24 години от смъртта на големия антикомунист Илия Минев
„ Ти какво пожертва, с цел да има и на следващия ден България? ”
Този тежък въпрос ни завеща огромният антикомунист и демократ Илия Минев. Днес той е по-актуален от всеки път, тъй като инстинктивно се питаме дали България не се сбогува с бъдещето си на свободна и съвременна страна, която Русия желае да прилапа в зоните си на въздействие. И единствено чистата всеотдайност, която сме подготвени да създадем, може да я възроди.
Илия Минев излежава общо 33 години в затвори и концлагери, с което се смята за политическия пандизчия с най-дълъг престой зад решетки в света, нареждайки се дори преди Нобеловия лауреат за мир Нелсън Мандела. На 29 години е наказан като зложелател на народа и получава доживотна присъда. Обиколил е всички затвори и лагери в страната
1860 дни е прекарал в карцера, а 460 дни в гладни стачки.
Малко преди рухването на комунистическия режим, през януари 1988 година, става създател и първи ръководител на Независимото сдружение за отбрана правата на индивида, единствената достоверна некомунистическа организация в България. Идеята му за основаване на Дружеството поражда в пандиза. В интервала 1984-1985 работи интензивно по основаването на такава организация. През 1987 година Илия Минев написа писмо до президента на Съединени американски щати Роналд Рейгън, до интернационалните организации за отбрана на правата на индивида, описвайки циничното нарушение на правата на българските жители по време на режима на Тодор Живков. Отново е задържан. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освобождават го. Под домакински арест е в град Септември. На 11 януари 1988 в дома си в град Септември, Илия Минев и дребна група съидейници основават Независимото сдружение за отбрана на правата на индивида (НДЗПЧ), което до рухването на режима на Живков играе значима роля за образуване на редица митинги и начинания, разобличаващи античовешката същина на комунизма.
Впоследствие Илия Минев не е позволен до образуваната публична съпротива и остава в изолираност и забвение повече от 10 години до гибелта си. Този факт е едно от най-ярките доказателства за режисирания преход и основаната подставена съпротива от Българска комунистическа партия. На това евентуално се дължи и днешният неуспех на дясното и неналичието на същински водачи демократи, които вместо да крадат България са подготвени да я построяват.
В цялостна изолираност, пропуснат от новите демократи, Илия Минев умира на 6 януари 2000 година на 82 годишна възраст, в бедност и самотност, в старешки дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на гр. Септември.
На 9 декември 2002 година в София е повдигнат монумент на Илия Минев в градинката против НДК и хотел „ Хилтън ” сред булевардите „ България “ и „ Черни връх “.
На 11 октомври 2008 година в град Септември е открит негов бюст-паметник на площада носещ неговото име.
През 2000 година президентът Петър Стоянов посмъртно го удостои с медал „ Стара планина “ – I степен.
Този тежък въпрос ни завеща огромният антикомунист и демократ Илия Минев. Днес той е по-актуален от всеки път, тъй като инстинктивно се питаме дали България не се сбогува с бъдещето си на свободна и съвременна страна, която Русия желае да прилапа в зоните си на въздействие. И единствено чистата всеотдайност, която сме подготвени да създадем, може да я възроди.
Илия Минев излежава общо 33 години в затвори и концлагери, с което се смята за политическия пандизчия с най-дълъг престой зад решетки в света, нареждайки се дори преди Нобеловия лауреат за мир Нелсън Мандела. На 29 години е наказан като зложелател на народа и получава доживотна присъда. Обиколил е всички затвори и лагери в страната
1860 дни е прекарал в карцера, а 460 дни в гладни стачки.
Малко преди рухването на комунистическия режим, през януари 1988 година, става създател и първи ръководител на Независимото сдружение за отбрана правата на индивида, единствената достоверна некомунистическа организация в България. Идеята му за основаване на Дружеството поражда в пандиза. В интервала 1984-1985 работи интензивно по основаването на такава организация. През 1987 година Илия Минев написа писмо до президента на Съединени американски щати Роналд Рейгън, до интернационалните организации за отбрана на правата на индивида, описвайки циничното нарушение на правата на българските жители по време на режима на Тодор Живков. Отново е задържан. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освобождават го. Под домакински арест е в град Септември. На 11 януари 1988 в дома си в град Септември, Илия Минев и дребна група съидейници основават Независимото сдружение за отбрана на правата на индивида (НДЗПЧ), което до рухването на режима на Живков играе значима роля за образуване на редица митинги и начинания, разобличаващи античовешката същина на комунизма.
Впоследствие Илия Минев не е позволен до образуваната публична съпротива и остава в изолираност и забвение повече от 10 години до гибелта си. Този факт е едно от най-ярките доказателства за режисирания преход и основаната подставена съпротива от Българска комунистическа партия. На това евентуално се дължи и днешният неуспех на дясното и неналичието на същински водачи демократи, които вместо да крадат България са подготвени да я построяват.
В цялостна изолираност, пропуснат от новите демократи, Илия Минев умира на 6 януари 2000 година на 82 годишна възраст, в бедност и самотност, в старешки дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на гр. Септември.
На 9 декември 2002 година в София е повдигнат монумент на Илия Минев в градинката против НДК и хотел „ Хилтън ” сред булевардите „ България “ и „ Черни връх “.
На 11 октомври 2008 година в град Септември е открит негов бюст-паметник на площада носещ неговото име.
През 2000 година президентът Петър Стоянов посмъртно го удостои с медал „ Стара планина “ – I степен.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ