Цената на тока у нас е стабилна заради българските лигнитни въглища
ТЕЦ и АЕЦ остават котвите, които поддържат евтина електрическата енергия в България. Въглищните централи имат и голям принос за БПВ на страната
Когато летите в аероплан, скоростта се усеща в два момента – при политане и при кацане, т.е., при нейното увеличение или понижаване. В единия случай тя ни залепва за седалката, в другия - стискаме коланите. Самa по себе си скоростта на самолета, която може да доближи и стотици километри в час, съвсем не може да се почувства.
Подобна е и обстановката с цените на силата. Човек рядко се замисля какво тъкмо влиза в графата “активна сила ” в ежемесечната сметка. Но когато тя скочи с 15 или 20%, реакцията минимум е покачване на вежди. В други случаи се стига до митинги, каквато беше обстановката през зимата на 2012/2013 година
Най-сериозният фактор, от който зависи стабилността на цените, е цената на влаганите в електрическата енергия енергоносители. Това важи изключително за моменти като настоящия, когато цените на газа и петрола стартират да се покачват.
Според прогнозите от последното тримесечие на тази година газът ще нарастне с 15%. Неизбежно това ще се почувства освен от потребителите на централно топлоснабдяване, само че и от всички потребители поради създавания от парното и заводските централи ток с преференциални цени.
На пръв взор най-евтина би трябвало да бъде цената на електрическата енергия от вятърните или фотоволтаичните централи, защото техният примитивен енергиен запас не коства нищо. Но поради високите разноски за построяването им, които по-късно би трябвало да се изплатят, цената на създаваната от тях сила остава висока. От друга страна, тяхното произвеждане е несигурно - надали в миналото ще успеем да управляваме вятъра или облаците.
Неминуемо се постанова това несигурно произвеждане да се балансира от положителните остарели Топлоелектрическа централа, което също води до оскъпяване на тока.
Стабилни и
невлиящи се
от интернационалната
обстановка
За това и най-надеждната и постоянна сила в България се обезпечава от два източника - въглищните централи и АЕЦ “Козлодуй ”. Те са котвите освен на енергийния бранш в страната, само че и на цялата стопанска система.
На процедура от 2012 година насам цените, на които те продават създаваната от тях електрическа енергия, не са променяни. Тази непоклатимост разреши в България да се конфигурират доста нови възобновими източници на сила (ВЕИ), които доставят ток с извънредно висока цена. Ако българските тецове бяха да вземем за пример на газ, енергийната система на страната щеше да експлодира. От една страна, тъкмо през 2012- 2013 година цената на газа доближи рекордни величини, от друга - тъкмо в този интервал бяха конфигурирани и огромна част от фотоволтаичните централи.
За този интервал единственият разход, който се трансформира при въглищните централи, е цената за закупуване на права за излъчвания на парникови газове. Този инструмент беше натрапен от Европейския съюз за да се лимитират въглищните централи, а високата цена от ВЕИ да стане по-конкурентна по отношение на надалеч по-евтините тецове. В същото време обаче в България приходите от продажбата на правата се употребяват за понижаване на тежестта от префенциалните цени на ВЕИ, т.е. по-високите разноски на Топлоелектрическа централа непосредствено се придвижват в по-ниски разноски за зелена сила. Това е още един образец по какъв начин зеленият ток би бил още по-скъп без въглищните централи.
Краят на тецове
ще значи
приключване на
национално
благосъстояние
Повишаващите се цени на газа са сполучлив миг да си напомним и концепциите въглищата в родните тецове да се заместят с газ. Като оставим настрани обстоятелството, че горивната съставния елемент ще скочи неведнъж (достатъчно е да се видят цените на Топлоелектрическа централа “Варна ”, която беше рестартирана на газ), по-важното е, че сходна стъпка би означавала непосредствено приключване на национално благосъстояние. Газът в България понастоящем е 100% вносен, само че напълно вносни са и фотоволтачните панели и вятърните турбини - високата им преференциална цена изплаща разноските им за покупка главно от Китай.
Горивото за Топлоелектрическа централа - въглищата, са локални запаси, т.е. разноските за покупката му се вливат непосредствено в българската стопанска система, а не в стопанските системи на други страни.
Само производството на въглища е добавило в стопанската система годишно 542 млн. лева през 2017 година и 486 млн. лева през 2016 година (данните са от годишните финансови доклади на “Мини Марица-изток ”).
Това са половин милиард лв., които остават в България, а не финансират стопанските системи на други страни.
“Мини Марица-изток ” заплащат годишно близо четвърт милиард лв. за заплати и осигуровки, които освен устоят над 7000 миньори, само че доста количество пенсионери, държавни чиновници или здравни служащи.
По-интересното е, че целият комплекс в маришкия въглищен басейн съставлява най-големият индустриален бранш в България. Общо “Мини Марица-изток ”, Топлоелектрическа централа “Марица-изток 2 ”, Топлоелектрическа централа “КонтурГлобал Марица Изток 3 ”, Топлоелектрическа централа “Ей И Ес Гълъбово ” и Топлоелектрическа централа “Брикел ” имат годишни доходи за 2017 година от близо 2,5 милиарда лева, т.е. обезпечават над 2,5% от Брутният вътрешен продукт (по настоящи цени) на страната.
Само за съпоставяне, цялата нефтопреработвателна промишленост в България (без търговията с нефтопродукти) има двойно по-нисък резултат. Единственият съперник на маришкия басейн са рудодобивните предприятия в Средногорието.
Въпреки непрекъснатите рецензии към “старите ” Топлоелектрическа централа (някои от които са по-млади от огромна част от замърсяващия автопарк в България), без тях към този момент е освен немислима стабилността на енергийната система в страната, само че в стопанската система на страната би се отворила забележителна дупка. /24chasa.bg
Когато летите в аероплан, скоростта се усеща в два момента – при политане и при кацане, т.е., при нейното увеличение или понижаване. В единия случай тя ни залепва за седалката, в другия - стискаме коланите. Самa по себе си скоростта на самолета, която може да доближи и стотици километри в час, съвсем не може да се почувства.
Подобна е и обстановката с цените на силата. Човек рядко се замисля какво тъкмо влиза в графата “активна сила ” в ежемесечната сметка. Но когато тя скочи с 15 или 20%, реакцията минимум е покачване на вежди. В други случаи се стига до митинги, каквато беше обстановката през зимата на 2012/2013 година
Най-сериозният фактор, от който зависи стабилността на цените, е цената на влаганите в електрическата енергия енергоносители. Това важи изключително за моменти като настоящия, когато цените на газа и петрола стартират да се покачват.
Според прогнозите от последното тримесечие на тази година газът ще нарастне с 15%. Неизбежно това ще се почувства освен от потребителите на централно топлоснабдяване, само че и от всички потребители поради създавания от парното и заводските централи ток с преференциални цени.
На пръв взор най-евтина би трябвало да бъде цената на електрическата енергия от вятърните или фотоволтаичните централи, защото техният примитивен енергиен запас не коства нищо. Но поради високите разноски за построяването им, които по-късно би трябвало да се изплатят, цената на създаваната от тях сила остава висока. От друга страна, тяхното произвеждане е несигурно - надали в миналото ще успеем да управляваме вятъра или облаците.
Неминуемо се постанова това несигурно произвеждане да се балансира от положителните остарели Топлоелектрическа централа, което също води до оскъпяване на тока.
Стабилни и
невлиящи се
от интернационалната
обстановка
За това и най-надеждната и постоянна сила в България се обезпечава от два източника - въглищните централи и АЕЦ “Козлодуй ”. Те са котвите освен на енергийния бранш в страната, само че и на цялата стопанска система.
На процедура от 2012 година насам цените, на които те продават създаваната от тях електрическа енергия, не са променяни. Тази непоклатимост разреши в България да се конфигурират доста нови възобновими източници на сила (ВЕИ), които доставят ток с извънредно висока цена. Ако българските тецове бяха да вземем за пример на газ, енергийната система на страната щеше да експлодира. От една страна, тъкмо през 2012- 2013 година цената на газа доближи рекордни величини, от друга - тъкмо в този интервал бяха конфигурирани и огромна част от фотоволтаичните централи.
За този интервал единственият разход, който се трансформира при въглищните централи, е цената за закупуване на права за излъчвания на парникови газове. Този инструмент беше натрапен от Европейския съюз за да се лимитират въглищните централи, а високата цена от ВЕИ да стане по-конкурентна по отношение на надалеч по-евтините тецове. В същото време обаче в България приходите от продажбата на правата се употребяват за понижаване на тежестта от префенциалните цени на ВЕИ, т.е. по-високите разноски на Топлоелектрическа централа непосредствено се придвижват в по-ниски разноски за зелена сила. Това е още един образец по какъв начин зеленият ток би бил още по-скъп без въглищните централи.
Краят на тецове
ще значи
приключване на
национално
благосъстояние
Повишаващите се цени на газа са сполучлив миг да си напомним и концепциите въглищата в родните тецове да се заместят с газ. Като оставим настрани обстоятелството, че горивната съставния елемент ще скочи неведнъж (достатъчно е да се видят цените на Топлоелектрическа централа “Варна ”, която беше рестартирана на газ), по-важното е, че сходна стъпка би означавала непосредствено приключване на национално благосъстояние. Газът в България понастоящем е 100% вносен, само че напълно вносни са и фотоволтачните панели и вятърните турбини - високата им преференциална цена изплаща разноските им за покупка главно от Китай.
Горивото за Топлоелектрическа централа - въглищата, са локални запаси, т.е. разноските за покупката му се вливат непосредствено в българската стопанска система, а не в стопанските системи на други страни.
Само производството на въглища е добавило в стопанската система годишно 542 млн. лева през 2017 година и 486 млн. лева през 2016 година (данните са от годишните финансови доклади на “Мини Марица-изток ”).
Това са половин милиард лв., които остават в България, а не финансират стопанските системи на други страни.
“Мини Марица-изток ” заплащат годишно близо четвърт милиард лв. за заплати и осигуровки, които освен устоят над 7000 миньори, само че доста количество пенсионери, държавни чиновници или здравни служащи.
По-интересното е, че целият комплекс в маришкия въглищен басейн съставлява най-големият индустриален бранш в България. Общо “Мини Марица-изток ”, Топлоелектрическа централа “Марица-изток 2 ”, Топлоелектрическа централа “КонтурГлобал Марица Изток 3 ”, Топлоелектрическа централа “Ей И Ес Гълъбово ” и Топлоелектрическа централа “Брикел ” имат годишни доходи за 2017 година от близо 2,5 милиарда лева, т.е. обезпечават над 2,5% от Брутният вътрешен продукт (по настоящи цени) на страната.
Само за съпоставяне, цялата нефтопреработвателна промишленост в България (без търговията с нефтопродукти) има двойно по-нисък резултат. Единственият съперник на маришкия басейн са рудодобивните предприятия в Средногорието.
Въпреки непрекъснатите рецензии към “старите ” Топлоелектрическа централа (някои от които са по-млади от огромна част от замърсяващия автопарк в България), без тях към този момент е освен немислима стабилността на енергийната система в страната, само че в стопанската система на страната би се отворила забележителна дупка. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ