Жива вода за поколенията
Теодора ГЕОРГИЕВА
Сред 100 показани книги за литературния конкурс " Орфей " романът на Михаил Михайлов " Перфидни илюзии " е отличен с премия.
В своята книга създателят споделя за живота си - от момента, когато е 25-годишен, до наши дни, към този момент навършил 67. Но това не е автобиография, не е дневник с персонални прекарвания, не са и записки, венчаещи със популярност или мъстящи на врагове и противници. Това е разказ, изпълнен, по думите на проф. Валери Стефанов, " с красива пъстрота ", " даваща и отнемаща ". Това е изповед, само че и резюме за едно неспокойно време. Многобройни случки преливат в облици и размишления, всичко е оразмерено, дозирано, четивото е увличащо, темпото е ускоряващо. Питаме се - какво ще стане с основния воин? А той ни става все по-близък, все по-симпатичен със своя възхитен юношески наивитет, с безкрайната си борбеност и усърдие в зрелостта, с насъбраната мъдрост след края на перфидните илюзии.
Героят не захвърля илюзиите си в килера на презрението, виждаме ги изстрадани, осмислени и пречистени в> житейските му борби > Те са втъкани като ризница в сърцето на един човек, живял повече в Африка, в сравнение с в България, само че запазил любовта към родината и полезностите, които тя и фамилията му са вложили в него до 25-годишната му възраст.
Михаил Михайлов е надарен повествовател на истории. Те са толкоз доста! Повествованието е разграничено на 50 глави, може би по този начин е решил създателят или пък е умела комбинация на редакторката Екатерина Благоева. Със своята краткост те тласкат развиването на действието, придават му темп, разпалват любознанието на читателя. Михайлов владее умеенето да поддържа интереса, постоянно ползва контрастност в обстановките, езикът му е богат на смесени и противоположни нюанси: смешно-сладко, сериозно-горчиво, а след 30-а глава (когато стартира Преходът) става горестно-тръпчиво.
Началните глави навеждат на мисълта, че Михайлов би бил превъзходен кино сценарист. Тук разговорите са същински словесни откоси, фабулата е съвършена, действието - наситено напрегнато. Писателят не облича в бели одежди основния воин на романа, не го разкрасява и самосъжалява. Той е наследник на своето време, епохата го има и насочва в направления, предопределени от исторически стекли се условия. У него безстрашието и приключенската пристрастеност са съчетани със самоиронията, с насладата от елементарните неща в живота. Окрилен от своята младост, героят " подхвърча " по жълтите павета на " Царя " с развени от майския вятър къдрици. " Лъха на независимост " и като че ли дочува своята ария:
" Сега разбирам, че животът е бил хубав,
борихме се да бъде по-добър и обективен.
... стапя се денят в нощта... "
Като злокобно олицетворение на друга строфа от песента ( "... на следващия ден ще ме разстрелят... " ) пред него " се изправя мустакат здравеняга с черен " шлифер ". Представя се с безличното име " бате Гошо ". Възлага му задачата да разкрива враговете, които " подриват социалистическото бъдеще на Етиопия ". Ще работи под прикритието на трети секретар на българското посолство там, предпазен с дипломатически имунитет. Актът на убеждаването е увенчан със солидния мотив: " Пред теб е неповторимата опция да окажеш помощ на родината ни ". И съдбовният избор е изработен: " Няма потребност да мисля. Ще се оправя! - откликвам на един мирис, слисан от неочакваното си решение. "
Изпълнен с увереност, героят потегля по път, цялостен с неизвестности. А там, надалеч, под африканско небе в Етиопия го чакат тестванията, разочарованието и подозренията: "... не зная дали съм добър или неприятен. Живея във подправен свят, напоен с невярност на полезности и любов. Питам се за какво съм тук? Кой ме поведе насам? " Искрено съжалява, тъй като е бил предизвестен от татко си: " Не се увличай по революцията, сине. Болестта й е неизлечима. Ще схванеш, че е утопична, недостижима и в същото време ще се надяваш да победи. Ще живееш цялостен живот с перфидни илюзии. "
Кратка е кариерата на разузнавача, само че по-голямата част от книгата е за този интервал, когато реката на ориста му е отбита, отклонена в непознати крайбрежия. Михаил Михайлов не вини никого, само че си проличава от пристрастеността, с която написа, че страда по оня момък, възторжено крачил по " Царя ", запленен от майския ден. Успява да избави доста от него и от песента... само че чак в Намибия. " Дали тъй като в България беше студено и всичко, в което имах вяра, се разпадаше, или поради палмите, чистотата, спокойствието на хората и изобилието на африкански животни..., влюбвам се в Намибия от пръв взор. "
И ето го още веднъж самичък,> пътуващ към неизвестността > Решава да се изнесе дефинитивно в Намибия, ненапразно наричана " най-толерантната страна в Африка ". Трезво преценя ситуацията: " Нямам никаква визия по какъв начин ще си изкарвам хляба. " Активизира всички свои гении и умения: свири на бас китара, приказва няколко езика, има стаж на посланик, професионален ловджия е. И Намибия го посреща с отворени прегръдки: " Започвам работа като учител по музика в Колежа по изкуствата. "
По-късно го търсят от Министерството на външните работи да оказва помощ като почетен консул на България в Намибия. Той се отдава с родолюбив жар на тази активност, въпреки подписването на консулския протокол с решението да се бави с години.
Лазар Мурджев, другар по перо и ловни пристрастия на Михаил Михайлов, написа: " Така Мишо в разцвета на силите си, надарен, квалифициран, с отлична тапия по архитектура... хукна по света с осквернена душа, пренебрегнат и афектиран... Този чудноват посланик на времето е яхнал прикритието на всекидневието и като Дон Кихот на самия себе си, на личната си ничия принадлежност, развява знамето на България, знамето на Човешкия дух... " Това, което възстановява силите, което обогатява страстите на Михайлов, са срещите с приятелите, ловните излети, желанието да пояснява в свои творби> завещаната мъдрост на вековете > В новата му книга запаметяващи са тези фрагменти, в които споделя за африканската и българската природа. С какъв брой наслада е изпълнен героят на романа при срещата си с Омо, " една от най-големите реки на Етиопия ". Редовете за палавата газела Боцко, " откърмена " от него, са почтени да влезнат в детските читанки. Колко деликатност има в описанието на птицата, която плете гнездо за своята годеница! Срещата с грамадния глиган е и страховита, и вълнуваща. Това са картини, разказани с филигранни детайлности, с доста лиричен език. Тончо Жечев споделя в есето си " Митът за Одисей ", че "... историята на Одисей не е история на едно пътешестване, а история на едно завръщане. " И, ето, героят на Михаил Михайлов доближава назад в родната Итака. За да остане в нея - с огряна душа, с благослова: " Българийо! Майчице свята! Такава измъчена, страдаща, жална си ни още по-милна и свидна! "
През февруари 2022 година писателят и публицист Стоил Рошкев учредява премията за нов български разказ, наречена " Орфей ", а през юни към този момент е разгласен и спечелилият в състезанието. В този къс период съумяват да се впишат голям брой старания: на авторитетното жури по организацията и подбора на творбите, на Университетското издателство " Климент Охридски " с точно редакторско и полиграфично оформление, на художника Михаил Тенев, чиято лицева корица е възхитителна с ловко вложената символика. Така, малко по малко, ръкописът на Михаил Михайлов се трансформира в чудесния и награден разказ " Перфидни илюзии ", наименуван от проф. Андрей Пантев " книга за всеки дом и за всяко въображение ". Творба, събрала в себе си доста жар, младежка смелост, познание по какъв начин да претопяваме илюзиите в нова сплав от убеждения, трайни другарства, религия, обич и целенасоченост. Тези полезности, изстрадани и отвоювани от създателя Михаил Михайлов, са като жива вода за културата на България и за бъдните й генерации. > >
>
Сред 100 показани книги за литературния конкурс " Орфей " романът на Михаил Михайлов " Перфидни илюзии " е отличен с премия.
В своята книга създателят споделя за живота си - от момента, когато е 25-годишен, до наши дни, към този момент навършил 67. Но това не е автобиография, не е дневник с персонални прекарвания, не са и записки, венчаещи със популярност или мъстящи на врагове и противници. Това е разказ, изпълнен, по думите на проф. Валери Стефанов, " с красива пъстрота ", " даваща и отнемаща ". Това е изповед, само че и резюме за едно неспокойно време. Многобройни случки преливат в облици и размишления, всичко е оразмерено, дозирано, четивото е увличащо, темпото е ускоряващо. Питаме се - какво ще стане с основния воин? А той ни става все по-близък, все по-симпатичен със своя възхитен юношески наивитет, с безкрайната си борбеност и усърдие в зрелостта, с насъбраната мъдрост след края на перфидните илюзии.
Героят не захвърля илюзиите си в килера на презрението, виждаме ги изстрадани, осмислени и пречистени в> житейските му борби > Те са втъкани като ризница в сърцето на един човек, живял повече в Африка, в сравнение с в България, само че запазил любовта към родината и полезностите, които тя и фамилията му са вложили в него до 25-годишната му възраст.
Михаил Михайлов е надарен повествовател на истории. Те са толкоз доста! Повествованието е разграничено на 50 глави, може би по този начин е решил създателят или пък е умела комбинация на редакторката Екатерина Благоева. Със своята краткост те тласкат развиването на действието, придават му темп, разпалват любознанието на читателя. Михайлов владее умеенето да поддържа интереса, постоянно ползва контрастност в обстановките, езикът му е богат на смесени и противоположни нюанси: смешно-сладко, сериозно-горчиво, а след 30-а глава (когато стартира Преходът) става горестно-тръпчиво.
Началните глави навеждат на мисълта, че Михайлов би бил превъзходен кино сценарист. Тук разговорите са същински словесни откоси, фабулата е съвършена, действието - наситено напрегнато. Писателят не облича в бели одежди основния воин на романа, не го разкрасява и самосъжалява. Той е наследник на своето време, епохата го има и насочва в направления, предопределени от исторически стекли се условия. У него безстрашието и приключенската пристрастеност са съчетани със самоиронията, с насладата от елементарните неща в живота. Окрилен от своята младост, героят " подхвърча " по жълтите павета на " Царя " с развени от майския вятър къдрици. " Лъха на независимост " и като че ли дочува своята ария:
" Сега разбирам, че животът е бил хубав,
борихме се да бъде по-добър и обективен.
... стапя се денят в нощта... "
Като злокобно олицетворение на друга строфа от песента ( "... на следващия ден ще ме разстрелят... " ) пред него " се изправя мустакат здравеняга с черен " шлифер ". Представя се с безличното име " бате Гошо ". Възлага му задачата да разкрива враговете, които " подриват социалистическото бъдеще на Етиопия ". Ще работи под прикритието на трети секретар на българското посолство там, предпазен с дипломатически имунитет. Актът на убеждаването е увенчан със солидния мотив: " Пред теб е неповторимата опция да окажеш помощ на родината ни ". И съдбовният избор е изработен: " Няма потребност да мисля. Ще се оправя! - откликвам на един мирис, слисан от неочакваното си решение. "
Изпълнен с увереност, героят потегля по път, цялостен с неизвестности. А там, надалеч, под африканско небе в Етиопия го чакат тестванията, разочарованието и подозренията: "... не зная дали съм добър или неприятен. Живея във подправен свят, напоен с невярност на полезности и любов. Питам се за какво съм тук? Кой ме поведе насам? " Искрено съжалява, тъй като е бил предизвестен от татко си: " Не се увличай по революцията, сине. Болестта й е неизлечима. Ще схванеш, че е утопична, недостижима и в същото време ще се надяваш да победи. Ще живееш цялостен живот с перфидни илюзии. "
Кратка е кариерата на разузнавача, само че по-голямата част от книгата е за този интервал, когато реката на ориста му е отбита, отклонена в непознати крайбрежия. Михаил Михайлов не вини никого, само че си проличава от пристрастеността, с която написа, че страда по оня момък, възторжено крачил по " Царя ", запленен от майския ден. Успява да избави доста от него и от песента... само че чак в Намибия. " Дали тъй като в България беше студено и всичко, в което имах вяра, се разпадаше, или поради палмите, чистотата, спокойствието на хората и изобилието на африкански животни..., влюбвам се в Намибия от пръв взор. "
И ето го още веднъж самичък,> пътуващ към неизвестността > Решава да се изнесе дефинитивно в Намибия, ненапразно наричана " най-толерантната страна в Африка ". Трезво преценя ситуацията: " Нямам никаква визия по какъв начин ще си изкарвам хляба. " Активизира всички свои гении и умения: свири на бас китара, приказва няколко езика, има стаж на посланик, професионален ловджия е. И Намибия го посреща с отворени прегръдки: " Започвам работа като учител по музика в Колежа по изкуствата. "
По-късно го търсят от Министерството на външните работи да оказва помощ като почетен консул на България в Намибия. Той се отдава с родолюбив жар на тази активност, въпреки подписването на консулския протокол с решението да се бави с години.
Лазар Мурджев, другар по перо и ловни пристрастия на Михаил Михайлов, написа: " Така Мишо в разцвета на силите си, надарен, квалифициран, с отлична тапия по архитектура... хукна по света с осквернена душа, пренебрегнат и афектиран... Този чудноват посланик на времето е яхнал прикритието на всекидневието и като Дон Кихот на самия себе си, на личната си ничия принадлежност, развява знамето на България, знамето на Човешкия дух... " Това, което възстановява силите, което обогатява страстите на Михайлов, са срещите с приятелите, ловните излети, желанието да пояснява в свои творби> завещаната мъдрост на вековете > В новата му книга запаметяващи са тези фрагменти, в които споделя за африканската и българската природа. С какъв брой наслада е изпълнен героят на романа при срещата си с Омо, " една от най-големите реки на Етиопия ". Редовете за палавата газела Боцко, " откърмена " от него, са почтени да влезнат в детските читанки. Колко деликатност има в описанието на птицата, която плете гнездо за своята годеница! Срещата с грамадния глиган е и страховита, и вълнуваща. Това са картини, разказани с филигранни детайлности, с доста лиричен език. Тончо Жечев споделя в есето си " Митът за Одисей ", че "... историята на Одисей не е история на едно пътешестване, а история на едно завръщане. " И, ето, героят на Михаил Михайлов доближава назад в родната Итака. За да остане в нея - с огряна душа, с благослова: " Българийо! Майчице свята! Такава измъчена, страдаща, жална си ни още по-милна и свидна! "
През февруари 2022 година писателят и публицист Стоил Рошкев учредява премията за нов български разказ, наречена " Орфей ", а през юни към този момент е разгласен и спечелилият в състезанието. В този къс период съумяват да се впишат голям брой старания: на авторитетното жури по организацията и подбора на творбите, на Университетското издателство " Климент Охридски " с точно редакторско и полиграфично оформление, на художника Михаил Тенев, чиято лицева корица е възхитителна с ловко вложената символика. Така, малко по малко, ръкописът на Михаил Михайлов се трансформира в чудесния и награден разказ " Перфидни илюзии ", наименуван от проф. Андрей Пантев " книга за всеки дом и за всяко въображение ". Творба, събрала в себе си доста жар, младежка смелост, познание по какъв начин да претопяваме илюзиите в нова сплав от убеждения, трайни другарства, религия, обич и целенасоченост. Тези полезности, изстрадани и отвоювани от създателя Михаил Михайлов, са като жива вода за културата на България и за бъдните й генерации. > >
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ