Защо хората не харесват наистина умните лидери
Тези с коефициент на просветеност (IQ) над 120 се възприемат като по-малко ефикасни, без значение от действителното им показване.
Интелигентността е наложително изискване за по-добро водачество – от студенти до изпълнителни шефове, даже до президенти. Това е несъмнено потвърдено от многочислени научни проучвания. И, несъмнено, е изцяло разумно: да направиш пазарна или пък законодателна смяна изисква когнитивен успех.
Ново проучване върху водачеството обаче твърди, че на избран стадий да имаш високо IQ стопира да оказва помощ и стартира да пречи.
Въпреки че предходни изследвания недвусмислено потвърждават, че групи с умни водачи се показват по-добре при справедливи измерители, някои проучвания загатват, че близките, чисто субективно, може да виждат водачите със „ стратосферен “ разсъдък като по-малко ефикасни.
Преди десетилетия Дийн Симънтън, психолог от Калифорнийския университет допуска, че думите на брилянтните водачи може просто да минават „ около “ главите на хората, техните решения може да са по – комплицирани за използване и затова за близките може да е по-трудно да се свържат с тях или да ги възприемат.
Сега Симънтън, дружно с двама свои сътрудници, най-сетне тества тази своя концепция и разгласява резултатите в юлския брой (2017) на Journal of Applied Psychology.
Изследователите тествали 379 бизнес водачи, както мъже, по този начин и дами в 30 разнообразни страни, работещи в сфери като банки, търговия и технологии. Мениджърите били подложени на IQ проби (един не съвършен, само че стабилен мотив за предстоящо показване в доста сфери), а настрана от това всеки от тях бил оценен за жанр на водачество и успеваемост от приблизително 8 свои сътрудници.
IQ се оказвал в положителна корелация с рейтингите за лидерска успеваемост, образуване на тактика, визия и няколко други характерности – до избрана точка. Рейтингите били най-високи при IQ към 120, което е по-високо от равнището на към 80% от чиновниците в офиса. Над това ниво рейтингите спадали. Изследователите споделят, че идеалният IQ може да е по-висок или по-нисък в другите сфери, според от това, дали техническите или обществените умения са по-ценни в дадена корпоративна просвета.
„ Интересно проучване, върху което си заслужава да помислим “, споделя Пол Сакет, професор по мениджмънт от Университета на Минесота, който не е част от екипа провел опита. „ За мен е най-важно да разберем, какво вършат водачите с висок IQ, което води до намаляване на усещанията. Грешната интерпретация би била: не наемайте водачи с висок IQ. “
Водещият създател в проучването Джон Антонакис, психолог от Университета на Лозана (Швейцария), споделя че водачите би трябвало да употребяват своята висока просветеност, с цел да генерират изобретателни метафори, които да убеждават и въодушевяват другите – по този начин както е правил някогашният президент на Съединени американски щати Барак Обама.
„ Мисля, че това е единственият метод умният човек да изрази своята просветеност и в същото време да не изгуби връзката с другите хора “, споделя Антонакис. „ Трябва да се приказва по харизматичен метод. “
