They`re too damn greedy
The only trouble with capitalism is capitalists - they’re too damn greedy.
Единственият проблем на капитализма са капиталистите. Те са доста алчни.
Това не са думи на някой изтъкнат комунистически функционер, а на Хърбърт Хувър, президент на Съединени американски щати в края на 20-те и началото на 30-те години на XX в. Казани са малко след краха на " Уолстрийт ", довел до Голямата меланхолия.
За да бъде сполучлива една народна власт и една пазарна стопанска система е от извънредно значение алчността на капиталистите да бъде ограничавана и вкарвана в рационални граници. Ако алчността на капиталистите бъде изпусната, това води до катаклизми.
Малко откакто Хувър е произнесъл популярната си фраза на власт в Германия идва едно нисичко дребосъче със ситни мустачки. Какво се е случило след това е задоволително добре известно.
От кого би трябвало да се контролира алчността на капиталистите? От държавните институции, от профсъюзите и от левите партии.
Държавата обаче мъчно ще потисне тази лакомия посредством административно контролиране на цените, каквито хрумвания вървят в последно време. При сходна мярка тази лакомия просто ще избие в контрабанда.
Ролята на страната е административно да подсигурява конкуренцията и върховенството на закона. Да няма монополи, картели и разпоредбите да са идентични за всички. Българската страна не прави това.
Българските профсъюзи в последните години започнаха да влизат в своята роля. Но към момента те са по-скоро казионни организации, в сравнение с същински солидарни работен сдружения.
Що се отнася до българските леви там нещастието е цялостна. Първата грижа на българските леви, отпред с Българска социалистическа партия, е не да лимитират алчността на капиталистите, а да обслужват имперската лакомия на Кремъл.
Когато беше министър председател на държавното управление на тройната коалиция Сергей Станишев, някогашен водач на Българска социалистическа партия, издигнал се и до началник на ПЕС, популяризираше България с евтината работна ръка. Що за ляв политик може да приказва това? Това даже десен политик, който е най-малко малко угрижен за изборните си резултати, не би трябвало да го споделя.
Българските капиталисти поддържат своята лакомия като подхранват страховете на хората от комунизма. Само че европейският социализъм, който лимитира алчността на капиталистите е едно. А московският империализъм, под чието иго попадна България от 1944 до 1989 година – напълно друго.
Накратко - в случай че си срещу премахването на МОЧА от центъра на София, значи си болшевик, освен това съветски. Ако обаче настояваш работодателите да не третират служащите като плебеи, значи си социалист, освен това европейски.
Истината е, че в България в последните години върви социалистическа гражданска война. И този път тя е същинска, а не подправена. Изразява се във все по-шумно възмущение против ниските приходи и високите цени.
Вярно, няма стачки, барикади и залпове. Те в никакъв случай не са били отличителна линия на българската дребнобуржоазноеснафска психика. Но има доста хора, които отхвърлят да работят в България за без пари. Революция по филистерски, само че отново си е гражданска война.
За да има социалистическа гражданска война би трябвало да има болшинство от хора, които са пролетарии – т.е. хора на наемния труд. През 40-те години на XX в. преобладаващото болшинство от хората не са били пролетарии, а земеделци. Сега обаче е тъкмо противоположното.
Пролетарий не значи безусловно служащ във фабрика. Голяма част от IT експертите да вземем за пример също са пролетарии, тъй като работят за някого. Пролетарий значи да нямаш нищо друго, с изключение на двете си ръце и работните си умения. Земеделецът въпреки всичко има благосъстоятелност – по-малка или по-голяма.
В България приходите са по-ниски от тези в Европейски Съюз, а цените постоянно са по-високи. В България работодателите отхвърлят да одобряват, че при пазарната стопанска система трудът също е стока, която се продава там, където се заплаща най-добре за нея.
Твърденията, че българите са мързеливи и необразовани може и да имат учредения. Но българите също по този начин са предприемчиви, знаят си интереса и не желаят да работят за без пари. Затова отиват там, където биха изкарали повече – в същия този Европейски съюз.
Неслучайно самият Европейски Съюз стартира да издава наставления, съгласно които минималното възнаграждение в страните членки би трябвало да подсигурява порядъчен стандарт на живот. Българските работодатели несъмнено не харесват това.
Доскоро в България нямаше същинска лява партия, която да слага тези въпроси. Лявото на Българска социалистическа партия се изчерпваше с хрумвания за административно контролиране на цените и разпределяне на пари от бюджета на калпак. И с обслужване на Москва, несъмнено.
Наченки на европейско ляво се появиха чак с " Продължаваме промяната ". Те са тези, които обявиха в прав текст, че не може повече да продължаваме да сме най-бедните и с най-нисък стандарт на живот в Европа и да се помиряваме с това.
За разлика от Българска социалистическа партия " Продължаваме промяната " не се пробва да се възползва от ниския стандарт на живот у нас, с цел да предизвика антиевропейски настроения, т.е. да обслужва Москва. Напротив – пробва се да изясни, че България е част от Европейски Съюз и стандартът ни на живот би трябвало да се приближава оптимално до този на Европейски Съюз.
Специално Асен Василев остава в историята като първия български политик в годините на прехода, който е декларирал в прав текст в лицето на работодателите, че в случай че не могат да дават 1000 лева минимална заплата, то те не са никакви работодатели. В последните дни той още веднъж посочи, че до момента живеем в постоянна беднотия, гарнирана със постоянни обири. И се разгласи за европейска обществена политика.
Работните места, сами по себе си, не основават богатства. Тези работни места би трябвало да са задоволително добре платени, с цел да бъдат заети от някой, който да основава въпросните богатства.
Трябва да се признае, че в последния парламент Българска социалистическа партия имаше съществена роля за приемането на законовия текст, съгласно който минималната работна заплата би трябвало да е 50% от междинната. Важно е обаче да има и механизъм, с цел да не се случи по този начин, че сред минимална и междинна заплата да няма огромни разлики. Защото това би означавало грозна комунистическа уравниловка, каквато съществуваше у нас пред 1989 година
Напълно европейски метод е пролетариите от всички страни – или най-малко от европейските – да се съединяват. За да възпират алчността на капиталистите от същите тези страни. Българските капиталисти и работодатели не могат да спрат този развой.
Могат единствено да го забавят. И поставят големи старания за това.
Финансовата непоклатимост е значима. Но обществената правдивост няма по какъв начин да е мръсна дума в случай че сме европейска страна.
Още по темата
Единственият проблем на капитализма са капиталистите. Те са доста алчни.
Това не са думи на някой изтъкнат комунистически функционер, а на Хърбърт Хувър, президент на Съединени американски щати в края на 20-те и началото на 30-те години на XX в. Казани са малко след краха на " Уолстрийт ", довел до Голямата меланхолия.
За да бъде сполучлива една народна власт и една пазарна стопанска система е от извънредно значение алчността на капиталистите да бъде ограничавана и вкарвана в рационални граници. Ако алчността на капиталистите бъде изпусната, това води до катаклизми.
Малко откакто Хувър е произнесъл популярната си фраза на власт в Германия идва едно нисичко дребосъче със ситни мустачки. Какво се е случило след това е задоволително добре известно.
От кого би трябвало да се контролира алчността на капиталистите? От държавните институции, от профсъюзите и от левите партии.
Държавата обаче мъчно ще потисне тази лакомия посредством административно контролиране на цените, каквито хрумвания вървят в последно време. При сходна мярка тази лакомия просто ще избие в контрабанда.
Ролята на страната е административно да подсигурява конкуренцията и върховенството на закона. Да няма монополи, картели и разпоредбите да са идентични за всички. Българската страна не прави това.
Българските профсъюзи в последните години започнаха да влизат в своята роля. Но към момента те са по-скоро казионни организации, в сравнение с същински солидарни работен сдружения.
Що се отнася до българските леви там нещастието е цялостна. Първата грижа на българските леви, отпред с Българска социалистическа партия, е не да лимитират алчността на капиталистите, а да обслужват имперската лакомия на Кремъл.
Когато беше министър председател на държавното управление на тройната коалиция Сергей Станишев, някогашен водач на Българска социалистическа партия, издигнал се и до началник на ПЕС, популяризираше България с евтината работна ръка. Що за ляв политик може да приказва това? Това даже десен политик, който е най-малко малко угрижен за изборните си резултати, не би трябвало да го споделя.
Българските капиталисти поддържат своята лакомия като подхранват страховете на хората от комунизма. Само че европейският социализъм, който лимитира алчността на капиталистите е едно. А московският империализъм, под чието иго попадна България от 1944 до 1989 година – напълно друго.
Накратко - в случай че си срещу премахването на МОЧА от центъра на София, значи си болшевик, освен това съветски. Ако обаче настояваш работодателите да не третират служащите като плебеи, значи си социалист, освен това европейски.
Истината е, че в България в последните години върви социалистическа гражданска война. И този път тя е същинска, а не подправена. Изразява се във все по-шумно възмущение против ниските приходи и високите цени.
Вярно, няма стачки, барикади и залпове. Те в никакъв случай не са били отличителна линия на българската дребнобуржоазноеснафска психика. Но има доста хора, които отхвърлят да работят в България за без пари. Революция по филистерски, само че отново си е гражданска война.
За да има социалистическа гражданска война би трябвало да има болшинство от хора, които са пролетарии – т.е. хора на наемния труд. През 40-те години на XX в. преобладаващото болшинство от хората не са били пролетарии, а земеделци. Сега обаче е тъкмо противоположното.
Пролетарий не значи безусловно служащ във фабрика. Голяма част от IT експертите да вземем за пример също са пролетарии, тъй като работят за някого. Пролетарий значи да нямаш нищо друго, с изключение на двете си ръце и работните си умения. Земеделецът въпреки всичко има благосъстоятелност – по-малка или по-голяма.
В България приходите са по-ниски от тези в Европейски Съюз, а цените постоянно са по-високи. В България работодателите отхвърлят да одобряват, че при пазарната стопанска система трудът също е стока, която се продава там, където се заплаща най-добре за нея.
Твърденията, че българите са мързеливи и необразовани може и да имат учредения. Но българите също по този начин са предприемчиви, знаят си интереса и не желаят да работят за без пари. Затова отиват там, където биха изкарали повече – в същия този Европейски съюз.
Неслучайно самият Европейски Съюз стартира да издава наставления, съгласно които минималното възнаграждение в страните членки би трябвало да подсигурява порядъчен стандарт на живот. Българските работодатели несъмнено не харесват това.
Доскоро в България нямаше същинска лява партия, която да слага тези въпроси. Лявото на Българска социалистическа партия се изчерпваше с хрумвания за административно контролиране на цените и разпределяне на пари от бюджета на калпак. И с обслужване на Москва, несъмнено.
Наченки на европейско ляво се появиха чак с " Продължаваме промяната ". Те са тези, които обявиха в прав текст, че не може повече да продължаваме да сме най-бедните и с най-нисък стандарт на живот в Европа и да се помиряваме с това.
За разлика от Българска социалистическа партия " Продължаваме промяната " не се пробва да се възползва от ниския стандарт на живот у нас, с цел да предизвика антиевропейски настроения, т.е. да обслужва Москва. Напротив – пробва се да изясни, че България е част от Европейски Съюз и стандартът ни на живот би трябвало да се приближава оптимално до този на Европейски Съюз.
Специално Асен Василев остава в историята като първия български политик в годините на прехода, който е декларирал в прав текст в лицето на работодателите, че в случай че не могат да дават 1000 лева минимална заплата, то те не са никакви работодатели. В последните дни той още веднъж посочи, че до момента живеем в постоянна беднотия, гарнирана със постоянни обири. И се разгласи за европейска обществена политика.
Работните места, сами по себе си, не основават богатства. Тези работни места би трябвало да са задоволително добре платени, с цел да бъдат заети от някой, който да основава въпросните богатства.
Трябва да се признае, че в последния парламент Българска социалистическа партия имаше съществена роля за приемането на законовия текст, съгласно който минималната работна заплата би трябвало да е 50% от междинната. Важно е обаче да има и механизъм, с цел да не се случи по този начин, че сред минимална и междинна заплата да няма огромни разлики. Защото това би означавало грозна комунистическа уравниловка, каквато съществуваше у нас пред 1989 година
Напълно европейски метод е пролетариите от всички страни – или най-малко от европейските – да се съединяват. За да възпират алчността на капиталистите от същите тези страни. Българските капиталисти и работодатели не могат да спрат този развой.
Могат единствено да го забавят. И поставят големи старания за това.
Финансовата непоклатимост е значима. Но обществената правдивост няма по какъв начин да е мръсна дума в случай че сме европейска страна.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ