Професор Джузепе Консоло – адвокатът на Сергей Антонов, пред „Труд“: Нещастници клеветят България за папата
Тези дни на книжния пазар излезе българският превод на книгата на проф. Консоло „ Атентатът против папата. Истинската история “ на Университетското издателство „ Св. Климент Охридски “. Адвокатът на Антонов дойде в четвъртък у нас, с цел да я показа пред българските си читатели. Пред „ Труд “ Консоло си спомни за „ процеса на века “, в който страната ни бе въвлечена тъкмо преди 37 години. Сърдечни благодарности към госпожа Ани Томова – преводачът на книгата, която общително превеждаше и по време на нашия диалог.
– Утре, на 13 май, се навършват 37 години от атентата против папа Йоан Павел II на площад “Свети Петър ” в Рим. Вие бяхте бранител на Сергей Антонов и още двама българи, упрекнати в съучастничество за неговото образуване. Какво си мислите и какви мемоари имате всяка година на този ден, професор Консоло?
– Спомням си безусловно всичко. Помня 13 май 1981 година – деня на самия атентат. Както и всички дати, свързани с горкия Антонов, който беше незаслужено упрекнат. Спомням си, когато го освободиха по-късно, и когато го пуснаха под домакински арест. Помня и денят, когато срещнах щерка му Ани и брачната половинка му Росица. Помня и какъв брой мъчно беше в самото начало да се пази Сергей Антонов. Имах другари, които престанаха да ме поздравяват, посолства, които към този момент не се обръщаха към мен за помощ като юрист, поради отбраната на българина… Спомням си в действителност доста неща, въпреки че несъмнено е по-хубаво човек да ги забравя…
– Това дело ли е най-емоционалното в професионалната ви кариера?
– Със сигурност “Антонов ” е най-емоционалното ми дело като юрист, като академични учител и като политик.
– Книгата ви “Атентатът против папата. Истинската история ” излезе в Италия предходната година и беше един от бестселърите. Анализатори я съпоставят с най-хубавите юридически трилъри. Това ли е цялата истина, професоре?
– Тези анализатори не бъркат и повода е, че най-сетне можахме да разкажем без проблеми на всички истината и по какъв начин стоят нещата по този случай. С огромна компликация, само че истината най-сетне излезе. Сега съм доста благополучен, че президентът и министър-председателят на България се поинтересуваха, чувствам, че имат предпочитание – и то със сърцето си – да се изтрие това леке, хвърлено върху България. А то можеше да остане в книгите по история с лъжата, че българи са взели участие в атентата против папата. Нещо, което в никакъв случай не е било правилно. Казвам го с цялата си увереност – българите в никакъв случай не са имали отговорност в осъществяването или измислянето на това пъклено дело.
– През март се разгоря абсурдът с отравянето на някогашния съветски разузнавач Сергей Скрипал и много анализатори у нас направиха паралел сред двата случая – Скрипал и Антонов.
– Анализаторите могат да кажат каквото желаят. Аз зная каква е истината и съгласно мен е вярно и заслужено да я покажа в моята книга. Защото всички младежи е належащо да знаят и да бъдат горди за това, че принадлежат към българския народ. А тази клюка, която бе хвърлена върху българския народ тогава, въпреки и след толкоз доста години, би трябвало да бъде отстранена.
– Тук към момента има група хора, които имат вяра, че България и службите й има виновност в този случай. Какво мислите по въпроса за срама от предишното и за неналичието наизуст?
– Тази групичка може да си приказва, каквото желае. Но отново дублирам – аз знам истината. И съм един от доста дребното, които знаят цялата истина. Излишно е да хвърлят тиня по българския народ и по страната си, чиято единствена дребна виновност е, че не реагира твърдо незабавно. България трябваше да го направи, само че всичко беше безусловно ненадейно за нея. В началото тези, които започнаха да се интересуват, бяхме аз и юрист Алфонсо Ларуса от италианска страна, краткотрайно ръководещият посолството ви господин Любомир Попов, който беше преди малко дошъл в Италия и трябваше да понесе цялото това тежко задължение. Защото всички в един глас споделяха: “Да, българите несъмнено са имали нещо… ”
– Звучите ядосано, проф. Консоло, даже и толкоз години след това…
– Ако има нещо, което ме нервира и от което буйствувам, е тъкмо това изказване, казано от хора, които не са прочели нито един документ. А аз съм прочел 80 000 документа. Всичките – от край до край! Разбирате ли – 80 000 документа! Затова мога да им кажа – българите нямат общо с атентата. И този спектакъл, който се разигра в тези години, трансформира в нещастници тези, които приказват неприятно за България. Затова се обръщам с зов към вашите водачи – към президента и към министър ръководителя: да не престават да се борят за истината. За това да няма нито едни българин, който да се съмнява в нея. Антонов, за жалост умря, само че аз съм жив. И ще се боря до момента в който имам сили, с цел да се възвърне истината. Това би трябвало да се направи. Дължим го поради паметта на тези, които ги няма към този момент. И го изискуем от почитание към един народ, който е страдал доста. Това е българският народ. Тъжно е, че към момента има такива хора, такива политици, които считат, че Сергей Антонов, че България е отговорна. Дори те да са все по-малко и по-малко, това е доста, доста тъпо.
– Историята на случая “Антонов ” е цялостна с изненадващи обрати, тогава и интернационалната конюнктура беше доста комплицирана, случи се в разгара на Студената война. Кой от всички обрати беше най-важният за вас?
– Така е. Италианските съдии тогава бяха повлияни от Студената война. И доста от нещата, които се случиха, бяха свързани с нея. Тогава имаше война сред двата лагера – източния и западния. Затова и обратите бяха в действителност изненадващи. Едно от най-важните неща беше, когато Росица – брачната половинка на Антонов, ми сподели, че на 10 май тя си е тръгнала от Италия, а Мехмет Али Агджа сподели пред съдията Иларио Мартела, че тя – Росица, е била там на 13 май в самия ден на атентата и ги е почерпила с чай. Но тогава тя не е била там. Бях я показал като свидетелка и й споделях: “Росица, би трябвало да дойдете да свидетелствате, че сте била със брачна половинка си. ” А тя ми сподели: “Не мога, на паспорта си имам печати. Тръгнах си от Италия на 10-и. И тогава разбрах, че има някой, който подшушва и дава указания на Агджа какво да каже. Имаше, несъмнено, и доста други обрати.
– Тогава ли разбрахте, че Антонов е почтен?
– Не. Още, когато поех отбраната на Антонов, бях сигурен, че Антонов е почтен. Защото вестниците пишеха намерено за така наречен “Българска диря ”. Още първите дни започнах да групирам доказателства, които го оневиняваха, и би трябвало да кажа, че в член 27 от нашата конституция, която е свещена, е записано, че обвиненият не се смята за отговорен до издаването на правосъдно решение, в което приет за отговорен. И по тази причина бих споделил: непротивоконституциоснователствувайте, нали по този начин беше вашият израз (казва го на прелестен български и с усмивка, бел. авт.). Парадоксално беше всичко това. Атентатът стана на 13 май 1981 година, а Антонов го арестуваха през ноември 1982 година – година и половина по-късно. И аз се запитвам, запитвам и вас – в случай че вие бяхте отговорна и въвлечена в това, нямаше ли да избягате още на идващия ден, а не да стоите в Рим още година и половина? И също така щяхте да имате на разположение най-малко юрист.
– А той нямаше никого.
– Да, никого. Това са все обстоятелства, които ме накараха да схвана, че Антонов е в действителност почтен. Това, което ме е вбесявало и тогава, и в този момент, е когато кажат: “Ти приказваш по този начин, тъй като си юрист на Антонов ”. Но аз им откликвам незабавно: “Вие не сте естествени. Казвам ви, че Антонов беше, Антонов е и ще бъде вечно почтен в този случай, тъй като съм проучил всички документи ”. Ето – вие в този момент можете да извършите свободно изявление за всичко това, само че през 1981-а незабавно след атентата против папата, малко на брой – даже и публицистите от съветска страна и от страните на Източния блок, не можеха.
– Професор Консоло, за какво вие – италианецът, се захванахте със отбраната на един жител на комунистическа страна? Не беше ли за вас това “изгубена идея ” в очите на сътрудниците ви в Италия?
– Никога не съм имал никакви предубеждения във връзка с политическите убеждения на моите клиенти. Пак ще повторя – още в самото начало бях уверен в невинността на Антонов. Затова се и заех със отбраната му. Аз го одобрих, сходно на всички другари, които желаеха да потвърдят, че Антонов не е отговорен. Постепенно всички медии и публичното мнение се убедиха, че той не е направил нищо. Но бе доста, доста мъчно. Ставам бранител на клиенти, единствено в случай че храня почитание към тях. Никога не съм се занимавал с наказателни каузи, защитавайки престъпни нарушители. Подбирам си клиентите – пазя по този начин наречените бели якички, политици… Благодаря на Господ, че мога да си разреша това от финансова позиция. И по тази причина в този момент съм и тук, с цел да кажа това нещо в изявлението пред вас.
– Но вие тогава сте били прекомерно млад и упорит, може би по тази причина смелостта не ви е липсвала, били сте непослушен и бунтовно надъхан. Със сигурност сте получавали закани от италианска страна да не поемате този случай, нали?
– О-оо, малко ли беше натискът тогава? Министърът на правораздаването ми се обади, американският дипломат в Рим ме заплаши, че е по-добре да оставя историята с българите, другояче ще ме изтрият от листата с техни доверени юристи. Баща ми, който е морски адмирал, също беше срещу. Той беше човек с висока позиция и ме помоли да оставя този случай. Каза ми: “Досега не съм те питал нищо за твоята работа, само че този път ми направи това наслаждение. ” Аз обаче отговорих на татко ми: “Ще ти издам една дребна загадка – поех уговорката към българския дипломат Венелин Коцев. Споразумението ни с него е такова: Ако установя, че Антонов е отговорен, ще се откажа от случая. Но дипломат Коцев ме погледна ухилен и ме увери: “Казвам ви, че Антонов е почтен и вие би трябвало да ми повярвате, че това е по този начин ”. И одобрих този риск. Той беше прав.
– В книгата си разказвате за един разкаял се мафиот Пандико, който свидетелства против Агджа. Каква е тази история?
– Отказах свидетелстването на Пандико, тъй като съгласно мен това беше подправено свидетелстване. Много мои сътрудници юристи ми споделиха: “Но за какво отхвърли да го чуем Пандико, може да ти бъде потребен ”. Отговорих им, че нямам потребност да се занимавам с боклука. Знам, че Антонов е почтен и не ми би трябвало никакво свидетелстване на този мафиот. И направих добре, тъй като по-късно разбрах от правосъдните заседатели, че са оценили това мое решение като вярно. Всъщност Пандико е първият разкаял се мафиот в Италия, той беше дясната ръка на кървясъл мафиотски необут. С неговите показания се пропука вековната царуваща омерта – съобщи ли някой, мафията оставя всичко настрани, до момента в който не го накаже и него, и околните му. Но аз не имах вяра на Пандико. Нито когато свидетелстваше за Антонов, нито когато говореше против Агджа.
– Вие самият имали ли сте среща с папата?
– Да, само че не с цел да приказваме за атентата. Говорих дълго за атентата с кардинал Агостино Казероли, то беше като изповед на един католик. Това описвам и в моята книга.
– Когато процесът свърши, тогава ли си отдъхнахте? Как преживяхте края му – няма по какъв начин страстта да не ви е превзела? Простете за въпроса, само че случвало ли ви се е да се разплачете по време на тези няколко години?
– (Мълчание.) Благодаря ви за въпроса… развълнувах се и сега… Когато тогава съдията прочете крайното решение, аз в действителност заплаках, само че не зная дали някой видя това. Разплаках се по този начин, както и в този момент сега, простете ми за което… (адвокат Консоло не крие вълнението и сълзите си, бел. авт.) Човек би трябвало да преживее тези обстановки, с цел да ги разбере.
– Нека да ви насоча към времето в този момент – вие сте и политик. Виждайки какво се случва в този момент в международната политика, вършиме ли паралел с годините на Студената война през предишния век? Макар че Обединена Европа е реалност, разделянето на Изток и Запад към момента съществува. За страдание нещо не е както би трябвало, с цел да бъде тъкмо като фантазията на французина Робер Шуман, нали?
– Политиката през днешния ден е по-зле от едно време, когато беше Студената война и атентата против папата. Всеки политик би трябвало да остави нещо от себе си, а освен да мисли по какъв начин да бъде избран отново, или пък по какъв начин да си постави любовницата или приятелката на влиятелно или топло местенце. Човек би трябвало да се жертва за политиката и да прави всичко по метод, с който се съблюдава конституцията. Защото всички конституции в света малко или доста си наподобяват. Политиците би трябвало да ползват конституцията, само че за жалост не всички го вършат.
– Знаете ли, че нашите политици от години дават обещание да има улица на името на Сергей Антонов, само че това още не е реалност. Как го тълкувате?
– Те дадоха обещание и, че ще има площад на името на Джузепе Консоло, само че още ли няма? (Смее се.) Не зная дали лъжат, само че отсрочват. Ще видим… Искам да се обърна към всички българи: Бъдете горди със Сергей. Аз съм горделив, че бях негов бранител. На българина Антонов.
Нашият посетител
Проф. Джузепе Консоло е роден през 1948 година Неаполитанец по генезис, той е учител по конституционно право в Римския университет “Гуидо Карли ”.Преди 32 години, на 29 март 1986 година, тогава младият и упорит юрист от Рим Джузепе Консоло реализира невъзможното – оправдателна присъда за българина Сергей Антонов, упрекнат незаслужено и без никакви улики за присъединяване в атентата против папа Йоан Павел II през 1981 година, осъществен от турчина Мехмет Али Агджа. Консоло удържа един напълно политически развой и съумява да измъкне освен Антонов, а да реализира оправдаване за България. Днес той е отпред на една от най-престижните адвокатски фирми в Рим, с клонове и зад граница. Освен с право, Джузепе Консоло се занимава и с политика. Бил е народен представител и сенатор от десницата – последовател на Джанфранко Фини, началник на партията “Бъдеще и независимост за Италия ”.
– Утре, на 13 май, се навършват 37 години от атентата против папа Йоан Павел II на площад “Свети Петър ” в Рим. Вие бяхте бранител на Сергей Антонов и още двама българи, упрекнати в съучастничество за неговото образуване. Какво си мислите и какви мемоари имате всяка година на този ден, професор Консоло?
– Спомням си безусловно всичко. Помня 13 май 1981 година – деня на самия атентат. Както и всички дати, свързани с горкия Антонов, който беше незаслужено упрекнат. Спомням си, когато го освободиха по-късно, и когато го пуснаха под домакински арест. Помня и денят, когато срещнах щерка му Ани и брачната половинка му Росица. Помня и какъв брой мъчно беше в самото начало да се пази Сергей Антонов. Имах другари, които престанаха да ме поздравяват, посолства, които към този момент не се обръщаха към мен за помощ като юрист, поради отбраната на българина… Спомням си в действителност доста неща, въпреки че несъмнено е по-хубаво човек да ги забравя…
– Това дело ли е най-емоционалното в професионалната ви кариера?
– Със сигурност “Антонов ” е най-емоционалното ми дело като юрист, като академични учител и като политик.
– Книгата ви “Атентатът против папата. Истинската история ” излезе в Италия предходната година и беше един от бестселърите. Анализатори я съпоставят с най-хубавите юридически трилъри. Това ли е цялата истина, професоре?
– Тези анализатори не бъркат и повода е, че най-сетне можахме да разкажем без проблеми на всички истината и по какъв начин стоят нещата по този случай. С огромна компликация, само че истината най-сетне излезе. Сега съм доста благополучен, че президентът и министър-председателят на България се поинтересуваха, чувствам, че имат предпочитание – и то със сърцето си – да се изтрие това леке, хвърлено върху България. А то можеше да остане в книгите по история с лъжата, че българи са взели участие в атентата против папата. Нещо, което в никакъв случай не е било правилно. Казвам го с цялата си увереност – българите в никакъв случай не са имали отговорност в осъществяването или измислянето на това пъклено дело.
– През март се разгоря абсурдът с отравянето на някогашния съветски разузнавач Сергей Скрипал и много анализатори у нас направиха паралел сред двата случая – Скрипал и Антонов.
– Анализаторите могат да кажат каквото желаят. Аз зная каква е истината и съгласно мен е вярно и заслужено да я покажа в моята книга. Защото всички младежи е належащо да знаят и да бъдат горди за това, че принадлежат към българския народ. А тази клюка, която бе хвърлена върху българския народ тогава, въпреки и след толкоз доста години, би трябвало да бъде отстранена.
– Тук към момента има група хора, които имат вяра, че България и службите й има виновност в този случай. Какво мислите по въпроса за срама от предишното и за неналичието наизуст?
– Тази групичка може да си приказва, каквото желае. Но отново дублирам – аз знам истината. И съм един от доста дребното, които знаят цялата истина. Излишно е да хвърлят тиня по българския народ и по страната си, чиято единствена дребна виновност е, че не реагира твърдо незабавно. България трябваше да го направи, само че всичко беше безусловно ненадейно за нея. В началото тези, които започнаха да се интересуват, бяхме аз и юрист Алфонсо Ларуса от италианска страна, краткотрайно ръководещият посолството ви господин Любомир Попов, който беше преди малко дошъл в Италия и трябваше да понесе цялото това тежко задължение. Защото всички в един глас споделяха: “Да, българите несъмнено са имали нещо… ”
– Звучите ядосано, проф. Консоло, даже и толкоз години след това…
– Ако има нещо, което ме нервира и от което буйствувам, е тъкмо това изказване, казано от хора, които не са прочели нито един документ. А аз съм прочел 80 000 документа. Всичките – от край до край! Разбирате ли – 80 000 документа! Затова мога да им кажа – българите нямат общо с атентата. И този спектакъл, който се разигра в тези години, трансформира в нещастници тези, които приказват неприятно за България. Затова се обръщам с зов към вашите водачи – към президента и към министър ръководителя: да не престават да се борят за истината. За това да няма нито едни българин, който да се съмнява в нея. Антонов, за жалост умря, само че аз съм жив. И ще се боря до момента в който имам сили, с цел да се възвърне истината. Това би трябвало да се направи. Дължим го поради паметта на тези, които ги няма към този момент. И го изискуем от почитание към един народ, който е страдал доста. Това е българският народ. Тъжно е, че към момента има такива хора, такива политици, които считат, че Сергей Антонов, че България е отговорна. Дори те да са все по-малко и по-малко, това е доста, доста тъпо.
– Историята на случая “Антонов ” е цялостна с изненадващи обрати, тогава и интернационалната конюнктура беше доста комплицирана, случи се в разгара на Студената война. Кой от всички обрати беше най-важният за вас?
– Така е. Италианските съдии тогава бяха повлияни от Студената война. И доста от нещата, които се случиха, бяха свързани с нея. Тогава имаше война сред двата лагера – източния и западния. Затова и обратите бяха в действителност изненадващи. Едно от най-важните неща беше, когато Росица – брачната половинка на Антонов, ми сподели, че на 10 май тя си е тръгнала от Италия, а Мехмет Али Агджа сподели пред съдията Иларио Мартела, че тя – Росица, е била там на 13 май в самия ден на атентата и ги е почерпила с чай. Но тогава тя не е била там. Бях я показал като свидетелка и й споделях: “Росица, би трябвало да дойдете да свидетелствате, че сте била със брачна половинка си. ” А тя ми сподели: “Не мога, на паспорта си имам печати. Тръгнах си от Италия на 10-и. И тогава разбрах, че има някой, който подшушва и дава указания на Агджа какво да каже. Имаше, несъмнено, и доста други обрати.
– Тогава ли разбрахте, че Антонов е почтен?
– Не. Още, когато поех отбраната на Антонов, бях сигурен, че Антонов е почтен. Защото вестниците пишеха намерено за така наречен “Българска диря ”. Още първите дни започнах да групирам доказателства, които го оневиняваха, и би трябвало да кажа, че в член 27 от нашата конституция, която е свещена, е записано, че обвиненият не се смята за отговорен до издаването на правосъдно решение, в което приет за отговорен. И по тази причина бих споделил: непротивоконституциоснователствувайте, нали по този начин беше вашият израз (казва го на прелестен български и с усмивка, бел. авт.). Парадоксално беше всичко това. Атентатът стана на 13 май 1981 година, а Антонов го арестуваха през ноември 1982 година – година и половина по-късно. И аз се запитвам, запитвам и вас – в случай че вие бяхте отговорна и въвлечена в това, нямаше ли да избягате още на идващия ден, а не да стоите в Рим още година и половина? И също така щяхте да имате на разположение най-малко юрист.
– А той нямаше никого.
– Да, никого. Това са все обстоятелства, които ме накараха да схвана, че Антонов е в действителност почтен. Това, което ме е вбесявало и тогава, и в този момент, е когато кажат: “Ти приказваш по този начин, тъй като си юрист на Антонов ”. Но аз им откликвам незабавно: “Вие не сте естествени. Казвам ви, че Антонов беше, Антонов е и ще бъде вечно почтен в този случай, тъй като съм проучил всички документи ”. Ето – вие в този момент можете да извършите свободно изявление за всичко това, само че през 1981-а незабавно след атентата против папата, малко на брой – даже и публицистите от съветска страна и от страните на Източния блок, не можеха.
– Професор Консоло, за какво вие – италианецът, се захванахте със отбраната на един жител на комунистическа страна? Не беше ли за вас това “изгубена идея ” в очите на сътрудниците ви в Италия?
– Никога не съм имал никакви предубеждения във връзка с политическите убеждения на моите клиенти. Пак ще повторя – още в самото начало бях уверен в невинността на Антонов. Затова се и заех със отбраната му. Аз го одобрих, сходно на всички другари, които желаеха да потвърдят, че Антонов не е отговорен. Постепенно всички медии и публичното мнение се убедиха, че той не е направил нищо. Но бе доста, доста мъчно. Ставам бранител на клиенти, единствено в случай че храня почитание към тях. Никога не съм се занимавал с наказателни каузи, защитавайки престъпни нарушители. Подбирам си клиентите – пазя по този начин наречените бели якички, политици… Благодаря на Господ, че мога да си разреша това от финансова позиция. И по тази причина в този момент съм и тук, с цел да кажа това нещо в изявлението пред вас.
– Но вие тогава сте били прекомерно млад и упорит, може би по тази причина смелостта не ви е липсвала, били сте непослушен и бунтовно надъхан. Със сигурност сте получавали закани от италианска страна да не поемате този случай, нали?
– О-оо, малко ли беше натискът тогава? Министърът на правораздаването ми се обади, американският дипломат в Рим ме заплаши, че е по-добре да оставя историята с българите, другояче ще ме изтрият от листата с техни доверени юристи. Баща ми, който е морски адмирал, също беше срещу. Той беше човек с висока позиция и ме помоли да оставя този случай. Каза ми: “Досега не съм те питал нищо за твоята работа, само че този път ми направи това наслаждение. ” Аз обаче отговорих на татко ми: “Ще ти издам една дребна загадка – поех уговорката към българския дипломат Венелин Коцев. Споразумението ни с него е такова: Ако установя, че Антонов е отговорен, ще се откажа от случая. Но дипломат Коцев ме погледна ухилен и ме увери: “Казвам ви, че Антонов е почтен и вие би трябвало да ми повярвате, че това е по този начин ”. И одобрих този риск. Той беше прав.
– В книгата си разказвате за един разкаял се мафиот Пандико, който свидетелства против Агджа. Каква е тази история?
– Отказах свидетелстването на Пандико, тъй като съгласно мен това беше подправено свидетелстване. Много мои сътрудници юристи ми споделиха: “Но за какво отхвърли да го чуем Пандико, може да ти бъде потребен ”. Отговорих им, че нямам потребност да се занимавам с боклука. Знам, че Антонов е почтен и не ми би трябвало никакво свидетелстване на този мафиот. И направих добре, тъй като по-късно разбрах от правосъдните заседатели, че са оценили това мое решение като вярно. Всъщност Пандико е първият разкаял се мафиот в Италия, той беше дясната ръка на кървясъл мафиотски необут. С неговите показания се пропука вековната царуваща омерта – съобщи ли някой, мафията оставя всичко настрани, до момента в който не го накаже и него, и околните му. Но аз не имах вяра на Пандико. Нито когато свидетелстваше за Антонов, нито когато говореше против Агджа.
– Вие самият имали ли сте среща с папата?
– Да, само че не с цел да приказваме за атентата. Говорих дълго за атентата с кардинал Агостино Казероли, то беше като изповед на един католик. Това описвам и в моята книга.
– Когато процесът свърши, тогава ли си отдъхнахте? Как преживяхте края му – няма по какъв начин страстта да не ви е превзела? Простете за въпроса, само че случвало ли ви се е да се разплачете по време на тези няколко години?
– (Мълчание.) Благодаря ви за въпроса… развълнувах се и сега… Когато тогава съдията прочете крайното решение, аз в действителност заплаках, само че не зная дали някой видя това. Разплаках се по този начин, както и в този момент сега, простете ми за което… (адвокат Консоло не крие вълнението и сълзите си, бел. авт.) Човек би трябвало да преживее тези обстановки, с цел да ги разбере.
– Нека да ви насоча към времето в този момент – вие сте и политик. Виждайки какво се случва в този момент в международната политика, вършиме ли паралел с годините на Студената война през предишния век? Макар че Обединена Европа е реалност, разделянето на Изток и Запад към момента съществува. За страдание нещо не е както би трябвало, с цел да бъде тъкмо като фантазията на французина Робер Шуман, нали?
– Политиката през днешния ден е по-зле от едно време, когато беше Студената война и атентата против папата. Всеки политик би трябвало да остави нещо от себе си, а освен да мисли по какъв начин да бъде избран отново, или пък по какъв начин да си постави любовницата или приятелката на влиятелно или топло местенце. Човек би трябвало да се жертва за политиката и да прави всичко по метод, с който се съблюдава конституцията. Защото всички конституции в света малко или доста си наподобяват. Политиците би трябвало да ползват конституцията, само че за жалост не всички го вършат.
– Знаете ли, че нашите политици от години дават обещание да има улица на името на Сергей Антонов, само че това още не е реалност. Как го тълкувате?
– Те дадоха обещание и, че ще има площад на името на Джузепе Консоло, само че още ли няма? (Смее се.) Не зная дали лъжат, само че отсрочват. Ще видим… Искам да се обърна към всички българи: Бъдете горди със Сергей. Аз съм горделив, че бях негов бранител. На българина Антонов.
Нашият посетител
Проф. Джузепе Консоло е роден през 1948 година Неаполитанец по генезис, той е учител по конституционно право в Римския университет “Гуидо Карли ”.Преди 32 години, на 29 март 1986 година, тогава младият и упорит юрист от Рим Джузепе Консоло реализира невъзможното – оправдателна присъда за българина Сергей Антонов, упрекнат незаслужено и без никакви улики за присъединяване в атентата против папа Йоан Павел II през 1981 година, осъществен от турчина Мехмет Али Агджа. Консоло удържа един напълно политически развой и съумява да измъкне освен Антонов, а да реализира оправдаване за България. Днес той е отпред на една от най-престижните адвокатски фирми в Рим, с клонове и зад граница. Освен с право, Джузепе Консоло се занимава и с политика. Бил е народен представител и сенатор от десницата – последовател на Джанфранко Фини, началник на партията “Бъдеще и независимост за Италия ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ