Трябва да се мисли за хората, а не за спасяването на олигарсите
ТЕЦ-Бобов дол гори отпадък с позволение на министъра Нено Димов, който съдът задължи да разгласи какво съдържат отпадъците
© Капитал Владислав Панев е капиталов съветник и съпредседател на " Зелено придвижване ", част от " Демократична България " Два месеца откогато разгласих първите фотоси на разтоварване на насипен италиански отпадък в Топлоелектрическа централа " Брикел ", Гълъбово, и към този момент имаме възприятието, че цялата страна е вмирисана. Гражданите дават сериозен отпор във Враца и Перник, а кметът на Бобов дол (нищо, че е определена от партията на Ковачки) намерено се разгласи против горенето на боклуци. Истината е, че тези градове към този момент не са толкоз феодално подвластни от назначения от властта водещ шеф. Членството в Европейския съюз с изключение на всичко друго води до повече други възможности пред хората – едни ще отидат да работят в чужбина, а пък вложители се борят за труда на оставащите в България. Дефицитът на пазара усилва приходите бързо, даже и в затънтените краища на страната (макар и към момента да са незадоволителни, въпреки всичко растежът е двоен от 2008 година насам).
Всичко това прави хората по-свободни, по-малко подвластни от един финансов стопанин. И в случай че през 90-те работата можеше да се слага над здравето (защото беше дефицит), в този момент не е по този начин. Очевидно е, че подобен огромен импорт на отпадък и облаги за десетки милиони евро няма по какъв начин да станат без рамото на премиера.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Припомням каква е обстановката сега. Италия се задъхва от отпадъци, опита се да ги прати в Румъния, само че безрезултатно. В последна сметка се откри слабото звено в Европейски Съюз – слаба институционално и корумпирана българска администрация. Първо е бил изработен от опит да се доставят боклуци на металургични фабрики. Не се е получило - поради неналичието на икономическа успеваемост. В ТЕЦ-ове, свързвани с Ковачки, обаче подобен проблем няма. И по този начин става вероятен вносът на (по консервативни оценки) десетки хиляди тонове боклуци и горенето им (или подготовката за това) в топлоцентрали, които нямат нужната технология това да става задоволително екологично, тъй че да не заплашва здравето на хората и природата. Българският предприемач получава съгласно източници 70-100 евро на звук задето освобождава италианците от боклука им, а по-късно поради когенерация ( " високоефективно " произвеждане на електрическа сила и пара за отопление) получава и преференциални цени от НЕК. " Брикел " продава на 17.5 ст. за киловатчас. За съпоставяне борсовата цена на тока постоянно е двойно по-ниска.
Два значими въпроса за публичността на акцията по импорт на отпадък ми идват мислено:
Къде е Бойко Борисов?
Очевидно е, че подобен огромен импорт и облаги за десетки милиони евро няма по какъв начин да се осъществят без рамото на премиера. Няколко кметове на ГЕРБ към този момент надушиха заплахата, идваща с локалните избори, и гласно застанаха против желанията за горене в техните общини. Дори кметът на Бобов дол, определена с поддръжката на партията на Ковачки, зае страната на съгражданите си. Кметът на Гълъбово пък съгласно локални хора живее главно в Австрия при родственици и на чист въздух и се прибира в подопечния си град единствено за публични събития, като визитата на президента Румен Радев преди десетина дни.
Премиерът Борисов отклонява тематиката и не приказва за нея, даже и когато бизнес асоциациите въстанаха против покачващите се и поради Ковачки цени на електрическата енергия. Той към този момент е воденичен камък освен за енергетиката (където задълженията се натрупат бързо), само че и за цялата българска промишленост. Няма реакция от Комисия за защита на конкуренцията или други ведомства обаче. Освен че локалните Регионална инспекция за опазване на околната среда издават разрешителни и не вършат инспекции за съблюдаване на екологични правила (и да вършат, са чисто формални). От дебатите за софийския инсинератор (сам по себе си незадоволително чист) знаем, че цената за създаване на апаратура за горене на боклуци при съблюдаване на правила е към 150 млн. евро, или 3-4 млн евро за мегават мощ. Никой не е чувал в ТЕЦ-ове, които горят или се канят да горят боклуци, да са правени каквито и да било вложения. По-скоро вътрешни хора споделят, че нищо такова не се прави.
Ковачки към този момент е воденичен камък освен за енергетиката, само че и за цялата българска промишленост
Фотограф: Георги Кожухаров
Какви са козовете на Ковачки?
Държи топлоснабдяването на няколко средноголеми български града – Враца, Сливен и други. Рухване на структурите му значи проблеми за отоплението на десетки хиляди семейства. Коза с изкарването на служащи на улицата го е играл неведнъж. И ръководещите се плашат.
Според мен обаче вярната политика би трябвало да бъде не да пазим работни места с цената на всичко (дори и когато са мощно субсидирани), а да пазим хората. Сметките ми демонстрират, че в случай че се спрат дотациите за най-мръсните производства и те бъдат принудени да затворят (а това трябваше да стане от дълго време, тъй като не дават отговор на стандартите), за страната ще бъде по-евтино да заплаща досегашните приходи на чиновниците за години напред, в сравнение с да ги поддържа на изкуствено дишане. А при настоящия пазар на труда едва ли доста хора биха стояли без работа дълго време. Отделно това би отворило опция за нахлуване на нови технологии и превръщане на бранша. А въпреки всичко бъдещето на България съгласно мен е стопанска система, основана на знанието, не толкоз на естествените запаси. Така че козовете на Ковачки единствено на пръв взор са съществени. И виновността за това, че получава съдействието на институциите, не е негова, а на самата администрация. На най-горните й равнища. Той единствено се възползва от конюнктурата, както доста други на негово място биха създали. Така че задачата е да се утвърдят правила на работа, с които престъпването на някои правила да стане невероятно. Няколко кметове на ГЕРБ към този момент надушиха заплахата преди локалните избори и гласно застанаха против желанията за горене в техните общини.
Хората от дълго време изпревариха страната като нрав. Властта още живее в аналоговата ера, а светът е цифров, в който технологиите от XX век са просто остарели. Горенето на боклуци се случва и в развитите страни, само че могат да се толерират единствено когато се употребяват най-хубавите технологии против замърсяване с диоксини, фурани и други субстанции. Подобни фабрики работят в огромни европейски столици. Швеция внася над 1 млн. тона боклуци годишно. В България това не може да се допусне толкоз елементарно от хората, тъй като липсва каквото и да е доверие в институциите, че ще наблюдават за спазването на нормите. Изграждането му ще е муден и толерантен развой. И се надявам да се случи, тъй като другояче около сухото ще гори и мокрото. Ще гоним и подготвени да съблюдават разпоредбите бизнесмени. А не би трябвало.
Къде са Зелените?
Този въпрос се задава постоянно по конгреси, от време на време несъмнено и с съображение, без значение че е фиктивен в някои лаборатории. Така или другояче е добил гражданственост. Като съпредседател на " Зелено придвижване " бях измежду първите, повдигнали тематиката. Оттогава съм се срещнал с хора от всички наранени региони. Те са в действителност изплашени за здравето си, и то с съображение. Какво по-ценно има от него, изключително при тази демографска обстановка в България. Възмутен жител на Гълъбово дори ми описа при какво състояние няма да има проблем да се горят отпадъци в града и хората да не недоволстват - в случай че по образеца на околни села (превзети от мини " Марица-изток " ) бъдат овъзмездени с жилища в Стара Загора да вземем за пример, а имуществото им в Гълъбово бъде платено в брой. И е прав. Ако сме склонни непринудено да обявим карантинна зона по образеца на Чернобил, това е решение. Не доста мъдро и дълготрайно обаче. Това е голяма земя, която ще коства все по-скъпо. И когато става въпрос дали считам, че е добре да я тровим за утешение на страни, които не знаят какво да си вършат боклука – тогава съм родолюбец. Не мисля, че е добра концепция. Затова или положителни и безвредни за здравето технологии, или нищо.
А къде е Гешев?
Кандидатът за основен прокурор на статуквото в последно време обикаляше страната във всевъзможни акции да ни избавя от неприятните. Обещава да въздаде правдивост за " престъпния преход " с " прокуратура, която да е отворена към проблемите и болките на хората ". Оказва се обаче, че му е комфортно да се връща 30 години обратно за " проблемите и болките на хората ", само че не и да види по какъв начин един от същинските герои на несправедливия преход източва страната и трови хората в този момент.
Вместо да толерира мръсни бизнеси, държавното управление час по скоро би трябвало да се заеме с стратегии за различна претовареност за работещите във въгледобивния бранш. И да спре да лъже, че браншът в този тип може да изкара повече от няколко години. Бизнесът има потребност от тези хора и съм уверен, че с съответна политика те ще си намерят достойното място. Но би трябвало да се мисли за хората, а не за спасяването на олигарсите.
© Капитал Владислав Панев е капиталов съветник и съпредседател на " Зелено придвижване ", част от " Демократична България " Два месеца откогато разгласих първите фотоси на разтоварване на насипен италиански отпадък в Топлоелектрическа централа " Брикел ", Гълъбово, и към този момент имаме възприятието, че цялата страна е вмирисана. Гражданите дават сериозен отпор във Враца и Перник, а кметът на Бобов дол (нищо, че е определена от партията на Ковачки) намерено се разгласи против горенето на боклуци. Истината е, че тези градове към този момент не са толкоз феодално подвластни от назначения от властта водещ шеф. Членството в Европейския съюз с изключение на всичко друго води до повече други възможности пред хората – едни ще отидат да работят в чужбина, а пък вложители се борят за труда на оставащите в България. Дефицитът на пазара усилва приходите бързо, даже и в затънтените краища на страната (макар и към момента да са незадоволителни, въпреки всичко растежът е двоен от 2008 година насам).
Всичко това прави хората по-свободни, по-малко подвластни от един финансов стопанин. И в случай че през 90-те работата можеше да се слага над здравето (защото беше дефицит), в този момент не е по този начин. Очевидно е, че подобен огромен импорт на отпадък и облаги за десетки милиони евро няма по какъв начин да станат без рамото на премиера.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Припомням каква е обстановката сега. Италия се задъхва от отпадъци, опита се да ги прати в Румъния, само че безрезултатно. В последна сметка се откри слабото звено в Европейски Съюз – слаба институционално и корумпирана българска администрация. Първо е бил изработен от опит да се доставят боклуци на металургични фабрики. Не се е получило - поради неналичието на икономическа успеваемост. В ТЕЦ-ове, свързвани с Ковачки, обаче подобен проблем няма. И по този начин става вероятен вносът на (по консервативни оценки) десетки хиляди тонове боклуци и горенето им (или подготовката за това) в топлоцентрали, които нямат нужната технология това да става задоволително екологично, тъй че да не заплашва здравето на хората и природата. Българският предприемач получава съгласно източници 70-100 евро на звук задето освобождава италианците от боклука им, а по-късно поради когенерация ( " високоефективно " произвеждане на електрическа сила и пара за отопление) получава и преференциални цени от НЕК. " Брикел " продава на 17.5 ст. за киловатчас. За съпоставяне борсовата цена на тока постоянно е двойно по-ниска.
Два значими въпроса за публичността на акцията по импорт на отпадък ми идват мислено:
Къде е Бойко Борисов?
Очевидно е, че подобен огромен импорт и облаги за десетки милиони евро няма по какъв начин да се осъществят без рамото на премиера. Няколко кметове на ГЕРБ към този момент надушиха заплахата, идваща с локалните избори, и гласно застанаха против желанията за горене в техните общини. Дори кметът на Бобов дол, определена с поддръжката на партията на Ковачки, зае страната на съгражданите си. Кметът на Гълъбово пък съгласно локални хора живее главно в Австрия при родственици и на чист въздух и се прибира в подопечния си град единствено за публични събития, като визитата на президента Румен Радев преди десетина дни.
Премиерът Борисов отклонява тематиката и не приказва за нея, даже и когато бизнес асоциациите въстанаха против покачващите се и поради Ковачки цени на електрическата енергия. Той към този момент е воденичен камък освен за енергетиката (където задълженията се натрупат бързо), само че и за цялата българска промишленост. Няма реакция от Комисия за защита на конкуренцията или други ведомства обаче. Освен че локалните Регионална инспекция за опазване на околната среда издават разрешителни и не вършат инспекции за съблюдаване на екологични правила (и да вършат, са чисто формални). От дебатите за софийския инсинератор (сам по себе си незадоволително чист) знаем, че цената за създаване на апаратура за горене на боклуци при съблюдаване на правила е към 150 млн. евро, или 3-4 млн евро за мегават мощ. Никой не е чувал в ТЕЦ-ове, които горят или се канят да горят боклуци, да са правени каквито и да било вложения. По-скоро вътрешни хора споделят, че нищо такова не се прави.
Ковачки към този момент е воденичен камък освен за енергетиката, само че и за цялата българска промишленост
Фотограф: Георги Кожухаров
Какви са козовете на Ковачки?
Държи топлоснабдяването на няколко средноголеми български града – Враца, Сливен и други. Рухване на структурите му значи проблеми за отоплението на десетки хиляди семейства. Коза с изкарването на служащи на улицата го е играл неведнъж. И ръководещите се плашат.
Според мен обаче вярната политика би трябвало да бъде не да пазим работни места с цената на всичко (дори и когато са мощно субсидирани), а да пазим хората. Сметките ми демонстрират, че в случай че се спрат дотациите за най-мръсните производства и те бъдат принудени да затворят (а това трябваше да стане от дълго време, тъй като не дават отговор на стандартите), за страната ще бъде по-евтино да заплаща досегашните приходи на чиновниците за години напред, в сравнение с да ги поддържа на изкуствено дишане. А при настоящия пазар на труда едва ли доста хора биха стояли без работа дълго време. Отделно това би отворило опция за нахлуване на нови технологии и превръщане на бранша. А въпреки всичко бъдещето на България съгласно мен е стопанска система, основана на знанието, не толкоз на естествените запаси. Така че козовете на Ковачки единствено на пръв взор са съществени. И виновността за това, че получава съдействието на институциите, не е негова, а на самата администрация. На най-горните й равнища. Той единствено се възползва от конюнктурата, както доста други на негово място биха създали. Така че задачата е да се утвърдят правила на работа, с които престъпването на някои правила да стане невероятно. Няколко кметове на ГЕРБ към този момент надушиха заплахата преди локалните избори и гласно застанаха против желанията за горене в техните общини.
Хората от дълго време изпревариха страната като нрав. Властта още живее в аналоговата ера, а светът е цифров, в който технологиите от XX век са просто остарели. Горенето на боклуци се случва и в развитите страни, само че могат да се толерират единствено когато се употребяват най-хубавите технологии против замърсяване с диоксини, фурани и други субстанции. Подобни фабрики работят в огромни европейски столици. Швеция внася над 1 млн. тона боклуци годишно. В България това не може да се допусне толкоз елементарно от хората, тъй като липсва каквото и да е доверие в институциите, че ще наблюдават за спазването на нормите. Изграждането му ще е муден и толерантен развой. И се надявам да се случи, тъй като другояче около сухото ще гори и мокрото. Ще гоним и подготвени да съблюдават разпоредбите бизнесмени. А не би трябвало.
Къде са Зелените?
Този въпрос се задава постоянно по конгреси, от време на време несъмнено и с съображение, без значение че е фиктивен в някои лаборатории. Така или другояче е добил гражданственост. Като съпредседател на " Зелено придвижване " бях измежду първите, повдигнали тематиката. Оттогава съм се срещнал с хора от всички наранени региони. Те са в действителност изплашени за здравето си, и то с съображение. Какво по-ценно има от него, изключително при тази демографска обстановка в България. Възмутен жител на Гълъбово дори ми описа при какво състояние няма да има проблем да се горят отпадъци в града и хората да не недоволстват - в случай че по образеца на околни села (превзети от мини " Марица-изток " ) бъдат овъзмездени с жилища в Стара Загора да вземем за пример, а имуществото им в Гълъбово бъде платено в брой. И е прав. Ако сме склонни непринудено да обявим карантинна зона по образеца на Чернобил, това е решение. Не доста мъдро и дълготрайно обаче. Това е голяма земя, която ще коства все по-скъпо. И когато става въпрос дали считам, че е добре да я тровим за утешение на страни, които не знаят какво да си вършат боклука – тогава съм родолюбец. Не мисля, че е добра концепция. Затова или положителни и безвредни за здравето технологии, или нищо.
А къде е Гешев?
Кандидатът за основен прокурор на статуквото в последно време обикаляше страната във всевъзможни акции да ни избавя от неприятните. Обещава да въздаде правдивост за " престъпния преход " с " прокуратура, която да е отворена към проблемите и болките на хората ". Оказва се обаче, че му е комфортно да се връща 30 години обратно за " проблемите и болките на хората ", само че не и да види по какъв начин един от същинските герои на несправедливия преход източва страната и трови хората в този момент.
Вместо да толерира мръсни бизнеси, държавното управление час по скоро би трябвало да се заеме с стратегии за различна претовареност за работещите във въгледобивния бранш. И да спре да лъже, че браншът в този тип може да изкара повече от няколко години. Бизнесът има потребност от тези хора и съм уверен, че с съответна политика те ще си намерят достойното място. Но би трябвало да се мисли за хората, а не за спасяването на олигарсите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ