(The Painter on His Way to Work, 1888 by Vincent

...
(The Painter on His Way to Work, 1888 by Vincent
Коментари Харесай

Не ние сме създавали света и затова трябва да го приемаме такъв, какъвто е ♥ Александър СВИЯШ

(The Painter on His Way to Work, 1888 by Vincent Van Gogh)

~ Животът е екскурзия

Когато душите се насочат за следващото си преобразяване на Земята, им се дават упътвания от вида: „ Не забравяйте, че отивате на екскурзия, все едно в музей. Дръжте се уместно! “

Защото нашият живот е фактически една екскурзия. Но не екскурзия в нормалния исторически музей, където всички експонати лежат зад стъклени витрини и можете да ги гледате, само че не и да ги пипате. О, не - това е актуален музей - сходен на западните механически музеи. Там посетителите могат да пипнат и да си поиграят на практика с всеки експонат. Приборите показват разнообразни физически резултати - ехтене, интерференция, дифракция, магнетизъм, лазерно лъчение и така нататък Посетителят може да върти всички ръчки и лостове, да натиска копчета и да включва в деяние експонатите.

По този метод, като си купи билет за сходен музей, човек придобива правото да си играе с който и да е експонат за безкрайно време - в рамките на работния ден естествено. Това, на което няма право, е да отнесе със себе си експонатите, те не са негови. Дошъл си, играл си, отишъл си.

Точно по този начин стоят нещата и с човешката душа. Когато тя се насочва към Земята, споделят й: „ Даваме ти опция да станеш човек. Иди, виж, пробвай всичко там. Ако можеш, поправи си греховете. Но не забравяй, че си пратен единствено краткотрайно! И това не е твое, светът не ти е владеене. Ползвай се от всичко. Но не нарушавай разпоредбите за гости в музея и бъди признателен на оногова, който те е пуснал. “ Такива са разпоредбите и всеки човек е задължен да ги съблюдава.

За страдание душата ни, идвайки в света, нормално не помни за тези упътвания. Като попадне в действителния свят, тя стартира да го смята за единствен. Именно на това ни учат атеизмът и цялата ни възпитателна система. Междувременно всяка вяра ни припомня, че светът принадлежи не на нас, а на Бог. Обаче кой ли слуша. Хората, незнайно за какво, не имат вяра в това. И стартират изцяло да се потапят в този свят, да „ прилепват “ към него. Любов за тях значи с цялата си пристрастеност да се бухнат в сантименталното си въодушевление, смятайки, че то е тяхна благосъстоятелност и без него те не могат да живеят. Или пък безгранично се привързват към парите. Или към властта. А стига единствено да се появи някаква свръхпривързаност, човек не помни кой е основал и кой ръководи този свят. При това от него дори не се изисква особена обич към Бога. Нужно е единствено да не не помни, че всичко на тази Земя принадлежи на Него, и че би трябвало да се съблюдава нужното държание. Взел си, поиграй си и върни назад!

Ето така стоят нещата със свръхпривързаността - към материалния свят, към духовните качества, качествата, творчеството и всичко останало. Но в действителния живот нещата постоянно не стават тъкмо по разпоредбите. Например, в случай че човек се е родил с гений и рисува добре, то той се преизпълва с горделивост: аз съм извънреден, аз съм създател, по-велик съм от всички. Той стартира да придава ненужно огромно значение на качествата си, заради което изпитва маса отрицателни прекарвания. Това е типично неправилно разбиране и този субект вместо да се освободи от старите си грехове, стартира да натрупва нови. В резултат на това се отваря съответстващият клапан и неговият „ батерия за прекарвания “ стартира да се цялостни. Човекът е пристигнал на Земята да си понижи размера на течности в „ акумулатора “, а вместо това стартира да го усилва.

Понятно е, че в случай че с наслада се възползва от своя гений и не изпада в отрицателни прекарвания при каквото и да било развиване на събитията, то никакви особени проблеми няма да зародят - няма потребност да „ бъде възпитаван. “ Но за неволя това се случва прекомерно рядко. Практически всички хора по един или различен метод нарушават разпоредбите за живеене в нашия свят и на Живота му са постанова да ги поправя.

Човек не осъзнава, че точно Животът му е разрешил да взе участие в земната игра, наречена „ спорт “ и да застане там на почетната стълбица. И отново Животът малко по-късно го завлича на дъното, с цел да му даде да разбере, че в този свят той е също подобен странник, както и всички останали, които до този миг е презирал.

Когато душата идва на Земята, на нея й е позволено да играе на всевъзможни човешки игри - на бизнес, обич, война, власт, нематериалност, изкуство и така нататък Но тя не би трябвало да не помни, че е пристигнала на Земята като в музей или по-скоро - като в огромен естествен резерват (или народен парк).

~ Животът ни е странствуване в народен парк

Всички знаем, че като си купиш курортна карта за народен парк, там може да си опънеш палатка, да поживееш, дори дивеч да простреляш, несъмнено, със съответното позволение. Обаче би трябвало постоянно да помниш, че непрекъснато те управляват. И че сега, в който нарушиш разпоредбите за престояване в парка, ще пристигна локалният надзирател и ще те санкции. Ако пък нарушаването е жестоко, ще те изгони или дори ще те тикне в пандиза.

Примерът с националния парк е добър дотолкоз, доколкото ни дава опция да покажем посредством него, по какъв начин човек би трябвало да се отнася към заобикалящия го свят. Може нещо и да не му се нрави, само че това не би следвало да провокира експанзия или засегнатост. Например в същия парк на човек може да не му хареса, че на жирафа шията е прекомерно дълга, или пък че лъвът реве прекомерно мощно. Или пък - пред очите му същият този лъв може да отмъкне и раздра антилопа, а след това дори да не я изяде.

На вас това по никакъв начин няма да ви се понрави, само че прелестно ще разбирате, че не е във ваша власт да променяте каквото и да било. Затова ще ви се наложи да приемете света в резервата подобен, какъвто е. Нали няма, така или другояче, да вземем да се дразним или наскърбяваме на жирафовата шия? Или пък на кръвожадността на лъва? А виж - в действителния живот хората, Бог знае за какво, се нервират и наскърбяват на политическия строй, на депутатите, на предприемачите, на родствениците, познатите и така нататък Бездруго нищо не може да се направи, за какво тогава да си прибавяме грехове поради неправилното усещане на това, което не е основано и не зависи от нас.

Затова вярната позиция в живота това е позицията на екскурзианта, който знае, че е пристигнал на този свят единствено за несъмнено време. Не ние сме създавали Света и заради тази причина би трябвало да го одобряваме подобен, какъвто е. Той изобщо не ни принадлежи и нас непрекъснато ни следят да не нарушаваме разпоредбите за държание в този резерват. Но, идвайки в живота, човек не знае, или по-скоро не помни, че има „ наблюдаващ “, който непрекъснато го следи. Когато нарушава разпоредбите за държание, той си получава съответните напомняния.

~ Осъзнатата земна екскурзия

Отправяйки се към Земята, човек по-скоро си купува входен билет. Цената евентуално е била обещанието да донесе светлина и помощ на хората, да ги просвещава и да поддържа заблудените. И с това малко да поочисти личния си „ батерия на прекарванията “, в случай че там е било останало още нещо. Естествено е, че една душа от високите етажи на Финия свят ще има доста по-голям избор по кое време и къде да се въплъти на Земята. За да не изпитват спомагателни премеждия и да не се борят за прекарване още в детството си, тези души нормално се раждат в добре обезпечени фамилии - за това приказват биографиите на множеството от известните духовни водачи.

Освен това на душата постоянно й се дават качества - да вземем за пример за спорт, изобразяване, музика, стихоплетство, лечителство, ръководене на финанси, търговия и други Тези качества имат за цел да облекчат съществуванието на индивида в този свят, доколкото посредством тях той може да се осъществя по-успешно от недотам надарените хора. Но, въпреки това, може да се каже, че качествата се явяват и своего рода тестване. Именно тестване, тъй като при съществуването на гений е доста по-лесно да се идеализират личните качества, славата, известността, материалните богатства и така нататък И в случай че човек успее да осъществя своите умения, без освен това да изпадне в надменност, пренебрежение към другите и прочие „ звездни “ болести, то той ще съумее задоволително успешно да пресуши своя „ батерия за прекарвания “ и да се придвижи с етаж нагоре във Финия свят.

За страдание известните ни биографии на именити художници, поети, писатели, учени и други известни персони демонстрират, че множеството от тях са живели, отдадени на пристрастености и земни привързаности. В резултат на това те най-вероятно са се озовавали два-три етажа по-ниско от изходната си позиция.

~ За индивида всичко земно е налично

Гореизложеното напълно не значи, че сме съчинили следващия прийом за плашене и ви предлагаме да се боите от всичко. Съвсем не! Човекът идва на Земята, с цел да тества всичко това, което се намира тука. Всеки може да се занимава с бизнес, политика, обич и секс, да покачва благосъстоянието си и да се самоизразява креативен. И това може и би трябвало да се прави с хазартно наслаждение. Важно е единствено да не се престъпва онази тънка граница, след която човек престава да се отнася към всичко като към игра и стартира насериозно да презира, да се наскърбява или да ненавижда. Това към този момент е неточност, водеща към „ образователен развой “.

Но по какъв начин ли да я изчислим, тази тънка граница? Всеки човек би трябвало самичък да я усети, въпреки че ние към този момент дадохме няколко общи рекомендации. Например, в случай че сте на лов на риба и в последния миг ви се изплъзне голяма риба, то вие вероятно ще преживеете много мъчително и прочувствено този пропуск. Но момент по-късно ще сте приели тази обстановка, прощавайки на себе си, на рибата и на света. Точно така би трябвало да се отнасяме и към останалите си неудачи - в персоналния живот, в работата, в творчеството. Случило се - случило, какво да се прави. Тогава вие доста по-леко ще се носите по течението на живота и всичките ви планове ще се извършват бързо и леко.

От: „ Какво да сторим, когато нещата не вървят по този начин, както ни се желае “, Александър Свияш, изд. „ Фариел “, 2006 г. 
Картина: The Painter on His Way to Work, 1888 by Vincent Van Gogh; chinaoilpaintinggallery

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР