Спомени от соца: Култовата пазарска мрежичка
Тези, които са родени през социализма, сигурно помнят стрелкащите се по магазините или стоящи на опашка консуматори с неизменимата пазарска чанта (мрежа) в ръка. Защо хората толкоз я обичаха?
Според някои пазарската чанта е изобретена в Чехия в края на XIX век. Чешкият бизнесмен Вавържин Кърчил решил да забогатее с производството на мрежи за дамски коси. Но бизнесът му не се развил добре и с цел да си върне част от вложените пари за произвеждане, в отчаянието си чехът прикрепил към мрежите дръжки и почнал да ги продава като чанти. Не е известно потръгнала ли му е търговията по-късно, само че Кърчил по този начин и не патентовал изобретението си. А може би просто нямал пари.
Факт е, че пазарската чанта бързо набра известност в соц страните в това число и у нас. Хората я харесваха поради потенциала ú, нейната устойчивост и ергономичност – сгънатата пазарска мрежа заема доста малко пространство, тъй че се побира елементарно в чанта, портмоне или джоб. Обърнете внимание, че тогава не се предлагаха найлонови торбички и всеки ходеше на пазар със своя чанта. Във времето на стоков недостиг хората носеха чантата на всички места със себе си с концепцията да купят нещо на път за у дома от работа.
Впоследствие дръжките на чантата бяха усъвършенствани – с цел да не режат ръцете, върху дръжките бяха поставени гумени тръбички. Към чантата постоянно се прилагаха и специфични куки – да могат да се закачат да вземем за пример на масата или в публичния превоз.
Пазарската мрежа беше евтина и налична, а се използваше по доста предопределения: в нея да вземем за пример се съхраняваха лук и чесън, висящи на стената – смяташе се, че по този начин ще устоят по-дълго. Ако в къщата нямаше ледник, пазарската чанта с мляко, риба, месо и други бързо развалящи се артикули се закачаше на прозореца. Децата употребиха мрежата за баскетболните кошове. Бабите украсяваха благодарение на мрежата великденски яйца.
Сериозен минус на чантата беше нейната цялостна липса на искреност – всичко, което носиш, се виждаше от минувачите. А и в нея не можеше да сложиш нещо малко, тъй като ще изпадне.
В края на XX век пазарската мрежа изцяло изчезна, сменена от найлоновите торбички, а „ лелката с мрежата “ се трансформира в нелицеприятен знак. Но пък при започване на XXI век за мрежестото чувалче като че ли има вяра за възобновление. В резултат на днешната еко мода, доста търговци оферират към този момент усъвършенствани пазарски чанти. Така че, може би скоро ще кажем още веднъж „ Здравей “ на една същинска легенда.
Източник: socbg.com
Според някои пазарската чанта е изобретена в Чехия в края на XIX век. Чешкият бизнесмен Вавържин Кърчил решил да забогатее с производството на мрежи за дамски коси. Но бизнесът му не се развил добре и с цел да си върне част от вложените пари за произвеждане, в отчаянието си чехът прикрепил към мрежите дръжки и почнал да ги продава като чанти. Не е известно потръгнала ли му е търговията по-късно, само че Кърчил по този начин и не патентовал изобретението си. А може би просто нямал пари.
Факт е, че пазарската чанта бързо набра известност в соц страните в това число и у нас. Хората я харесваха поради потенциала ú, нейната устойчивост и ергономичност – сгънатата пазарска мрежа заема доста малко пространство, тъй че се побира елементарно в чанта, портмоне или джоб. Обърнете внимание, че тогава не се предлагаха найлонови торбички и всеки ходеше на пазар със своя чанта. Във времето на стоков недостиг хората носеха чантата на всички места със себе си с концепцията да купят нещо на път за у дома от работа.
Впоследствие дръжките на чантата бяха усъвършенствани – с цел да не режат ръцете, върху дръжките бяха поставени гумени тръбички. Към чантата постоянно се прилагаха и специфични куки – да могат да се закачат да вземем за пример на масата или в публичния превоз.
Пазарската мрежа беше евтина и налична, а се използваше по доста предопределения: в нея да вземем за пример се съхраняваха лук и чесън, висящи на стената – смяташе се, че по този начин ще устоят по-дълго. Ако в къщата нямаше ледник, пазарската чанта с мляко, риба, месо и други бързо развалящи се артикули се закачаше на прозореца. Децата употребиха мрежата за баскетболните кошове. Бабите украсяваха благодарение на мрежата великденски яйца.
Сериозен минус на чантата беше нейната цялостна липса на искреност – всичко, което носиш, се виждаше от минувачите. А и в нея не можеше да сложиш нещо малко, тъй като ще изпадне.
В края на XX век пазарската мрежа изцяло изчезна, сменена от найлоновите торбички, а „ лелката с мрежата “ се трансформира в нелицеприятен знак. Но пък при започване на XXI век за мрежестото чувалче като че ли има вяра за възобновление. В резултат на днешната еко мода, доста търговци оферират към този момент усъвършенствани пазарски чанти. Така че, може би скоро ще кажем още веднъж „ Здравей “ на една същинска легенда.
Източник: socbg.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ