Тези малки мъже са облечени в зелено, обсебени са от

Тези дребни мъже са облечени в зелено, захласнати са от дъги и съкровища, от шикалкавене и несъмнено, от обущарство. Това са през днешния ден общите усещания за известните герои от ирландския фолклор – леприконите.

Характеристиките за тези митични същества се трансформират през годините и огромна част от това, което прави тези дребни хора специфични в истинските истории, е забравена.

Древните леприкони са изобразявани като лукави старци, които носели червени костюми и постоянно били откривани да вършат една-единствена обувка. Думата „ уединение “ постоянно е използвана и към обществените желания на леприконите, които главно прекарвали времето си в усамотение, вместо да поддържат връзка с други вълшебни същества или леприкони.

Поради тяхната необщителност другите също ги избягвали. Смятало се също, че леприконите са били изключително пакостливи пияници. По-късно тези характерности били пренесени върху техните „ братовчеди “ – клуриконите – пияници и грубияни. Тях ги считали за отговорни за шумните нощи и разхвърляните къщи (особено винарските изби).

Английският стихотворец от XIX век Уилям Алингам се счита за основател на облика на „ актуалния леприкон “ – това е невисок мъж с рижа брада, в зелена шапка със златна четирилистна детелина (символ на късмет) и зелен костюм с огромна тока на колана.

Легендите описват главно за хора, уловили леприкон, с цел да се доберат до неговото благосъстояние. Най-известна е историята за фермер, който хванал леприкон и го предиздвикал да каже къде е скрил златото си. Леприконът му показал дърво, под което било прикрито съкровището. Човекът нямал лопата, с цел да го изкопае, и вързал червен парцал на дървото, като взел от леприкона клетва, че няма да махне знака.

Когато се върнал с лопатата, видял, че на доста дървета висят червени парцали, а леприконът е липсващ. Така леприконът съумял да измами индивида и да резервира своето злато.

Друга сходна история споделя за момиче, което уловило леприкон и го предиздвикало да я заведе до мястото, където крие своите съкровища. По пътя тя чула звук, леприконът ѝ споделил, че това са пчели, които я гонят. Когато се обърнала да види, леприконът липсващ. Освен това, съгласно някои митове, леприконът имал две кожени кесии. В едната имало сребърен шилинг, който се прибирал, откакто е даден. В другата лежала златна монета, която се превръщала в пепел или в листа, когато гномът се освободи.

Разпространени са и разкази, че леприконите дават обещание на хората, които ги заловят, да им изпълнят три стремежи, от което хората полудяват или желанията им имат противоположен резултат.

Най-популярният сходен роман е за Шеймъс. Шеймъс от графство Майо хванал леприкон и той му заречен да извърши едно предпочитание. Шеймъс изискал да е най-богатият човек на тропически остров. Желанието му се сбъднало, само че на острова нямало нито магазини, нито заведения, нито хора. Накрая Шеймъс се отегчил и се върнал в Ирландия.

Всички тези истории имат една и съща поука: бързото замогване не оказва помощ в дълготрайна вероятност, а кражбата е грях. И най-добре да не се забъркваш с леприкон.

В Дъблин даже има музей на леприкона, в който се споделя в детайли за митичните същества от ирландския фолклор през вековете.

Ancient Origins