Последната олимпийска шампионка в леката атлетика Тереза Маринова: Искаме ли елитен спорт, трябва елитно обезпечение
Тереза Маринова е последната българска шампионка в леката атлетика. На олимпиадата в Сидни през 2000 година звездата ни взе златото в дисциплината троен скок. Дъщеря е на Мончо Маринов, народен рекордьор на 800 м през 1974 година
След края на кариерата си Маринова стана треньор на деца и се надява скоро да не й задават въпрос като на последната ни олимпийска шампионка в леката атлетика. В извънредно изявление за „ Труд “ Тереза взе отношение и по предлаганите промени в закона за хазарта.
– Г-жо Маринова, огромна полемика се развихри към лотариите и хазартните игри, които са съществени спонсори на спорта. Какво е вашето мнение?
– То се съдържа във въпроса ви. Аз съм човек от спорта и доста неща виждам от вътрешната страна. Той се трансформира в една голяма промишленост, която генерира големи средства. Зад всеки състезателен резултат са нужни пари. И то не малко. Ако желаеме да имаме първокласен спорт, то би трябвало да имаме елитно поръчителство на нашите състезатели. В България има хора, които са подготвени да оказват помощ. И те са от най-различни области. Факт е, че хазартните компании и лотариите са едни от най-големите. Но какво значение има от каква сфера са? В международен мащаб тъкмо тези компании са движещата мощ. Ние ли би трябвало да сме първите, които да ги изгоним?
– Защо тогава хора от политическите среди са съперници?
– Когато един естествен човек отиде на спортно събитие, незабавно в очите му се набиват най-големите рекламодатели. Те са фирмите, с помощта на които спортът съществува. „ Еврофутбол “ да вземем за пример от години дава стипендии на младите. Продължава с цялостна мощ. И ние какво да създадем? Да ги поощрим или да ги забраним? Чух, че като на моето мнение са и много огромни спортисти отпред с Христо Стоичков. Разберете, България постоянно се е гордяла със своите триумфи по терени и зали. Политиците обичат да се снимат, когато печелим медали. Хайде да ни оказват помощ тогава. Компании като „ Еврофутбол “ са в помощ освен на професионалния спорт, само че и на подрастващите.
– Държавата дава ли задоволително или има потребност от спонсори?
– Естествено, че оказва помощ. И то с всичко, което е по силите й. Така е на всички места по света. Но огромните пари се генерират от спонсорите. Едва ли България ще е първата страна, която ще измисли нещо ново. Ако се пречи на спонсорите, хвърляме всичко на страната. Окей – дано се отдръпват. И какво? Спортът умира незабавно.
– Вие сте станахте състезател в остарелия строй. Как беше тогава?
– Хванах последните години от комунизма. Тогава спортът беше държавна политика. Нямаше потребност да се търсят спомагателни финанси, тъй като беше обезпечен. Но единствено 2-3 години изкарах в този строй. После всичко се обърна с главата надолу. Всеки състезател търси метод да се избави.
– Опозицията на вашето мнение е, че лотарийните билети разваляли хората. Предпочитали билет вместо самун. Сериозно ли е това?
– Не очаквайте аз да моля да се купуват или не купуват билети. Всеки човек е рационално създание и избира какво да направи. Но не никой не може да ме убеди, че вместо да купи самун, някой отива да си вземе билет. Несериозно е! Нападат лотарията, само че с българският състезателен тотализатор е същото. Малко ли реклами гледаме? Лоши ли са? Напротив – всеки човек живее с вярата, че ще усъвършенства битието си. Нека страната да намерения за живота на хората, а не за кой какви билети си купува. Право на персонален избор е. Нито сме първите, нито последните в света и не виждам проблем. Политиците би трябвало да създадат по този начин, че хората да са сигурни в утрешния ден.
– Как се развива вашата школа?
– Големите имена би трябвало да остават в спорта. Ние сме образецът. В последните години всеки от нас съумя да докара деца в региона си. И родителите стартират от ден на ден да обръщат внимание. Аз останах в атлетика и съм щастлива. Не го одобрявам като работа, а като идея.
– Склонни ли са спонсорите да дават пари, откакто няма комерсиален детайл?
– Мислите ли, че мога да провеждам толкоз огромни надпревари, без да има спонсори? Сумата е сериозна. И има хора, които са подготвени да вложат пари в бъдещето на нашите деца. Смятам, че те са за почитание. Много по-добре е малчуганите да спортуват, в сравнение с да гледат телефони и таблети.
– Вашите две деца занимават ли се със спорт?
– И двамата! Дъщеря ми тренира лека атлетика, само че е още дребна. Постоянно повтаря, че желае да е като мама. Синът ми избра спортната гимнастика. Безспорно повлия нашият фамилен другар Данчо Йовчев Аз не ги натискам да стават професионални спортисти. Те сами ще изберат пътя си.
– Като учител в НСА на какво учите студентите?
– Работата с тях е доста по-различна от тази с децата. Дава ми по-общ взор върху спорта. Пред мен са бъдещите треньори на България и ми е забавно да работим дружно. Срещам хора с най-различни идеологии. Много от тях идват извънредно стимулирани. Едни желаят единствено с деца да работят, други – с експерти. Разбира се, има и такива, на които не им харесва. Питам ги за какво си губят 4-5 години от живота. Но всеки си избира самичък. Аз доста пъти афиширах, че няма да съм треньора, а станах.
– Вярно ли е, че сте упражнявали скрито като дете?
– Да. Моят татко е прочут лекоатлет и беше срещу. Само майка ми знаеше. Докато един ден на вратата позвъниха няколко треньори, които ме желаеха в спортното учебно заведение. Не се дразня на татко ми, а в противен случай – желал е най-хубавото за мен и брат ми.
– Да не стопира и внуците в този момент?
– Радва им се, не ги стопира. А и аз не бих му разрешила. Родителят би трябвало да поддържа децата си. Далеч съм от концепцията, че ще станат професионални спортисти. Животът ще покаже.
– Вие сте последната олимпийска шампионка на България в леката атлетика. Кога ще е идната?
Много ненавиждам това определение и най-много, че то е правилно. Дано още в Токио някой българин завоюва златото. Да си олимпийски първенец е нещо доста, мъчно и съществено. Най-важното е да имаме повече мощни спортисти, които да са в Топ 10 на света. Тогава можем гордо да кажем – България е мощ в леката атлетика или който и да е спорт. Една птичка пролет не прави. И златни медали не носи.
След края на кариерата си Маринова стана треньор на деца и се надява скоро да не й задават въпрос като на последната ни олимпийска шампионка в леката атлетика. В извънредно изявление за „ Труд “ Тереза взе отношение и по предлаганите промени в закона за хазарта.
– Г-жо Маринова, огромна полемика се развихри към лотариите и хазартните игри, които са съществени спонсори на спорта. Какво е вашето мнение?
– То се съдържа във въпроса ви. Аз съм човек от спорта и доста неща виждам от вътрешната страна. Той се трансформира в една голяма промишленост, която генерира големи средства. Зад всеки състезателен резултат са нужни пари. И то не малко. Ако желаеме да имаме първокласен спорт, то би трябвало да имаме елитно поръчителство на нашите състезатели. В България има хора, които са подготвени да оказват помощ. И те са от най-различни области. Факт е, че хазартните компании и лотариите са едни от най-големите. Но какво значение има от каква сфера са? В международен мащаб тъкмо тези компании са движещата мощ. Ние ли би трябвало да сме първите, които да ги изгоним?
– Защо тогава хора от политическите среди са съперници?
– Когато един естествен човек отиде на спортно събитие, незабавно в очите му се набиват най-големите рекламодатели. Те са фирмите, с помощта на които спортът съществува. „ Еврофутбол “ да вземем за пример от години дава стипендии на младите. Продължава с цялостна мощ. И ние какво да създадем? Да ги поощрим или да ги забраним? Чух, че като на моето мнение са и много огромни спортисти отпред с Христо Стоичков. Разберете, България постоянно се е гордяла със своите триумфи по терени и зали. Политиците обичат да се снимат, когато печелим медали. Хайде да ни оказват помощ тогава. Компании като „ Еврофутбол “ са в помощ освен на професионалния спорт, само че и на подрастващите.
– Държавата дава ли задоволително или има потребност от спонсори?
– Естествено, че оказва помощ. И то с всичко, което е по силите й. Така е на всички места по света. Но огромните пари се генерират от спонсорите. Едва ли България ще е първата страна, която ще измисли нещо ново. Ако се пречи на спонсорите, хвърляме всичко на страната. Окей – дано се отдръпват. И какво? Спортът умира незабавно.
– Вие сте станахте състезател в остарелия строй. Как беше тогава?
– Хванах последните години от комунизма. Тогава спортът беше държавна политика. Нямаше потребност да се търсят спомагателни финанси, тъй като беше обезпечен. Но единствено 2-3 години изкарах в този строй. После всичко се обърна с главата надолу. Всеки състезател търси метод да се избави.
– Опозицията на вашето мнение е, че лотарийните билети разваляли хората. Предпочитали билет вместо самун. Сериозно ли е това?
– Не очаквайте аз да моля да се купуват или не купуват билети. Всеки човек е рационално създание и избира какво да направи. Но не никой не може да ме убеди, че вместо да купи самун, някой отива да си вземе билет. Несериозно е! Нападат лотарията, само че с българският състезателен тотализатор е същото. Малко ли реклами гледаме? Лоши ли са? Напротив – всеки човек живее с вярата, че ще усъвършенства битието си. Нека страната да намерения за живота на хората, а не за кой какви билети си купува. Право на персонален избор е. Нито сме първите, нито последните в света и не виждам проблем. Политиците би трябвало да създадат по този начин, че хората да са сигурни в утрешния ден.
– Как се развива вашата школа?
– Големите имена би трябвало да остават в спорта. Ние сме образецът. В последните години всеки от нас съумя да докара деца в региона си. И родителите стартират от ден на ден да обръщат внимание. Аз останах в атлетика и съм щастлива. Не го одобрявам като работа, а като идея.
– Склонни ли са спонсорите да дават пари, откакто няма комерсиален детайл?
– Мислите ли, че мога да провеждам толкоз огромни надпревари, без да има спонсори? Сумата е сериозна. И има хора, които са подготвени да вложат пари в бъдещето на нашите деца. Смятам, че те са за почитание. Много по-добре е малчуганите да спортуват, в сравнение с да гледат телефони и таблети.
– Вашите две деца занимават ли се със спорт?
– И двамата! Дъщеря ми тренира лека атлетика, само че е още дребна. Постоянно повтаря, че желае да е като мама. Синът ми избра спортната гимнастика. Безспорно повлия нашият фамилен другар Данчо Йовчев Аз не ги натискам да стават професионални спортисти. Те сами ще изберат пътя си.
– Като учител в НСА на какво учите студентите?
– Работата с тях е доста по-различна от тази с децата. Дава ми по-общ взор върху спорта. Пред мен са бъдещите треньори на България и ми е забавно да работим дружно. Срещам хора с най-различни идеологии. Много от тях идват извънредно стимулирани. Едни желаят единствено с деца да работят, други – с експерти. Разбира се, има и такива, на които не им харесва. Питам ги за какво си губят 4-5 години от живота. Но всеки си избира самичък. Аз доста пъти афиширах, че няма да съм треньора, а станах.
– Вярно ли е, че сте упражнявали скрито като дете?
– Да. Моят татко е прочут лекоатлет и беше срещу. Само майка ми знаеше. Докато един ден на вратата позвъниха няколко треньори, които ме желаеха в спортното учебно заведение. Не се дразня на татко ми, а в противен случай – желал е най-хубавото за мен и брат ми.
– Да не стопира и внуците в този момент?
– Радва им се, не ги стопира. А и аз не бих му разрешила. Родителят би трябвало да поддържа децата си. Далеч съм от концепцията, че ще станат професионални спортисти. Животът ще покаже.
– Вие сте последната олимпийска шампионка на България в леката атлетика. Кога ще е идната?
Много ненавиждам това определение и най-много, че то е правилно. Дано още в Токио някой българин завоюва златото. Да си олимпийски първенец е нещо доста, мъчно и съществено. Най-важното е да имаме повече мощни спортисти, които да са в Топ 10 на света. Тогава можем гордо да кажем – България е мощ в леката атлетика или който и да е спорт. Една птичка пролет не прави. И златни медали не носи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ