След терористичния акт в Крокус сити хол: СКЪРБИМ!
Теодора Димова,
След терористичния акт в „ Крокус сити хол “ на билбордовете в Москва изписаха „ Скърбим “. Това е първата дума, която би трябвало да кажем след такава покруса. Трябва да се издирят и задържат всички, които имат директно и индиректно присъединяване в атентата и да получат обективни санкции. Трябва да се създадат справедливи разбори на нещастието: кой е направил нападението, каква е повода и задачата, за какво държавните служби не са взели нужните ограничения да го предотвратят. Трябва да се разкрие истината и то – както се споделя в правосъдната зала – „ единствено истината, цялата истина и нищо друго, с изключение на истината “. Наблягам на това, тъй като още от първите часове след нещастието тя стартира да се употребява за антиукраинска агитация. А в пропагандата тъга няма. Ако скръбта не е на първо място, тя не е откровена.
При такава покруса на първо място би трябвало да стои скръбта
Скръбта пред нещастието ни демонстрира като индивиди. Защото в случай че не сме индивиди, то даже и прецизното определяне на истината не е от изключително значение. Наблягам на скръбта, тъй като в грубия идеологически конфликт на поляризираното човечество незабелязано ерозира способността да скърбим. В многочислените нещастия, които се случват непрекъснато, на напред във времето излизат идеологическите причини и оправдания, а скръбта последователно е изтласквана на назад във времето.
Поляризирано е освен човечеството, само че и индивидът. Намираме за нужно да скърбим единствено за „ своите “, а за нещастията, сполетяващи „ непознатите “, сме безразлични. Ако не е налице по-тежката форма на нравствено изродяване – злорадството.
След тези въведителни думи ще кажа съответно какво имам поради. Когато бяха показани стотици фрагменти от клането в Буча през 2022 година, прочетох голям брой публикации и мнения, че фрагментите били подправени, че сходно нещо не се е случило, че това било режисура, целяща да дискредитира Русия и прочие Това беше повтаряно неуморно и безочливо безчет пъти. Никакви обстоятелства нямаха никакво значение. И естествено за никаква тъга не оставеше място в обладаните от идеологически бяс души на тези, които отричаха обстоятелствата.
Скръбта пред нещастието ни демонстрира като индивиди
Защото в случай че не сме индивиди, то даже и прецизното определяне на истината не е от изключително значение.
Ето, по тази причина след атентата в Москва си споделих, че не би трябвало и ние дотам да изгубим човешкото в себе си. Не би трябвало да разрешаваме то да бъде сменено от обезчовечаващата неприязън. Въпреки всичките си разлики, макар противоположните си разбирания за положително и зло, в нашите души не би трябвало да се изгубват базисните човешки усеща. Тези усеща са заложени в нас откогато свят светува, точно те ни отличават от дивите зверове и ни вършат индивиди, по тази причина би трябвало да поставяме усърдие да ги опазваме. Такова възприятие е скръбта пред почтени жертви. Старанието за опазването на това възприятие би трябвало да бъде стимулирано от нашето човешко схващане. Колкото повече виждаме, че доста хора към нас изгубват изконните човешки усеща, толкоз по-силно нашият вътрешен нравствен компас би трябвало да ни насочва в посока противоположна на тези, които са ги изгубили. Колкото повече стават тези хора, толкоз по-силно би трябвало да се стараем да не бъдем повлечени в техния мъждив поток. Защото мътните вълни повличат доста елементарно и в случай че не се отдръпнеш от тях в точния момент, е неизбежно да се нагълташ с тяхната кал.
Вече две години всекидневно гледаме хиляди фрагменти – панорамни и в непосредствен проект, слушаме живи разкази за опустошението в Украйна, откакто тя беше нападната от Русия. Цели градове са към този момент изпепелени и обезлюдени. Всеки опустошен дом е обвързван с персонална покруса на неговите жители. Това са реки от сълзи. Това са чудовищни премеждия на изцяло почтени деца и безпомощни старци. И в това време
четем бездушни оправдания на цялата тази нечовешка покруса
Те били отговорни. Това било справедливо. Те си го търсели. Били го провокирали. Било заслужено възмездие…
И като машини повтарят едно и също – за какво не сме скърбели за децата, починали преди 10 години в Донбас. Отговаряме им, че скърбим за всяко починало дете. Те отново повтарят едно и също…
Мемориалът на починалите в Донецк заслужено носи името „ Алея на ангелите “. Загиналите почтени деца в действителност са ангели. Но сме длъжни да знаем и да назоваваме виновниците за тяхната гибел. След като в Източна Украйна стартират сепаратистки военни дейности, има починали и от двете страни. Изписаните на паметната плоча в Донецк 66 деца не са единствените. А мемориалът беше изработен с пропагандна цел – да оправдае последвалата експанзия над Украйна през 2022 година След като Украйна беше брутално нападната починалите деца са доста, доста, доста повече от изписаните в „ Алеята на ангелите “. Хилядите починали деца след съветската инвазия също са ангели.
Не би трябвало да скърбим изборно. Не може за едни да скърбим,
а за други да злорадстваме!
Обясненията, че Русия правила в Украйна денацификация, не могат да оправдаят гибелта на хиляди деца. Използването на детската гибел като опрощение за експанзия и ненавист е човешка подлост. Чрез живите телевизионни фрагменти войната влиза онлайн в нашите домове. Ставаме очевидци на цялостно опустошаване на една страна. Мишени за съветските ракети напълно не са единствено военни обекти – огромните жилищни блокове в градовете и дребните селски къщи не са военни обекти. Като опрощение две години да ги бомбардират ни сочат убитите деца в Донбас. Скърбим за всички деца и не оправдаваме никое безчовечие.
Колкото повече виждаме, че доста хора към нас изгубват изконните човешки усеща, толкоз по-силно нашият вътрешен нравствен компас би трябвало да ни насочва в посока противоположна на тези, които са ги изгубили.
Хилядите украински деца, починали през двете години война, нямат мемориал. Много от тях нямат и гробове – затрупани под руините на домовете си. Не можем за едни да скърбим повече, а за други по-малко. Не може с гибелта на едни деца да оправдаваме гибелта на други деца! Не може да се твърди, че агресорът има право да убива, а
единственото право на украинците е да се предадат.
Войната сама по себе си е покруса. Но и в тази висша покруса можем да опазим човешкия си облик. Дори в окопите, пред лицето на гибелта подпоручик Дебелянов написа: „ Мъртвият не ни е зложелател “. Ако за войната могат да бъдат открити някакви оправдания, за изгубването на човешкия облик няма никакво опрощение.
В акциите в памет на жертвите в „ Крокус сити хол “ взеха присъединяване 130 дипломатически задачи и интернационалните организации. Присъединявам и аз своята тъга към скръбта на околните на почтените жертви на терористичния акт. Някои от починалите може да са подкрепяли варварството на Путин в Украйна. Въпреки това, като жертви на атентата, те са почтени.
Когато скръбта ни е същинска, тогава тя ще е идентична за всички жертви и тогава ще надделее над омразата и експанзията. Тогава ще има силата да приключи както изпепеляването на цели градове, по този начин и изпепеляването на човешки души.
След терористичния акт в „ Крокус сити хол “ на билбордовете в Москва изписаха „ Скърбим “. Това е първата дума, която би трябвало да кажем след такава покруса. Трябва да се издирят и задържат всички, които имат директно и индиректно присъединяване в атентата и да получат обективни санкции. Трябва да се създадат справедливи разбори на нещастието: кой е направил нападението, каква е повода и задачата, за какво държавните служби не са взели нужните ограничения да го предотвратят. Трябва да се разкрие истината и то – както се споделя в правосъдната зала – „ единствено истината, цялата истина и нищо друго, с изключение на истината “. Наблягам на това, тъй като още от първите часове след нещастието тя стартира да се употребява за антиукраинска агитация. А в пропагандата тъга няма. Ако скръбта не е на първо място, тя не е откровена.
При такава покруса на първо място би трябвало да стои скръбта
Скръбта пред нещастието ни демонстрира като индивиди. Защото в случай че не сме индивиди, то даже и прецизното определяне на истината не е от изключително значение. Наблягам на скръбта, тъй като в грубия идеологически конфликт на поляризираното човечество незабелязано ерозира способността да скърбим. В многочислените нещастия, които се случват непрекъснато, на напред във времето излизат идеологическите причини и оправдания, а скръбта последователно е изтласквана на назад във времето.
Поляризирано е освен човечеството, само че и индивидът. Намираме за нужно да скърбим единствено за „ своите “, а за нещастията, сполетяващи „ непознатите “, сме безразлични. Ако не е налице по-тежката форма на нравствено изродяване – злорадството.
След тези въведителни думи ще кажа съответно какво имам поради. Когато бяха показани стотици фрагменти от клането в Буча през 2022 година, прочетох голям брой публикации и мнения, че фрагментите били подправени, че сходно нещо не се е случило, че това било режисура, целяща да дискредитира Русия и прочие Това беше повтаряно неуморно и безочливо безчет пъти. Никакви обстоятелства нямаха никакво значение. И естествено за никаква тъга не оставеше място в обладаните от идеологически бяс души на тези, които отричаха обстоятелствата.
Скръбта пред нещастието ни демонстрира като индивиди
Защото в случай че не сме индивиди, то даже и прецизното определяне на истината не е от изключително значение.
Ето, по тази причина след атентата в Москва си споделих, че не би трябвало и ние дотам да изгубим човешкото в себе си. Не би трябвало да разрешаваме то да бъде сменено от обезчовечаващата неприязън. Въпреки всичките си разлики, макар противоположните си разбирания за положително и зло, в нашите души не би трябвало да се изгубват базисните човешки усеща. Тези усеща са заложени в нас откогато свят светува, точно те ни отличават от дивите зверове и ни вършат индивиди, по тази причина би трябвало да поставяме усърдие да ги опазваме. Такова възприятие е скръбта пред почтени жертви. Старанието за опазването на това възприятие би трябвало да бъде стимулирано от нашето човешко схващане. Колкото повече виждаме, че доста хора към нас изгубват изконните човешки усеща, толкоз по-силно нашият вътрешен нравствен компас би трябвало да ни насочва в посока противоположна на тези, които са ги изгубили. Колкото повече стават тези хора, толкоз по-силно би трябвало да се стараем да не бъдем повлечени в техния мъждив поток. Защото мътните вълни повличат доста елементарно и в случай че не се отдръпнеш от тях в точния момент, е неизбежно да се нагълташ с тяхната кал.
Вече две години всекидневно гледаме хиляди фрагменти – панорамни и в непосредствен проект, слушаме живи разкази за опустошението в Украйна, откакто тя беше нападната от Русия. Цели градове са към този момент изпепелени и обезлюдени. Всеки опустошен дом е обвързван с персонална покруса на неговите жители. Това са реки от сълзи. Това са чудовищни премеждия на изцяло почтени деца и безпомощни старци. И в това време
четем бездушни оправдания на цялата тази нечовешка покруса
Те били отговорни. Това било справедливо. Те си го търсели. Били го провокирали. Било заслужено възмездие…
И като машини повтарят едно и също – за какво не сме скърбели за децата, починали преди 10 години в Донбас. Отговаряме им, че скърбим за всяко починало дете. Те отново повтарят едно и също…
Мемориалът на починалите в Донецк заслужено носи името „ Алея на ангелите “. Загиналите почтени деца в действителност са ангели. Но сме длъжни да знаем и да назоваваме виновниците за тяхната гибел. След като в Източна Украйна стартират сепаратистки военни дейности, има починали и от двете страни. Изписаните на паметната плоча в Донецк 66 деца не са единствените. А мемориалът беше изработен с пропагандна цел – да оправдае последвалата експанзия над Украйна през 2022 година След като Украйна беше брутално нападната починалите деца са доста, доста, доста повече от изписаните в „ Алеята на ангелите “. Хилядите починали деца след съветската инвазия също са ангели.
Не би трябвало да скърбим изборно. Не може за едни да скърбим,
а за други да злорадстваме!
Обясненията, че Русия правила в Украйна денацификация, не могат да оправдаят гибелта на хиляди деца. Използването на детската гибел като опрощение за експанзия и ненавист е човешка подлост. Чрез живите телевизионни фрагменти войната влиза онлайн в нашите домове. Ставаме очевидци на цялостно опустошаване на една страна. Мишени за съветските ракети напълно не са единствено военни обекти – огромните жилищни блокове в градовете и дребните селски къщи не са военни обекти. Като опрощение две години да ги бомбардират ни сочат убитите деца в Донбас. Скърбим за всички деца и не оправдаваме никое безчовечие.
Колкото повече виждаме, че доста хора към нас изгубват изконните човешки усеща, толкоз по-силно нашият вътрешен нравствен компас би трябвало да ни насочва в посока противоположна на тези, които са ги изгубили.
Хилядите украински деца, починали през двете години война, нямат мемориал. Много от тях нямат и гробове – затрупани под руините на домовете си. Не можем за едни да скърбим повече, а за други по-малко. Не може с гибелта на едни деца да оправдаваме гибелта на други деца! Не може да се твърди, че агресорът има право да убива, а
единственото право на украинците е да се предадат.
Войната сама по себе си е покруса. Но и в тази висша покруса можем да опазим човешкия си облик. Дори в окопите, пред лицето на гибелта подпоручик Дебелянов написа: „ Мъртвият не ни е зложелател “. Ако за войната могат да бъдат открити някакви оправдания, за изгубването на човешкия облик няма никакво опрощение.
В акциите в памет на жертвите в „ Крокус сити хол “ взеха присъединяване 130 дипломатически задачи и интернационалните организации. Присъединявам и аз своята тъга към скръбта на околните на почтените жертви на терористичния акт. Някои от починалите може да са подкрепяли варварството на Путин в Украйна. Въпреки това, като жертви на атентата, те са почтени.
Когато скръбта ни е същинска, тогава тя ще е идентична за всички жертви и тогава ще надделее над омразата и експанзията. Тогава ще има силата да приключи както изпепеляването на цели градове, по този начин и изпепеляването на човешки души.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ