Спасението на неправедните
Теодора Димова,
На Страшния съд, именуван на другите европейски езици Последния съд, „ по кое време пристигна Син Човеческий в славата Си “, ще сложи отдясно или отляво всеки, съгласно това дали е нахранил гладен, напоил жаден, прибрал пътешественик, облякъл гол, посетил болен или споходил затворен в тюрма. С това се изчерпват изброените от Иисус Христос условия. Прави усещане, че посочените условия са демонстрация на грижа и човещина към ближни и далечни и нито едно от тях не е богословско. Единственото и задоволително изискване да бъдеш отдясно на Бога е през живота си да си правил положително. На друго място Христос е още по-категоричен, че „ който напои едного от тия дребни единствено с чаша студена вода в име на възпитаник, истина ви споделям, няма да изгуби премията си “.
Има различен принцип, по който Бог може да избави индивидите, където Бог е подготвен на още по-голяма благосклонност. За него е разказано в книга „ Битие “ от Стария Завет. Това е удивителният разговор сред Авраам и Бога – една от най-разтърсващите древен истории. Бог разбрал за огромния поплак срещу Содом и Гомора поради тежкия грях, който техните поданици вършели, и слязъл да види дали постъпват таман така, какъвто е поплакът срещу тях.
Авраам знаел, че тези градове били затънали в недостатък, само че се надявал, че в тях живеят и праведници и поради тях градовете ще бъдат пощадени. Не знаел какъв брой са, знаел, че не са доста и бил уверен, че не може праведниците и грешниците да имат една и съща орис. Ако няма дефинитивна правдивост – „ финален съд “, то праведността се обезсмисля. Това му дава кураж да се изправи пред Бога като еднакъв с еднакъв. Куражът на Авраам идва от неговата увереност, че не може Бог да не е обективен и не може да погуби праведника дружно с нечестивеца и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия. Бил уверен, че справедливостта е еднообразно нужна и за Бога, и за индивида.
И Авраам стартира отдалеч – дали няма Бог да пощади затъналия в грях град, в случай че в него живеят най-малко 50 праведници. Авраам не знае дали има толкоз. Бог му дава отговор, че няма. Авраам не отстъпва в молбата си за прошка, понижава цифрата с пет и отново упорства за благосклонност. Но няма и толкоз. Авраам продължава да понижава цифрата – 40, 30, 20, 10. Бог отстъпва и отстъпва пред настояването на Авраам. Готов е да пощади града даже в случай че в него живеят най-малко 10 праведници. Оказва се, че няма и толкоз. Удивително е по какъв начин Бог смалява Своята суровост и усилва Своята благосклонност, съгласява се с молбите и увещанията на Авраам, приема неговите условия малко по малко.
Най-забележителното е, че в случай че в Содом беше имало даже единствено 10 праведници, градът щеше да бъде пощаден. Нечестивците са били доста повече. Хиляди. Такива, каквито са, с всичките си грехове, те са щели да бъдат пощадени поради десетте праведници. Спрямо тях не се слагат условия. Не се слага условие и те да станат праведници или най-малко да не правят толкоз тежки грехове. Бог дава заричане пред Авраам да прояви благосклонност към тях поради десетте праведници. Съотношението сред праведници и нечестивци е несъизмеримо. Праведниците са единствено една шепа, само че даже толкоз, те биха били задоволителни за прошка на целия град.
Бог не мери на везни правдата и прегрешението. Към справедливостта Той постоянно прибавя благосклонност и Авраам е знаел това и по тази причина влиза в този изумителен разговор с Него.
Първото ни удивление е по какъв начин правдата на праведниците се простира и върху нечестивците? Как положителното се демонстрира като антидот на злото? Въпросът е колкото богословски, толкоз и обществен. Няма идеално общество, формирано единствено от праведници или единствено от положителни хора. Но здравото общество е като здравото тяло – когато се разболее някой орган в него, останалите здрави органи се оправят с заболяването и той оздравява. Болният орган оздравява с помощта на здравите. Когато рецепторите за положително и зло на здравото общество са непокътнати, то знае кое е законно и кое не е, според неписаните закони, с които то живее и с които се е сраснало от епохи и е внимателно за нарушителите, то знае, че те съставляват заплаха за самото него. Като демонстрира непоносимост към порока, то се грижи за самото себе си.
В болното общество е противоположното. То се отнася с толерантност към злото, с равнодушие позволява злото да се разраства, до момента в който незабелязано обхване всички. Така се минава една сериозна граница и процесите стават необратими. Подобна динамичност се следи и в природата – тя има способността да се самопречиства до една сериозна граница, оттатък която процесите стават необратими и следва разрушение.
Условието на Бога било в Содом да има най-малко 50 праведници, с цел да резервира града. Авраам Го увещава да понижи тази граница – т.е. молил е към дефицита на човешка праведност да бъде добавена от Божията праведност и от Божията благосклонност. Бог приема молитвата му и се съгласява. Съгласява се и със идната молба. Приема и по-следващата стъпка. Божията праведност е безгранична. Божията благосклонност надвишава всяка човешка несправедливост. Докато се стига до сериозния лимит. Отвъд него Божията благосклонност не изгубва силата си, само че изгубва смисъла си, тъй като към този момент няма към кого да бъде приложена, няма съсъд, в който да бъде вместена. Този лимит е колкото сериозен, толкоз и драматичен. „ И Господ си потегли, като престана да приказва с Авраама. “
Мерзостта на сцената, която следва, е разтърсваща. Падението на содомските поданици надвишава даже лимита на въображението. На този декор контрастно се откроява Лот – единственият праведник, останал в Содом. Изпъкват всичките му добродетели – великодушното му гостолюбие, мъжеството, неподкупността, пожертвователността. Тогава „ Ангелите, по Господня благосклонност към него, взеха за ръка него, жена му и двете му дъщери, и го изведоха. “
Бог е подготвен да избави нечестивците поради праведниците, само че не позволява праведникът да погине поради нечестивците.
Накрая ето още един образец – завръщането на Блудния наследник в дома на татко му. Когато е изискал своя дял от наследството и е напуснал бащиния дом, той е постъпил извънредно вулгарно. По-късно поради порочния си живот се е сринал до животинско съществуване. Но не е не запомнил татко си и за него това се оказва единствената избавителна нишка. Както е значима почитта към родителите, които са ни дали живот, също толкоз значимо е да не забравяме и своя небесен Родител.
Ала ние знаем, че в света живеят доста хора, които не имат вяра в Бога, само че правят положително и то доста повече от вярващите християни. Вършат го от разбиране, безкористно и с цяло сърце. Питали са ме и съм се питала каква ще е последната орис на тези хора, дали те ще бъдат избавени? Единствено Бог може да даде отговор на този въпрос, аз мога единствено да обмислям.
Христос ни е дал образец по какъв начин да се молим. Първата дума на Господнята молитва стартира с обръщението Татко – „ Отче наш, Който си на небесата “. Без него всички последващи молби стават безадресни. Как би се отнесъл един татко към своето дете, което не го признава за татко. То може да е доста положително, може да е най-хубавото, само че няма ли да страда този татко поради такова отношение на детето му към него? Колкото и огромна да е любовта на бащата, колкото и безгранична да е милостта му, те не биха могли да понижат страданието, което му предизвиква отношението на детето му.
Затова си мисля, че с изключение на покровителството на праведниците над неправедните, с изключение на добротата да нахраним гладния, нужно е и да се обръщаме с добрина и деликатност към небесния си Баща.
Или може би, в случай че на земята са останали най-малко 10 праведници, поради тях ще бъдем избавени всички?
На Страшния съд, именуван на другите европейски езици Последния съд, „ по кое време пристигна Син Човеческий в славата Си “, ще сложи отдясно или отляво всеки, съгласно това дали е нахранил гладен, напоил жаден, прибрал пътешественик, облякъл гол, посетил болен или споходил затворен в тюрма. С това се изчерпват изброените от Иисус Христос условия. Прави усещане, че посочените условия са демонстрация на грижа и човещина към ближни и далечни и нито едно от тях не е богословско. Единственото и задоволително изискване да бъдеш отдясно на Бога е през живота си да си правил положително. На друго място Христос е още по-категоричен, че „ който напои едного от тия дребни единствено с чаша студена вода в име на възпитаник, истина ви споделям, няма да изгуби премията си “.
Има различен принцип, по който Бог може да избави индивидите, където Бог е подготвен на още по-голяма благосклонност. За него е разказано в книга „ Битие “ от Стария Завет. Това е удивителният разговор сред Авраам и Бога – една от най-разтърсващите древен истории. Бог разбрал за огромния поплак срещу Содом и Гомора поради тежкия грях, който техните поданици вършели, и слязъл да види дали постъпват таман така, какъвто е поплакът срещу тях.
Авраам знаел, че тези градове били затънали в недостатък, само че се надявал, че в тях живеят и праведници и поради тях градовете ще бъдат пощадени. Не знаел какъв брой са, знаел, че не са доста и бил уверен, че не може праведниците и грешниците да имат една и съща орис. Ако няма дефинитивна правдивост – „ финален съд “, то праведността се обезсмисля. Това му дава кураж да се изправи пред Бога като еднакъв с еднакъв. Куражът на Авраам идва от неговата увереност, че не може Бог да не е обективен и не може да погуби праведника дружно с нечестивеца и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия. Бил уверен, че справедливостта е еднообразно нужна и за Бога, и за индивида.
И Авраам стартира отдалеч – дали няма Бог да пощади затъналия в грях град, в случай че в него живеят най-малко 50 праведници. Авраам не знае дали има толкоз. Бог му дава отговор, че няма. Авраам не отстъпва в молбата си за прошка, понижава цифрата с пет и отново упорства за благосклонност. Но няма и толкоз. Авраам продължава да понижава цифрата – 40, 30, 20, 10. Бог отстъпва и отстъпва пред настояването на Авраам. Готов е да пощади града даже в случай че в него живеят най-малко 10 праведници. Оказва се, че няма и толкоз. Удивително е по какъв начин Бог смалява Своята суровост и усилва Своята благосклонност, съгласява се с молбите и увещанията на Авраам, приема неговите условия малко по малко.
Най-забележителното е, че в случай че в Содом беше имало даже единствено 10 праведници, градът щеше да бъде пощаден. Нечестивците са били доста повече. Хиляди. Такива, каквито са, с всичките си грехове, те са щели да бъдат пощадени поради десетте праведници. Спрямо тях не се слагат условия. Не се слага условие и те да станат праведници или най-малко да не правят толкоз тежки грехове. Бог дава заричане пред Авраам да прояви благосклонност към тях поради десетте праведници. Съотношението сред праведници и нечестивци е несъизмеримо. Праведниците са единствено една шепа, само че даже толкоз, те биха били задоволителни за прошка на целия град.
Бог не мери на везни правдата и прегрешението. Към справедливостта Той постоянно прибавя благосклонност и Авраам е знаел това и по тази причина влиза в този изумителен разговор с Него.
Първото ни удивление е по какъв начин правдата на праведниците се простира и върху нечестивците? Как положителното се демонстрира като антидот на злото? Въпросът е колкото богословски, толкоз и обществен. Няма идеално общество, формирано единствено от праведници или единствено от положителни хора. Но здравото общество е като здравото тяло – когато се разболее някой орган в него, останалите здрави органи се оправят с заболяването и той оздравява. Болният орган оздравява с помощта на здравите. Когато рецепторите за положително и зло на здравото общество са непокътнати, то знае кое е законно и кое не е, според неписаните закони, с които то живее и с които се е сраснало от епохи и е внимателно за нарушителите, то знае, че те съставляват заплаха за самото него. Като демонстрира непоносимост към порока, то се грижи за самото себе си.
В болното общество е противоположното. То се отнася с толерантност към злото, с равнодушие позволява злото да се разраства, до момента в който незабелязано обхване всички. Така се минава една сериозна граница и процесите стават необратими. Подобна динамичност се следи и в природата – тя има способността да се самопречиства до една сериозна граница, оттатък която процесите стават необратими и следва разрушение.
Условието на Бога било в Содом да има най-малко 50 праведници, с цел да резервира града. Авраам Го увещава да понижи тази граница – т.е. молил е към дефицита на човешка праведност да бъде добавена от Божията праведност и от Божията благосклонност. Бог приема молитвата му и се съгласява. Съгласява се и със идната молба. Приема и по-следващата стъпка. Божията праведност е безгранична. Божията благосклонност надвишава всяка човешка несправедливост. Докато се стига до сериозния лимит. Отвъд него Божията благосклонност не изгубва силата си, само че изгубва смисъла си, тъй като към този момент няма към кого да бъде приложена, няма съсъд, в който да бъде вместена. Този лимит е колкото сериозен, толкоз и драматичен. „ И Господ си потегли, като престана да приказва с Авраама. “
Мерзостта на сцената, която следва, е разтърсваща. Падението на содомските поданици надвишава даже лимита на въображението. На този декор контрастно се откроява Лот – единственият праведник, останал в Содом. Изпъкват всичките му добродетели – великодушното му гостолюбие, мъжеството, неподкупността, пожертвователността. Тогава „ Ангелите, по Господня благосклонност към него, взеха за ръка него, жена му и двете му дъщери, и го изведоха. “
Бог е подготвен да избави нечестивците поради праведниците, само че не позволява праведникът да погине поради нечестивците.
Накрая ето още един образец – завръщането на Блудния наследник в дома на татко му. Когато е изискал своя дял от наследството и е напуснал бащиния дом, той е постъпил извънредно вулгарно. По-късно поради порочния си живот се е сринал до животинско съществуване. Но не е не запомнил татко си и за него това се оказва единствената избавителна нишка. Както е значима почитта към родителите, които са ни дали живот, също толкоз значимо е да не забравяме и своя небесен Родител.
Ала ние знаем, че в света живеят доста хора, които не имат вяра в Бога, само че правят положително и то доста повече от вярващите християни. Вършат го от разбиране, безкористно и с цяло сърце. Питали са ме и съм се питала каква ще е последната орис на тези хора, дали те ще бъдат избавени? Единствено Бог може да даде отговор на този въпрос, аз мога единствено да обмислям.
Христос ни е дал образец по какъв начин да се молим. Първата дума на Господнята молитва стартира с обръщението Татко – „ Отче наш, Който си на небесата “. Без него всички последващи молби стават безадресни. Как би се отнесъл един татко към своето дете, което не го признава за татко. То може да е доста положително, може да е най-хубавото, само че няма ли да страда този татко поради такова отношение на детето му към него? Колкото и огромна да е любовта на бащата, колкото и безгранична да е милостта му, те не биха могли да понижат страданието, което му предизвиква отношението на детето му.
Затова си мисля, че с изключение на покровителството на праведниците над неправедните, с изключение на добротата да нахраним гладния, нужно е и да се обръщаме с добрина и деликатност към небесния си Баща.
Или може би, в случай че на земята са останали най-малко 10 праведници, поради тях ще бъдем избавени всички?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ