Някои от най-могъщите „барони-разбойници“ в историята на Америка
Терминът „ Барон-разбойник “ (Robber Baron) се отнася до лица от края на 19 и началото на 20 век – американски финансисти, които печелят големи суми посредством постоянно доста съмнителни практики.
Корпоративната лакомия не е нищо ново в Америка. Въпреки това мнозина споделят, че страната е издигната с напъните и рисковете точно на хора като мъжете от този листата, както и други (всички от които са жители на Съединените щати). Някои от тях също са филантропи, изключително откакто се пенсионират. Но фактът, че дават пари по-късно в живота си, не повлиява включването им в този лист.
Джон Д. Рокфелер (1839 – 1937) се счита от множеството хора за най-богатия човек в американската история. Той основава Standard Oil Company през 1870 година дружно с сътрудници, измежду които брат му Уилям, Самюъл Андрюс, Хенри Флаглер, Джабез А. Бостуик и Стивън В. Харкнес. Рокфелер управлява компанията до 1897 година.
В един миг Standard Oil управлява към 90% от целия разполагаем нефт в Съединени американски щати. Той съумява да реализира това като изкупува по-малко ефективни компании за рандеман, както и конкуренцията. Използва доста несправедливи практики, с цел да помогне на компанията си да пораства, в това число взе участие в картел, което довежда до дълбоки отстъпки за неговата компания да доставя на ниска цена нефт, до момента в който се начисляват доста по-високи цени за съперниците.
Компанията му се разраства отвесно и хоризонтално и скоро е атакувана като монопол. Законът за антитръстовия надзор на Шерман от 1890 година е основен при започване на разбиването на тръста. През 1904 година журналистът Ида Тарбел разгласява „ Историята на Standard Oil Company “, разкривайки злоупотребите с власт, които компанията е правила през годините. През 1911 година Върховният съд на САЩ уличава компанията в нарушаване на Закона на Шерман и разпорежда нейното раздробяване.
Роденият в Шотландия Андрю Карнеги (1835 – 1919) е спорен в доста връзки. Той е основен състезател в основаването на стоманодобивната промишленост, като в процеса натрупва и личното си благосъстояние, преди по-късно да го раздаде. Той се издига от чирак в текстилна компания в железен магнат.
Андрю съумява да натрупа благосъстоянието си, като добива и управлява всички аспекти на индустриалния развой на стомана. Въпреки това, не постоянно е бил най-хубавият шеф за своите служащи, макар изказванията му, че те би трябвало да имат право да се обединят в синдикати. Всъщност той взема решение да понижи заплатите на служащите в завода си през 1892 година, което води до трагични стачки. Насилието избухва, откакто компанията наема пазачи, с цел да разбие стачкуващите, което довежда до редица смъртни случаи. Карнеги взема решение да се пенсионира на 65-годишна възраст, с цел да оказва помощ на другите, като отваря над 2000 библиотеки и по различен метод влага в обучение.
Джон Пирпонт Морган (1837 – 1913) е прочут с това, че реорганизира редица съществени железници, дружно с консолидацията на General Electric, International Harvester и US Steel.
Той е роден в богато семейство и стартира да работи в банковата компания на татко си. След това става сътрудник в компания, която ще се трансформира в основен финансист на държавното управление на Съединени американски щати. До 1895 година компанията е преименувана на J.P. Morgan and Company и скоро става една от най-богатите и мощни банкови компании в света. Той се включва в железниците през 1885 година, като реорганизира редица от тях. След Паниката от 1893 година съумява да завоюва задоволително железопътен състав, с цел да стане един от най-големите притежатели на жп. линии в света. Компанията му даже съумява да помогне по време на Депресията, като дава милиони злато на хазната.
През 1891 година Морган урежда основаването на General Electric и сливането й с US Steel през 1902 година, което води до International Harvester. Също по този начин съумява да получи финансов надзор върху редица застрахователни компании и банки.
Корнелиус Вандербилт (1794–1877) е корабен и железопътен магнат, който съумява да се издигне от нищото и става един от най-богатите хора в Америка през 19 век. Той е първият човек, наименуван барон-разбойник, в публикация в The New York Times на 9 февруари 1859 година.
Вандербилт работи в корабоплаването, преди да стартира собствен личен бизнес, ставайки един от най-големите оператори на параходи в Америка. Репутацията му на безсърдечен съперник нараства паралелно с благосъстоянието му. До 60-те години на 19 век той взема решение да премине към железопътната промишленост. Като образец за неговата жестокост – когато се пробва да придобие Централната железопътна компания на Ню Йорк, той не разрешава на пасажерите или товарите й да стъпват на неговите личните линии. Това значи, че те не са в положение да се свържат с градовете на запад. По този метод Централната железница е принудена да му продаде контролния си пакет.
В последна сметка Вандербилт ще управлява всички железопътни линии от Ню Йорк до Чикаго. Когато умира, той към този момент е натрупал над 100 милиона $.
