АВГУСТ ♥ Поетично от Дамян ДАМЯНОВ, Валери ПЕТРОВ, Борис ХРИСТОВ и Христо РАДЕВСКИ
(The Starry Night, 1889,Vincent van Gogh)
АВГУСТ ♥ Дамян ДАМЯНОВ
Навън е зной. Навън е клада.
Зной августовски. Зной нечут.
А мен ненадейно ме атакува
един необикновен мраз.
Необясним и неразбираем.
Незнайно от кое място пристигнал.
И срам-не позор, със нагревател
се стоплям. Като зимен вълк
със вкочанени зъби дрънкам.
Дали преди мен на света
не е не запомнил, боже, някой
една отворена врата?
Дали на вятъра без отмалялост
се мъча, мръзнейки, в този момент
след себе си да я затворя…
Незатворима си, горест.
Ще скърцаш ти на свойте панти,
додето някой божи ден
един различен земен квартирант те
закрехне тъжно след мен.
...
АВГУСТ ♥ Борис ХРИСТОВ
С прахуляк в душата и прахуляк по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
само че от години седнал съм върху камъка.
И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя мебелировка
дом строя върху остарялата суша -
няма отиване, няма завръщане.
С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто безмълвие пътя -
отново ли в мен като зебри ще скитат
огнищата непознати, прозорците жълти.
Тухла по тухла - през целия ден ще бутам
и плодове ще садя над бурена.
Нека различен вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.
Трябва най-накрая аз да узная
по какъв начин ще пребивавам с тоя друмник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.
...
АВГУСТОВСКА НОЩ ♥ Валери ПЕТРОВ
Това се случи с моя благосклонност... Впрочем,
с цел да съм прецизен,
същинска преживелица нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и основно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета
като с триончета по този начин трещяха,
че като че ли щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
И така луксозно звездна бе нощта,
че всекидневните неща -
суетни, летни,
мимолетни -
със своите „ Чудесно! “, „ Цар си! “, “Браво! “
във бягство се отдръпваха стремително.
И бягаше освен суетата,
а с експедитивност, за мене непозната,
познатите ми зависти, омрази,
дребнавости, неистини, подправени изречения
се стапяха, изчезваха надалеч...
И към щурчетата с такава тирада
обърнах се:
- Приятелчета благи,
стържете все по този начин със всички сили,
пълнете ни ушите,
нека позаглушите
вечно, освен за минути,
в нас възприятията на атоми надути,
та така да станем мъдри и даже
(макар че ще е трудно) по-добри!-
Говорих така на смях,
само че не на тях,
и усещах се огромен под свода гъст
- а бяхме сякаш нищожества, сякаш атоми -
и всичко беше мир тъдява,
и хубост изпълваше душата ми.
...
АВГУСТ ♥ Христо РАДЕВСКИ
През Август сетната жега
разлива лятото върху земята.
И кукурузът с тежките зърна
подготвен е за беритбата богата.
Повяхват към този момент полските венци,
не звънка птича ария из горите.
И тъжно свирят нощните щурци,
и в небесата гъсти са звездите.
А през деня виждаш ти голям чеп
на юг да пори небосвода наследник.
Това са щъркелите ни обичани,
те в топлите страни отлитат зиме.
Балканът чист е, наследник и замислен.
Той спомня: - Някога през Август месец
трещя при Шипка кървавата бран,
която свободата ни донесе…
Прозрачен, топъл, въздухът сияй.
Децата още къпят се, само че знаят,
че пристигна ли на месец Август край,
и на ваканциите иде краят.
Картина: The Starry Night, 1889, Vincent van Gogh (1853-1890), en.wikipedia.org
