Петя Белелиева: Без инфраструктура не трябва да се строи в София
Тесни улици, високи жилищни здания, липса на тротоари и зелени площи, безсистемно паркирали коли, замърсен въздух и безконечен брой магазини, плод на градоустройствени неточности и нерешени проблеми. Това е резултатът от безразборното строителство последните 30 години, строителство посредством нарушение на закона и остроумно заобикаляне на строителните правила.
Презастрояването – сензитивната тематика за столичани!
Малко софиянци знаят, че с изключение на Закон за устройство на територията, наред с другите правила и правила, през 2007 година бе признат Закон за устройството и застрояването на Столична Община, който контролира разпоредбите на строителството на територията ѝ. Една закъсняла, само че извънредно значима смяна от предходната 2018 година ограничи височината на застрояването в ъгловите имоти, до позволената за постройката и се надявам над бъдещите здания да не се извисяват чудати и лишени от всякаква хармония архитектурни решения.
Всички се възхищаваме на красивите остарели здания в столицата, само че какъв брой нови здания бихте нарекли красиви?! Малко, извънредно малко, а постоянно издигнатите нови здания са еднотипни и безлични и повода не е неналичието на положителни архитекти.
Един дребен, само че значителен пропуск в закона е неналичието на правила, които да регламентират съгласуването на новите здания по повод техния повсеместен образ, подобен който да се вписва в околната среда, както във връзка с архитектурен жанр и детайли, по този начин и по цвят.
И законодателната самодейност не е наложително да бъде подхваната само и единствено от Камарата на архитектите, която видно досега не се вълнува от казуса.
София е динамично разрастващ се град и с популистки хрумвания няма по какъв начин да бъдат решени сериозните проблеми с презастрояването. Независимо, че смятам концепцията за мораториум върху строителството за последна, виждам на същата на решение до приемане на нов Общ организационен проект на София.
Естествено, един нов организационен проект няма по какъв начин с магическа пръчка да реши насъбраните проблеми, само че ще сложи началото на отбягване на бъдещи такива, стига да не дава опция за заобикаляне на разпоредбите.
Прост образец – с гаражите в центъра на столицата, превърнати в магазини, колите автоматизирано отиват на улицата; ателиетата в новите блокове, които се употребяват за жилищни потребности, само че нямат гаражи; фамилиите с повече от един автомобил, само че с едно паркинг място; блоковете в крайните квартали без канализация; неналичието на междублоково пространство с опция за паркиране даже за посетители на живущите; както и неналичието на паркинги в центъра на столицата. Примерите са доста, само че решенията са относително елементарни – без построена инфраструктура – транспортна, инженерна, канализационна и информационна – не би трябвало да се строи.
Презастрояването води до повече поданици, повече коли, от там проблеми с почистването на града, в това число до утежняване качеството на въздуха.
Мръсният въздух – всички еко – деятели се надпреварват да сигнализират, че се дължи на старите коли и тапите. Свикнахме да слушаме за фините прахови частици, само че никой досега не загатна, че не колите са главният замърсител, а трафикът, в доста случаи поради организацията на придвижване, безогледно ограничаване на еднопосочните улици, множеството светофари, организацията на градския превоз и неналичието на паркинги.
Не се загатва количество прахуляк от строителството, всекидневно, който способства за мръсните улици; отоплението на въглища в крайните квартали на столицата и големият брой колите, на приходящите всекидневно, по работа или друга причина.
Крайно време е да приказваме за придвижване без коли. Всеки има право самичък да реши с какво му е комфортно да се придвижва, и сходен метод е дискриминационен. През зимния интервал, поради липса на снегопочистването в избрани региони, автомобилът е единственото обикновено средство за напредване.
Не на последно място като проблем, обвързван с презастрояването, е реституцията. Проблем, който основава и ще продължи да основава неудобства, тъй като земята е възобновена в действителни граници, само че за същите тези земи има към този момент планувани мероприятия като улици, паркове, учебни заведения, детски градини, – и общината следва да ги отчужди при високи цени. Да, с реституцията е възобновена една неправда по отношение на хората, само че всички те желаят да строят, в региона няма улици, и упованията са общината да построи такива.
При цялото ми почитание към собствеността, въпреки всичко става въпрос за аграрни земи, в които улици няма. Това, че с смяна в регулационните проекти към днешна дата обстановката е изменена, то е редно да се уреди процедура по безплатно подаяние на част от поземлените парцели, с цел да му бъде построена улица, а не да се отчуждават от парцели и да се заплащат хиляди квадратни метри, само че за сметка на всички софиянци.
Проблемите са доста, остава вярата, че новият организационен проект, ще приключи порочните практики и ще съобрази всички недоразумения, с цел да се подсигурява вярното и закономерно застрояване в града, понижаване на височината на застрояване в крайните квартали, възбрана за строителство на блокове в региони с преобладаващи еднофамилни къщи, прецизно съблюдаване на устройствения проект и никакви благоприятни условия за изменението му и отклоняване при планиране, както и крайни ограничения – срутване на етажи от здания, построени над разрешената височина и компактност и най-после, наложителен следващ надзор, с цялата мощ на закона. /БГНЕС
———-
Адвокат Петя Белелиева. Анализът е написан особено за БГНЕС.
Презастрояването – сензитивната тематика за столичани!
Малко софиянци знаят, че с изключение на Закон за устройство на територията, наред с другите правила и правила, през 2007 година бе признат Закон за устройството и застрояването на Столична Община, който контролира разпоредбите на строителството на територията ѝ. Една закъсняла, само че извънредно значима смяна от предходната 2018 година ограничи височината на застрояването в ъгловите имоти, до позволената за постройката и се надявам над бъдещите здания да не се извисяват чудати и лишени от всякаква хармония архитектурни решения.
Всички се възхищаваме на красивите остарели здания в столицата, само че какъв брой нови здания бихте нарекли красиви?! Малко, извънредно малко, а постоянно издигнатите нови здания са еднотипни и безлични и повода не е неналичието на положителни архитекти.
Един дребен, само че значителен пропуск в закона е неналичието на правила, които да регламентират съгласуването на новите здания по повод техния повсеместен образ, подобен който да се вписва в околната среда, както във връзка с архитектурен жанр и детайли, по този начин и по цвят.
И законодателната самодейност не е наложително да бъде подхваната само и единствено от Камарата на архитектите, която видно досега не се вълнува от казуса.
София е динамично разрастващ се град и с популистки хрумвания няма по какъв начин да бъдат решени сериозните проблеми с презастрояването. Независимо, че смятам концепцията за мораториум върху строителството за последна, виждам на същата на решение до приемане на нов Общ организационен проект на София.
Естествено, един нов организационен проект няма по какъв начин с магическа пръчка да реши насъбраните проблеми, само че ще сложи началото на отбягване на бъдещи такива, стига да не дава опция за заобикаляне на разпоредбите.
Прост образец – с гаражите в центъра на столицата, превърнати в магазини, колите автоматизирано отиват на улицата; ателиетата в новите блокове, които се употребяват за жилищни потребности, само че нямат гаражи; фамилиите с повече от един автомобил, само че с едно паркинг място; блоковете в крайните квартали без канализация; неналичието на междублоково пространство с опция за паркиране даже за посетители на живущите; както и неналичието на паркинги в центъра на столицата. Примерите са доста, само че решенията са относително елементарни – без построена инфраструктура – транспортна, инженерна, канализационна и информационна – не би трябвало да се строи.
Презастрояването води до повече поданици, повече коли, от там проблеми с почистването на града, в това число до утежняване качеството на въздуха.
Мръсният въздух – всички еко – деятели се надпреварват да сигнализират, че се дължи на старите коли и тапите. Свикнахме да слушаме за фините прахови частици, само че никой досега не загатна, че не колите са главният замърсител, а трафикът, в доста случаи поради организацията на придвижване, безогледно ограничаване на еднопосочните улици, множеството светофари, организацията на градския превоз и неналичието на паркинги.
Не се загатва количество прахуляк от строителството, всекидневно, който способства за мръсните улици; отоплението на въглища в крайните квартали на столицата и големият брой колите, на приходящите всекидневно, по работа или друга причина.
Крайно време е да приказваме за придвижване без коли. Всеки има право самичък да реши с какво му е комфортно да се придвижва, и сходен метод е дискриминационен. През зимния интервал, поради липса на снегопочистването в избрани региони, автомобилът е единственото обикновено средство за напредване.
Не на последно място като проблем, обвързван с презастрояването, е реституцията. Проблем, който основава и ще продължи да основава неудобства, тъй като земята е възобновена в действителни граници, само че за същите тези земи има към този момент планувани мероприятия като улици, паркове, учебни заведения, детски градини, – и общината следва да ги отчужди при високи цени. Да, с реституцията е възобновена една неправда по отношение на хората, само че всички те желаят да строят, в региона няма улици, и упованията са общината да построи такива.
При цялото ми почитание към собствеността, въпреки всичко става въпрос за аграрни земи, в които улици няма. Това, че с смяна в регулационните проекти към днешна дата обстановката е изменена, то е редно да се уреди процедура по безплатно подаяние на част от поземлените парцели, с цел да му бъде построена улица, а не да се отчуждават от парцели и да се заплащат хиляди квадратни метри, само че за сметка на всички софиянци.
Проблемите са доста, остава вярата, че новият организационен проект, ще приключи порочните практики и ще съобрази всички недоразумения, с цел да се подсигурява вярното и закономерно застрояване в града, понижаване на височината на застрояване в крайните квартали, възбрана за строителство на блокове в региони с преобладаващи еднофамилни къщи, прецизно съблюдаване на устройствения проект и никакви благоприятни условия за изменението му и отклоняване при планиране, както и крайни ограничения – срутване на етажи от здания, построени над разрешената височина и компактност и най-после, наложителен следващ надзор, с цялата мощ на закона. /БГНЕС
———-
Адвокат Петя Белелиева. Анализът е написан особено за БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ