Ти търсил ли си някога отговори в себе си? Когато

Ти търсил ли си в миналото отговори в себе си? Когато не знаеш дали още един ден можеш да продължиш да живееш по този начин? Когато усещаш болежка и не знаеш за какво боли толкоз доста? Защо страдаш?
Защо измененията в живота ни се случват от болката?

Когато се усещаме неудовлетворени, нещастни? Когато сме изгубили нещо, което е значимо за нас? Когато сме тъжни и надълбоко в себе си сме като изгубени…
Защото когато страдаме и ни боли търсим способи да променим нещата. Преосмисляме живота си, и какво ни се случва. Да малко сме като „ принудени “ да го създадем. Горим от вътрешната страна по един необикновен метод. Търсейки решение за себе си, търсейки отговори…

И може би от мощната болежка за първи път поглеждаме вътре в себе си. Какво има в нас? Нашите стремежи и копнежи? Какво в действителност желаеме? За какво не сме намерили време и в този момент го няма? Вече не гоним нещо извън. Вече външната действителност не ни оказва помощ, като залъгалка… работата, парите, всекидневието. Те към този момент нямат никакъв смисъл. Имаме потребност да потърсим нещо по надълбоко, което ни държи. Да потърсим мощ, която сме имали постоянно в себе си, само че в никакъв случай не сме я познавали. Не сме имали интерес да се опознаем. Когато сме щастливи и ни е добре… Кой желае да се трансформира? Никой, това е естествено. Искаме да задържим насладата, любовта и щастието. Да осезаем този момент и да останем в него вечно. Но колкото и да желаеме не можем да останем в едно положение постоянно. Животът и възприятията са динамични, изменящи се….

Болката – никой не я желае, и не би избрал да я преживее. Затова идва нежелана, като нещо от което желаеме да избягаме и да се спасим. Но не можем. Не можем да я „ махнем “ някак от себе си. Но когато я претърпяваме, тя не е с цел да ни смачка и убие. А с цел да разберем, кое е значимо за нас. Кое ни липсва? С какво се помиряваме? За какво желаеме да се борим, с цел да го имаме в живота си… Най-болезнената загуба не е на пари, благосъстоятелност или движимости. За тях също страдаме, само че най-болезнено е да изгубим вечно някой човек, който е значим за нас.

Понякога не можем да го върнем в живота си. Но, страдайки, осъзнаваме какъв брой значим е бил за нас. Болката ни приказва за дълбочината на връзките ни. И че сме получили нещо от него, което ценим. Което е било значимо за нас. Може да е било обич, поддръжка. Или просто с него сме могли да бъдем повече такива, каквито сме. Присъствието му в нашия живот ни е давало нещо, което в този момент нямаме. И от тази липса боли….
Тя е скъпа, тъй като по този начин разбираме какво желаем и желаеме да участва в Живота ни.

Да, фокуса е върху този човек все едно няма различен и в никакъв случай няма да преживееш сходно нещо…. Но, в случай че разшириш фокуса, това е чувството, което си имал с индивида. Какъв си бил ти с него? Как си се чувствал? Какво ти е давало неговото наличие в живота ти? Любов, опора, подкрепа… може да е нещо друго за всеки от нас. Но в дълбочина имам вяра, че всеки от нас желае едно нещо и там няма разлика. Всеки желае да е забелязан, почувстван, изслушан и обичан, подобен какъвто е.
Замислял ли си се твоята Болка какво ти приказва? Какво „ липсва “ в Живота ти?А ти още даже не знаеш… Но е значимо. Важно за теб!

Цветана Нешева