Тези катми си имат история, която ме провокира да ги

Тези катми си имат история, която ме предизвика да ги направя, въпреки да не ми се нрави концепцията да очаквам в съботната или в неделната заран квас да шупва. Но историята е доста умилителна и си заслужава:

Първи юни, петък, 17.30 часа. Голям супермаркет се пръска по касите от хора - възрастни нервничат за уикенда, деца пищят за сладолед. Жега, празничен петък, цялостни каси с цялостни колички пред тях. Зад мен един подреден дядо се е наредил с две кубчета квас. Предлагам му да мине пред мен. Не че и аз не съм с две неща, но той като че ли бързаше. Отказва ми: " Няма потребност, то и Вие сте с вода и солети. "
Усмихнах му се - както желае, въпреки всичко.

После, без да го запитвам нещо:

" Внуците ще идват на посетители, нали се пада Денят на детето в петък, та ще се вдигнат синът и дъщерята на посетители за три дни ще са. " А очите му сияят към този момент, разбъбря се. " Три внучета имам и вика най-голямото по телефона: " Дядо, като дойдем на Търново, желая катми да ми направиш. Твоите са най-хубавите. " Що? " Той се засмива. " Щото са с квас. Жена ми е страхотна готвачка, само че катмите са моят специалитет. И в този момент - ми нямам квас. Като няма внуци за кого да върша катми? Та ги чакаме тая вечер, но да мина преди този момент да си взема квас, че след това за по кое време да излизам. И в събота ще им направя, и в неделя ще им направя. "

И до момента в който чакаме на плътната опашка в истерясалия супермаркет, ми споделя неговата рецепта:



Затопляме млякото лeко, едвам е прелестно да топнеш пръста си. Натрошаваме маята авансово и я слагаме в млякото, прибавяме захарта и разбъркваме, до момента в който сме сигурни, че маята се е разтворила. Захлупваме с забрадка и оставяме встрани.



През това време разбъркваме яйцата доста добре и ги слагаме (или ги разрушаваме директно) в купата за сместа. На мен ми е комфортно да върша сместа в кана с завършено чучурче - по този начин не се олива и не употребявам лъжица или черпак. Вярно, стават разнообразни на величина, тъй като се изсипва на око, а не с мярка, само че по този начин си ги харесваме - във всевъзможни форми.

И по този начин, маята за към 15 мин е образувала буйни балончета в млякото. Изсипваме го при яйцата и разбъркваме добре. Добавяме брашно, до момента в който стане консистенция на рядко тесто (но по-гъсто от това за палачинки) или по-гъста, като едновремешната, боза. Оставяме малко сместа. " За най-малко 30 минути ", сподели той.

Направих сместа, а през това време децата се разсънват, расънват се, поставям кафето. Сместа би трябвало да стартира да се навдига и да има изразени балончета, преди да стартираме. Може би 30-35 минути минаха при мен.

Намазняваме тигана и котлонът да не е на най-силната степен, тъй като им би трябвало време да се изпекат хубаво, а не да покафенеят бързо-бързо, а вътре - сурови.



И започваме по общоприетия метод. За разлика от елементарните палачинки с прясно мляко, тези надали ще може да се мятат във въздуха, тъй че за по-сигурно - с шпатулка действаме. Може пък на изсъхнал тиган да се пекат, а след изпичането да се намажат с масло. Според мен, всеки самичък би намерил удачната форма, то и съгласно тигана малко - по-малки и сред тях да наредите всякакви неща като сиренце, плодове, сладко и да чупите с вилица и/или с нож, или по-големи, с една от които си утолен най-малко до обяд.

Както и да решите да методите, това не трансформира главното - тези катми са необикновено вкусни! Просто имат апетитен усет, а не плънката да го задушава, както е при общоприетите палачинки. Тези тук са пухкави, плътни и доста, доста меки.



Виж също една доста здравословна рецепта за закуска:

И