Андрей Райчев пред Dir.bg: Етнически българин начело на ДПС е отбранителна линия за Доган срещу Турция
" Тези, които държат държавното управление, го бият най-вече - това е най-странното ", разяснява той връзките в некоалицията.
За събитията в Движение за права и свободи прочитът на Андрей Райчев е многопластов - от една страна разграничаване от Турция с оставката на Мустафа Карадайъ, а от друга - преобразяване на Движението в първата или измежду първите две най-големи партии с слагането на българин отпред, в лицето на Делян Пеевски. " Доган счита, че най-голямата заплаха за Движение за права и свободи е Турция, която постоянно е имала апетити да трансформира Движение за права и свободи в своя маша. Доган в никакъв случай не е разрешавал това, само че и опитите не са преставали. И това го гледахме с Лютви Местан, преди този момент с Гюнер Тахир, с Осман Октай. Преди това с Дикме, в този момент го гледаме с Карадайъ ", разяснява анализаторът. " Представете си, че Пеевски успее да поведе Движение за права и свободи в посока, при която там да влязат едни 100-150 000 българи и български гласа. Нали си представяме, че това ще стане най-голямата партия в България? Те са 300 000. Още 150 000 им стигат, с цел да станат, хайде, първа да не е, само че една от двете първи политически сили и незаобиколим фактор. И това им е фантазията ", разяснява Андрей Райчев в изявление за Dir.bg.
- Дотук наподобява, че локалните избори не повлияха изключително на властта, тя си остана, резервира се формулата, доколкото я има, държавното управление не падна. Продължава изострянето по някоя съответна тематика, като " Лукойл ", като оставката на вътрешния министър или бюджета, след което от раз сътрудниците внезапно се кротват и се оказва, че са се разбрали. Как да тълкуваме тези внезапни смени в настроенията на едните и другите, тези възходи и падения в връзките им? За публиката най-малко наподобява уморително, не зная за тях по какъв начин е.
- Изглежда малко неуместно дори, само че се дължи на следното - ГЕРБ нямат за цел да смъкват ПП-ДБ от власт, а имат за цел да удържат доста положителни връзки с Демократична България, това е тяхната политика, че Демократична България е активиращ детайл за проатлантическа политика. Същото би трябвало да се каже за Движение за права и свободи, те относително благо се държат с Демократична България и държат доста деликатно да си кажат, че от тях зависи България. Тази колебливост дава следния резултат: те от самото начало подлагат на критика, удрят, изключително по Кирил Петков, само че пазят държавното управление, което е концепция на Демократична България.
Искам да ви припомня какво е това държавно управление по генезис - това е концепция на Христо Иванов преди една година, за техническо държавно управление на България до изборите за европарламент. И го мотивираше по този начин - имаме един и същи резултат, четири пъти поред или пет, за какво да вършим шести избори, дайте да създадем техническо държавно управление, да подчиним властта на Народното събрание и да вземем властта на президента. Това е смисълът на предлагането, той по този начин си го представяше и обясняваше, че е техническо, с министри, положителни специалисти, които карат лодката на България под управлението на Народното събрание, на някаква такава некоалиция, по този начин да се каже. И го докарват до европейските избори, където към този момент я камилата, я камиларят, по какъв начин ще свърши войната и по този начин нататък.
В тази структура нахлуха Политическа партия и споделиха - добре, само че ние ще сме министрите, лансираха на финансите и по този начин нататък. Не стана доста ясно кой на какво поставят. Последното изречение изяснява и за какво са тия кавги за министри, кой по какъв начин дава отговор, само че, по този начин или другояче, са на Политическа партия основно. Другите резервирано се дръпнаха. Особено резервирано се дръпнаха Демократична България, които изобщо не желаеха да поставят нито един министър. Накрая сложиха един, и то под напън го сложиха, това е доста необичаен случай, защото започнаха да им викат " но ти напълно се дърпаш ", и Христо Иванов уточни министър на правораздаването. Тоест, на своята фикс концепция, на своята фикс идея - правосъдната промяна, на него тя му е делото на живота. И по тази причина се образува тази странна обстановка, при която тези, които държат държавното управление, го бият най-вече. Това е странното. Не сме имали такова нещо до момента, когато тези, които са поставили хората на власт и ги поддържат, и са споделили " да, ще ви поддържаме ", от самото начало стрелят по тях.
- Това не е ли унизително за самите участници в сглобяването?
- Унизително е, изключително за тези, които са на власт, унизително е. Такава е ситуацията. Скърца!
- И докога ще скърца?
- Това е въпросът, докога ще скърца. Освен това ще се разглоби. Предполагам, че познавате доста гербери, познавате доста хора от ПП-ДБ, и съм сигурен, че не познавате нито един, който да е склонен неговата партия да е там. Герберите са афектирани някак си, че са с Политическа партия, пепейците са извънредно афектирани, че са принудени да се въртят по оста на ГЕРБ. Къде е основната щета? Главната щета е за партиите, за личните им електорати. Другите е ясно, те така и така ги наскърбяват, ненавиждат, чакат по кое време ще паднат - и Българска социалистическа партия, и " Възраждане ", и Има Такъв Народ, това е понятно.
- Но имахте една теза, че управническата композиция се поддържа изкуствено извън, до момента в който трае войната в Украйна, обаче стартира и друга война.
- Да, това е първото. Поддържа се и не просто извън, а от натовски страни, отпред със Съединени американски щати, тъй като войната в Украйна, особеното състояние на Турция и в този момент Израел, вършат България фронтова страна. Ние сме последната страна от свободния свят в очите на западните стратези. След нас почват едни съмнителни работи. Имам поради Турция, макар че е натовска войска, там има доста огромни напрежения и разлики сред Турция и Америка, и изобщо не се знае по какъв начин ще свърши тази работа, не са ясни връзките. Ето, през днешния ден или през вчерашния ден Ердоган споделя: " Америка загуби войната в Украйна и оказва помощ на нарушителите в Израел ". Това е откъс. Това, някак си, да ти го каже твоят съдружник, не наподобява доста перспективно.
Не се знае какво ще стане там, може и нищо да не стане, само че сигурно те желаят България да е постоянна, затова упорстват за това държавно управление, доста съществено упорстват. Но това не са единствено Съединени американски щати, доста съществено въздействие оказа френската дипломация при образуването му и по този начин нататък, защото става дума за политическа целокупност на Европа. Тоя напън ще продължи, до момента в който войната свърши, само че в случай че нещо тръгне на другаде... А това проличава по всичко, нещо му спадна ентусиазмът на Запада по Украйна. Правят се ангажименти, германците споделят - за последно ви даваме, излизат публикации, че " абе, не е неприятно да влезете в договаряния ", украинците реагират като ужилени и се приближаваме към тезата на Румен Радев - президентът в никакъв случай не е бил на страната на Русия, както го упрекват, а постоянно е твърдял, че боен излаз от този спор няма.
Това споделяше той през цялото време - тук няма победа, тук има договаряния. И всички споделяха: " Ти, по какъв начин може, Путин и т.н ". Но се оказа прав. Победа няма да се състои, договаряния са нужни. Мен, в случай че питате, колкото по-късно, толкоз по-удобно за Путин, само че това е различен въпрос. Въпросът е обаче дали Путин ще се съгласи да договаря преди изборите в Америка. Това е теза на Иван Кръстев - той твърди, че Путин няма да влезе в договаряния преди да види изборите там. Не съм сигурен, че е по този начин, само че тезата е доста мощна. Второто събитие - изборите в Америка, са другият пункт, до който може би може да продължи нашето държавно управление. Защото в действителност светът е един, в случай че победят демократите, и напълно различен, в случай че победят републиканците, камо ли, накъдето върви, в случай че победи Байдън, и в случай че победи Тръмп. Това са два напълно разнообразни свята, с друга политика и светоглед. И по тази причина може би това е точката за държавното управление, само че сигурно няма по какъв начин да намерим отговор на този въпрос. Не може да надникнем в главата на Борисов и да го забележим, тъй като го няма там. Той не си е дал отговор на този въпрос и сигурно ще държи до декември.
- Тоест, обстановката си е същата, смяна няма - от Борисов зависи този кабинет?
- От кого да зависи?
- Връщането на Доган в оперативното управление, напусна политическото отшелничество. Лидер, подал оставка, различен, кандидатирал се. Фокусирането върху Движение за права и свободи като фактор. Това знак за взлом на Движение за права и свободи към властта ли е, или Доган е толкоз обезверен за България, че поема нещата в свои ръце?
- Не, това не е знак. Нито едното, нито другото. Доган желае да преформатира Движение за права и свободи в друга партия. Той желае да я направи българо-турска. Не знам дали е допустимо това, само че той постоянно се е стремял да вкара, колкото се може повече българи и в управлението, и по места. Сега е решил да направи най-радикалния вероятен ход и той се тормози дали това може да мине измежду етническите турци тук - българин да управлява партията. Това е голямо, революционно събитие за Движение за права и свободи, да ги управлява българин, бидейки етническа партия, произлязла от етническа опозиция по време на Възродителния развой. Това е доста, доста коренен ход. И Доган се намесва персонално, с цел да се убеди, че това ще стане и няма да има боричкания, кандидатурата ще бъде единно препоръчана. Ние следим това - " Пеевски, Пеевски, Пеевски ". Тоест, единомислещо ще го изберат. Но залогът е по-голям. Залогът има два аспекта. Първият - Доган счита, че най-голямата заплаха за Движение за права и свободи е Турция, която постоянно е имала апетити да трансформира Движението в своя маша. Доган в никакъв случай не е разрешавал това, само че и опитите не са преставали. И това го гледахме с Лютви Местан, преди този момент с Гюнер Тахир, с Осман Октай. Преди това с Дикме, в този момент го гледаме с Карадайъ.
- Ето това щях да Ви запитвам - дали заиграването с Турция е повода за оставката му?
- То не е тъкмо заиграване, това е просто естествено въодушевление по нея, тъй като той отива там, те стартират в едни дворци да го водят, одобряват го едни големи началници. Турция е доста богата страна, тя е 10-12 пъти по-голяма от България и така нататък Това в Движение за права и свободи за следващ път стана по този начин. Ако е етнически българин отпред, това не може да стане, това е отбранителната линия. Но това е единият аспект. Има и друго - представете си, че Пеевски успее да поведе Движение за права и свободи в посока, при която там да влязат едни 100-150 000 българи и български гласа. Нали си представяме, че това ще стане най-голямата партия в България. Те са 300 000. Още 150 000 им стигат, с цел да станат, хайде, първа да не е, само че една от двете първи политически сили и незаобиколим фактор. И това им е фантазията. Сега, дали ще съумеят да го създадат, това е доста тъничък миг, тъй като етнически турци ще би трябвало да се съгласят да бъдат смесена партия. Това е единият въпрос. И второ - Пеевски има проблем със личната си сатанизация. Той е жертва на две революции, по този начин да се каже. 2013-а година КОЙ прави опит да вкара Пеевски в ДАНС. А в този момент българският народ влезе в обстановка, при която той не е началник на ДАНС, само че е началник на шефа на ДАНС.
- Краткосрочната Ви прогноза за идващите няколко месеца до ротацията и малко след нея?
- Стабилност. До ротацията ще има кавги по всеки мотив, само че няма никого да смъкват, въпреки в политиката да не се споделя в никакъв случай и постоянно. И който споделя по този начин, е доверчив. Но, по този начин или другояче, до Коледа най-вероятно ръководството ще е устойчиво. Най-вероятно ще одобряват тази Конституция. И както е споделил поетът, ще забележим по-подир.
За събитията в Движение за права и свободи прочитът на Андрей Райчев е многопластов - от една страна разграничаване от Турция с оставката на Мустафа Карадайъ, а от друга - преобразяване на Движението в първата или измежду първите две най-големи партии с слагането на българин отпред, в лицето на Делян Пеевски. " Доган счита, че най-голямата заплаха за Движение за права и свободи е Турция, която постоянно е имала апетити да трансформира Движение за права и свободи в своя маша. Доган в никакъв случай не е разрешавал това, само че и опитите не са преставали. И това го гледахме с Лютви Местан, преди този момент с Гюнер Тахир, с Осман Октай. Преди това с Дикме, в този момент го гледаме с Карадайъ ", разяснява анализаторът. " Представете си, че Пеевски успее да поведе Движение за права и свободи в посока, при която там да влязат едни 100-150 000 българи и български гласа. Нали си представяме, че това ще стане най-голямата партия в България? Те са 300 000. Още 150 000 им стигат, с цел да станат, хайде, първа да не е, само че една от двете първи политически сили и незаобиколим фактор. И това им е фантазията ", разяснява Андрей Райчев в изявление за Dir.bg.
- Дотук наподобява, че локалните избори не повлияха изключително на властта, тя си остана, резервира се формулата, доколкото я има, държавното управление не падна. Продължава изострянето по някоя съответна тематика, като " Лукойл ", като оставката на вътрешния министър или бюджета, след което от раз сътрудниците внезапно се кротват и се оказва, че са се разбрали. Как да тълкуваме тези внезапни смени в настроенията на едните и другите, тези възходи и падения в връзките им? За публиката най-малко наподобява уморително, не зная за тях по какъв начин е.
- Изглежда малко неуместно дори, само че се дължи на следното - ГЕРБ нямат за цел да смъкват ПП-ДБ от власт, а имат за цел да удържат доста положителни връзки с Демократична България, това е тяхната политика, че Демократична България е активиращ детайл за проатлантическа политика. Същото би трябвало да се каже за Движение за права и свободи, те относително благо се държат с Демократична България и държат доста деликатно да си кажат, че от тях зависи България. Тази колебливост дава следния резултат: те от самото начало подлагат на критика, удрят, изключително по Кирил Петков, само че пазят държавното управление, което е концепция на Демократична България.
Искам да ви припомня какво е това държавно управление по генезис - това е концепция на Христо Иванов преди една година, за техническо държавно управление на България до изборите за европарламент. И го мотивираше по този начин - имаме един и същи резултат, четири пъти поред или пет, за какво да вършим шести избори, дайте да създадем техническо държавно управление, да подчиним властта на Народното събрание и да вземем властта на президента. Това е смисълът на предлагането, той по този начин си го представяше и обясняваше, че е техническо, с министри, положителни специалисти, които карат лодката на България под управлението на Народното събрание, на някаква такава некоалиция, по този начин да се каже. И го докарват до европейските избори, където към този момент я камилата, я камиларят, по какъв начин ще свърши войната и по този начин нататък.
В тази структура нахлуха Политическа партия и споделиха - добре, само че ние ще сме министрите, лансираха на финансите и по този начин нататък. Не стана доста ясно кой на какво поставят. Последното изречение изяснява и за какво са тия кавги за министри, кой по какъв начин дава отговор, само че, по този начин или другояче, са на Политическа партия основно. Другите резервирано се дръпнаха. Особено резервирано се дръпнаха Демократична България, които изобщо не желаеха да поставят нито един министър. Накрая сложиха един, и то под напън го сложиха, това е доста необичаен случай, защото започнаха да им викат " но ти напълно се дърпаш ", и Христо Иванов уточни министър на правораздаването. Тоест, на своята фикс концепция, на своята фикс идея - правосъдната промяна, на него тя му е делото на живота. И по тази причина се образува тази странна обстановка, при която тези, които държат държавното управление, го бият най-вече. Това е странното. Не сме имали такова нещо до момента, когато тези, които са поставили хората на власт и ги поддържат, и са споделили " да, ще ви поддържаме ", от самото начало стрелят по тях.
- Това не е ли унизително за самите участници в сглобяването?
- Унизително е, изключително за тези, които са на власт, унизително е. Такава е ситуацията. Скърца!
- И докога ще скърца?
- Това е въпросът, докога ще скърца. Освен това ще се разглоби. Предполагам, че познавате доста гербери, познавате доста хора от ПП-ДБ, и съм сигурен, че не познавате нито един, който да е склонен неговата партия да е там. Герберите са афектирани някак си, че са с Политическа партия, пепейците са извънредно афектирани, че са принудени да се въртят по оста на ГЕРБ. Къде е основната щета? Главната щета е за партиите, за личните им електорати. Другите е ясно, те така и така ги наскърбяват, ненавиждат, чакат по кое време ще паднат - и Българска социалистическа партия, и " Възраждане ", и Има Такъв Народ, това е понятно.
- Но имахте една теза, че управническата композиция се поддържа изкуствено извън, до момента в който трае войната в Украйна, обаче стартира и друга война.
- Да, това е първото. Поддържа се и не просто извън, а от натовски страни, отпред със Съединени американски щати, тъй като войната в Украйна, особеното състояние на Турция и в този момент Израел, вършат България фронтова страна. Ние сме последната страна от свободния свят в очите на западните стратези. След нас почват едни съмнителни работи. Имам поради Турция, макар че е натовска войска, там има доста огромни напрежения и разлики сред Турция и Америка, и изобщо не се знае по какъв начин ще свърши тази работа, не са ясни връзките. Ето, през днешния ден или през вчерашния ден Ердоган споделя: " Америка загуби войната в Украйна и оказва помощ на нарушителите в Израел ". Това е откъс. Това, някак си, да ти го каже твоят съдружник, не наподобява доста перспективно.
Не се знае какво ще стане там, може и нищо да не стане, само че сигурно те желаят България да е постоянна, затова упорстват за това държавно управление, доста съществено упорстват. Но това не са единствено Съединени американски щати, доста съществено въздействие оказа френската дипломация при образуването му и по този начин нататък, защото става дума за политическа целокупност на Европа. Тоя напън ще продължи, до момента в който войната свърши, само че в случай че нещо тръгне на другаде... А това проличава по всичко, нещо му спадна ентусиазмът на Запада по Украйна. Правят се ангажименти, германците споделят - за последно ви даваме, излизат публикации, че " абе, не е неприятно да влезете в договаряния ", украинците реагират като ужилени и се приближаваме към тезата на Румен Радев - президентът в никакъв случай не е бил на страната на Русия, както го упрекват, а постоянно е твърдял, че боен излаз от този спор няма.
Това споделяше той през цялото време - тук няма победа, тук има договаряния. И всички споделяха: " Ти, по какъв начин може, Путин и т.н ". Но се оказа прав. Победа няма да се състои, договаряния са нужни. Мен, в случай че питате, колкото по-късно, толкоз по-удобно за Путин, само че това е различен въпрос. Въпросът е обаче дали Путин ще се съгласи да договаря преди изборите в Америка. Това е теза на Иван Кръстев - той твърди, че Путин няма да влезе в договаряния преди да види изборите там. Не съм сигурен, че е по този начин, само че тезата е доста мощна. Второто събитие - изборите в Америка, са другият пункт, до който може би може да продължи нашето държавно управление. Защото в действителност светът е един, в случай че победят демократите, и напълно различен, в случай че победят републиканците, камо ли, накъдето върви, в случай че победи Байдън, и в случай че победи Тръмп. Това са два напълно разнообразни свята, с друга политика и светоглед. И по тази причина може би това е точката за държавното управление, само че сигурно няма по какъв начин да намерим отговор на този въпрос. Не може да надникнем в главата на Борисов и да го забележим, тъй като го няма там. Той не си е дал отговор на този въпрос и сигурно ще държи до декември.
- Тоест, обстановката си е същата, смяна няма - от Борисов зависи този кабинет?
- От кого да зависи?
- Връщането на Доган в оперативното управление, напусна политическото отшелничество. Лидер, подал оставка, различен, кандидатирал се. Фокусирането върху Движение за права и свободи като фактор. Това знак за взлом на Движение за права и свободи към властта ли е, или Доган е толкоз обезверен за България, че поема нещата в свои ръце?
- Не, това не е знак. Нито едното, нито другото. Доган желае да преформатира Движение за права и свободи в друга партия. Той желае да я направи българо-турска. Не знам дали е допустимо това, само че той постоянно се е стремял да вкара, колкото се може повече българи и в управлението, и по места. Сега е решил да направи най-радикалния вероятен ход и той се тормози дали това може да мине измежду етническите турци тук - българин да управлява партията. Това е голямо, революционно събитие за Движение за права и свободи, да ги управлява българин, бидейки етническа партия, произлязла от етническа опозиция по време на Възродителния развой. Това е доста, доста коренен ход. И Доган се намесва персонално, с цел да се убеди, че това ще стане и няма да има боричкания, кандидатурата ще бъде единно препоръчана. Ние следим това - " Пеевски, Пеевски, Пеевски ". Тоест, единомислещо ще го изберат. Но залогът е по-голям. Залогът има два аспекта. Първият - Доган счита, че най-голямата заплаха за Движение за права и свободи е Турция, която постоянно е имала апетити да трансформира Движението в своя маша. Доган в никакъв случай не е разрешавал това, само че и опитите не са преставали. И това го гледахме с Лютви Местан, преди този момент с Гюнер Тахир, с Осман Октай. Преди това с Дикме, в този момент го гледаме с Карадайъ.
- Ето това щях да Ви запитвам - дали заиграването с Турция е повода за оставката му?
- То не е тъкмо заиграване, това е просто естествено въодушевление по нея, тъй като той отива там, те стартират в едни дворци да го водят, одобряват го едни големи началници. Турция е доста богата страна, тя е 10-12 пъти по-голяма от България и така нататък Това в Движение за права и свободи за следващ път стана по този начин. Ако е етнически българин отпред, това не може да стане, това е отбранителната линия. Но това е единият аспект. Има и друго - представете си, че Пеевски успее да поведе Движение за права и свободи в посока, при която там да влязат едни 100-150 000 българи и български гласа. Нали си представяме, че това ще стане най-голямата партия в България. Те са 300 000. Още 150 000 им стигат, с цел да станат, хайде, първа да не е, само че една от двете първи политически сили и незаобиколим фактор. И това им е фантазията. Сега, дали ще съумеят да го създадат, това е доста тъничък миг, тъй като етнически турци ще би трябвало да се съгласят да бъдат смесена партия. Това е единият въпрос. И второ - Пеевски има проблем със личната си сатанизация. Той е жертва на две революции, по този начин да се каже. 2013-а година КОЙ прави опит да вкара Пеевски в ДАНС. А в този момент българският народ влезе в обстановка, при която той не е началник на ДАНС, само че е началник на шефа на ДАНС.
- Краткосрочната Ви прогноза за идващите няколко месеца до ротацията и малко след нея?
- Стабилност. До ротацията ще има кавги по всеки мотив, само че няма никого да смъкват, въпреки в политиката да не се споделя в никакъв случай и постоянно. И който споделя по този начин, е доверчив. Но, по този начин или другояче, до Коледа най-вероятно ръководството ще е устойчиво. Най-вероятно ще одобряват тази Конституция. И както е споделил поетът, ще забележим по-подир.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ