Малин Кръстев: Хората не станаха по-добри по време на пандемията
„ Тези реплики, че ще станем по-добри, милосърдни и съпричастни по време на пандемия, не са правилни! Дори е противоположното! ”, споделя артистът Малин Кръстев, научи HotArena .
„ Светът става все по-безкомпромисен и нечовечен. Страхувам се най-много, че тази пандемия отключва в изолирания като в зоологическа градина експанзия и демони, които мъчно се овладяват.
Не мисля, че хората станаха по-чувствителни към човешките проблеми. ”
Според Кръстев е належащо много време, с цел да си дадем ясна визия за провалите, които ни нанесе и нанася тази рецесия.
„ Театърът е влезнал в страховит темп, само че този вирус ни взе публиката. Изолацията ни откъсна от най-важното нещо в това изкуство – контактът с жива аудитория.
Да, онлайн излъчването беше избавителен вид в този интервал, само че той не дава това чувство, за което хората имат спомен от зрелище в залата. От друга страна е добре за хората, които не са били на спектакъл – това е късмет да видят представлението и да влязат след това в залата ”, споделя още артистът.
Кръстев си пожелава по-скоро кошмарът да премине и за него е най-важно след такава рецесия хората да покажат, че имат потребност от просвета, с цел да може и страната най-сетне да разбере, че този народ има потребност от езика и културата си и от това припознава престижи.
Защото идва потомство, което няма престижи, респективно правилни критерии. Поколение, което става нападателно, стартира да се дрогира и убива с 300 км в час по улиците на София ”, печален е Малинко, написа „ България през днешния ден ”.
Актьорът споделя за себе си, че не се усеща уединен и сега работи върху пиеса, която счита да сложи в Младежкия спектакъл. Роденият късметлия по време на Великден е толкоз въздържан и тъй като отдавна е схванал, че дълготрайните му проекти единствено могат да расмеят Господ.
„ Късметлия съм, да. Докосвал съм се до хора като Коко Азарян, Леон Даниел, Домна Ганева и Николай Бинев, Явор Гърдев, Теди Москов, доста са ”, споделя Кръстев.
Освен театъра, артистът обожава да кара. Прави го, до момента в който е на главата с шапката на Наум Шопов и слънчевите очила на Чочо Попйорданов.
„ Сега доста се вълнувам от снимането на къси филмчета за другари, въпреки рядко да пипвам камерата. Радвам се, че и синът ми пое по моя път и добре се развива ”, споделя Малин.
Синът на Кръстев от колежката му Станка Калчева – Борис, също работи в актьорската школа на татко си. Навършилият половин век Малин е безапелационен, че е значимо на какъв брой години се чувстваш.
„ Физически одъртявам като всеки, само че не поставям доста „ умни ” грижи за това, а и не ми остава време. За мен по-важно е, че се усещам към момента на 16 години или най-малко силата да ми е такава. Късметлия съм ”, безапелационен е геният.
„ Светът става все по-безкомпромисен и нечовечен. Страхувам се най-много, че тази пандемия отключва в изолирания като в зоологическа градина експанзия и демони, които мъчно се овладяват.
Не мисля, че хората станаха по-чувствителни към човешките проблеми. ”
Според Кръстев е належащо много време, с цел да си дадем ясна визия за провалите, които ни нанесе и нанася тази рецесия.
„ Театърът е влезнал в страховит темп, само че този вирус ни взе публиката. Изолацията ни откъсна от най-важното нещо в това изкуство – контактът с жива аудитория.
Да, онлайн излъчването беше избавителен вид в този интервал, само че той не дава това чувство, за което хората имат спомен от зрелище в залата. От друга страна е добре за хората, които не са били на спектакъл – това е късмет да видят представлението и да влязат след това в залата ”, споделя още артистът.
Кръстев си пожелава по-скоро кошмарът да премине и за него е най-важно след такава рецесия хората да покажат, че имат потребност от просвета, с цел да може и страната най-сетне да разбере, че този народ има потребност от езика и културата си и от това припознава престижи.
Защото идва потомство, което няма престижи, респективно правилни критерии. Поколение, което става нападателно, стартира да се дрогира и убива с 300 км в час по улиците на София ”, печален е Малинко, написа „ България през днешния ден ”.
Актьорът споделя за себе си, че не се усеща уединен и сега работи върху пиеса, която счита да сложи в Младежкия спектакъл. Роденият късметлия по време на Великден е толкоз въздържан и тъй като отдавна е схванал, че дълготрайните му проекти единствено могат да расмеят Господ.
„ Късметлия съм, да. Докосвал съм се до хора като Коко Азарян, Леон Даниел, Домна Ганева и Николай Бинев, Явор Гърдев, Теди Москов, доста са ”, споделя Кръстев.
Освен театъра, артистът обожава да кара. Прави го, до момента в който е на главата с шапката на Наум Шопов и слънчевите очила на Чочо Попйорданов.
„ Сега доста се вълнувам от снимането на къси филмчета за другари, въпреки рядко да пипвам камерата. Радвам се, че и синът ми пое по моя път и добре се развива ”, споделя Малин.
Синът на Кръстев от колежката му Станка Калчева – Борис, също работи в актьорската школа на татко си. Навършилият половин век Малин е безапелационен, че е значимо на какъв брой години се чувстваш.
„ Физически одъртявам като всеки, само че не поставям доста „ умни ” грижи за това, а и не ми остава време. За мен по-важно е, че се усещам към момента на 16 години или най-малко силата да ми е такава. Късметлия съм ”, безапелационен е геният.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ