Теодор Тодоров е една от големите звезди на българския волейбол

Теодор Тодоров е една от огромните звезди на българския волейбол в последните над 10 години. Игра няколко години в ЦСКА, по-късно в Русия, Турция, Швейцария. Завърна се у нас и мина през Монтана, Нефтохимик, ЦСКА, а към този момент две години и половина е в Хебър (Пазарджик). В изявление за след втората поредна шампионска купа на " тигрите " националът разгласи: " За една година и няколко дни две шампионски трофеи, това е повече от необикновен триумф. Не на всеки може да се отдаде, любуваме се напълно на момента и на деня, тъй като тези неща остават вечно. 35 мача, 35 победи във всички шампионати на домашната сцена. Не знам какъв брой елементарно е изглеждало в профил, само че последните три мача с Нефтохимик бяха извънредно тежки. Те играха не на върха на опциите си, а даже ги надвишиха. Имаше моменти, в които ние се борехме да играем добре против тях, тъй че не бих споделил, че е било извънредно елементарно. Имаше доста мачове, които завършваха безмислено с по 3:0, 3:0, 3:0 в безусловно всички кръгове, само че това е форматът на шампионата. Трябва да го приемем и да играем по този метод, тъй като по този начин е за всички тимове ", разяснява Тодоров.
" В Шампионска лига имахме порядъчен поток, в случай че изключим полския Ястрежебски, и играхме мощни мачове. Когато имаш доста мачове, играеш на няколко фронта, както ние в Шампионска лига, понякога е хубаво да вземеш малко въздух. Но за тим, който завърши по-рано с мачове на други фронтове и остане единствено шампионата, не е плюс, тъй като губиш равнище и форма.
През 2010/2011 с ЦСКА направихме същия сезон. Спечелихме четири трофея тогава – шампионската купа, Купата на България, както и двете купи в тогавашните шампионати – Купа “Атаро Клима” и купа “Филипови”. И тогава стигнахме полуфинала за купата на ЦЕВ.
Сега към момента съм на вълна шампионска купа и не мисля за идващия сезон ", признава волейболистът, който от 3 години още веднъж играе в България.
" Честно казано привикнах. За мен и фамилията ми е по-добре да остана. Не пламтя непременно да изляза в чужбина. Но в случай че излезе нещо, което в действителност си заслужава, мога да го прегледам.
Това, което се случва в Пазарджик, би трябвало да бъде образец освен за всички тимове в България, само че и за огромна част от тимовете в Европа и света. Страхотна организация, доста добре разпределен бюджет, добре уравновесен тим – имаш 6-7 титуляри, които имат зад тила си още 6-7 запаси, които са подготвени във всеки един миг да влязат и да оказват помощ. Добавяме и двама-трима чужденци. Не разясня Брадли Гънтър, който се потвърди към този момент няколко години. Буквално ме удиви в последните мачове, тъй като смятах, че го познавам доста добре. Той сподели, че може още и още. Направи страховит заключителен спринт.
Като бяхме начело пред всички, с цел да ни наградят и да покажем трофеите, си мислех, че в случай че в София станеш първенец по волейбол… хубаво е за тима. Ако е ЦСКА или Левски, ще дойдат почитателите, само че до тук. Да, ще има почитатели, които ще се радват, само че няма да е цялостен град, който да съпреживява триумфите дружно с теб. Единствените, които се приближават ненапълно като почитатели и такава поддръжка, съм виждал в Добрич. Това, което се случва в Пазарджик, не съм виждал на друго място в България – най-малко от местата, на които аз съм играл. Страхотно е и го поисквам на всички клубове, тимове и състезатели да го изпитат.
Хебър занапред пробива в Европа. В България се трансформира в преобладаващ тим, завоюва две следващи трофеи, само че за първа година действително се появихме в групите на Шампионската лига. За да идват хора от международно равнище, би трябвало да се задържиш в групите, да излезеш от тях, да изненадаш някой първенец на Европа – италиански или съветски тим. За да може да се забележиш. Но не да го направиш еднократно и на идната година никой да не чуе за теб.
Имам продължителен проблем с гърба, знам какво ми би трябвало като лекуване и възобновяване. За отсъствието на Камило Плачи – той сигурно знае по всяко едно време какво се случва, помагал е с каквото може от отдалеченост. Помощникът му Мартин Коста Бланко се оправи добре поради създалата се обстановка, свърши работата и всеки от нас на процедура гледаше да си свърши работата.
Надявам се равнището да се повиши още, тъй като постоянно сме имали положителни волейболисти, а положителни волейболисти се става с положително състезание. Едно време аз, когато влязох в националния тим 2009 година, към отбора идващите няколко години се присъединяваха по двама-трима души и можехме да дадем конкуренция. В последните години обаче равнището не е такова, младите момчета гледат да излязат по-рано в чужбина. Там обаче отиват и не е гаранция, че ще играят – някои от тях седят запаси. Как по-късно искаш това момче да пристигна и да носи огромна тежест в националния тим на огромни шампионати?! Той на процедура няма мачове в клубния си тим, а желаеме да носи огромна отговорност в националния отбор – да играе четвъртфинали, полуфинали или класиране за Олимпийски игри ", приключи Тодоров.