Не мога повече така
Тези думи постоянно се споделят с глас, кондензиран с яд, болежка, от време на време обезсърчение или отмалялост. Стигнали сме до ръба на търпението си и към този момент не можем да понася насилието вкъщи, алкохолизма на околните или своя, високата си тревога, проблемите с тежестта си, с колегата, с децата, с работата, със личното си тяло. Ситуацията наподобява тежка и разсънва съчувствие.
Но когато чуя тези думи, се веселя, тъй като те са знак за смяна. Особено, в случай че в тях се усеща решителност за деяние, а освен търсене на състрадание. Обикновено те довеждат индивида в кабинета на лекаря, с цел да се погрижи за здравето си; в кабинета на психолога, с цел да се оправи с тежките си взаимоотношения или персоналните си проблеми; в спортната зала, във фризьорския салон, в университета, на курсове и школи.
Това е първата и най-важна крачка – да осъзнаем, че имаме проблем, а втората крачка е да потърсим професионална поддръжка. Оттам насетне, малко по малко работа с проблемите, и смяната идва.
А след време индивидът се чуди – какво ме накара да толкоз време да пребивавам живот, който не ми харесва?
Една от аргументите да чакаме дълго, преди да се погрижим за себе си, е неналичието на убеденост, че нещо изобщо може да бъде направено. Ако в детството ни мама и татко постоянно са ни възпирали, подлагали на критика остро или са правили всичко вместо нас, израстваме “ заучено безпомощни ” и не имаме вяра, че можем да променим живота си. Не можем да отслабнем, не можем да желаяме покачване, не можем да си потърсим по-добра работа, по-добро място за живеене, по-приятен сътрудник.
Учени сме да сме търпеливи, което е потребно, когато би трябвало да изчакаме семенцето да порасне и да се трансформира в дърво. Но несъразмерното самообладание , когато ни боли, е нездравословно.
Обикновено търпението върви ръка за ръка с вярата, че нещата ще се оправят от самосебеси . Да, от време на време се случва. Но по-често, както е споделил Айнщайн, вършим едно и също и чакаме друг резултат, а той не идва.
При проблеми в връзките с близки хора или с колегата човек чака, вярвайки, че всичко може да се подреди, стига единствено другият да направи нещо . Но в случай че на другия по този начин му е добре – да пие, да е недодялан, да употребява, да не се преценява, той няма потребност да трансформира държанието си и може да страдате от неприятната обстановка години наред.
Ако на нас не ни е добре, “не мога повече по този начин ” носи в себе си нужната сила, с цел да предприемем смяната – разочарованието, неудовлетворението и изключително гневът ни дават нужния тласък да действаме и да разчупим шаблона, който от дълго време ни стяга и задушава.
За да тръгнем напред е значимо да погледнем по-надълбоко в себе си и да забележим какво стои зад всички изброени аргументи за безучастие – и там ще намерим страха от смяна . Колкото и мъчителен да е настоящия ни пъкъл, той е прочут пъкъл, знаем, че с него някак се оправяме. Много от нас са възпитани по подобен метод, че нямаме религия в личните си качества да се оправим с живота и по тази причина ни е боязън от бъдещето. Затова не смеем да клатим лодката и понасяме неприятните връзки, неприятните условия и неприятната вътрешна атмосфера.
Добрата вест е, че с работа над себе си, наложително с поддръжката на експерт – психолог, доктор, треньор, преподавател, духовник – това може да се промени.
Тук се обажда и мързелът , който споделя – “Защо да поставям старания и да работя над себе си, я другите да се раздвижат? ” или “Ама каква работа, желая смяната да стане през днешния ден, незабавно, без старания! ” За страдание, на другите може да им е напълно добре по този начин, а единствено в приказките златната рибка извършва желанията на момента. В живота, с цел да имаме замък, се постанова да се потрудим, да спечелим пари, а след това дълго време да поддържаме връзка с проектанти, строители и майстори.
Днес е прекрасен ден за ново начало. Добре ли ви е по този начин?
Автор: Елена Енева – психотерапевт, www.tukisega.info
