Трагизмът на Юда
Теодора Димова,
Ние най-често търсим еднопосочни отговори, само че има въпроси, чиито отговори остават до дъно неразбираеми. Не всява изясненост даже „ Шифърът на Леонардо “, където всичко е разшифровано.
За самоубийството на Юда е писано доста и все по този начин е неразбираема повода, подтикнала ученика на Христос да си надене примката на врата. Съществувала ли е опция да избегне гибелта и то такава ужасна гибел? Самообесването му отмъщение ли е, или излаз? Но най-дълбоки богословски проблеми поражда въпросът могъл ли е предателят на Христос да получи амнистия?
Когато се написа за Юда, най-често се повтаря клишето, че Юда се обесва, тъй като се е разкаял, само че не се е покаял. Скоро отново го прочетох в проповед на един съветски свещеник. Само по себе си това е правилно – клишетата по принцип повтарят правилни неща. Но не се изяснява, откакто разликата сред едното и другото е толкоз жизненоважна, в какво се състои тя. А когато това не е обяснено, нищо не е обяснено. Едва ли не покаянието има някаква мистична или магична мощ да ни избавя от гибел, до момента в който при разкаянието тя е неизбежна.
Юда е бил апаш – в Евангелието се споделя, че е ковчежник на апостолската тайфа и е „ бъркал “ в поверената му каса. Възроптал е против дамата, която облива нозете на Иисус с драгоценно миро, което съгласно него можело да се продаде скъпо. Бил е скъперник и апаш, само че все пак не е отхвърлен от касиерската служба, нито е пропъден изсред учениците.
Случката във Витания е разказана малко, единствено в няколко стиха, само че разкрива значими страни от личността, характера, мирогледа и логиката на психиката на загадъчния облик на ученика-предател. Проливането на благоуханното и скъпо миро станало в дома на Марта и Мария, а на трапезата бил седнал техният брат Лазар, който неотдавна бил възкресен от Иисус, откакто прокиснал четири дни в гроба, обгърнат в погребални повивки, а от гроба му се разнасяло зловонието на разлагаща се плът. Възкресяването на Лазар се разчуло в цялостен Йерусалим, из цяла Юдея, всички го коментирали, всички били удивени, едни недоумявали, други били тревожни от възходящата популярност на Иисус. Причината Лазаровата сестра Мария да облее нозете на Иисус с миро била точно благодарността за възкресяването на мъртвия ѝ брат. И ето, самият Лазар в този момент е на трапезата с тях, а къщата и двора са цялостни с хора, пристигнали да го видят и да се уверят, че той е жив. Същите тези хора няколко дни по-рано са били на неговото заравяне. Самият Юда е участвал както на погребението на Лазар, по този начин и на възкресяването му. Присъства и на трапезата, която Марта и Мария са поставили за признателност.
Вълнението, благодарността и трепета са висши. Само у Юда сякаш нищо не трепва. Първото нещо, което той си помисля, е цената на мирото – пролива се скъпо миро, похабява се скъпа стока. Той незабавно е пресметнал цената му – триста динария. Това прави 12 ауреуса – кг и половина злато. Доста пари са.
Каква е тази душа, която реагира по този начин: когато пред очите му се прави най-великото събитие в света – възкресяването на труп, да се тормози за цената на мирото. Явно този възпитаник нищо не е схванал от думите и делата на Иисус, три години е вървял до Него, всеки ден пред очите му са се вършели чудеса, бил е очевидец на Божествена мъдрост, а е останал апатичен, отдалечен и непознат на всичко това.
Изглежда ни необичайно и необяснимо, само че задоволително, с цел да се досетим, че всички ние познаваме и през днешния ден такива хора към нас. Юда има и още едно качество, което изяснява отношението му – той бил човек със обществена устременост. Когато прави забележката за прахосването на скъпото миро, той незабавно прецизира, че парите от него можели да се раздадат на бедняци. Мнимата обществена угриженост характеризира Юда ясно, с цел да покаже за какво той е непознат на духовните проблеми. Едното опонира на другото единствено в неговото схващане. Христос го изобличава непосредствено: „ сиромасите всеки път имате при себе си и, по кое време поискате, можете да им сторите положително “. А за дамата споделя, че е преварила да помаже тялото Му за заравяне.
И тъкмо в този миг Юда става от трапезата, излиза от къщата и отива при първосвещениците, с цел да съобщи Иисус. Предателството, осъществено сега, когато въздухът е бил изпълнен с благоуханието на мирото, прави смрадта на действието му още по-отблъскваща. Мерзкото проваляне на Юда се откроява още по-контрастно на фона на благородната пророческа постъпка на дамата. От този миг стартира свличането на Юда към зловонието на пъкъла.
Но въпросът е не е ли било допустимо прегрешението на Юда да бъде простен и той още веднъж да бъде привързан към апостолите? Трикратното отказване на Петър не е по-малко позорно, петното на отричането сега, когато се изисква честност не е по-малко черно. Другите възпитаници също се разбягват при залавянето на Иисус, всички демонстрират безволие. След като им оповестяват, че Иисус е възкръснал, всички демонстрират маловерие. Слабостта на всички е простена, само прегрешението на Юда не получава амнистия и ние се питаме за какво?
Деянието на Юда се разкрива най-ясно при параленост с постъпката на Петър. И то единствено в две думи: „ горко плака “. Когато Петър чува пропяването на петела, оплаква горко своето проваляне. Неговите покайни сълзи умиват прегрешението му.
Съвестта също изтезава Юда, той е наясно с низостта на своето действие: „ съгреших, че предадох почтена кръв “. Но постъпва по друг метод – отива да върне трийсетте сребърника на първосвещениците. Те му се присмиват надменно, отхвърлят да ги одобряват и той ги захвърля в храма. Безизходицата и отчаянието му доближават до сериозната си точка. Не смее да се върне при другите възпитаници, не смее да изиска амнистия, не има вяра, че те ще му простят. Като само освобождение вижда примката.
Христос има амнистия за всеки човек и за всеки грях. Докато виси на кръста с прободени ръце и нозе, Той отваря парадайса за разбойника. Престъпниците са двама, само че единствено един от тях получава амнистия – този който моли: „ спомни си за мене, Господи, по кое време дойдеш в царството Си! “ Престъпленията на двамата разбойници са идентични, само че отношението им към Христос е друго. Същата разлика виждаме и при съпоставката сред Петър и Юда.
Петър се връща при Христос, връща се при Христовите възпитаници, връща се в църквата. Юда избира различен път. Още до момента в който е измежду учениците, той се чуждее от тях. Чужда му е църквата като общественост. Остава непознат и след прегрешението си. Не има вяра в покаянието, в прошката, в любовта, в Христос, в църквата. Остава самичък с прегрешението си, с позора си и с кървящата си съвест.
Може би се е страхувал, че и Христовите възпитаници ще го отхвърлят по същия метод, както първосвещениците му се присмяха. Той не прави даже опит да ги потърси. Както одобриха покаялия се Петър, те щяха да одобряват и Юда. Църквата приема всяко откровено смирение. Юда избира да остане самичък. И в самотност надява примката на врата си. Извън общността, отвън църквата той няма различен излаз.
Трагичната орис на Юда не е разследване от неговия грях, а от това, че остава самичък, отвън общността, отвън църквата, и макар че се разкайва за прегрешението си, няма от кого да получи амнистия.
Ние най-често търсим еднопосочни отговори, само че има въпроси, чиито отговори остават до дъно неразбираеми. Не всява изясненост даже „ Шифърът на Леонардо “, където всичко е разшифровано.
За самоубийството на Юда е писано доста и все по този начин е неразбираема повода, подтикнала ученика на Христос да си надене примката на врата. Съществувала ли е опция да избегне гибелта и то такава ужасна гибел? Самообесването му отмъщение ли е, или излаз? Но най-дълбоки богословски проблеми поражда въпросът могъл ли е предателят на Христос да получи амнистия?
Когато се написа за Юда, най-често се повтаря клишето, че Юда се обесва, тъй като се е разкаял, само че не се е покаял. Скоро отново го прочетох в проповед на един съветски свещеник. Само по себе си това е правилно – клишетата по принцип повтарят правилни неща. Но не се изяснява, откакто разликата сред едното и другото е толкоз жизненоважна, в какво се състои тя. А когато това не е обяснено, нищо не е обяснено. Едва ли не покаянието има някаква мистична или магична мощ да ни избавя от гибел, до момента в който при разкаянието тя е неизбежна.
Юда е бил апаш – в Евангелието се споделя, че е ковчежник на апостолската тайфа и е „ бъркал “ в поверената му каса. Възроптал е против дамата, която облива нозете на Иисус с драгоценно миро, което съгласно него можело да се продаде скъпо. Бил е скъперник и апаш, само че все пак не е отхвърлен от касиерската служба, нито е пропъден изсред учениците.
Случката във Витания е разказана малко, единствено в няколко стиха, само че разкрива значими страни от личността, характера, мирогледа и логиката на психиката на загадъчния облик на ученика-предател. Проливането на благоуханното и скъпо миро станало в дома на Марта и Мария, а на трапезата бил седнал техният брат Лазар, който неотдавна бил възкресен от Иисус, откакто прокиснал четири дни в гроба, обгърнат в погребални повивки, а от гроба му се разнасяло зловонието на разлагаща се плът. Възкресяването на Лазар се разчуло в цялостен Йерусалим, из цяла Юдея, всички го коментирали, всички били удивени, едни недоумявали, други били тревожни от възходящата популярност на Иисус. Причината Лазаровата сестра Мария да облее нозете на Иисус с миро била точно благодарността за възкресяването на мъртвия ѝ брат. И ето, самият Лазар в този момент е на трапезата с тях, а къщата и двора са цялостни с хора, пристигнали да го видят и да се уверят, че той е жив. Същите тези хора няколко дни по-рано са били на неговото заравяне. Самият Юда е участвал както на погребението на Лазар, по този начин и на възкресяването му. Присъства и на трапезата, която Марта и Мария са поставили за признателност.
Вълнението, благодарността и трепета са висши. Само у Юда сякаш нищо не трепва. Първото нещо, което той си помисля, е цената на мирото – пролива се скъпо миро, похабява се скъпа стока. Той незабавно е пресметнал цената му – триста динария. Това прави 12 ауреуса – кг и половина злато. Доста пари са.
Каква е тази душа, която реагира по този начин: когато пред очите му се прави най-великото събитие в света – възкресяването на труп, да се тормози за цената на мирото. Явно този възпитаник нищо не е схванал от думите и делата на Иисус, три години е вървял до Него, всеки ден пред очите му са се вършели чудеса, бил е очевидец на Божествена мъдрост, а е останал апатичен, отдалечен и непознат на всичко това.
Изглежда ни необичайно и необяснимо, само че задоволително, с цел да се досетим, че всички ние познаваме и през днешния ден такива хора към нас. Юда има и още едно качество, което изяснява отношението му – той бил човек със обществена устременост. Когато прави забележката за прахосването на скъпото миро, той незабавно прецизира, че парите от него можели да се раздадат на бедняци. Мнимата обществена угриженост характеризира Юда ясно, с цел да покаже за какво той е непознат на духовните проблеми. Едното опонира на другото единствено в неговото схващане. Христос го изобличава непосредствено: „ сиромасите всеки път имате при себе си и, по кое време поискате, можете да им сторите положително “. А за дамата споделя, че е преварила да помаже тялото Му за заравяне.
И тъкмо в този миг Юда става от трапезата, излиза от къщата и отива при първосвещениците, с цел да съобщи Иисус. Предателството, осъществено сега, когато въздухът е бил изпълнен с благоуханието на мирото, прави смрадта на действието му още по-отблъскваща. Мерзкото проваляне на Юда се откроява още по-контрастно на фона на благородната пророческа постъпка на дамата. От този миг стартира свличането на Юда към зловонието на пъкъла.
Но въпросът е не е ли било допустимо прегрешението на Юда да бъде простен и той още веднъж да бъде привързан към апостолите? Трикратното отказване на Петър не е по-малко позорно, петното на отричането сега, когато се изисква честност не е по-малко черно. Другите възпитаници също се разбягват при залавянето на Иисус, всички демонстрират безволие. След като им оповестяват, че Иисус е възкръснал, всички демонстрират маловерие. Слабостта на всички е простена, само прегрешението на Юда не получава амнистия и ние се питаме за какво?
Деянието на Юда се разкрива най-ясно при параленост с постъпката на Петър. И то единствено в две думи: „ горко плака “. Когато Петър чува пропяването на петела, оплаква горко своето проваляне. Неговите покайни сълзи умиват прегрешението му.
Съвестта също изтезава Юда, той е наясно с низостта на своето действие: „ съгреших, че предадох почтена кръв “. Но постъпва по друг метод – отива да върне трийсетте сребърника на първосвещениците. Те му се присмиват надменно, отхвърлят да ги одобряват и той ги захвърля в храма. Безизходицата и отчаянието му доближават до сериозната си точка. Не смее да се върне при другите възпитаници, не смее да изиска амнистия, не има вяра, че те ще му простят. Като само освобождение вижда примката.
Христос има амнистия за всеки човек и за всеки грях. Докато виси на кръста с прободени ръце и нозе, Той отваря парадайса за разбойника. Престъпниците са двама, само че единствено един от тях получава амнистия – този който моли: „ спомни си за мене, Господи, по кое време дойдеш в царството Си! “ Престъпленията на двамата разбойници са идентични, само че отношението им към Христос е друго. Същата разлика виждаме и при съпоставката сред Петър и Юда.
Петър се връща при Христос, връща се при Христовите възпитаници, връща се в църквата. Юда избира различен път. Още до момента в който е измежду учениците, той се чуждее от тях. Чужда му е църквата като общественост. Остава непознат и след прегрешението си. Не има вяра в покаянието, в прошката, в любовта, в Христос, в църквата. Остава самичък с прегрешението си, с позора си и с кървящата си съвест.
Може би се е страхувал, че и Христовите възпитаници ще го отхвърлят по същия метод, както първосвещениците му се присмяха. Той не прави даже опит да ги потърси. Както одобриха покаялия се Петър, те щяха да одобряват и Юда. Църквата приема всяко откровено смирение. Юда избира да остане самичък. И в самотност надява примката на врата си. Извън общността, отвън църквата той няма различен излаз.
Трагичната орис на Юда не е разследване от неговия грях, а от това, че остава самичък, отвън общността, отвън църквата, и макар че се разкайва за прегрешението си, няма от кого да получи амнистия.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ