Вдъхновителят на годината
Теодора Димова,
От 1927 година реномираното издание „ Тайм “ излъчва „ Личност на годината “. По фотосите на корицата му може да се наблюдава международната история от близо един век. Тази година на титулната страница е портретът на украинския президент Володимир Зеленски. Малко по-късно авторитетното издание „ Политико “ дефинира Зеленски като най-влиятелната европейска персона на годината. Признанието за украинския президент е безапелационно. В същото време това е най-естественият и подобаващ избор. Неговата персона израсна за малко време пред очите на целия свят. Преди нападението на Русия над Украйна малко на брой отвън страната му знаеха името му. Неговият темперамент и неговите решения се оказаха съдбоносни за цялостен един народ, а неговата персона закупи международен мащаб. Ако след вероломната съветска експанзия, когато голямата военна колона потегли към Киев, се беше уплашил и избягал от столицата, той щеше да опозори своето име и да обрече страната си на оскърбление. Такива бяха упованията на кремълските стратези, които от дълго време подготвяха завземане на Украйна. Такива клюки потеглиха още на идващия ден след нападението. Това е планирал и очаквал агресорът. Беше се погрижил даже някои съветници на президента да му дават такива препоръки. Позорно избягалият в Москва някогашен президент Янукович му написа писмо, в което го увещава да се съобщи, т.е. да се опозори като самия него. Дори заместник-ръководителят на съветската президентска администрация Козак се е обаждал по телефона да го приканва да не оказва опозиция. В самоувереността си за блицкриг нашествениците изключваха различен вид.
В Москва бяха гневни на Порошенко и
на изборите залагаха на Зеленски с очакване, че той ще бъде отстъпчив и примирителен
Едва ли някой си прави илюзии, че съветските служби са стоели пасивно и са следили безучастно президентските избори в Украйна. В България те изпратиха персонално шефа на своя Институт за стратегически проучвания Решетников и неговата интервенция в нашите президентски избори се оказа сполучлива, та белким ще оставят доста по-важната Украйна отвън своя обхват! И то откакто имат в страната пета колона, останала още от руско време! И то откакто 10 години по-рано бяха съумели да наложат своята марионетка Янукович!
От някогашните руски съюзни републики само Беларус към момента се държи като спътник на Москва. Всички други в друга степен се отделиха от съветското въздействие. Някои го вършат страхливо и половинчато, други смело и самоуверено. С някои Москва даже води война – Украйна не е първата нападната страна. В някои съюзни републики митингите против властта на Кремъл започнаха още преди разпадането на съюза. Сред тях е и Украйна.
Ако съдим за Украйна през призмата на България, наблюденията ни ще бъдат изкривени. България е единствената страна, в която патриотизмът се отъждествява с русофилство. И това не е от в този момент. Още през 1914 година един от най-образованите ни владици, Старозагорският митрополит Методий Кусев, в своята книга „ Погрома на България. Виновникът “ стига до ужасяващия извод, че
„ русофилството в България е достигнало до идиотство “
Не е по този начин в нито една страна от някогашния руски блок. Не е по този начин и в нито една от някогашните руски съюзни републики – те по тази причина се и отделиха при първо разхлабване на руските окови. Не е по този начин и в Украйна, макар че съветската агитация по всякакъв начин се стреми да наложи подправената теза, че няма подобен народ и такава страна. Вече 10 месеца украинците, водени от Зеленски, потвърждават даже на кремълските чекисти, че има. Доказват го с украинската си кръв, която попива в украинската земя.
Зеленски споделя за себе си, че е стар и се е трансформирал „ от цялата тази мъдрост, която в никакъв случай не съм желал “. Във война персоналният образец на военния пълководец и на държавника са от решаващо смисли. Това е главен принцип във военната история на всички времена и нации. Промисълът подари украинския народ с заслужен водач, който в най-трудно време е образец за темперамент, сила, храброст, поредност, човещина. Тези качества построиха доверие сред народа и президента. Бихме могли да кажем, че народът случи на президент и президентът случи на народ. Но това не е инцидентен шанс, появил се от нищото, тъй като през 2019 година народът избра точно Зеленски за собствен президент с болшинство от 73 %.
Без да разполагам със социологически данни съм уверена, че в случай че в този момент се проведат избори, той ще завоюва с още по-висок резултат. Защото е несъмнено, че откогато се води войната против Украйна, доверието сред народа и президента укрепва и известността му нараства. За да изградиш толкоз висок престиж в такива сложни времена, се изискват мощни и неоспорими качества. В потока от всекидневна информация държанието на президента Зеленски е пред очите ни и ние всички сме очевидци на неговата поредност в отбраната на своята татковина. Той освен направи съдбоносния избор да не избяга от бомбардирания Киев, само че стартира да пътува из цялата разкъсвана от сражения страна, като посещава военните елементи даже на фронтовата линия, постоянно без каска и бронежилетка. Всекидневните видеообръщения на 44-годишния мъж в емблематичната маслиненозелена тениска вършат целия свят очевидец на неговата интензивност и решителност. Така той съумя да убеди международните водачи и обществеността,
че неговата борба е и тяхна
Това несъмнено е убедило и стотиците опитни наблюдаващи и публицисти, които вземат участие в определянето на персона на годината. „ Успехът на Зеленски като водач във военно време се основава на обстоятелството, че смелостта е заразна “, написа списание „ Тайм “. А основният редактор на списанието Едуард Фелсентал добавя, че „ Зеленски активизира света по метод, който не сме виждали от десетилетия, и даде начало на вълна от дейности, която мина през целия свят “.
Зеленски като че ли е готвен за президент от самата орис. Сериалът „ Слуга на народа ” го прави суперзвезда. Героят му Васил покрива облика на същински президент. Затова и политическата партия, която записва една година преди изборите, е със същото име. В новоизлязлата „ Биография на Зеленски. От прислужник до президент на народа “ френските публицисти Режи Жанте и Стефан Сиоан коментират неологизма „ зеленскизъм ” като метод да правиш политика, вкоренена в ерата на мрежите, като допълват и нещо още по-важно: „ Той не постанова концепциите си от горната страна, а напипва пулса на времето, улавя положителните трендове, като разпорежда ръководството на специалисти в дадената област “.
Изборът на „ Тайм “ и „ Политико “ потвърждават, че Украйна изрично печели медийната война, макар че хибридната война на Русия против нея е тотална и масирана. Личният принос на украинския президент за това е неоспорим.
Още една значима детайлност е, че в избора на списание „ Тайм “ наред с името на Зеленски е прибавен „ и духът на Украйна “. Президентът е изразител на духа на своята татковина. В този смисъл премията е групова. Президентът безспорно е плод на духа на своя народ, само че и неговият принос да въодушевява народа си не предстои на подозрение.
От 1927 година реномираното издание „ Тайм “ излъчва „ Личност на годината “. По фотосите на корицата му може да се наблюдава международната история от близо един век. Тази година на титулната страница е портретът на украинския президент Володимир Зеленски. Малко по-късно авторитетното издание „ Политико “ дефинира Зеленски като най-влиятелната европейска персона на годината. Признанието за украинския президент е безапелационно. В същото време това е най-естественият и подобаващ избор. Неговата персона израсна за малко време пред очите на целия свят. Преди нападението на Русия над Украйна малко на брой отвън страната му знаеха името му. Неговият темперамент и неговите решения се оказаха съдбоносни за цялостен един народ, а неговата персона закупи международен мащаб. Ако след вероломната съветска експанзия, когато голямата военна колона потегли към Киев, се беше уплашил и избягал от столицата, той щеше да опозори своето име и да обрече страната си на оскърбление. Такива бяха упованията на кремълските стратези, които от дълго време подготвяха завземане на Украйна. Такива клюки потеглиха още на идващия ден след нападението. Това е планирал и очаквал агресорът. Беше се погрижил даже някои съветници на президента да му дават такива препоръки. Позорно избягалият в Москва някогашен президент Янукович му написа писмо, в което го увещава да се съобщи, т.е. да се опозори като самия него. Дори заместник-ръководителят на съветската президентска администрация Козак се е обаждал по телефона да го приканва да не оказва опозиция. В самоувереността си за блицкриг нашествениците изключваха различен вид.
В Москва бяха гневни на Порошенко и
на изборите залагаха на Зеленски с очакване, че той ще бъде отстъпчив и примирителен
Едва ли някой си прави илюзии, че съветските служби са стоели пасивно и са следили безучастно президентските избори в Украйна. В България те изпратиха персонално шефа на своя Институт за стратегически проучвания Решетников и неговата интервенция в нашите президентски избори се оказа сполучлива, та белким ще оставят доста по-важната Украйна отвън своя обхват! И то откакто имат в страната пета колона, останала още от руско време! И то откакто 10 години по-рано бяха съумели да наложат своята марионетка Янукович!
От някогашните руски съюзни републики само Беларус към момента се държи като спътник на Москва. Всички други в друга степен се отделиха от съветското въздействие. Някои го вършат страхливо и половинчато, други смело и самоуверено. С някои Москва даже води война – Украйна не е първата нападната страна. В някои съюзни републики митингите против властта на Кремъл започнаха още преди разпадането на съюза. Сред тях е и Украйна.
Ако съдим за Украйна през призмата на България, наблюденията ни ще бъдат изкривени. България е единствената страна, в която патриотизмът се отъждествява с русофилство. И това не е от в този момент. Още през 1914 година един от най-образованите ни владици, Старозагорският митрополит Методий Кусев, в своята книга „ Погрома на България. Виновникът “ стига до ужасяващия извод, че
„ русофилството в България е достигнало до идиотство “
Не е по този начин в нито една страна от някогашния руски блок. Не е по този начин и в нито една от някогашните руски съюзни републики – те по тази причина се и отделиха при първо разхлабване на руските окови. Не е по този начин и в Украйна, макар че съветската агитация по всякакъв начин се стреми да наложи подправената теза, че няма подобен народ и такава страна. Вече 10 месеца украинците, водени от Зеленски, потвърждават даже на кремълските чекисти, че има. Доказват го с украинската си кръв, която попива в украинската земя.
Зеленски споделя за себе си, че е стар и се е трансформирал „ от цялата тази мъдрост, която в никакъв случай не съм желал “. Във война персоналният образец на военния пълководец и на държавника са от решаващо смисли. Това е главен принцип във военната история на всички времена и нации. Промисълът подари украинския народ с заслужен водач, който в най-трудно време е образец за темперамент, сила, храброст, поредност, човещина. Тези качества построиха доверие сред народа и президента. Бихме могли да кажем, че народът случи на президент и президентът случи на народ. Но това не е инцидентен шанс, появил се от нищото, тъй като през 2019 година народът избра точно Зеленски за собствен президент с болшинство от 73 %.
Без да разполагам със социологически данни съм уверена, че в случай че в този момент се проведат избори, той ще завоюва с още по-висок резултат. Защото е несъмнено, че откогато се води войната против Украйна, доверието сред народа и президента укрепва и известността му нараства. За да изградиш толкоз висок престиж в такива сложни времена, се изискват мощни и неоспорими качества. В потока от всекидневна информация държанието на президента Зеленски е пред очите ни и ние всички сме очевидци на неговата поредност в отбраната на своята татковина. Той освен направи съдбоносния избор да не избяга от бомбардирания Киев, само че стартира да пътува из цялата разкъсвана от сражения страна, като посещава военните елементи даже на фронтовата линия, постоянно без каска и бронежилетка. Всекидневните видеообръщения на 44-годишния мъж в емблематичната маслиненозелена тениска вършат целия свят очевидец на неговата интензивност и решителност. Така той съумя да убеди международните водачи и обществеността,
че неговата борба е и тяхна
Това несъмнено е убедило и стотиците опитни наблюдаващи и публицисти, които вземат участие в определянето на персона на годината. „ Успехът на Зеленски като водач във военно време се основава на обстоятелството, че смелостта е заразна “, написа списание „ Тайм “. А основният редактор на списанието Едуард Фелсентал добавя, че „ Зеленски активизира света по метод, който не сме виждали от десетилетия, и даде начало на вълна от дейности, която мина през целия свят “.
Зеленски като че ли е готвен за президент от самата орис. Сериалът „ Слуга на народа ” го прави суперзвезда. Героят му Васил покрива облика на същински президент. Затова и политическата партия, която записва една година преди изборите, е със същото име. В новоизлязлата „ Биография на Зеленски. От прислужник до президент на народа “ френските публицисти Режи Жанте и Стефан Сиоан коментират неологизма „ зеленскизъм ” като метод да правиш политика, вкоренена в ерата на мрежите, като допълват и нещо още по-важно: „ Той не постанова концепциите си от горната страна, а напипва пулса на времето, улавя положителните трендове, като разпорежда ръководството на специалисти в дадената област “.
Изборът на „ Тайм “ и „ Политико “ потвърждават, че Украйна изрично печели медийната война, макар че хибридната война на Русия против нея е тотална и масирана. Личният принос на украинския президент за това е неоспорим.
Още една значима детайлност е, че в избора на списание „ Тайм “ наред с името на Зеленски е прибавен „ и духът на Украйна “. Президентът е изразител на духа на своята татковина. В този смисъл премията е групова. Президентът безспорно е плод на духа на своя народ, само че и неговият принос да въодушевява народа си не предстои на подозрение.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ