Компенсират работници след фалита на Флавиа
Тези, които имат неизплатени заплати от банкрутирали сдружения, ще могат да получат парите си. Това е допустимо с измененията в Закона за обезпечените вземания на служащите и чиновниците при неплатежоспособност на работодателя, извоювани в края на предходната година от омбудсмана Мая Манолова. Главната ревизия по труда получи пълномощия да подава поетапно в съда искове за банкрут на предприятия, които дължат заплати на служащите си. Условието е работодателят да дължи заплащане за повече от два месеца на най-малко 1/3 от служащите и чиновниците за три години обратно.
На този стадий са разпознати към 30 предприятия в страната, за които са събрани или са в развой на събиране на доказателства за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност. От тези 30 компании 3 са в Пловдив, заяви Атанас Чернаев, шеф на локалната дирекция " Инспекция по труда ". Той уточни, че имената им в допълнение ще се оповестят, откакто се съберат задоволително данни. Извън листата на 30-те компании попада и банкрутиралият емблематичен обувен колос от времето на соца в Пловдив „ Флавиа “АД (бивш " Петър Ченгелов " ). Към него Инспекцията по труда няма да има задължения, защото процедурата там е с едни гърди напред. Както „ Марица “ писа, „ Флавиа “ бе оповестена в неплатежоспособност на 17 март 2017 година, с Решение № 538 на Софийски градски съд. Първоначално искане за това бе направено през 2015 година от изпълнителния шеф Веска Рибанчова като излаз от финансовия колапс, в който бе изпаднала обувната фабрика. Впоследствие подобен иск бе предявил и кредиторът „ Вип Секюрити “ ЕООД с претекст, че не е получил над 30 хиляди лева по контракт за физическа защита.
Оттук насетне процедурата за погашение на парите е идентична за всички пострадали от банкрутирали предприятия. Средствата идват от профилиран фонд " Гарантирани вземания на служащите и чиновниците ", създаден към Националния застрахователен институт.
В член 25 от Закона за обезпечените вземания на служащите и чиновниците при неплатежоспособност на работодателя е посочено: „ Гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по пример, подадена от служащия или служителя до териториалното отделение на Националния застрахователен институт по седалището на работодателя в тримесечен период от датата на регистриране на решението по член 6 (за несъстоятелност) или от датата на информиране на служащите и чиновниците от българския шеф за събитието, че е намерено произвеждане по неплатежоспособност.
Размерът на компенсацията се дефинира по реда на член 22 от същия закон. „ Гарантираните вземания на служащите и чиновниците са в размер на последните 6 начислени, само че неизплатени месечни трудови хонорари и парични компенсации през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по член 6. Максималният месечен размер на обезпечените вземания се дефинира годишно със Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, открити за страната. При банкрут на дружество компенсации не се поставят единствено на съдружници в комерсиалното сдружение, на членове на органите за ръководство и надзор на търговеца, както и на тези, които са съпрузи и родственици по права линия на търговеца.
На този стадий са разпознати към 30 предприятия в страната, за които са събрани или са в развой на събиране на доказателства за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност. От тези 30 компании 3 са в Пловдив, заяви Атанас Чернаев, шеф на локалната дирекция " Инспекция по труда ". Той уточни, че имената им в допълнение ще се оповестят, откакто се съберат задоволително данни. Извън листата на 30-те компании попада и банкрутиралият емблематичен обувен колос от времето на соца в Пловдив „ Флавиа “АД (бивш " Петър Ченгелов " ). Към него Инспекцията по труда няма да има задължения, защото процедурата там е с едни гърди напред. Както „ Марица “ писа, „ Флавиа “ бе оповестена в неплатежоспособност на 17 март 2017 година, с Решение № 538 на Софийски градски съд. Първоначално искане за това бе направено през 2015 година от изпълнителния шеф Веска Рибанчова като излаз от финансовия колапс, в който бе изпаднала обувната фабрика. Впоследствие подобен иск бе предявил и кредиторът „ Вип Секюрити “ ЕООД с претекст, че не е получил над 30 хиляди лева по контракт за физическа защита.
Оттук насетне процедурата за погашение на парите е идентична за всички пострадали от банкрутирали предприятия. Средствата идват от профилиран фонд " Гарантирани вземания на служащите и чиновниците ", създаден към Националния застрахователен институт.
В член 25 от Закона за обезпечените вземания на служащите и чиновниците при неплатежоспособност на работодателя е посочено: „ Гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по пример, подадена от служащия или служителя до териториалното отделение на Националния застрахователен институт по седалището на работодателя в тримесечен период от датата на регистриране на решението по член 6 (за несъстоятелност) или от датата на информиране на служащите и чиновниците от българския шеф за събитието, че е намерено произвеждане по неплатежоспособност.
Размерът на компенсацията се дефинира по реда на член 22 от същия закон. „ Гарантираните вземания на служащите и чиновниците са в размер на последните 6 начислени, само че неизплатени месечни трудови хонорари и парични компенсации през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по член 6. Максималният месечен размер на обезпечените вземания се дефинира годишно със Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, открити за страната. При банкрут на дружество компенсации не се поставят единствено на съдружници в комерсиалното сдружение, на членове на органите за ръководство и надзор на търговеца, както и на тези, които са съпрузи и родственици по права линия на търговеца.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ