Тибетски Териер
Тибетски Териер е антична порода кучета, която е съдействала за основаването на други тибетски породи, измежду които Лхаса Апсо, Ши Тцу, както и Тибетски Шпаньол. Тибетският Териер е измежду желаните домашни любимци.
История на Тибетски Териер
Тибетският Териер е бил отглеждан от монасите в Тибет преди повече от 2000 години. Тези кучета били скъпи, тъй като се считало, че притежателят им постоянно ще има шанс във всяко начинание. Затова монасите от Тибет в никакъв случай не продавали Тибетските Териери, само че ги подарявали на значими персони. През 20-те години на предишния век английската лекарка Агнес Грейг получила няколко от тези забавни кучета и ги докарала в родината си.
Тя основала първия разплодник на породата Тибетски Териер. Първоначалното име на кучетата било Лхаса Териер, само че по-късно се утвърдило името Тибетски Териер. През 30-те години на предишния век Тибетският Териер е приет за порода в Англия. През 50-те години на предишния век Тибетският Териер попада в Съединени американски щати и през 1973 година стандартът на породата е публично приет в целия свят.
Стандарт на Тибетски Териер
Кучето от породата Тибетски Териер наподобява на дребна версия на Бобтейл. Мъжките представители на породата Тибетски Териер доближават до 43 сантиметра височина и тежат 10-13 кг, женските са високи към 36 до 40 сантиметра и тежат 8-11 кг. Височина над 43 сантиметра и под 36 сантиметра се счита за огромен недостатък на Тибетски Териер. Главата на Тибетски Териер не е доста огромна, с къса зурла и черен нос.
Очите са огромни и са мрачно кафяви на цвят. Ушите са с V-образна форма и са клепнали. Те висят около главата на Тибетския Териер. Козината на главата оформя мустаци и брада на Тибетския Териер. Козината на главата се оформя на верен път в средата и по този начин се разделя на две равни половини. Опашката на Тибетския Териер е покрита с доста четина и е завита над гърба. Козината на главата е дълга и съвсем изцяло, а от време на време напълно покрива очите. Задните лапи на Тибетския Териер са малко по-дълги от предните.
Допълнителните пръсти на предните лапи може да се отстранят по преценка на ветеринарен доктор. Козината на Тибетски териер е с два пласта - долният е мек и бухнал, а горният е с дълги косми, които са прави или на леки талази. Въпреки че е тънка, козината на Тибетския Териер не е мека като коприна на пипане, само че не е и прекомерно груба. Допустими са няколко оцветявания на козината - бял, златист, бежов, сивкав, черен, трицветен или двуцветен, като не се позволява шоколадово кафяв цвят на козината.
Грижи за Тибетски Териер
Козината на Тибетски Териер би трябвало да се разресва през ден, с цел да не се сплъстява, тъй като в случай че се допусне това, е доста мъчно да се оправи това и кичурите би трябвало да се режат. Това се отразява на хубостта на козината на Тибетски Териер, чийто сексапил е в това да е дълга. Не се предлага да разресвате суха четина, тъй като тя е склонна към раздробяване.
Затова се предлага козината на Тибетски Териер да се разресва, откакто напълно леко е напръскана с вода, смесена с няколко капки еликсир за четина на кучета. Когато разресвате козината на Тибетския Териер, не пропускайте брадата и задната част на задните крайници. Тибетският Териер има потребност от къпане един път в седмицата, като би трябвало да се внимава да не попадне вода в ушите му. Козината сред възглавничките на лапите на Тибетски Териер се предлага да бъде подстригвана.
Въпреки че в домашни условия Тибетският Териер не се демонстрира като доста интензивно куче, то има нужда да бъде извеждано на открито за по-дълго време. Навън Тибетският Териер се преобразява изцяло и се трансформира в игриво куче, което има голям ресурс от сила. Не се предлага Тибетският Териер да бъде разхождан без мотив, защото може да подгони котка или друго животно и да се изгуби. Също по този начин Тибетският Териер може да прояви експанзия към по-едро куче на открито, което може да приключи зле за любимеца ви. В същото време обаче е добре Тибетският Териер да има опция най-малко един път седмично да потича колкото желае, с цел да изразходва силата си.
Обучение на Тибетски Териер
Тибетският Териер е интелигентен, само че много капризен. Той незабавно ще разбере какво се изисква от него, само че от настроението му зависи дали ще извърши избрана команда. Дори да я е изпълнявал съвършено, в даден миг той може да откаже да го прави. Не се предлага в такива случаи да се ползват физически санкции поради неизпълнението на командата, защото това може напълно да откаже Тибетския Териер от процеса на образование.
Добре е стопанинът на Тибетския Териер да изисква от него да извършва командите му, като насърчава всеки негов триумф с потупване или погалване, добра дума и лакомство. Обучението на Тибетския Териер може да стартира след третия месец от живота на кученцето, само че първоначално не се предлага да се отделят повече от 10 минути на ден за това. Постепенно и сложността на командите, и времето за образование се усилват.
Хранене на Тибетски Териер
Тибетският Териер ще похапва както суха храна за кучета или консерви от премиум клас, които да му обезпечават всичко за положителното положение на козината и мускулите му, по този начин и натурални артикули. Ако храните Тибетския Териер с натурални артикули, избягвайте свинското и овнешкото месо, тъй като са прекомерно мазни. Подходящо за кучетата от породата Тибетски Териер е пилешкото, заешкото, пуешкото, телешкото, както и техните субпродукти, които са минали през термична обработка.
Киселото мляко и изварата, както и твърдо сварените яйца и свареният ориз се одобряват добре от Тибетския Териер. Не се предлага да давате на Тибетския Териер самун, с изключение на пълнозърнест, и то една филийка седмично. Сварена елда, попарени и охладени овесени ядки, сварена и обезкостена морска риба, плодове, пресни и сварени зеленчуци могат да се дават на Тибетския Териер. Не е уместно да му давате картофи и цитрусови плодове. Сладкото е безусловно неразрешено за кучетата от породата Тибетски Териер, както и тестените произведения, солените и пикантните храни.
Заболявания на Тибетски Териер
Тибетският Териер е прекомерно сензитивен към ухапвания от инсекти, в това число и бълхи, и може да прояви сериозна алергия. Сред здравословните проблеми, от които страда Тибетският Териер, са тазобедрена дисплазия и недоразвитост на ретината. Тибетският Териер също по този начин може да страда от ушни инфекции, по тази причина е добре постоянно да се ревизират ушите му.
Любопитни обстоятелства за Тибетски Териер
Тибетски Териер е добър надзирател макар относително дребния си размер. Интересен факт е, че за разлика от другите типове териери Тибетският Териер в никакъв случай не е бил употребен за лов на животни в дупки. Тибетският Териер понася елементарно капризите на времето и се приспособява към разнообразни климатични зони. Тибетският Териер съвсем не боледува и доста рядко настива.
В Тибет кучетата от породата Тибетски Териер се подстригват и козината им се смесва с четина от якове. От двата типа четина се създава специфичен плат, който защищава от мраз. Интересен факт е, че Тибетският Териер се употребява от много време, както и през днешния ден, за разкриване на изчезнали предмети. Въпреки относително дребния си размер Тибетският Териер има много мощен лай, който е с невисок тембър, като на доста по-едро куче. Тибетският Териер не познава страха, той е подготвен да влезе в борба с всеки, който съгласно него може да е опасност за стопанина му.
Недостатъци на Тибетски Териер
Тибетският Териер е податлив към доминиране, по тази причина би трябвало още с идването на кученцето в дома ви то да разбере, че вие ще поемете управителната роля в връзките с него. Ако оставяте Тибетския Териер за дълго време самичък, той няма да понесе това и ще лае дълго и дълготрайно, а може и да се прояви като същински унищожител и да гризе всичко наред.
Тибетският Териер е мнителен към непознати и може да се опита даже да прояви експанзия към тях. Ако имате други домашни любимци, Тибетският Териер ще се опита да господства над тях, без значение от размера им. Тибетският Териер не би трябвало да бъде оставян самичък с прекомерно дребни деца, защото може да ги нарани, до момента в който си играе с тях.
