Лагос, Нигерия – На 9 юли, когато президентът на Нигерия Бола Тинубу беше назначен за председател на Икономическата общност на Западноафриканските държави (ECOWAS), той подчерта, че регионът, който стана свидетел на пет успешни преврата от 2020 г. насам, няма да толерира повече.
„Трябва да стоим твърдо на демокрацията. Няма управление, свобода и върховенство на закона без демокрация“, каза той.
Първият тест за тази решителност вече е налице.
Само 15 дни след тази реч, членовете на президентската охрана на Нигер задържаха президента Мохамед Базум и обявиха смяна на правителството – четвъртата западноафриканска държава, направила това от толкова години.
Тинубу бързо осъди преврата и изпрати делегация, водена от президента на Бенин Патрис Талон, в Ниамей за посредничество. Нигерийският президент също е имал отделни разговори с вицепрезидента на САЩ Камала Харис и други чуждестранни лидери по въпроса.
В неделя той председателства извънредна среща на върха на ECOWAS в Абуджа, която завърши с налагането на редица други санкции, включително зона забранена за полети над Нигер. Блокът също така издаде едноседмичен ултиматум на ръководеното от Абдурахман Чиани временно военно правителство в Нигер за възстановяване на конституционния ред или риск от евентуално използване на сила.
След това лидерът на Чад Махамат Деби също беше изпратен като пратеник на блока в Ниамей, за да се срещне с главни действащи лица там.
„Нигерия се завръща“
Анализатори казват, че бързата реакция на Тинубу е вдъхнала нова енергия в геополитическото лидерство на Нигерия в Африка след очевидното му отсъствие след мандата на Олусегун Обасанджо като президент между 1999 и 2007 г.
„С позата на Тинубу можем да видим, че Нигерия се връща на сцената“, каза за Ал Джазира Реми Аджибева, бивш директор по политическите въпроси в Комисията на ECOWAS, който също присъства на срещата.
Но преди ултиматума на ECOWAS има въпроси относно това дали Тинубу може да утвърди авторитета си като Обасанджо, бивш генерал, чиято яростна позиция срещу преврата помогна за възпирането на заговорниците в Африка.
От 1990 г. до днес в Африка е имало 43 преврата и 41 неуспешни опита, според едно преброяване на базираната в Лагос консултантска служба за геополитически риск, SBM Intelligence. Най-малко опити, 13, са направени в периода между 2000 г. и 2009 г., в сравнение с 36 опита между 2010 г. и 2019 г. и след това девет опита от 2020 г. до момента.
В Нигерия самоувереността на Тинубу се възприема като намерение да засили популярността си в чужбина, докато той става все по-непопулярен у дома.
Неговата победа на президентските избори през февруари се оспорва от двете най-големи опозиционни партии, които се позовават на широко разпространени изборни злоупотреби и твърдят, че той не може да се кандидатира.
Поредица от ранни реформи – включително премахването на популярната субсидия за гориво – предназначена да преразгледа най-голямата икономика в Африка, също доведе до спираловидно нарастване на разходите за живот.
Следователно твърдата му позиция като ръководител на ECOWAS се тълкува като опит да укрепи международното си положение.
„Мисля, че той иска да укрепи международните си авторитети и може би дори в страната, като бъде видян като поемащ водеща регионална роля по въпроса за Нигер“, каза Натаниел Пауъл, анализатор за Африка в геополитическата консултантска компания Oxford Analytica.
>Съществуват също опасения дали регионалния блок може да отговори на заплахата си с действия.
Нигерия предостави най-много войници за регионални мироопазващи сили, които се намесиха в гражданските войни в региона повече от две десетилетия. Мироопазващите сили започнаха с около 3000 войници, предоставени от пет държави, преди да нараснат до около 10 000 души персонал от шест държави.
Но вътрешните конфликти в рамките на границите на Нигерия свиха външната мощ на това, което някога се смяташе за една от най-добрите армии в Африка и като разширение можеше също да засегне всяка подобна регионална сила.
Ръководената от Нигерия намеса в Нигер може да се окаже деликатен балансиращ акт за Тинубу, който все още е без кабинет.
„Това са две страни: способността на Tinubu действително да свърши нещо в действителност и способността да изглежда, че прави нещо, управлението на изображението“, каза Пауъл. „И той може да бъде по-успешен от страна на управлението на изображения.“
Преходното военно правителство на Нигер вече предупреди срещу всякаква външна намеса. В сряда техните колеги в Мали и Буркина Фасо предупредиха, че ще третират всеки опит за военно възстановяване на Базум на власт като „обявяване на война“ срещу тях и това ще разцепи ECOWAS.
Военните интервенции също могат да бъдат непопулярни в Нигерия и евентуално да доведат до протести, предупреди Ннамди Обаси, експерт по Нигерия в Международната кризисна група (ICG).
„Вече има критики към правителството, което е толкова загрижено за външен проблем, когато се смята, че бавно реагира на предизвикателствата, свързани с икономиката и сигурността в страната“, каза той.
„Влошаване на бунта“
Но има и опасения, че липсата на намеса в Нигер може да бъде също толкова лоша.
Този юли Омар Турей, ръководител на Комисията на ECOWAS, каза на ООН, че е имало 1800 „терористични атаки“ в Западна Африка само през първата половина на 2023 г., довели до 4600 смъртни случая и разселване на 4,5 милиона души. Ситуацията, добави Турей, е „откъс от ужасяващото въздействие на несигурността“.
В Мали, Буркина Фасо и Гвинея продължаващите атаки от въоръжени групи и нарастващите антифренски настроения предоставиха възможност на военните режими в тези бивши френски колонии да забавят сроковете за връщане към цивилното ръководство.
Експертите казват, че въоръжените групировки са спечелили повече позиции в Мали и Буркина Фасо въпреки превратите там и прогнозират подобна траектория за Нигер, ако режимът остане в сила.
„Една от критиките на Чиани към подхода на Базум е холистичната му стратегия за ограничаване на бунтовниците и участието му в разрешаването на конфликти“, каза Пауъл пред Ал Джазира. „Това, което ще видим, е по-насилствен военен отговор на бунта, което ще влоши бунта.“
Ефект на вълни
Каквито и да са намеренията на Tinubu, има и други съображения за сигурност за блока.
Нигерия споделя 1609 км (1000 мили) граница с Нигер, което е от решаващо значение за сигурността и на двете страни. В югоизточната част на Дифа, близо до северозападните и североизточните региони на Нигерия, където отдавна действат въоръжени групировки, включително Боко Харам, несигурността все още е широко разпространена. В родния регион на Чиани, нестабилния Тилабери в западната част на Нигер близо до границата с Буркина Фасо, има скок в нападенията от бандитски банди.
По-нататъшната нестабилност в Нигер, който е единственият буфер с натоварената от криза Либия, също може да доведе до вълнообразен ефект за Нигерия, казват експерти.
Нигер също е партньор в ръководените от Нигерия съвместни сили, които се бият с въоръжени групировки в района на езерото Чад, така че координиран от Нигерия военен отговор в Нигер може също да притъпи ефективността на тази единица.
„Тази [конфронтация] ще намали натиска върху джихадистите и бандитите в района на езерото Чад и ще създаде място за разширяване на техните операции. Не е в интерес нито на Нигерия, нито на Нигер да участват в такъв вид военна конфронтация“, каза Обаси от ICG.
Определящ тест
Последната намеса на ECOWAS в държава членка беше през 2016 г., когато бившият президент на Гамбия Яхя Джамех отказа да се оттегли след изборна загуба. Днес има продължителна носталгия по дните на тези мисии.
За експертите Нигер, който отдавна се смята за относително стабилен в региона на Сахел след първия му демократичен преход през 2021 г., може да бъде определящ тест за Тинубу и блока.
„Начинът, по който лидерите на ECOWAS се справят с този [преврат], до голяма степен ще определи не как ще се справят следващите превратаджии, а политиката в Африка като цяло... Ако направят грешка отново, това ще има обратен ефект. Те трябва да обединят усилията си и да дадат пример.” каза Аджибева.
Източник: Ал Джазира
