Път със сърце ♥ Карлос КАСТАНЕДА
Ти би трябвало постоянно да помниш, че пътят е единствено и само път. Ако чувстваш, че не трябва да го следваш, не оставай на него при никакви условия. За да имаш такава изясненост, ти би трябвало да водиш порядъчен живот. Само тогава ще знаеш, че всякога е единствено път и няма нищо обидно за индивида или за другите от напускането му, в случай че това е, което сърцето ти подсказва да направиш.
Но твоето решение, да следваш пътя или да го оставиш, би трябвало да бъде освободено от боязън или упоритост.
Предупреждавам те: вглеждай се във всякога деликатно и невъзмутимо. Пробвай го, колкото пъти сметнеш за належащо. Тогава задай на себе си и единствено на себе си един въпрос. Това е въпрос, който единствено един доста остарял човек задава. Моят покровител ми го сподели един път, когато бях млад, а кръвта ми беше прекомерно буйна, с цел да го схвана. Сега в действителност го разбирам.
Ще ти кажа какъв е той: „ Има ли този път сърце? "
Всички пътища са идентични: те не водят на никое място. Те са пътища, минаващи през храста или отиващи в храста. Мога да кажа, че в живота си съм минал дълги, дълги пътища, само че не съм на никое място. Въпросът на моя покровител има значение в този момент. Има ли този път сърце? Ако има, пътят е добър, в случай че не — той е ненужен. И двата пътя не водят на никое място, само че единият има сърце, а другият няма.
Единият дава радостно странствуване — до момента в който го следваш, ти си едно с него. Другият ще те накара да проклинаш живота си.
Единият те прави мощен, другият те прави слаб.
От " Учението на Дон Хуан ", Карлос Кастанеда
Снимка: pinterest.com
