Болни сме, когато мислите ни са болни ♥ Димитър ХАДЖИЙСКИ
(The Thinker Pierre, c.1876-1877, by Auguste Renoir)
Духовен взор върху здравето и болесттите
Онова, което ще ни донесе равновесие и триумф в живота е рационално потребление силата на волята, реализиране на самодисциплина и порядъчен разум. Щастливият, здравословен и сполучлив живот зависи от хармоничното съчетаване на разум, воля и самодисциплина, зависи от метода ни на мислене. Животът ни е подобен, каквито са нашите мисли. Здрави сме, когато мислим вярно, заболели сме, когато мислите ни са заболели.
Познаваме ли духовните аргументи за болесттите? В какво е тайната на здравия дух и здравото тяло?
„ Всички болести имат нравствен генезис. “ ~ Памела Крибе
„ Тайната на здравия дух и здравото тяло е в това, да не скърбим за предишното, нито да се тревожим за бъдещето, а да живеем в сегашното откровено и умно. “ ~ Буда
Въпросът за здравето и заболяванията е изключително значим въпрос, отнасящ се до всички хора живеещи на планетата. Нужно ни е да знаем същинските аргументи за болесттите и по какъв начин да сме здрави, с цел да се радваме на живота си. Нужно е да се самоопознаем като тяло, душа, разум и дух, с цел да знаем по какъв начин по-добре да съществуваме във физическия свят. Това е повода да пиша за здравето и болесттите от духовна позиция.
Според П. Крибе всички болести имат нравствен генезис (книгата „ Ченълингите на Йешуа “). Всички притежаваме очевидно физическо тяло, а като добавка към него ментално, прочувствено и духовно тяло.
„ Болестта стартира главно в прочувственото тяло. От тук водят началото си избрани блокажи, които се демонстрират на веществен проект във физическото тяло. “ ~ П. Крибе
Поглеждайки обективно по какъв начин съществуваме като тяло, душа, разум и дух не е мъчно да открием взаимозависимостите сред тези четири тела. Общо прието е изказванието, че здравия Дух основава крепко тяло и назад здравото тяло основава жизнен дух. Не можем да отречем по какъв начин страстите и нашия разум въздействат позитивно върху нашето здраве, когато сме оптимистично настроени. И назад по какъв начин се разболявам, когато сме потиснати и тревожни. Умственото тяло оказва въздействие върху болесттите, когато имаме неправилни убеждения и отрицателни мисли,когато неправилно разбираме кое е вярно и кое неправилно.
Преценките безусловно основават блокажи в нашата енергийна прочувствена система, когато са неправилни. Емоциите ни споделят къде нашата прочувствена сила е блокирана и не може да тече свободно. Потиснатата страст е сила, която желае да бъде чута, да й се обърне внимание. Тази сила изначало проявена като физическо недоволство демонстрира, че у нас има потисната страст, която не осъзнаваме.
Болестите съставляват езика на душата. Душата жадува за естетика. Тя желае пълноценно другарство сред всичките й елементи: тяло, душа, разум и дух. Душата се усеща щастлива единствено когато има свободно протичане на сила, когато силата непрестанно се обновява. Но когато има блокирана сила душата се депресира – появява се заболяване. Заболяването е знак, който демонстрира в кои сфери имаме потребност от лекуване. Въпреки, че заболяването наподобява нещо отрицателно, тя има духовно значение и по тази причина е нужно да чуем нейния глас. Ключът към нейното схващане е в вярното схващане на нейното обръщение, а не в опълчването. Душата ни нашепва за болестта по доста способи: вътрешен глас, догадки, потискащи усеща и нежни нашепвания. Ако не можем да чуем по този метод нейния глас, ще я чуем посредством като погледнем по-внимателно и търпеливо вътре в себе си. Когато останем в тишина и деликатно стартираме да слушаме ще чуем гласът на душата си. Ако се противопоставим на страстите си, душата ще стартира да ни приказва посредством езика на нашето тяло - болките. Тялото не е единствено съд в който душата обитава краткотрайно, само че и средство, което оказва помощ на душата да изрази и опознае себе си. Как да разберем езика на душата, когато тя показва себе си под формата на болест?
В момента, когато заболяването стартира да се демонстрира ние не може ясно да забележим, какво желае да ни съобщи. Първото и най-важно нещо, което е нужно да разберем е, какви са аргументите за заболяването. Нужно е да открием духовната причина и да стартираме едно безшумно вътрешно пътешестване. Нужно е да приемем заболяването без отказване и опозиция и разберем нейното обръщение. Истинският проблем не е заболяването, а откритите блокажи – неприемането.
Мъдростта на същинските лекари е в това, да търсят аргументите за всяко заболяване, не да лекуват следствието от болестта посредством химиотерапия. Само когато премахнем аргументите за болестта, следствието – заболяването сама ще изчезне. При отказване и опозиция, ние не може да чуем какво ни споделя тялото посредством повредената си функционалност. За да чуем какво ни споделя тялото, първо е нужно да си отговорим на въпросите: Способни ли сме да се грижим добре за своите потребности? Търпеливи ли сме към себе си?
Лечителският развой стартира, когато може да отговорим утвърдително и на двата въпроса. Ако не може да отговорим позитивно на въпросите, в случай че не обърнем внимание на езика на тялото си, ще ни бъде мъчно да достигнем до духовното измерение на заболяването, до смисъла на болестта. Само когато се надигнем лице в лице с болките и възприятието за боязън ще стартира нашето лекуване. От нас се желае да се освободим от всички външни фактори и потърсим истината надълбоко в себе си.
Ключът към сполучливото лекуване е вътре в нас и ние би трябвало да намерим този ключ. Страхът и суматохата, които ни обгръщат при болестта ни карат доста бързо да се обърнем към външни фактори, а не към себе си. Разбира се няма нищо неприятно в това да се срещнем със експерт и чуем професионален съвет, само че преди този момент е нужно да погледнем вътре в себе си и да накараме тялото си да приказва с езика на любовта. Понякога страхът е болестно положение, по тази причина е нужно да се предпазим от импулси, които основават боязън.
От: „ Епохата Водолей: Реалност - Еволюция - Съзнание “, Димитър Хаджийски, София, 2012 година
Картина: The Thinker Pierre, c.1876-1877, by Auguste Renoir; chinaoilpaintinggallery
