&format=webp)
гневен манифест на една феминистка-геймър
Ти момиче ли си?
Да. (Абсолютно аматьорска неточност – това е подвеждащ, самобитен риторичен въпрос.)
Това изяснява всичко.
Кое? (В незнанието си на процедура си крънкам обидите.)
Защо играеш все едно си без ръце.
Всъщност, въпросният чат, разрастващ се по време на draft в League of Legends, даже не е толкоз афектиран. Спрямо средностатистическото прекарване на една жена в гейминг средите, той е съвсем общителен. На процедура имам шанс.
Ани (името е променено) споделя пред Profit за надалеч по противен случай. По време на игра на Call of Duty, 22-годишната стриймърка се скарва със своите съотборници. Разменят се доста обидни думи, Ани прекъсва сесията и въпреки и смутена, счита, че казусът е завършен. Седмици по-късно тя става жертва на doxing – съзнателно търсене и издание на персонална информация за човек без негово единодушие, нормално за оскърбление, тормоз или възмездие.
Когато се съпоставят вложените старания и повода за тях, цялото начинание придобива неуместни измерения. Още по-смущаващо е, че образецът не е индивидуален. През 2014 година актрисата от „ Свръхестествено “ Фелисия Дей написа пост за GamerGate – онлайн акция за тормоз против дами в гейминг промишлеността, прикрита като спор за нравственос в игрите. Часове по-късно персоналните ѝ данни към този момент обикалят онлайн пространството. Същото се случва и с 20-годишно момиче, което е основател на общественост в Discord. Тя споделя в Reddit, че незнайни мъже се обаждат в дома на родителите ѝ с подправени обвинявания.
Единственият логически въпрос, който всичко това поражда е за какво.
Защо женското наличие във виртуалния свят на игрите провокира такава остра реакция? (С оглед коректността към мъжете е редно да се означи, че те също са обект на обиди и тормоз, само че това е тематика на друга публикация.)
„ Просто ми е некомфортно “
Всъщност въпросите са два. Защо, за Бога, по-голямата част от женските персонажи са голи? И никога това не е израз на някаква висша християнска полезност за невзискателност и непорочност. Напротив – женското тяло е празник на живота и следва да бъде показвано, рисувано, възпявано и обожавано. Но не и посредством безвкусна голота.
Безкрайната сексуализация, налична в редица игри, е един от факторите, които подхранват стандартите и дискриминирането към дамите геймъри. Тенденция обаче не е инцидентна – тя е директно обвързвана с обстоятелството, че гейминг промишлеността дълго време е била съвсем напълно доминирана от мощния пол. През 1989 година едвам 3% от разработчиците са дами, а през днешния ден делът им е към 30% – към момента малцинство спрямо мъжете.
Получава се изключително ослепителен контрастност – в случай че зад кулисите дамите са относително малко, то пред екраните те са 46% от всички геймъри, по данни на Women in Game. И все пак женският облик продължава да бъде маргинализиран.
Според изследване от 2024 година в профилираното издание Sexualitty and Culture дамите са доста по-слабо показани, като се появяват единствено в 17,78 % от кориците на игрите и в 35,29 % от аудиовизуалното наличие. Това лимитира тяхната видимост и прелест за играчите. Освен това на женските герои постоянно са отредени второстепенни функции, придава им се „ чинно “ държание, нереалистично телосложение и са подложени на разнообразни форми на принуждение.
Съвсем разумно всичко това е отблъскващо за доста дами. Ани споделя, че не обича да играе персонажи с прекомерно пресилени пропорции и нищожни облекла, които физически няма по какъв начин да ги покрият.
„ Просто ми е некомфортно. ”
Riot Games | Елиз – кралицата на паяците в League of Legends или следващата сексуализация на женски персонаж.Омагьосан кръг
Структурните проблеми в игрите в допълнение способстват за токсичната среда. Повечето игри имат политики, съгласно които не се толерира издевателството над други играчи, само че малко от тях разполагат с ефикасен метод да наложат спазването на тези правила. Чатовете на League of Legends, Fortnite, Overwatch да вземем за пример са програмирани по този начин, че да филтрират обидни известия. До момента обаче няма метод да се предотврати издевателството във voice чатовете. Много дами заобикалят тази форма на връзка, защото постоянно тя е безусловно нетърпима. „ През подобен чат разговарях със съотборниците си в Call of Duty, когато се скарахме “, показва Ани.
Така се основава обаян кръг – колкото по-свободно се изливат нападките против дамите, толкоз повече от тях се отхвърлят да играят. В резултат средата се лишава от многообразие и остава в ръцете на най-токсичните. Това, несъмнено, вреди и на мъжете, които са принудени да търпят сходно държание, в случай че желаят да останат част от общността.
Въздействие върху психологичното здраве
Справянето с сходна среда, даже и виртуална, има потвърдени негативни резултати върху психологичното здраве и общото богатство, написа Psychology Today. Проучване от 2010 година измежду съвсем 2000 възпитаници демонстрира ясна връзка сред издевателството в интернет и по-ниското самочувствие.
Конкретно половият тормоз е обвързван с меланхолия, тревога и чувство за беззащитност. Жените геймъри постоянно не могат да играят обичаните си игри без да крият самоличността си или да бъдат унизени, а непрекъснатите отрицателни прекарвания водят до захласнати размишления върху случилото се, засилвайки признаците на меланхолия.
В резултат доста дами се пробват да се оправят посредством разнообразни защитни механизми, които постоянно им вредят в допълнение. Те могат да омаловажават претърпяното, да упрекват себе си, да се отдръпват от обществени среди или да се пробват да надминат своите мъже съотборници, като прекарват дълги часове в игра. Някои демонстрират даже по-агресивно държание онлайн, в сравнение с биха имали в независими игри, с цел да се защитят от предстоящ тормоз.
Надежда има
И въпреки всичко (опитвам се да смекча гневния феминистки привкус на цялата статия) – не всичко е изгубено. През последните години се случват дребни, само че значими промени. Все повече студия за игри основават женски персонажи, които са пълнокръвни и добре развити. Aloy от Horizon, Ellie от The Last of Us, Cassandra от Assassin’s Creed са облици, които не се извиняват за наличието си.
Появяват се и платформи, които интензивно поддържат дамите геймъри – Women in Games, AnyKey, Black Girl Gamers. Дори Twitch, въпреки и постепенно, стартира да вкарва по-строги ограничения против онлайн издевателството.
В никакъв случай не е нужно всяка игра да бъде феминистки манифест. Необходимо е нещо напълно просто – почитание. Не към пола, а към индивида зад екрана. Защото там, в тишината сред два рунда, някой просто желае да играе – без обиди, предубеждения и стандарти.
Да. (Абсолютно аматьорска неточност – това е подвеждащ, самобитен риторичен въпрос.)
Това изяснява всичко.
Кое? (В незнанието си на процедура си крънкам обидите.)
Защо играеш все едно си без ръце.
Всъщност, въпросният чат, разрастващ се по време на draft в League of Legends, даже не е толкоз афектиран. Спрямо средностатистическото прекарване на една жена в гейминг средите, той е съвсем общителен. На процедура имам шанс.
Ани (името е променено) споделя пред Profit за надалеч по противен случай. По време на игра на Call of Duty, 22-годишната стриймърка се скарва със своите съотборници. Разменят се доста обидни думи, Ани прекъсва сесията и въпреки и смутена, счита, че казусът е завършен. Седмици по-късно тя става жертва на doxing – съзнателно търсене и издание на персонална информация за човек без негово единодушие, нормално за оскърбление, тормоз или възмездие.
Когато се съпоставят вложените старания и повода за тях, цялото начинание придобива неуместни измерения. Още по-смущаващо е, че образецът не е индивидуален. През 2014 година актрисата от „ Свръхестествено “ Фелисия Дей написа пост за GamerGate – онлайн акция за тормоз против дами в гейминг промишлеността, прикрита като спор за нравственос в игрите. Часове по-късно персоналните ѝ данни към този момент обикалят онлайн пространството. Същото се случва и с 20-годишно момиче, което е основател на общественост в Discord. Тя споделя в Reddit, че незнайни мъже се обаждат в дома на родителите ѝ с подправени обвинявания.
Единственият логически въпрос, който всичко това поражда е за какво.
Защо женското наличие във виртуалния свят на игрите провокира такава остра реакция? (С оглед коректността към мъжете е редно да се означи, че те също са обект на обиди и тормоз, само че това е тематика на друга публикация.)
„ Просто ми е некомфортно “
Всъщност въпросите са два. Защо, за Бога, по-голямата част от женските персонажи са голи? И никога това не е израз на някаква висша християнска полезност за невзискателност и непорочност. Напротив – женското тяло е празник на живота и следва да бъде показвано, рисувано, възпявано и обожавано. Но не и посредством безвкусна голота.
Безкрайната сексуализация, налична в редица игри, е един от факторите, които подхранват стандартите и дискриминирането към дамите геймъри. Тенденция обаче не е инцидентна – тя е директно обвързвана с обстоятелството, че гейминг промишлеността дълго време е била съвсем напълно доминирана от мощния пол. През 1989 година едвам 3% от разработчиците са дами, а през днешния ден делът им е към 30% – към момента малцинство спрямо мъжете.
Получава се изключително ослепителен контрастност – в случай че зад кулисите дамите са относително малко, то пред екраните те са 46% от всички геймъри, по данни на Women in Game. И все пак женският облик продължава да бъде маргинализиран.
Според изследване от 2024 година в профилираното издание Sexualitty and Culture дамите са доста по-слабо показани, като се появяват единствено в 17,78 % от кориците на игрите и в 35,29 % от аудиовизуалното наличие. Това лимитира тяхната видимост и прелест за играчите. Освен това на женските герои постоянно са отредени второстепенни функции, придава им се „ чинно “ държание, нереалистично телосложение и са подложени на разнообразни форми на принуждение.
Съвсем разумно всичко това е отблъскващо за доста дами. Ани споделя, че не обича да играе персонажи с прекомерно пресилени пропорции и нищожни облекла, които физически няма по какъв начин да ги покрият.
„ Просто ми е некомфортно. ”
Riot Games | Елиз – кралицата на паяците в League of Legends или следващата сексуализация на женски персонаж.Омагьосан кръг Структурните проблеми в игрите в допълнение способстват за токсичната среда. Повечето игри имат политики, съгласно които не се толерира издевателството над други играчи, само че малко от тях разполагат с ефикасен метод да наложат спазването на тези правила. Чатовете на League of Legends, Fortnite, Overwatch да вземем за пример са програмирани по този начин, че да филтрират обидни известия. До момента обаче няма метод да се предотврати издевателството във voice чатовете. Много дами заобикалят тази форма на връзка, защото постоянно тя е безусловно нетърпима. „ През подобен чат разговарях със съотборниците си в Call of Duty, когато се скарахме “, показва Ани.
Така се основава обаян кръг – колкото по-свободно се изливат нападките против дамите, толкоз повече от тях се отхвърлят да играят. В резултат средата се лишава от многообразие и остава в ръцете на най-токсичните. Това, несъмнено, вреди и на мъжете, които са принудени да търпят сходно държание, в случай че желаят да останат част от общността.
Въздействие върху психологичното здраве
Справянето с сходна среда, даже и виртуална, има потвърдени негативни резултати върху психологичното здраве и общото богатство, написа Psychology Today. Проучване от 2010 година измежду съвсем 2000 възпитаници демонстрира ясна връзка сред издевателството в интернет и по-ниското самочувствие.
Конкретно половият тормоз е обвързван с меланхолия, тревога и чувство за беззащитност. Жените геймъри постоянно не могат да играят обичаните си игри без да крият самоличността си или да бъдат унизени, а непрекъснатите отрицателни прекарвания водят до захласнати размишления върху случилото се, засилвайки признаците на меланхолия.
В резултат доста дами се пробват да се оправят посредством разнообразни защитни механизми, които постоянно им вредят в допълнение. Те могат да омаловажават претърпяното, да упрекват себе си, да се отдръпват от обществени среди или да се пробват да надминат своите мъже съотборници, като прекарват дълги часове в игра. Някои демонстрират даже по-агресивно държание онлайн, в сравнение с биха имали в независими игри, с цел да се защитят от предстоящ тормоз.
Надежда има
И въпреки всичко (опитвам се да смекча гневния феминистки привкус на цялата статия) – не всичко е изгубено. През последните години се случват дребни, само че значими промени. Все повече студия за игри основават женски персонажи, които са пълнокръвни и добре развити. Aloy от Horizon, Ellie от The Last of Us, Cassandra от Assassin’s Creed са облици, които не се извиняват за наличието си.
Появяват се и платформи, които интензивно поддържат дамите геймъри – Women in Games, AnyKey, Black Girl Gamers. Дори Twitch, въпреки и постепенно, стартира да вкарва по-строги ограничения против онлайн издевателството.
В никакъв случай не е нужно всяка игра да бъде феминистки манифест. Необходимо е нещо напълно просто – почитание. Не към пола, а към индивида зад екрана. Защото там, в тишината сред два рунда, някой просто желае да играе – без обиди, предубеждения и стандарти.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ