Гнездо на герои
Ти ела един път в Габрово, да те заведа у съседите, да видиш по какъв начин хората посрещат посетители. И габровецът закарал гостите си... на повече от 20 километра в Дряновския манастир „ Свети Архангел Михаил “ и живописната околност към него. И никак не сбъркал с избора...
Дори и да сте били към този момент тук, каним ви още веднъж да го посетите и да се заредите с дух и нематериалност, с история и памет, да се свържете с мястото, природата и хората:
В пролома, прорязан от Дряновската река, ограден с високи отвесни скали, е ситуиран Дряновският манастир, който е настоящ мъжки манастир. Намира се в подножието на старопланинското плато Стражата, което стига до Габрово и Севлиево. Математици настояват, че има формата на равнобедрен триъгълник.
Неравният път
Свидетелства сочат, че манастирът е основан през 1206 година по време на ръководството на цар Калоян, през Втората българска страна. Местността е известна като Църквището. По това време са пренесени мощите на св. Михаил Воин - от Потука (най-вероятно това е днешния Батак), в патриаршеската катедрала „ Св. Възнесение “ в столицата Търново. При тяхното преместване цялата върволица пренощувала на това място край река Дряновска и по-късно там е повдигнат манастирът.
По време на турското иго манастирът на два пъти е разрушаван и ограбван (ХІV и ХVІІ в.), само че и бързо възстановяван. На настоящето си място е обновен през 1845 година, когато е издигната дребна, вкопана в земята черква " Св. Архангел Михаил ". През вековете тази света обител е имала значимо културно и просветно значение, а по време на Априлското въстание е била с основна роля. Тук е учреден един от революционните комитети, няколко пъти са идвали Васил Левски и Матей Преображенски. Наблизо се води тежка борба, предвождана от поп Харитон. В нея доста от българските бунтовници умират, а манастирът е опустошен. Само две години след Освобождението той още веднъж е възобновен. Там и през днешния ден може да видите паметника костница, повдигнат в чест на починалите герои.
По хълмовете на времето
Районът е с дълговечна история. Тук са открити следи от живот още от Старокаменната ера (100 000 – 10 000 година прочие н. е.). В по-ново време жители на тези земи са били траките. По-късно са построени две замъци в околните местности Боруна и Града. Крепостите са изоставени през V век, само че когато територия влиза в рамките на българската страна, биват употребявани още веднъж.
Водопади
До манастира има няколко водопада, които са елементарно налични. Единият е Сини вир. До него се стига за към 5-6 минути, като излезете през задната врата на манастира, минете по дървеното мостче над реката и свиете по пътеката вляво. Водопадът не е висок, само че картината е приятна. Може да се огледате в живописното езеро под него. Друг водопад е наименуван Андъка и се намира по пътеката към пещерата, до която се стига благодарение на указателните табели. Той е малко преди пещерата и се вижда се от алеята. Реката, която образува този водопад, се споделя Андъка, тя е дала и неговото име. Нагоре по протежението ѝ има и други водопади. Влива се долу при манастира в Дряновската река.
Пещерата „ Бачо Киро “
Само на към 300 метра от манастира е пещерата „ Бачо Киро “. Тя носи името на героя от Априлското въстание. През 1962 година е оповестена за естествена забележителност. Представлява комплициран четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения. За посетителите е завършена благоустроена част с дължина към 700 м. С течение на времето подземните реки са оформили пещерните галерии и зали. После идва „ художникът “ - карстовите води. Неуморните капки, обогатени с варовиково вещество, в продължение на стотици хиляди години ваяли сталактити, сталагмити, сталактони. Eфектното осветяване предлага на посетителите опция да видят причудливите формирания на природата: Дъждовната зала, Каменното цвете, Тополите, Езерото на щастието, Концертната зала, Преддверието, Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, Слона, Пещерното ухо, Чистилището, Трона, Приемната зала с голям брой форми и формирания. Пещерата " Бачо Киро " е измежду 100-те Национални туристически обекта на България.
В региона на Дряновския манастир преди време е построена екопътека, по която към момента може да се мине. Тя потегля от сливането на двете реки Дряновска и Андъка в задната част на манастира, продължава към пещерата, след това около входа ѝ се изкачва нагоре и стига до платото. Там има две панорамни площадки, като на едната се намира сантименталната скамейка на любовта.
Приятна разходка на всички, които сграбчен този маршрут.
ФактиДряновския манастир „ Свети Архангел Михаил “ е пазил един от първите преписи на „ История славянобългарска “. През Възраждането тук е събрана голяма, има огромно килийно училищеПрез ХIV в. манастирът е бил едно от основните средища на исихазма и е давал заслон на голям брой монасиРазрушаван е три пъти, последно е разграбен на 10 май 1876 г.Манастирът съхранява богата сбирка от възрожденски оръжия.
Текстът е част от бр. 127 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Дряновски манастир поклоннически туризъм
Дори и да сте били към този момент тук, каним ви още веднъж да го посетите и да се заредите с дух и нематериалност, с история и памет, да се свържете с мястото, природата и хората:
В пролома, прорязан от Дряновската река, ограден с високи отвесни скали, е ситуиран Дряновският манастир, който е настоящ мъжки манастир. Намира се в подножието на старопланинското плато Стражата, което стига до Габрово и Севлиево. Математици настояват, че има формата на равнобедрен триъгълник.
Неравният път
Свидетелства сочат, че манастирът е основан през 1206 година по време на ръководството на цар Калоян, през Втората българска страна. Местността е известна като Църквището. По това време са пренесени мощите на св. Михаил Воин - от Потука (най-вероятно това е днешния Батак), в патриаршеската катедрала „ Св. Възнесение “ в столицата Търново. При тяхното преместване цялата върволица пренощувала на това място край река Дряновска и по-късно там е повдигнат манастирът.
По време на турското иго манастирът на два пъти е разрушаван и ограбван (ХІV и ХVІІ в.), само че и бързо възстановяван. На настоящето си място е обновен през 1845 година, когато е издигната дребна, вкопана в земята черква " Св. Архангел Михаил ". През вековете тази света обител е имала значимо културно и просветно значение, а по време на Априлското въстание е била с основна роля. Тук е учреден един от революционните комитети, няколко пъти са идвали Васил Левски и Матей Преображенски. Наблизо се води тежка борба, предвождана от поп Харитон. В нея доста от българските бунтовници умират, а манастирът е опустошен. Само две години след Освобождението той още веднъж е възобновен. Там и през днешния ден може да видите паметника костница, повдигнат в чест на починалите герои.
По хълмовете на времето
Районът е с дълговечна история. Тук са открити следи от живот още от Старокаменната ера (100 000 – 10 000 година прочие н. е.). В по-ново време жители на тези земи са били траките. По-късно са построени две замъци в околните местности Боруна и Града. Крепостите са изоставени през V век, само че когато територия влиза в рамките на българската страна, биват употребявани още веднъж.
Водопади
До манастира има няколко водопада, които са елементарно налични. Единият е Сини вир. До него се стига за към 5-6 минути, като излезете през задната врата на манастира, минете по дървеното мостче над реката и свиете по пътеката вляво. Водопадът не е висок, само че картината е приятна. Може да се огледате в живописното езеро под него. Друг водопад е наименуван Андъка и се намира по пътеката към пещерата, до която се стига благодарение на указателните табели. Той е малко преди пещерата и се вижда се от алеята. Реката, която образува този водопад, се споделя Андъка, тя е дала и неговото име. Нагоре по протежението ѝ има и други водопади. Влива се долу при манастира в Дряновската река.
Пещерата „ Бачо Киро “
Само на към 300 метра от манастира е пещерата „ Бачо Киро “. Тя носи името на героя от Априлското въстание. През 1962 година е оповестена за естествена забележителност. Представлява комплициран четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения. За посетителите е завършена благоустроена част с дължина към 700 м. С течение на времето подземните реки са оформили пещерните галерии и зали. После идва „ художникът “ - карстовите води. Неуморните капки, обогатени с варовиково вещество, в продължение на стотици хиляди години ваяли сталактити, сталагмити, сталактони. Eфектното осветяване предлага на посетителите опция да видят причудливите формирания на природата: Дъждовната зала, Каменното цвете, Тополите, Езерото на щастието, Концертната зала, Преддверието, Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, Слона, Пещерното ухо, Чистилището, Трона, Приемната зала с голям брой форми и формирания. Пещерата " Бачо Киро " е измежду 100-те Национални туристически обекта на България.
В региона на Дряновския манастир преди време е построена екопътека, по която към момента може да се мине. Тя потегля от сливането на двете реки Дряновска и Андъка в задната част на манастира, продължава към пещерата, след това около входа ѝ се изкачва нагоре и стига до платото. Там има две панорамни площадки, като на едната се намира сантименталната скамейка на любовта.
Приятна разходка на всички, които сграбчен този маршрут.
ФактиДряновския манастир „ Свети Архангел Михаил “ е пазил един от първите преписи на „ История славянобългарска “. През Възраждането тук е събрана голяма, има огромно килийно училищеПрез ХIV в. манастирът е бил едно от основните средища на исихазма и е давал заслон на голям брой монасиРазрушаван е три пъти, последно е разграбен на 10 май 1876 г.Манастирът съхранява богата сбирка от възрожденски оръжия.
Текстът е част от бр. 127 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Дряновски манастир поклоннически туризъм
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ