(The Kiss, 1898, by Felix Vallotton) За проблемите със щитовидната

(The Kiss, 1898, by Felix Vallotton)

За проблемите със щитовидната жлеза 

По предписание щитовидната жлеза заболява при хора, които са прекомерно ревностни и обидчиви, притежаващи освен това огромни упоритости. Сигурно сте забелязали, че при засегнатост ви се свива гърлото. Щитовидната жлеза, която управлява и ръководи обстановките ни оказва помощ да осъществяваме желанията си. Ако се натъкнем на опозиция, т.е. на оскърбление на нашите стремежи то колкото по остро не одобряваме сходна обстановка, толкоз по-силен е гърмежът на интензивност на щитовидната жлеза. Такова неконтролирано изхвърляне на сила е рисково за организма. Опитвайки се да се оправим със обстановката непременно ние прекосяваме от незадълбочено ръководство към вътрешно. 

Не би трябвало да се не помни, че всяка обстановка на тъничък проект е част от Вселената. Там всевъзможни старания се провалят. Но в случай че външно ние виждаме повърхностност на своите старания, то на фино ниво ние можем, борейки се със обстановката, да изхвърлим такова количество сила, че това да заплаши със гибел освен нас самите, само че и децата и внуците ни. Може също по този начин да се изсмуче сила от бъдещи животи. Свръхактивността на жлезата, в случай че тя стане рискова, се сменя с внезапно прекъсване и поражда чувството за бучка в гърлото. 

Да разгледаме съответна обстановка в профил: по родова линия всички от фамилията имат податливост да се наскърбяват и ревнуват. Самият темперамент на неприемане на травматичните обстановки дефинира заболяването, която да затормози патологията на душата. Избухването при неприемането на обстановките при едни хора може да провокира високо кръвно, при други проблеми с щитовидната жлеза, а при трети след изригването на злоба стартира разрушение на зрението или предизвиква инсулт. 

Но същността на всички тези проблеми е една и съща: неприемане на болката, сриване на желанията в персоналните връзки. Степента на болката и разтърсването, които ние би трябвало получим се дефинират от размерите на вътрешните ни проблеми. И това на практика в никакъв случай не съответствува с нашите външни усещания и държание. 

Колкото по-силно се вкопчваме в човешкото, толкоз повече сила губим, с цел да го удържим. Постоянното претоварване води до изродяване на органите, появяват се възли, органичните промени лимитират неконтролируемото експлоадиране на силата. Да допуснем, че започнете да вземате медикаменти и обстановката се стабилизира. Минава време и вашето дете стартира да се впуска в действителността, и, в случай че в обстановката, която му е дадена на тъничък проект, детето не може да се оправи, то вие сте виновна за неговите неточности. На 3-5 годишна възраст това към момента е половин неволя, само че когато стартира половото съзряване, неправилната душевна реакция на детето към бъдещите събития ще стартира да унищожава душите на неговите бъдещи деца с всички произлизащи от това последици. 

И тук медикаментите може да не дадат никакъв резултат. Защото медикаментите, които взема човек, надали мотат да излекуват освен него, само че и неговите деца и внуци. 

Не чак толкоз от дълго време имах любопитен случай. Един пациент решил да ревизира положението на щитовидната от жлеза. Изяснило се, че хормоналният декор е нарушен. „ Щитовидната ви жлеза не може да се оправя с този темп на живот, който си налагате “, споделил й лекарят и й предписал хормонални медикаменти. След няколко месеца тя отишла на надзорен обзор. „ На щитовидната ви жлези са се появили възли “, споделил лекарят и я предизвестил, че би трябвало да се направи интервенция, защото тези възли мотат да се трансфорат в раково обучение. Жената се обърна към мен с въпрос дали нещо може да се предприеме. 

„ Дайте да разсъждаваме разумно - споделих й аз. - Вие въобще не сте в положение да изтърпите травматична обстановка в персоналните връзки. Това унищожава здравето и вреди на ориста на бъдещите ви деца. Лекарството няма да усъвършенства характера ви, няма да промени и отношението ви към живота. Опитайте се да извършите следното: научете се да приемете загубата на човешкото, употребявайки предходния си опит или преминете през всевъзможни стресови обстановки. Изработете си инстикт за предпазване на любовта, молете се за децата. Почувствайте, че на душата ви става по-леко, „ отпуснало “ ви е, започнете гладко да спирате приема на медикаменти - „ А по какъв начин да дефинира, че имам усъвършенстване? “ - „ Отидете при лекаря и проверете хормоналният си декор. Ако функционалността на щитовидната жлеза се възвърне, естествено нямате потребност от интервенция и можете да бъдете сигурна, че с времето и възлите последователно ще се разсеят ” 

Жената стартира да се моли и последователно спря медикаментите. След няколко месеца дамата се изследва и откриха, че хормоналният декор е естествен. „ Знаете ли обаче, все пак лекарите упорстват за интервенция - заяви ми младата жена. - Какво да върша? ” 

В отговор аз единствено повдигнах плещи: „ Аз с лекари не диспутирам. И в такива обстановки препоръки не давам. Ако ставаше дума персонално за мен и функционалностите на органите се бяха възстановили, нямаше да бързам с интервенцията. Но в случай че у вас към момента има боязън и подозрения, то тогава в душата ви има незадоволително обич и дълбочинните промени ще бъдат незначителни. А какво да вършиме - решавайте сама “.

От: „ Диагностика на кармата “, Книга 8, Сергей Н. Лазарев, изд. „ Станпрес “, 2006 година
Картина: The Kiss, 1898, by Felix Vallotton; chinaoilpaintinggallery