До Букурещ и обратно
Тези дни ми се наложи да отида за един ден по работа до Букурещ.
Веднага си спомних последното ми пътешестване с лек автомобил до там: 6 часа от София до центъра на Букурещ, с едно прекъсване за зареждане и кафе.
Но в дейния сезон, когато Дунав мост се нападна от стотици румънци и молдовци на час, запътили се към Гьрция, Турция или нашите курорти, времето за пътуване може да скочи на 8-9 часа. Добавете към това горещините от 34 – 36 градуса и риска от шофиране по от дълго време неремонтираните пътища в Северна България, както и съветската рулетка да преминеш по правата на гибелта Русе-Бяла и какво се получава:
Тръгваш в 7 ч от София, с цел да избегнеш столичния трафик, пристигаш към 15 ч в Букурещ раздразнителен, потен и изтощен. Нито ти е до срещи, нито до работа.
А на идващия ден би трябвало да сториш същото в противоположна посока.
Та, естественият избор е да отидеш със аероплан, нали?
И тъкмо по тази причина ще поговорим.
Незнайно за какво, към този момент несъмнено 20 години нацноиалният ни транспортьор е абдикирал от дестинация Букурещ (както и Белград, Истанбул и други) и правата се обслужва от румънската компания Таром.
И също по този начин през всичките тези години Таром употребява по маршрута едни овехтели АТРи – тесни, миризливи и доста шумни.
На всичкото от горната страна билетите постоянно са били скъпи – най-малко 180 евро в една посока за 50 минутен полет и нула улеснения. Хитрите румънци добре си вършат сметката, че пред 6-8 часовото пътешестване и висене по границите, ще предпочетеш да потърпиш 1 час в самолета.
Но за какво на такива цени?! За 30 евро можеш да летиш до Лондон или Италия, да вземем за пример.
На мен Таром ми предложи билет в две направления за 880 лева, а до момента в който се чудих, не останаха места и най-евтиният вид остана билет в икономическа класа на отиване и бизнес на връщане за скромните 1030 лева Като това беше през блок местата на България Еър. Иначе, платен от Таром, този варант излизаше над 1250 лева Става въпрос въпреки всичко за към 300 км по въздух.
И знаете ли какво получавате за тези пари: в икономическата класа не сервират нищо, само че можеш да си купиш вода, както в нискобюджетните компании.
В бизнес класата седиш най-отпред, въпреки че при витловите самолети най-тихо и удобно е на последния ред, при запалването на моторите те обгазват с изгорен керосин, до теб на седалката седи пътник, в моя случай шокиран италианец, който за закуска получи хладно разтворимо кафе.
«Щастието» нямаше да е цялостно, в случай че при политане от летище Отопени не виждаш в края на пистата няколко оръдия за противовъздушна защита, ориентирани, естествено на изток.
Може би облагата от петкратно повишената стойност на билетите отива тъкмо за повишение отбранителната дарба на северната ни съседка, в прорез със виковете на румънските ентусиасти «Путин, Путин» на мача с Украйна.
Това би трябвало да ме успокоява. Ама дано въпреки всичко националният ни транспортьор България Еър си влезе в правата и пусне взаимен полет от София.
Ако ще се набутваме с пари, да отиват най-малко за нашите цивилен потребности.
Добре че най-малко видях на летище Отопени по какъв начин са изглеждали статутите на античните и, очевидно доста велики, даки.
Италианците да не ми се отварят повече с римското си наследство………..
В тази връзка, в случай че ви е забавно, някой ден ще ви опиша какво и на какъв език написа на популярните синайски златни пластини, открити в края на 19 век.
Аман няма да казвате на румънците!!!
Тодор Костов
