Теодора Димова, В продължение на месец редовните коментатори уверяваха, че

Теодора Димова,
В продължение на месец постоянните коментатори уверяваха, че постоянно държавно управление ще има, защото всичко е нагласено. Сигурно мнозина бяха повярвали на това подстрекателство, тъй като в деня на гласуването всички бяха вперили взор в таблото, на което се изписват резултатите. Таблото изписа неудача. България не съумя да избере държавно управление, макар че за улеснение приписваме неуспеха на Народното събрание. Нали преди да се пристъпи към избиране на кабинет, се организират избори за Народно заседание, в което се случва това, което e заръчал народът. В Народното събрание се случва това, което се случва и отвън него.

Проблемът напълно не е единствено в това, че не доближават гласове. Почти всички партии се разцепиха, а когато една партия се разцепи, в нея се развиват процеси, сходни на деленето на атомното ядро. Затова се правеха прогнози, че някоя част от някоя партия ще поддържа кабинета. Да се разпореждат очаквания на държавно управление, определено „ с трикове “, както се изрази Борисов, е безнадеждно. Ние сме привикнали с всевъзможни трикове, само че този път неуспехът беше освен чист, само че и мечтан. Тези, които гласоподаваха срещу, най-вече говореха за нуждата от постоянно държавно управление, а тези, които го поддържаха, не бяха покрусени от неуспеха. Затова можем да повторим, че националните избраници постъпиха отговорно и направиха това, за което ги беше избрал народът. Защото в случай че народът в действителност искаше смяна, щеше да отиде да гласоподава за такава, а не да се надява, че ще я извърши, като не гласоподава. Следователно виновността да не се избере държавно управление е напълно на народа, само че защото той в никакъв случай не е отговорен, трансферира виновността на Народното събрание, което е избрал. По този метод Народното събрание въпреки всичко прави някаква работа – поема виновността.

Разломът в обществото е толкоз бездънен, колкото сред партиите. В предходният парламент беше формирано държавно управление, въпреки и наречено сглобка, само че след това всички и най-много участниците в нея, я заклеймяваха и сочеха своето присъединяване като най-голяма неточност и основна причина за последвалия избирателен крах. Но спад записаха и участвалите, и неучаствалите в ръководещата сглобка.

Това е закономерно, тъй като нашата народна власт е представителна. Имаме политическа партия „ Пряка народна власт “, само че тя също се употребява от инструментите на представителната, а резултатите, с които се показва, са прекомерно непредставителни. Съвременната народна власт е представителна, тъй като народът, като притежател на държавната власт, избира лица, които да го съставляват. И те – не може да се отхвърли – го съставляват изцяло съответно. Това че избраниците са представителна извадка на гласоподавателите става толкоз по-видно, колкото повече зачестяват предварителните избори. Избраниците освен съставляват гласоподавателите, само че са и техен внушителен облик. Може да се каже дори, че са техен огледален облик. Това дава учредения на някои да са твърдо уверени, че най-яркото качество на българският народ е неговата дарба да избира най-лошото. До извода, че „ българският модел “ е „ противоположното на всичко “, е стигнал още преди години Станислав Стратиев. В другите страни „ когато стреляш по някого, той умира. Тук, даже когато стреляш по различен, умира Алеко Константинов “. Затова на въпроса: „ Коя орис Ви се вижда най за окайване? “, самият Алеко дава отговор: „ Да се разочароваш от силата на честността “. Това е било годно през неговото време, по тази причина през днешния ден ни наподобява далечно и старомодно.

Веднага след изборите започнаха разцепленията в партиите. Още преди оповестяването на формалните резултати Нинова подаде оставка от лидерския пост в Българска социалистическа партия и незабавно по-късно в столетницата последва пъргаво прегрупиране. То беше неизбежно, поради на това, че оставката ѝ беше желана след всички предходни изборни неуспехи. Колкото повече тя отлагаше оставката, толкоз по-голямо напрежение се натрупваше. Но защото тази партия към този момент е изгубила тогавашната си мощност, вулканът, който изригна, имаше местен мащаб. Опустошителните изригвания наблюдавахме малко по-късно в другите партии.

Парламентарната група на най-новата партия или „ това нещо “, както я назовават нейните съществени съперници, напряко се разпадна. Това в действителност не би трябвало да ни изненадва, откакто се оказа, че нейният ръководител не бил член на партията, а водачът на партията бил единствено елементарен член.

Най-голяма изненада с най-сериозни последици провокираха трусовете в Движение за права и свободи. Драматичният конфликт в етническата партия, наименуван от някои „ отцеубийство “, избухна в деня на гласуването за държавно управление и по всичко наподобява, че няма да завърши бързо и спокойно. Тази партия на задкулисието и преди е ставала сцена на кървави развръзки. Най-кървава беше самоубиването на „ мъжката секретарка “ Ахмед Емин. Много трагично беше и отстраняването на първия ръководител, който наследи Ахмед Доган след опита той да бъде убит с газов револвер. Заради това, че Турция смъкна съветски аероплан, Лютви Местан беше заставен да се скрие в турското посолство. Отстрани може да наподобява комично, само че това му избави живота. Следващият ръководител на Движението беше заменен в придвижване – без звук, без драми и без изстрели. Бихме споделили, че са придобили рутина.

Ако не беше последвал трусът, който следим сега, провокиран от „ феноменалния “ Пеевски. Феноменален го назова самият Доган и несъмнено заради това му постави съпредседател. За още по-сигурно и в устава за почетния ръководител са записани оперативни функционалности. Комарницки синтезира протичащото се като нарисува Директива за птиците да откъртва последната писмен знак от абревиатурата Движение за права и свободи. Но един още по-синтезиран взор демонстрира, че значимите букви в абревиатурата, стълбовете, на които се крепи Движението, са първата и последната.

Тази е повода години наред Движението да бъде политически балансьор, а последният му ръководител да се изявява общодържавен кадровик. Като знаем какъв брой добре си служи с думите почетният ръководител, излиза наяве, че го дефинира точно като „ свръхестествен “, тъй като това разказва необятен набор от оперативни качества, без да съдържа нравствена оценка. Нямаме съображение да считаме, че не познава качествата му. Щом го пусна напред, значи се е подсигурил да не го изпусне. Корпулентният спортист като бегач на къси дистанции се впусна напред. Защото и той държи в сейфа си папки за Доган, и за Борисов, и за магистратите, и за министрите, и за банкерите, и за депутатите, и за локалните водачи и така нататък подред. И все пак се надцени и се изпусна – дали от огромна лакомия, дали от малко разум. Кабинетът, който толкоз доста искаше, не мина. Защото той май беше единственият, който го искаше.

Отначало се чудех за какво Борисов във връзка и без мотив повтаря, че държавно управление с втория мандат няма да поддържа. Значи е знаел какво се случва – Рамадан Аталай сподели, че Доган и Пеевски не си приказват от 17-и юни. Развръзката в Движение за права и свободи става все по-ясна, само че този път ще се случва постепенно. Този път бурята не е единствено по върховете и спечелилият би трябвало да наподобява като примирител.

Следват още два мандата с празни папки. Президентът е ангажиран и не му остава време да си направи партия спасителка. А и по всичко проличава, че той прозря обречеността на това начинание, тъй като избавление дебне отвред.

Не е ясно обаче какво ще се случи в страната, откакто Пеевски бъде обезоръжен. Наесен, когато децата тръгнат на учебно заведение, ние отново ще отидем на избори. Но дали ние сме научили нашите уроци? Ако не сме – ще повтаряме, до момента в който ги научим. Трудно е да се направи държавно управление, само че има и нещо по-трудно – да се преодолее апатията на хората.

Станислав Стратиев споделя за другите нации, че „ там от великото до смешното има единствено една крачка. Тук няма никаква разлика “.