Молитва за Украйна
Теодора Димов,
Всяка заран като отворя очи и видя утринната светлина, първата ми спонтанна молитва е на признателност за новия ден, който Бог ми подарява. Всичко, което се е случило и следва да се случи, цялото положително и зло в живота ни, е в този ден – в случай че го има. Откакто Русия атакува Украйна, наред с благодарността, в първия момент на всеки нов ден, идва и паниката за измъчения украински народ, който към този момент една година понася страданията на войната. Над Украйна също изгрява слънцето и стартира новият ден, само че хората там го посрещат със отчаяние и свито сърце, тъй като не знаят какво ново тестване ще им донесе. Защото всеки ден носи тъжни новини за починали, ранени, осакатени, за бомбардирани градове, за опустошения. Вчера може би се е случило далеко, само че през днешния ден ракетата може да уцели твоя дом.
Утрото постоянно настава тъмно и небето е мрачно от облаците на гърмежите. Утрото не идва с тишина и ария на разбудени птици, а с екот от снаряди и ракети, от които птиците се крият, тъй като се опасяват, също както и хората. Детето се свива в скута ти, притиска се с всичка мощ. Децата към този момент са престанали да плачат, единствено търсят закрилата на майчината прегръдка. Не плачат и майките, с цел да не разплакват децата си. Утрото не носи светлина за тези, които прекарват нощите в бомбоубежищата и подземен. Там светлината едвам мъждука, тъй като от дълго време няма ток, няма осветяване, няма отопление, всеки се завива с няколко завивки и с най-дебелите облекла, с цел да издържи на зимния мраз. Цели жилищни блокове, цели квартали, даже цели градове са разрушени и обезлюдени, а тези, които не са ги напуснали, живеят подземен.
Тази война е друга от предходните, тъй като няма фронтова линия – съветските ракети бомбардират навсякъде навътре в страната и никой не знае през днешния ден накъде ще бъдат ориентирани ударите. Русия води война с цивилното население, война на безсилие и тормоз, за сломяване на духа, за възмездие, че се съпротивляват, че не падат на колене, за отнемане от всички благоприятни условия за живот.
Като спре токът, животът става невъзможен
без отопление и осветяване, стопира и водата, стопират и асансьорите сред етажите, превозът, телефоните, машините във фабриките, затварят учебните заведения, детските градини. Хората привикват да живеят в тези условия, научават се да се оправят, не роптаят, тъй като идентични ограничения търпят всички. Всички активизират силите си, с цел да си оказват помощ. Войната е сплотила хората. Дори заседналите в асансьорните шахти не изпадат в суматоха, тъй като знаят, че техниците ще дойдат до 20-30 минути. Железопътните линии се бомбардират, само че се ремонтират за броени часове и влаковете се движат съвсем без забавяне. Сплотеното общество преборва даже корупцията, която беше на високи равнища, както във всички страни от някогашния комунистически блок.
В навечерието от годишнината от съветската експанзия в Киев се организира среща на върха Европейски съюз – Украйна. Подобен невиждан конгрес се организира за първи път в страна, която е във война. Разговорите се състояха на фона на писък от сирени. Европейски политици може би за първи път в живота си чуват подобен писък, само че той вие в ушите на украинците към този момент една година, денонощно, и буди украинските деца вместо учебен звънец. В много европейски градове се организират демонстрации в поддръжка на Украйна. Други стачкуващи приканват да не се оказва помощ на Украйна.
Обществата на всички места са разграничени
И едните, и другите са срещу войната. Едва ли на планетата има и един човек, който да каже, че войната е нещо положително. Помощта за Украйна не е поддръжка на войната, а поддръжка за украинците да се защитят. Затова европейските политици дадоха обещание, че поддръжката и помощта за Украйна няма да престане. Украинците постоянно са били народ със мощна християнска религия. Така е още от апостолски времена, когато свети деятел Андрей Първозвани е кръстил първите християни на антична Скития към устието на Днепър. Гонението на християните по време на болшевизма не пречупи вярата на народа от тези земи. Първият новомъченик, разстрелян на 7 февруари1918 година до стените на Киево-Печерската лавра, е Киевският митрополит Владимир. Днес също виждаме фрагменти с доста разрушени храмове, само че храмът в душата устоява и молитвата в него се усилва. Прибавяме и ние своята молитва за освобождение на украинския народ от бедствието на войната.
Господи, Който откликваш на молбите на тези, които търпят ограничения и неволи, на тези, на които Ти си останал последната вяра, не ги лишавай от закрилата си, от поддръжката си и от помощта си. Закриляй ги, както майка закриля детето си. Подкрепяй ги, както наследник поддържа немощния си родител, помагай им, както правилен приятел не оставя приятеля си в неволя. Просветли тези, които в мрака просят Твоята светлина, бъди топлота за зъзнещите в зимния мраз, утолявай глада и жаждата на бедстващите без храна, без вода, без покрив, без прехранване. Дай разтуха на майките и бащите, изгубили децата си, които са били пронизани от патрони и раздрани от снаряди, до момента в който са отстоявали свободата на отечеството си. Бъди преподавател и покровител на децата, останали без родители, на децата, чиито учебни заведения са разрушени, чиито учители са убити или мобилизирани, учи ги на религия, на родолюбие, на почтеност, на храброст и на добрина.
Защото родината има смисъл да се брани
когато тези добродетели живеят измежду хората. Укрепвай, Господи, духа на бойците, които в окопите бранят родината си, с цел да съкрушат тези, които са надигнали оръжие против народа им и желаят да го покорят. Прогони от тях всеки навей на страх и безволие и ги удостой със храброст и героизъм. Бъди им твърдиня и щит. Дай им поддръжката, която си дал на Давид против Голиат. С Твоята мощ, Господи на силите, ги води към победа и ги върни живи в домовете им. Чуй, Господи въздишките на майките и избави от крах техните рожби, чуй рева на децата и резервира живота на техните татковци. Изпрати им Твоя ангел, който да ги поддържа. Посрами враговете им, които са вдигнали оръжие против тях. Благослови миротворците, които Ти си нарекъл синове Божии, благослови техните старания за същински мир, открит на основите на справедливостта, а не натрапен със мощ.
Защото на Тебе се уповаваме и на Тебе отдаваме популярност вовеки. Амин.
Всяка заран като отворя очи и видя утринната светлина, първата ми спонтанна молитва е на признателност за новия ден, който Бог ми подарява. Всичко, което се е случило и следва да се случи, цялото положително и зло в живота ни, е в този ден – в случай че го има. Откакто Русия атакува Украйна, наред с благодарността, в първия момент на всеки нов ден, идва и паниката за измъчения украински народ, който към този момент една година понася страданията на войната. Над Украйна също изгрява слънцето и стартира новият ден, само че хората там го посрещат със отчаяние и свито сърце, тъй като не знаят какво ново тестване ще им донесе. Защото всеки ден носи тъжни новини за починали, ранени, осакатени, за бомбардирани градове, за опустошения. Вчера може би се е случило далеко, само че през днешния ден ракетата може да уцели твоя дом.
Утрото постоянно настава тъмно и небето е мрачно от облаците на гърмежите. Утрото не идва с тишина и ария на разбудени птици, а с екот от снаряди и ракети, от които птиците се крият, тъй като се опасяват, също както и хората. Детето се свива в скута ти, притиска се с всичка мощ. Децата към този момент са престанали да плачат, единствено търсят закрилата на майчината прегръдка. Не плачат и майките, с цел да не разплакват децата си. Утрото не носи светлина за тези, които прекарват нощите в бомбоубежищата и подземен. Там светлината едвам мъждука, тъй като от дълго време няма ток, няма осветяване, няма отопление, всеки се завива с няколко завивки и с най-дебелите облекла, с цел да издържи на зимния мраз. Цели жилищни блокове, цели квартали, даже цели градове са разрушени и обезлюдени, а тези, които не са ги напуснали, живеят подземен.
Тази война е друга от предходните, тъй като няма фронтова линия – съветските ракети бомбардират навсякъде навътре в страната и никой не знае през днешния ден накъде ще бъдат ориентирани ударите. Русия води война с цивилното население, война на безсилие и тормоз, за сломяване на духа, за възмездие, че се съпротивляват, че не падат на колене, за отнемане от всички благоприятни условия за живот.
Като спре токът, животът става невъзможен
без отопление и осветяване, стопира и водата, стопират и асансьорите сред етажите, превозът, телефоните, машините във фабриките, затварят учебните заведения, детските градини. Хората привикват да живеят в тези условия, научават се да се оправят, не роптаят, тъй като идентични ограничения търпят всички. Всички активизират силите си, с цел да си оказват помощ. Войната е сплотила хората. Дори заседналите в асансьорните шахти не изпадат в суматоха, тъй като знаят, че техниците ще дойдат до 20-30 минути. Железопътните линии се бомбардират, само че се ремонтират за броени часове и влаковете се движат съвсем без забавяне. Сплотеното общество преборва даже корупцията, която беше на високи равнища, както във всички страни от някогашния комунистически блок.
В навечерието от годишнината от съветската експанзия в Киев се организира среща на върха Европейски съюз – Украйна. Подобен невиждан конгрес се организира за първи път в страна, която е във война. Разговорите се състояха на фона на писък от сирени. Европейски политици може би за първи път в живота си чуват подобен писък, само че той вие в ушите на украинците към този момент една година, денонощно, и буди украинските деца вместо учебен звънец. В много европейски градове се организират демонстрации в поддръжка на Украйна. Други стачкуващи приканват да не се оказва помощ на Украйна.
Обществата на всички места са разграничени
И едните, и другите са срещу войната. Едва ли на планетата има и един човек, който да каже, че войната е нещо положително. Помощта за Украйна не е поддръжка на войната, а поддръжка за украинците да се защитят. Затова европейските политици дадоха обещание, че поддръжката и помощта за Украйна няма да престане. Украинците постоянно са били народ със мощна християнска религия. Така е още от апостолски времена, когато свети деятел Андрей Първозвани е кръстил първите християни на антична Скития към устието на Днепър. Гонението на християните по време на болшевизма не пречупи вярата на народа от тези земи. Първият новомъченик, разстрелян на 7 февруари1918 година до стените на Киево-Печерската лавра, е Киевският митрополит Владимир. Днес също виждаме фрагменти с доста разрушени храмове, само че храмът в душата устоява и молитвата в него се усилва. Прибавяме и ние своята молитва за освобождение на украинския народ от бедствието на войната.
Господи, Който откликваш на молбите на тези, които търпят ограничения и неволи, на тези, на които Ти си останал последната вяра, не ги лишавай от закрилата си, от поддръжката си и от помощта си. Закриляй ги, както майка закриля детето си. Подкрепяй ги, както наследник поддържа немощния си родител, помагай им, както правилен приятел не оставя приятеля си в неволя. Просветли тези, които в мрака просят Твоята светлина, бъди топлота за зъзнещите в зимния мраз, утолявай глада и жаждата на бедстващите без храна, без вода, без покрив, без прехранване. Дай разтуха на майките и бащите, изгубили децата си, които са били пронизани от патрони и раздрани от снаряди, до момента в който са отстоявали свободата на отечеството си. Бъди преподавател и покровител на децата, останали без родители, на децата, чиито учебни заведения са разрушени, чиито учители са убити или мобилизирани, учи ги на религия, на родолюбие, на почтеност, на храброст и на добрина.
Защото родината има смисъл да се брани
когато тези добродетели живеят измежду хората. Укрепвай, Господи, духа на бойците, които в окопите бранят родината си, с цел да съкрушат тези, които са надигнали оръжие против народа им и желаят да го покорят. Прогони от тях всеки навей на страх и безволие и ги удостой със храброст и героизъм. Бъди им твърдиня и щит. Дай им поддръжката, която си дал на Давид против Голиат. С Твоята мощ, Господи на силите, ги води към победа и ги върни живи в домовете им. Чуй, Господи въздишките на майките и избави от крах техните рожби, чуй рева на децата и резервира живота на техните татковци. Изпрати им Твоя ангел, който да ги поддържа. Посрами враговете им, които са вдигнали оръжие против тях. Благослови миротворците, които Ти си нарекъл синове Божии, благослови техните старания за същински мир, открит на основите на справедливостта, а не натрапен със мощ.
Защото на Тебе се уповаваме и на Тебе отдаваме популярност вовеки. Амин.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ