Ще приключи ли британската криза с оставката на Тереза Мей?
Тереза Мей обезверено се опитваше да извърши желанието на британците, изразено на извършения през юни 2016 година референдум за Брекзит – тогава с дребна преднина завоюваха последователите на излизането от Европейски Съюз. Мей направи голям брой неточности, политическите й благоприятни условия бяха лимитирани, а съперниците й – безмилостни. Накрая съпартийците й изчерпаха търпението си и я принудиха да подаде оставка. Така обаче съвсем нищо не се взема решение, а просто ще се даде опция на различен да се опита да направи това, което Тереза Мей не съумя.
Какво ще стане след оставката й? Нищо изключително. Ще станем очевидци на нормалната борба за лидерския пост в Консервативната партия, а спечелилият ще стане и министър-председател; крайният период, до който Англия би трябвало да напусне Европейски Съюз при незнайни условия, остава 31 октомври, а преди този момент евентуално ще има парламентарни избори - тест за обединението на торите и за Лейбъристката партия.
Възможно е Мей да е взела вярното решение, като разгласи отдръпването си, до момента в който се организираха изборите за Европарламент. Резултатите от вота са сериозен проблем за двете съществени партии, най-много за консерваторите заради връщането на Найджъл Фарадж с новата му партия „ Брекзит “, и са знак за това, което следва. Набиращата мощ партия, която поддържа Брекзит и е срещу участието в Европейски Съюз, заплашва да сътвори още по-голямо разделяне в редиците на Консервативната партия. Резултатите от евровота на групировката на Фарадж
са първият залп в борбата за бъдещото развиване на Консервативната партия
на Острова. Борбата за водачество ще покаже бъдещия състав на групировката и идеологическия баланс в редиците й.
Засега любимец е някогашният кмет на Лондон Борис Джонсън, който беше министър на външните работи в кабинета на Мей. Той е доста харизматичен, само че непредсказуем политик, който съумя да яхне вълната „ Брекзит “ и стана един от най-известните последователи на излизането на Англия от Европейски Съюз по време на акцията през 2016 година Джонсън обаче следва да бъде съден по обвинявания, че е излъгал обществото за Брекзит. Той е по едно и също време спорна и ярка персона. Преди време, когато бъдещето на Мей изглеждаше много неразбираемо, той имаше дребен късмет да победи в борбата за лидерския пост в Консервативната партия. Днес обаче е считан за един от най-подходящите претенденти, което може да избави торите от финален ерес, а и има поддръжката на най-убедените последователи на Брекзит.
Тереза Мей подава оставка на 7 юни, само че тя ще остане на поста, до момента в който не бъде определен приемникът й. Джонсън би трябвало да мине през всички тествания в битката за лидерския пост, като към този момент е ясно, че ще има доста съперници. Членовете на Консервативната партия ще би трябвало да съпоставят евентуалните вреди, пред които обединението може да се изправи, в случай че си избере друг претендент. Освен това в борбата за водачеството Джонсън може независимо да унищожи всичко. Когато нещо опира персонално до него, всичко е допустимо.
Независимо от резултата от борбата за лидерския пост
идващият английски министър председател ще би трябвало да изведе страната от Европейски Съюз
Мей три пъти се опита да убеди депутатите да поддържат проекта й и всякога не успяваше – като при един от опитите претърпя най-тежкото парламентарно проваляне в историята на страната. Тя се опита да реши въпроса в границите на партията си и когато се оказа в задънена улица, инициира преговори с опозиционната Лейбъристка партия и с нейния водач Джеръми Корбин. Преговорите не дадоха резултат и не доведоха до никаква смяна.
Лидерите на Европейски Съюз дефинираха нов краен период за Брекзит – 31 октомври, и подчертаха, че повече няма да дават отсрочвания. Това може да докара до корав Брекзит, което значи Англия да напусне Европейски Съюз, без да има проект за последващите си дейности. Привържениците на корав Брекзит в Консервативната партия поддържат сходен вид с обяснението, че Англия може и е длъжна сама да дефинира ориста си. Други пък по изцяло обясними аргументи се тормозят от вредите, които ще аргументи това на националната стопанска система и на позицията на страната в света.
Може ли следващият премиер по-добре да се оправи с тази задача? Новият водач, който поддържа Брекзит, ще се изправи пред същите различия, които са в основата на неуспеха на Тереза Мей. Англия може скоро да разбере, че зад неуспеха на Мей не стоят единствено нейните дейности. Провалът е на цялата английска политическа система.
Тереза Мей пое премиерския пост от Дейвид Камерън, който подаде оставка, откакто загуби референдума за Брекзит. Той направи залог и загуби. По-късно Мей също направи залог и загуби, когато реши да организира изключителни избори през 2017 година Тя се надяваше, че този избор ще й разреши да усили броя на депутатите си в Народното събрание и ще укрепи позициите й в хода на диалозите за Брекзит. Тези избори обаче доведоха до " неустойчив парламент ", лишиха й власт и най-после дефинираха ориста й като министър-председател. Изборът на правоприемник на Мей
евентуално ще докара до парламентарни избори
Като се имат поради вътрешните безредици в Консервативната партия, новите избори може да дадат на лейбъристите опция да се върнат на власт за първи път в границите на последното десетилетие. Но и в Лейбъристката партия има проблеми, а водачът й Корбин има доста слаби места.
В момента английската политика се разделя минимум на четири посоки. Съществува обичайното съревнование сред двете съществени партии – консерватори и лейбъристи, макар че и двете обединения губят последователи. Има фундаментално разделяне в страната по въпроса за Брекзит – поддръжници на излизането от Европейски Съюз и такива, които желаят страната да остане част от него. Тези различия отслабиха обединенията на двете партии и изправиха управленията им пред доста комплицирани задания.
Корбин, който от мнозина е считан за последовател на Брекзит и за съперник на участието в Европейски Съюз, отхвърля ясно да формулира позицията си по най-важния въпрос в английската политика. Той ловко заобикаля да отговори всеки път, когато публицистите го питат. По време на акцията за евровота направи същото, като съобщи, че желае партията му да може да притегли гласоподаватели, които имат разнообразни отзиви по отношение на Брекзит. Ако разделянето в Консервативната партия се резервира и в случай че на гласоподавателите се предложи ефикасен инструмент за реализацията на Брекзит, лейбъристите могат да дойдат на власт, макар че доста гласоподаватели два пъти ще се замислят дали желаят да оставят ориста си в ръцете на Корбин.
Британската политика е парализирана към този момент 2 години – поради разочарованието и недоволството на гласоподавателите. Досега обект на гнева им беше Мей. Но идващите няколко месеца ще покажат дали страната не страда от систематичен крах, или смяната на ръководството може да върне доверието, което мощно пострада в последните 2 години.
Какво ще стане след оставката й? Нищо изключително. Ще станем очевидци на нормалната борба за лидерския пост в Консервативната партия, а спечелилият ще стане и министър-председател; крайният период, до който Англия би трябвало да напусне Европейски Съюз при незнайни условия, остава 31 октомври, а преди този момент евентуално ще има парламентарни избори - тест за обединението на торите и за Лейбъристката партия.
Възможно е Мей да е взела вярното решение, като разгласи отдръпването си, до момента в който се организираха изборите за Европарламент. Резултатите от вота са сериозен проблем за двете съществени партии, най-много за консерваторите заради връщането на Найджъл Фарадж с новата му партия „ Брекзит “, и са знак за това, което следва. Набиращата мощ партия, която поддържа Брекзит и е срещу участието в Европейски Съюз, заплашва да сътвори още по-голямо разделяне в редиците на Консервативната партия. Резултатите от евровота на групировката на Фарадж
са първият залп в борбата за бъдещото развиване на Консервативната партия
на Острова. Борбата за водачество ще покаже бъдещия състав на групировката и идеологическия баланс в редиците й.
Засега любимец е някогашният кмет на Лондон Борис Джонсън, който беше министър на външните работи в кабинета на Мей. Той е доста харизматичен, само че непредсказуем политик, който съумя да яхне вълната „ Брекзит “ и стана един от най-известните последователи на излизането на Англия от Европейски Съюз по време на акцията през 2016 година Джонсън обаче следва да бъде съден по обвинявания, че е излъгал обществото за Брекзит. Той е по едно и също време спорна и ярка персона. Преди време, когато бъдещето на Мей изглеждаше много неразбираемо, той имаше дребен късмет да победи в борбата за лидерския пост в Консервативната партия. Днес обаче е считан за един от най-подходящите претенденти, което може да избави торите от финален ерес, а и има поддръжката на най-убедените последователи на Брекзит.
Тереза Мей подава оставка на 7 юни, само че тя ще остане на поста, до момента в който не бъде определен приемникът й. Джонсън би трябвало да мине през всички тествания в битката за лидерския пост, като към този момент е ясно, че ще има доста съперници. Членовете на Консервативната партия ще би трябвало да съпоставят евентуалните вреди, пред които обединението може да се изправи, в случай че си избере друг претендент. Освен това в борбата за водачеството Джонсън може независимо да унищожи всичко. Когато нещо опира персонално до него, всичко е допустимо.
Независимо от резултата от борбата за лидерския пост
идващият английски министър председател ще би трябвало да изведе страната от Европейски Съюз
Мей три пъти се опита да убеди депутатите да поддържат проекта й и всякога не успяваше – като при един от опитите претърпя най-тежкото парламентарно проваляне в историята на страната. Тя се опита да реши въпроса в границите на партията си и когато се оказа в задънена улица, инициира преговори с опозиционната Лейбъристка партия и с нейния водач Джеръми Корбин. Преговорите не дадоха резултат и не доведоха до никаква смяна.
Лидерите на Европейски Съюз дефинираха нов краен период за Брекзит – 31 октомври, и подчертаха, че повече няма да дават отсрочвания. Това може да докара до корав Брекзит, което значи Англия да напусне Европейски Съюз, без да има проект за последващите си дейности. Привържениците на корав Брекзит в Консервативната партия поддържат сходен вид с обяснението, че Англия може и е длъжна сама да дефинира ориста си. Други пък по изцяло обясними аргументи се тормозят от вредите, които ще аргументи това на националната стопанска система и на позицията на страната в света.
Може ли следващият премиер по-добре да се оправи с тази задача? Новият водач, който поддържа Брекзит, ще се изправи пред същите различия, които са в основата на неуспеха на Тереза Мей. Англия може скоро да разбере, че зад неуспеха на Мей не стоят единствено нейните дейности. Провалът е на цялата английска политическа система.
Тереза Мей пое премиерския пост от Дейвид Камерън, който подаде оставка, откакто загуби референдума за Брекзит. Той направи залог и загуби. По-късно Мей също направи залог и загуби, когато реши да организира изключителни избори през 2017 година Тя се надяваше, че този избор ще й разреши да усили броя на депутатите си в Народното събрание и ще укрепи позициите й в хода на диалозите за Брекзит. Тези избори обаче доведоха до " неустойчив парламент ", лишиха й власт и най-после дефинираха ориста й като министър-председател. Изборът на правоприемник на Мей
евентуално ще докара до парламентарни избори
Като се имат поради вътрешните безредици в Консервативната партия, новите избори може да дадат на лейбъристите опция да се върнат на власт за първи път в границите на последното десетилетие. Но и в Лейбъристката партия има проблеми, а водачът й Корбин има доста слаби места.
В момента английската политика се разделя минимум на четири посоки. Съществува обичайното съревнование сред двете съществени партии – консерватори и лейбъристи, макар че и двете обединения губят последователи. Има фундаментално разделяне в страната по въпроса за Брекзит – поддръжници на излизането от Европейски Съюз и такива, които желаят страната да остане част от него. Тези различия отслабиха обединенията на двете партии и изправиха управленията им пред доста комплицирани задания.
Корбин, който от мнозина е считан за последовател на Брекзит и за съперник на участието в Европейски Съюз, отхвърля ясно да формулира позицията си по най-важния въпрос в английската политика. Той ловко заобикаля да отговори всеки път, когато публицистите го питат. По време на акцията за евровота направи същото, като съобщи, че желае партията му да може да притегли гласоподаватели, които имат разнообразни отзиви по отношение на Брекзит. Ако разделянето в Консервативната партия се резервира и в случай че на гласоподавателите се предложи ефикасен инструмент за реализацията на Брекзит, лейбъристите могат да дойдат на власт, макар че доста гласоподаватели два пъти ще се замислят дали желаят да оставят ориста си в ръцете на Корбин.
Британската политика е парализирана към този момент 2 години – поради разочарованието и недоволството на гласоподавателите. Досега обект на гнева им беше Мей. Но идващите няколко месеца ще покажат дали страната не страда от систематичен крах, или смяната на ръководството може да върне доверието, което мощно пострада в последните 2 години.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ