Африканска жега в Пловдив, има и догони
Термометърът удря 39 - 40 градуса на слънце, да му мислят туристите, щото и пловдивчани са приели като житейска даденост известна част от годината да се усещат като африканци, а за гостите на одеве приключилия Международен фестивал от Мали пък средата си е добра.
При тях сега е дъждовният сезон, от края на май до септември всеки ден вали. Това споделя Джейкъб Дуньо, лидер на осемчленната групировка, която се трансформира в атракцията на тазгодишния фестивал.
Живописните танцьори и музиканти са част от фолклорен отбор от 60 души, всичките доброволци, които танцуват и пеят, когато не работят във фермите си. Всички те придвижват до нас, а преди този момент са пренесли на фестивали в Италия и Франция, част от традициите на догонската просвета.
Догоните са към 300 000 души, живеещи на 220 кв. км в централното плато на Мали, на юг от завоя на река Нигер покрай града Бандиагара в района на Мопти. Официалният език на Мали, която е била френска колония, е френски, локалният общ език е бамбара.
За да дойдат в Пловдив на фестивал, осемте догона са били подкрепени от двама пловдивчани, които изпитват дълготраен интерес към самобитната просвета, оживяла епохи и практикувана и до през днешния ден. Религията на догоните е анимистика, те не контактуват непосредствено с Бог, а посредством каменни скулптури.
След навлизането на исляма с берберите в 12 век, той също е публикуван там, както и християнството, само че и до момента водещото е античната религиозна традиция. Полигамията е позната там и един мъж може да има и 20 деца, в случай че е догон анимист, при ислямистите въпреки всичко има някакво ограничаване до 4 деца.
Голямата мистерия към догоните, е обвързвана с астрономията. Без да имат никаква техника, те почитат звездата Сириус, която назовават По Толо. Описани са и звезди, които няма по какъв начин да бъдат видени без телескоп, което пък вкарва в загадката и вероятно посещаване на извънземна цивилизация. Дали догоните в действителност са познавали Сириус и са били посетени от извънземни, е една от огромните интриги в астрономията още в 30-те години на предишния век. Според някои откриватели, това е същинска мистификация.
Мали е република от 1991 година, през днешния ден догоните са малцинство, само че след бурни времена, живеят относително умерено и се прехранват със земеделие и отглеждане на животни. Изнасят просо и фасул, сами си отглеждат още доста култури. Традициите им са устойчиви и ги съблюдават и до през днешния ден.
Макар и в границите на република, догоните на процедура се ръководят от огон- определен с тежка и дълга процедура възрастен човек, тип старейшина, който е предназначен да взема решение значими духовни и политически задания на популацията. По силата на традицията, той има повече власт от всеки кмет и се явява формален представител на малцинството на национално равнище.
След като бъде определен, контактът му с хората минава на друго ниво- немислимо е да отиде елементарен човек и да приказва с него, молбите и жалбите се внасят пред скулптури, а той ги взема решение. Обречен на самотност, огонът може и да почине, само че това излиза наяве, когато девицата, другояче ходеща всеки ден да му чисти, спре да върви.
Макар и догоните да са предшествани от хората телем, пигмеи, чиито каменни фигурки личат на високите скали с пещерни жилища, днешните участници в Международния фолклорен фестивал в Пловдив са с естествен растеж, някои и високи. В концертите си танцуваха на кокили, при откриването един от тях падна от високо, стъписаната аудитория видя, по какъв начин го подвигнаха, развързаха и той си стъпи на краката. За да дойдат тук, те са желали разрешението на огона.
За да финансират пътуването си, продаваха тия дни в изложба Тракарт, чийто собственик Жорж Трак е един от двамата основатели и спонсори на поканата, сувенири- дървени и глинени статуетки, декорации. Преди две години Жорж Трак, ваятел и хазаин на оживени културни прояви в Пловдив, посети догоните в Мали и донесе забавни фотоси.
Днес виждаме персонажите от неговите екзотични фрагменти на пловдивските улици и това в действителност е необичайно. Колкото и огромен и пъстър да е светът, в един миг става дребен. И някак комфортен. А историята на догоните в действителност е забавна. В изследователския център Тракарт в Пловдив има непрекъсната експозиция с артефакти от нея.
При тях сега е дъждовният сезон, от края на май до септември всеки ден вали. Това споделя Джейкъб Дуньо, лидер на осемчленната групировка, която се трансформира в атракцията на тазгодишния фестивал.
Живописните танцьори и музиканти са част от фолклорен отбор от 60 души, всичките доброволци, които танцуват и пеят, когато не работят във фермите си. Всички те придвижват до нас, а преди този момент са пренесли на фестивали в Италия и Франция, част от традициите на догонската просвета.
Догоните са към 300 000 души, живеещи на 220 кв. км в централното плато на Мали, на юг от завоя на река Нигер покрай града Бандиагара в района на Мопти. Официалният език на Мали, която е била френска колония, е френски, локалният общ език е бамбара.
За да дойдат в Пловдив на фестивал, осемте догона са били подкрепени от двама пловдивчани, които изпитват дълготраен интерес към самобитната просвета, оживяла епохи и практикувана и до през днешния ден. Религията на догоните е анимистика, те не контактуват непосредствено с Бог, а посредством каменни скулптури.
След навлизането на исляма с берберите в 12 век, той също е публикуван там, както и християнството, само че и до момента водещото е античната религиозна традиция. Полигамията е позната там и един мъж може да има и 20 деца, в случай че е догон анимист, при ислямистите въпреки всичко има някакво ограничаване до 4 деца.
Голямата мистерия към догоните, е обвързвана с астрономията. Без да имат никаква техника, те почитат звездата Сириус, която назовават По Толо. Описани са и звезди, които няма по какъв начин да бъдат видени без телескоп, което пък вкарва в загадката и вероятно посещаване на извънземна цивилизация. Дали догоните в действителност са познавали Сириус и са били посетени от извънземни, е една от огромните интриги в астрономията още в 30-те години на предишния век. Според някои откриватели, това е същинска мистификация.
Мали е република от 1991 година, през днешния ден догоните са малцинство, само че след бурни времена, живеят относително умерено и се прехранват със земеделие и отглеждане на животни. Изнасят просо и фасул, сами си отглеждат още доста култури. Традициите им са устойчиви и ги съблюдават и до през днешния ден.
Макар и в границите на република, догоните на процедура се ръководят от огон- определен с тежка и дълга процедура възрастен човек, тип старейшина, който е предназначен да взема решение значими духовни и политически задания на популацията. По силата на традицията, той има повече власт от всеки кмет и се явява формален представител на малцинството на национално равнище.
След като бъде определен, контактът му с хората минава на друго ниво- немислимо е да отиде елементарен човек и да приказва с него, молбите и жалбите се внасят пред скулптури, а той ги взема решение. Обречен на самотност, огонът може и да почине, само че това излиза наяве, когато девицата, другояче ходеща всеки ден да му чисти, спре да върви.
Макар и догоните да са предшествани от хората телем, пигмеи, чиито каменни фигурки личат на високите скали с пещерни жилища, днешните участници в Международния фолклорен фестивал в Пловдив са с естествен растеж, някои и високи. В концертите си танцуваха на кокили, при откриването един от тях падна от високо, стъписаната аудитория видя, по какъв начин го подвигнаха, развързаха и той си стъпи на краката. За да дойдат тук, те са желали разрешението на огона.
За да финансират пътуването си, продаваха тия дни в изложба Тракарт, чийто собственик Жорж Трак е един от двамата основатели и спонсори на поканата, сувенири- дървени и глинени статуетки, декорации. Преди две години Жорж Трак, ваятел и хазаин на оживени културни прояви в Пловдив, посети догоните в Мали и донесе забавни фотоси.
Днес виждаме персонажите от неговите екзотични фрагменти на пловдивските улици и това в действителност е необичайно. Колкото и огромен и пъстър да е светът, в един миг става дребен. И някак комфортен. А историята на догоните в действителност е забавна. В изследователския център Тракарт в Пловдив има непрекъсната експозиция с артефакти от нея.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ