишил хиляди години за кучетата, а при други екземпляри още не е завършил.

И до момента в който четете тези редове в безспорна сигурност, зората на XX век в Индия ще открием, че заплахата да бъдете нападнати от тигър е много висока. Ето за какво и когато се ражда „ Книга за джунглата “, най-големият изверг продължава да бъде тигър. До средата на XX век към 1000 души умират от животни на година. След като еко системата се нарушава и човешката активност се уголемява, навиците на хищниците са доста по-различни. Около 30-те години на предишния век, цифрата с съдбовни случаи се приближава до 7000 жертви на година. Тук би трябвало да прибавим още един доста сериозен факт – по същото време към 5 души умират от среща с акули – все пак, акулите не престават да бъдат доста по-страшни от всяко едно други създание. Всички останали умират в лапите на мечки, тигри, пантери и даже отровни змии – Индия има задоволително от тях. И до момента в който случаите се случват на разнообразни точки, в същия интервал ще открием, че на власт е един идеален див звяр – Шампаватския тигър.

Неговата легенда започва  да се написа още през 1903 година и прочее – тигрица е. Още в този интервал бенгалската тигрица е съумяла да убие към 200 души, само че армията най-сетне се засилва и след паленето на гори, животното съумява да избяга и да премине границата с Индия. Разбирате вярно, армията се засилва, с цел да изгони хищника, а не да го отстреля и откакто бенгалската тигрица минава границата, други би трябвало да се занимават с огромните проблеми.

Веднъж на индийска територия, животното продължава своята обичана процедура, избира си няколко села – знаете, че тигрите постоянно ловуват в триъгълник. Резултатът там е още 234 убити. На сцената имаме един идеален палач, който не се изморява, може да чака с часове жертвата си, вижда в тъмното, движи се с изключителна тишина и последното, което може да усетите, са зъбите, които се забият в гърлото ви. В другият ъгъл ще открием, че стоят по този начин наречените ловци, които по това време се считат за тъкмо толкоз нужни, колкото и самите лекари.

Техният прецизен мерник избавя стотици хора и в зората на века, Индия има сериозна потребност от готови фрагменти. И за лова на тигрицата е назначен един от най-опитните – полковник Джейм Корбет. Точно като тигрицата, той също е пропъден от своя роден дом. Той е британец с ирландски корени и по-късно се записва да служи в армията на английската корона, не го обичат чак толкоз доста. Изпратен е в Индия, което е доста добра вест и тъкмо там се среща с лова. Хоби, което му харесва извънредно доста, а в следствие потегля и след хищниците. Това не остава неусетно от бойците и индийците там. Наричат го бързо ловецът на човекоядци – по този начин назовават всеки звяр, който взема решение да преследва хора, просто са доста по-лесна плячка.

След като селата стартират да пищят от новата злина, познайте кой получава повиквателна да извърши идващия героизъм и да влезе в историята на Индия. Не единствено хората желаят полковника да се впусне в тази борба, държавното управление също го търси къде ли не, изключително откакто жертвите се покачват. Корбет приема, само че при две доста значими условия. Първо желае да бъде оттеглена премията за лова на тигъра, а второто, което е малко рисковано, да се отстранен всички опитни ловци, които ще се пробват да му оказват помощ. Полковникът не желае да дава пояснение и няма никакво желание да го прави.

Много по-късно ще каже, че при лова на сходни рискови екземпляри, компанията постоянно губи хладнокръвие и в някои подобен под паника миг – някои ловци стартират да стрелят на направления и крайният резултат е да се избият едни-други. Както се досещаме, това не била спънка – по-малко пари и по-малко жертви. Ловът стартира през 1907 година и дано стартираме с категориите – бенгалските тигри нормално тежат към 130 кг, а на дължина доближават към 2.5 метра – от главата до опашката. По-запознатите знаят, че тигрите в никакъв случай не са били нападатели на хора и по-често ги заобикалят, само че в природата има изключения, които не можем да пренебрегваме.

До през днешния ден съществуват някои теории за какво тигрите атакуват хора. Според Корбет, тигрите можели да се стресират поради бързата смяна на ситуацията и да осиновят една нова диета, която по принцип би трябвало да бъде непозната. В 9 от 10 случая, преследваното и унизеното животно ще се обърне против своите нападатели, а в 10-я  случай ще открием, че тигирът се принуждава да посегне на хора, откакто е остарял и не може да преследва толкоз бързо жертвите си. Хората били умерено подредени в палатката си – няма дебнене или гонене, като че ли отваряте консервна кутия и стартирате да се храните. Едва по-късно излиза наяве, че тигрицата е счупила зъб и не можела да убива бързо своите жертви, съпротивата я изнервила и до момента в който тревопасните можели да се съпротивляват и да бягат, хората не били толкоз огромни късметлии.

Статистиката демонстрира, че при започване на XX век има интензивно изтребване на тигри. Противно на вярването, че това са нощни хищници, истината е напълно друга – тигрите ловуват всякога, когато имат опция. Следователно в случай че внезапно видят един човек да се лута свободно в гората, това ще е последната им среща. Интересното е, че при такива набези, чакат от индивида да е клекнал или приведен, т.е. да не е квалифициран нито за бягство, нито за опозиция – а в Индия фермерите са колкото желаете. Корбет стартира преследването от близкото село – Шампават и щом идва, открива цялото село събрано в няколко къщи, никой не е излиза в границите на 5 дни.

Тигрицата удря малко след идването на ловеца, като завлича със себе си 16-годишно момиче. Корбет се заклева, че това ще е последната жертва и скоро ловецът потегля с пушката си след нея. Споделя, че всички стъпки били забележими, по пътеката от едната страна имало кръв, а от другата малко лапи показвали къде е леговището на звяра. След известно очакване и дебнене, Корбет най-сетне имал прецизен изстрел и се постарал да не го изпусне. Тигрицата е повалена с прецизен изстрел и слага един необикновен връх – 436 убити в границите на четири години. Историята продължава с това, че тигрицата влиза в върховете на Гинес за най-голям брой сполучливи улова. Има единствено една детайлност – тя не е формалният победител в съревнование. Има една друга тигрица, която съумява да убие към 700 души в централните провинции на Индия. Наградата обаче се дава и на двете за най-смъртоносният тип на света.

През своята кариера полковникът ще се отдаде на редица ловни преследвания, само че на финала ще спре да избива животните, а ще помогне на индийците да създадат парк, където да изтласкват човекоядците и да им разрешат да се хранят. Така откриват и тигъра с най-впечатляващи размери. Помагат да се изпълни и с други животни и значително стопират тази рецесия. Полковникът умира в парка през 1955 година от напреднала възраст – нито едно животно не го атакува. Кръстен е на негово име в чест на избавлението на всички потърпевши.

Снимки: Wikipedia